Лесна питка с коприва без месене

Тази изключително лесна и бърза за приготвяне питка е резултат на една хрумка, която се появи след направата на кашата с коприва и поради факта, че хлябът бе привършил.

Самата питка се забърква буквално за пет минути, изчаква се максимум 15-20 минути преди печенето, а самото то продължава около 25 минути.

Необходими са

около 500 грама брашно

по 1 ч.л. сол, захар, суха мая и бакпулвер

около 300 мл вода - по равно от варенето на копривата и чиста вода

3-4 с.л. варена и нарязана на ситно коприва (в случая ползвах вече сварена с добавка на няколко стръка джоджен)

Изпълнението е повече от лесно:

В подходяща купа се сипва брашното. Добавят се солта, захарта, маята и бакпулвера, както и нарязаната коприва.

Налива се водата и се разбърква с лъжица буквално няколко пъти.

Трябва да се получи меко и лепкаво тесто, което все пак да държи форма. 

Фурната се загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене - тъй като липсваше, се намазнява и поръсва с брашно.

В нея се сипва тестото.

Изчаква се фурната добре да загрее.

Тавичката се слага във фурната, включва се вентилатора и се пече за около 25 минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се покрива с кърпа за 10-а минути и питката е готова за хапване - със сиренце, например.

Много пухкава, ароматно дъхава питка.

На другия ден е още по-вкусна.

Прясната коприва и джоджен могат да бъдат заменени със сушени.

Наистина се прави много лесно, а резултатът е изключително вкусен.

Коприва каша

С това простичко и разпространено ястие няма да изненадам когото и да е, но ще споделя и моя му прочит...

В последните топли дни на октомври копривата пусна отново крехки листенца по връхчетата - какво по-хубаво от това? 

За направата на поне 4 порции са необходими 

коприва около 400-500 грама, която се измива добре и сетне на два пъти се залива с вряла вода (като втората вода не се изхвърля)

1 глава лук, обелен и нарязан на ситно

2-3 скилидки чесън (носи и повече), нарязани на ситно

3 с.л. брашно

поне 2 ч.ч. прясно мляко

1 ч.л. червен пипер, сол и черен пипер на вкус

няколко стръка джоджен и 1/2 вр. магданоз

4 яйца

масло и олио по 1 с.л.

Приготвянето е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В загрятото масло с олио се запържват съвсем леко лука и чесъна.

Добавя се 1 ч.л. червен пипер и брашното и енергично се бъркат за минута две - колкото брашното леко да промени цвета си.

На струйка се сипва около 1 ч.ч. от водата на копривата, а сетне и прясното мляко като се бърка добре, за да не останат бучки.

Като заври соса, се добавя и отцедената и нарязана коприва. Разбърква се и се оставя да покъкри 10-а минути на вече намален с поне 1/3 котлон.

В края на варенето се добавят нарязаните на ситно джоджен и магданоз, солта и черния пипер.

Внимателно се пущат яйцата на четири различни места. 

Затваря се с капака и котлонът се изключва.

За това време яйцата се пошират сами.

Сервират се като за всяка порция се слага по едно яйце.

Забележка: гъстотата се регулира по желание, но ние я предпочитаме по-гъста.

Леко, бързо и здравословно хапване.

Коприва със сирене и яйца

 Едно пролетно ястие с привкус на Бабините рецепти. 

 Необходими са за 3-4 порции: 

3-4 стръка пресен лук и един стрък пресен чесън, коприва - 5-6 шепи, 1 с.л. брашно, 1-2 с.л. олио, 1 ч.ч. пилешки бульон (или топла вода); около 150 грама сирене (за предпочитане е овче), по едно яйце за порция, сол и черен пипер на вкус.

 Изпълнението е лесничко:

Стръковете лук и чесън се нарязват на ситно и запържват в малко олио.

В това време копривата се измива и попарва с вряла вода за няколко минути. Изцежда се, нарязва се на ситно и се добавя при лука. След 3-4 минути се слага брашното и налива бульона. Нека се повари така 5-6 минути.

 Слагат се и натрошеното на едро сирене, солта и черния пипер. Добавят се и яйцата. Тиганът се покрива с капак, а котлонът се изключва. 

Когато яйцата се "забулят", ястието е готово.

С много широка шпатула се прехвърлят порциите по чиниите.

 Ако се сложи малко повече брашно - 2 или 3 с.л. си става направо каша с коприва, сирене и яйца. На кой както му харесва.

Приятно хапване с чаша питие.

Полукрем супа с коприва

Не правя често супи, а още по-рядко пиша за тях, но тази се получи уникална и затова я споделям.

Прави се лесно, с минимум усилия и с няколко продукта, па и точно сега й е времето.

Необходими са:

за 4 порции ориентировъчно

200-а грама коприва (даже идва в повече)

3-4 стръка пресен лук и 1-2 стръка пресен чесън

1-2 моркова

1 голям или два по-малки картофа

бучка масло (1 с.л.) и 1 с.л. олио

около 1,5 л бульон (пилешки) или топла вода 

1/2 връзка магданоз (но може и без него)

сол, черен пипер - на вкус

Изпълнението е страшно лесно:

Копривата се измива, попарва с вряла вода за 10-а минути и след това се нарязва сравнително на ситно.

Морковите и картофа се нарязват на кубчета.

В тенджерата се загрява маслото с олиото и в него се запържват нарязаните на ситно пресен лук и чесън, добавят се кубчетата картофи и след няколко минути морковите. Леко като омекнат (не повече от 7-10 мин.) се налива бульона (или топлата вода). Като заври, се добавя копривата и силата на котлона се намаля с 1/3. Вари се не повече от 15-а минути. Осолява се на вкус и се добавя черния пипер.

Никаква друга подправка не е необходима, така се запазва най-добре вкуса на копривата.

Горе долу 1/2 или малко повече от супата се отделя в друга съдина и се пасира с пасатора и връща обратно в тенджерата. Наръсва се със ситно нарязания магданоз.

След 10-а минути е готова за сервиране.

Сервира се с чеснови крутони и с добавка на 1 идея масло.

Гъста, уханна и много вкусна.

П.П.

Ако част от течността се замени с прясно мляко (не харесвам сметана), става още по-вкусна.

За моя вкус добавям и 1 ч.л. чили.

Наистина става много вкусна.

Добър апетит!

Картофено пюре с коприва - полезно предложение

 Това определено не е рецепта, а просто един начин да се разнообрази вкусното и любимо картофено пюре и да се направи много полезно.

 Необходими са освен обичайните за картофено пюре продукти, още и коприва. Приблизително на кг картофи около 250 грама коприва.

 Картофеното пюре се прави по начина, по който всеки си го прави.

 Копривата се измива добре, попарва се с вряла вода за 10-а минути. Оцежда се добре, нарязва се на ситно и след това се пасира добре с пасатора.

 Пасираната коприва се смесва с картофеното пюре и това е. В случая, за разкош, е добавени малко изсиснато в топла вода натрошено кашу.

 Дзверска вкуснотия.

Мармалад от коприва

 Почти съвсем "първоаприлско" сладко творение - мармалад от коприва и още нещо...

 Бях си наумил да правя я супа от коприва, я някаква яхния с телешко, но в един момент се сетих, че някъде бях чел за някакъв илач от коприва, лимони и мед. Действал полезно за кръвта, далака и какво ли не, па и копривата съдържала куп минерали и какво ли не ... Е не открих къде съм го чел, но реших да импровизирам ... Па съм правил сладко от лимони, защо да не им добавя и коприва и каквото стане.

 Направих всичко "на око" и в крайна сметка съм очарован от резултата - получи се невероятно сладко. Малко е трудно да опиша вкуса - хем сладко, хем леко стипчиво (от лимона), хем с един особен вкус от копривата, но много вкусно.

 Количествата посочвам каквито ползвах:

 около 500 грама коприва; 1 лимон; 2 ябълки; 1 ч.ч. захар; 1 с.л. пектин; 3 с.л. с връх захаросан мед.

 Изпълнението никак не е трудно:
Ябълките се почистват и нарязват на късове. Лимонът се измива и попарва с вряла вода за 10-а минути. След това заедно с корите се нарязва на късчета и се почистват семките.
Ябълките и нарязания лимон се слагат в тенджерка и заливат с вода, колкото да ги покрие и се варят до омекване на лимона.
Тенджерката се маха от котлона, изчаква се малко и всичко се пасира с пасатора. Получената смес е най-добре да се прецеди през едро сито.
Копривата се измива с течаща вода, след това се попарва с вряла вода за няколко минути, нарязва се и се пасира с пасатора.
Тенджерката с пасираните ябълки и лимон се връща на котлона и се слага смесената с пектина захар. Изчаква се заври и се намаля силата на котлона и се вари максимум 10-а минути. 

Добавя се и пасираната коприва и варенето продължава не повече от 5-6 минути или до сгъстяване - както при обичайното сладко.

Тенджерата се маха от котлона, изчаква се малко да поизстине и се слага меда, който се разбърква до разтварянето му.

Веднага след това се пълни в затоплени бурканчета, които се обръщат с капачката надолу до изстиването им.

Ето и едни палачинки с лапад, напълнени с мармалада от коприва.

Получава се невероятен на вкус мармалад от копривата.
Няма да описвам, че освен адски вкусен, е и страшно полезен...

Палачинки с лапад - полезно предложение

 С рецепта за палачинки няма да изненадам когото и да е, но тези станаха просто уникални.

 Палачинки с лапад - невероятно вкусни, както за закуска със сирене или с нещо сладичко, така и за последващо ястие с плънка.

 Просто са необходими около 100 грама лапад ( може и повече) за една доза.

 Лападът се измива, почиства и попарва с вряла вода за няколко минути. Сетне се оцежда добре, нарязва се и се пасира с пасатора. За предпочитане е да е нарязан предварително, защото иначе "затепва" пасатора.

 От там нататък просто се смесва с готовата смес за палачинки, кой какво си ги предпочита. 

 В моя случай това са две яйца, 1 ч.ч. прясно мляко, 1/2 ч.л. сол, 1 с.л. олио и 4 с.л. с връх брашно. Колкото е по-рядка сместа, толкова по-тънки и финни стават палачинките.

 Пекат се като обикновени палачинки.

 Готовите се намазват с масло.

 Невероятно вкусни.

 Каквото остане, може да се превърне в невероятно предястие като се напълнят със смес от сирена (крема и други каквито има настъргани) с малко наситнен копър. И т.н.

 Напълнените палачинки могат да се запекат с бешамелев сос и да си станат направо ястие ...
 Впрочем, вместо с лапад могат да се направят и с коприва. Процедурата е същата, а са още по-вкусни.
 

 Струва си да се направят.

Агнешка главичка - няколко начина да се приготви

Свикнал съм да правя агнешката главичка основно през пролетта и се изненадах доста като видях по месарниците сега в началото на есента да се продават. 

Е няма как да се подмине този деликатес, който за някои хора изглежда направо ужасно. На тях просто трябва да им се "спести" вида на главичката и да им се поднесена вече приготвена.

По моя преценка, агнешката главичка е по-вкусна, по-нежна, също така с по-меки кости от шилешката. Просто трябва да се внимава при покупката - особеното, че тя просто е по-малка по размери.

Агнешката главичка може да се приготви по десетки начини, макар че моят фаворит са един два начина.

Все пак трябва да се има предвид, че агнешката главичка има малко месо и затова една главичка е максимум за двама човека, а при някои по-ящни - и за сам човек. Затова като се прави, нека да се правят поне две три наведнъж. Каквото остане, може добре да се съхрани във фризера.

Тъй като не възнамерявам да правя друг пост за нея, накратко ще дам някои основни неща при приготвянето на агнешка главичка.

На първо място, желателно е агнешката главичка добре да се измие и да се отстранят с остро ножче остатъците от съсиреци, кожа и т.н.След измиването е добре просто да се накисне за час два в студена вода.

Любимият ми начин за приготвяне е агнешка главичка на фурна като я правя по два начина: по-бавен и по-бърз.

Започвам с по-бавния: 

Изчистената главичка се слага в тенджера с вода, колкото да я покрие, малко сол, по няколко зърна черен пипер и бахар, един - два дафинови листа, щипка риган. Носи и други подправки и дори зеленчуци - като морков, лук, чесън. Вари се на среден огън около 2 часа. Отпенва се от време на време с решетъчна лъжица.

Ако се ползва тенджера под налягане, става доста по-бързо. 

Ползвам кукъра на режим "варене" и става за около час и половина. Готова е, когато като боцнеш с вилицата, месото лесно да се отделя.

Изчаква се да изстине, обезкостява се. Вади се езика, черепът се разполовява и се вади мозъка.

Нарязаното месо се наръсва с малко подправки (черен пипер, шарена сол и т.н.), слагат се няколко бучки масло и се запича във фурната до зачервяване...

Този път я правих по бързия и по-мързелив начин: 

Изчистената главичка се осолява, намазва се добре с олио и се поръсва с червен и черен пипер. Поставя се в тавичка с една чаша вода, завива се с алуминиево фолио и заминава във фурната за около 2 часа. Първоначално за около 20-25 мин. на 220С, а след това - на 180С. След около час и малко се вади тавата, проверява се степента на запичане и се пече без фолио като се обръща един два пъти. При необходимост може да се добавя по малко вряла вода в тавата. Ако се ползва вентилатора на фурната, става и по-бързо.

 Ето я след след два часа печене - последните 20-а мин. на вентилатор.

 И при това леко изстинала. 

Следва обезкостяването: необходими са малко остро ножче, както и голям як нож. Макар че най добре се справям направо с ръце.

Първо се отчупват челюстите, обира им се месото и се отделя езика, както и останалото месо от главата.

Езикът се почиства.

 Следва "операцията" на черепа:

 Първо се разцепва по дължина през средата - там костта е сякаш леко разцепена.

 След това от задната страна - по средата на черепа - има едни напречни резки - мястото на съединяване на плочките от черепа.

Става лесно с остър и як нож.

 Ето го черепът е разцепен по дължина и напречно.

 Вади се мозъка внимателно, за да се отдели както си е цял.

 Вадят се и очите и ако още малко месце, се отделя.

 Всичко останало заминава за кучето.

  Отделеното месо и езика се нарязвам на късчета, нарязват се и 2-3 скилидки чесън.

 Ако е необходимо, леко се посолява, доовкусява с черен пипер.

Всичко се прехвърля в тавичка, капва се една идея бяло вино и се слагат бучки масло отгоре.

Мозъчето се слага отстрани и върху него бучка масло.

Тавичката заминава във фурната - буквално за 15 минути - колкото маслото да промени вкуса си.

Ръсването с цървено пиперче е задължително - па ако е и лютичко направо отваря апетита за питието ... което е на масата задължително.

Може да се поднесе и наръсено с магданоз и резенчета лимон.

 

Та така, вече е ясно горе долу всичко.

Приемаме, че вече има готова сварена и обезкостена агнашка главичка.

Какво още можем да направим?

Ето още няколко варианта:

 

 Супа 

В малко масло се запържва 1/2 връзка пресен лук (или 1 главичка лук), нарязан на ситно, един два моркова на ситно. И/или 1 с.л. ориз (или един два картофа, нарязани на ситно). Добавя се месото (без езика и мозъка), залива се с около 1 л от бульона от варенето, разреден поравно с вода. Овкусява се със сол, черен пипер и джоджен и магданоз.

По желание може да се застрои с мляко и яйце.

 Само варена:

По-горе писах как става.
Просто нарязаното месо може да се овкуси с подправки на вкус и да се поднесе топло, както е варено.

 На фурна: 
Както описвах по-горе, но може да се добавят картофи.
Особено подходящи са и залентии - зелен лук, спанак, лапад, коприва и т.н. като добавки към месото на фурна.

 Агнешка главичка в шкембе:

Е тука трябват доста повече неща от агнешката главичка.Необходими са и карантиите (дроб, сърце и т.н.), може и още малко месо, както и поне едно шкембе.

Всички продукти (без шкембето) се сварят по описания начин с подправките, нарязват се , смесват се с месото от главата. Леко се овкусяват и с тях се пълни шкембето. Пече се в тава с малко вода под фолио на 180С за около час и половина.

Копривена чорба (супа)

Рядко пиша за супи, тъй като рядко се правят, пък и когато се правят какво толкова има в тях ...

Но тази копривена чорба няма да я подмина, защото е доста по-нестандартна от тези, с които сме свикнали. Впрочем и за първи път я правя по този начин и съм доволен от резултата... 

И само да не забравя - тази година що е сготвено с коприва е благодарение на Баджанака.

Необходими са ни - една торбичка прясно набрана коприва (около 300-350 грама), 1 картоф, 1 морков, 2-3 парченца сушен домат (в зехтин, ако не е такъв-се накисва за малко да омекне); 1-2 ск. чесън или поне 2 стръка пресен, 1 връзка пресен зелен лук, 1 ч.л. брашно, щипка риган или мащерка (предпочитам ригана); сол и черен пипер на вкус.

Изпълнението е лесно:

В тенджерката се сипва малко олио и последователно се запържват чесъна, ситно нарязания лук, ситно нарязания (или настъргания морков), нарязаните сушени домати и картофи.

Докато те се запържват, копривата се измива, попарва с вряла вода, изцежда и нарязва произволно.

При задушените вече зеленчуци се добавя лъжичката брашно, слага се нарязаната коприва и залива с поне 1,5 л топла вода.

Силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри за 15-а минути. Добавят се солта и черния пипер и една бучка масло и се оставя на котлона поне още 10-а минути.

Ами това е:

Сервира се с лъжичка заквасена сметана, малко лимонов сок.

Ако няма сметана, просто кисело мляко.

Лесно и вкусно.

П.П. Това е нещо като отговор на Русиана - на нейната копривена чорба.

Впрочем досега все съм я правил с ориз, но се оказа, че с картофи също е много вкусна и апетитна. И не съжалявам за това "отклонение от канона". Впрочем, ако се остави малко по-гъста, си става направо основно ястие - яхния от коприва....

Баница с коприва, ориз и сирене

Първа пролет и с нея първата крехка коприва. Особено подходяща за супа, за ... и най - вече за баница с коприва и сирене в неделната утрин. Каква по-хубава закуска, па и хапване на целия ден (в кутийката и за неделната разходка - вместо някакви ужасни кебапчета - това аз ли го казах???).
Та тази неделя "изневерих" на другите видове закуски и направих баница с коприва (и тя може да бъде закуска я)...

Нещо се отплеснах - по-добре към продуктите и изпълнението

Необходимо са пакет одрински кори на сач (продават ги по 3 големи кръгли кори в пакет - при нас ги вкарват направо от Турция), но има и нашенски на сач, които стават за тази цел; една кафена чашка ориз - сварен в леко подсолена вода;една връзка коприва (нарочно я претеглих 150 грама), около 250 грама сирене и поне 4 яйца, както и олио за намазване и масло около 35 грама.
Изпълнението е лесно:

 Оризът се сварява в подсолена вода. Копривата се попарва с вряла вода за 4-5 минути, изцежда се и нарязва на ситно. Изчаква се да изстинат и се смесват.
 Тавичката се намазнява и се слагат два реда кори така че да значителна част от тях да е отвън (да виси). Слага се обилно от плънката и натрошено на ситни бучки сирене.

Слагат се пак два реда кори, които се намазняват леко и процедурата се повтаря с плънката. На втория ред сложих само от сместа коприва-ориз без сирене.
Отново кори, намасляване помежду им и на третия ред единствено натрошено сирене.

 Накрая с висящите навън кори се затваря баницата. Нарязва се на квадрати. Тук таме се слагат ситни бучици масло.
 Яйцата се разбиват с 1 ч.ч. газирана минерална вода и с тази смес се полива баницата.
 На мен останаха малко кори и плънка и направих в едно саханче една баничка, която освен това и поръсих с настърган кашкавал.

  В това време фурната се загрява на 180С с долен вентилатор и баницата се пече около 40 минути (все пак си зависи от фурната) - но то се вижда кога е готова - при хубаво зачервяване. А аромата, който се разнася при печенето няма как да говоря...

Баницата в саханчето - готова и опечена.
Порция за един по-ящен или двама по-скромни.
Май следващия път вместо да правя една баница в тавата, ще направя поне 4 в саханчета. 
 И поръсена с кашкавал е направо Дзверска...

Голямата баница след изваждането от фурната -

напръсква се със студена вода и завива с кърпа - да си почине за 15-20 минути и е готова за масата. 

Баничката в саханчето пък инсталирах върху две чаши - надупена обратно и се получи т.н. "надупена" баница.
Така си се поохлади и не изпадна.
Просто не съм се сещал да покажа подобна (но из нета има  много).

Докато се усетя и саханчето изчезна, а баницата за отрицателно време бъде ометена. Все едно че някакви огладнели лами се бяха появили незнайно отде...
И снимков материал повече няма.

Дзверски вкусна...