Тесто за пица по оригинална италианска рецепта

  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.

 

Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.

Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.

От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.

Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.

Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.

При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.

Правете смело, резултатът си заслужава.

И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!

Печено агнешко бутче в газово барбекю

 Пекал съм агнешко по най-различни начини (фурна, пещ, дори и в трап на жар), но не бях го правил в барбекю - при това газово.

 Заради експеримента отделих едно бутче - около 1,800 кг. Тъй като идва леко "дебеличко" с тънък и остър нож го надупчих на доста места и осолих с около 35 грама сол (две равни с.л.) - както в прорезите, така и около костите. Отделно от това го омазах със смес от червен пипер (1 1/2 с.л. сладък и 1 ч.л. лютив), натрошен джоджен и 1/2 ч.л. млян розмарин. И за финал - омазване с малко мазнина.

 Последва повиване в хартия за печене и в тавичка за 24 часа в хладилника.

 Нека да си отдъхва и да се овкусява.

 На другия ден за обяд пекохме разни мръфки в барбекюто и като печенето им приключи, го намалих на най-слабата степен. Сложих тавичката, налях малко вода и затворих капака. Така три часа като един два пъти доливах вода и отстрани сложих няколко стръкчета джоджен, които се изсушиха и дадоха доста дим в барбекюто.

 Готовността се проверява с боцване в месото. Като прецених, че е готово, разрязох хартията, намазах отгоре с малко разреден мед и идея червен пипер. Последва усилване на барбекюто и запичане за 10-а минутки колкото да хване отгоре хубава коричка.

Следва малък трик - месото се прехвърля в подходяща съдина и добре увива в алуминиево фолио. Нека да си постои така 30-а минути.

След това е готово за нападение - обезкостяване и на парчета.

Кой както иска и с каквото иска, да си го  хапва.

Невероятно крехко, топящо се в устата агнешко - с леко опушен аромат.

НАЗДРАВЕ!

Шницели от печени червени чушки (капия)

 При поредната ревизия на фризера открих един пакет печена червена капия и се зарадвах, че ще направя любимите пълнени чушки. Да, ама не - радостта ми трая до размразяването им, защото се оказа, че доста накъсани и стават само за кълцана салата. Та се сетих, че преди време бях правил кюфтета от печена капия и реших да изимпровизирам с направата на едни шницели.

От пакета чушки, които слагам във фризера и са по 500 грама отделих няколко за салатка, а останалите около 400 грама чушки се нарязват на не много ситно. То на снимката се виждат парчетата - нека да си се усещат сетне.

В подходяща купа се слагат 1-2 с.л. кисело мляко с щипка сода, добавят се едно яйце и нарязаната капия. Разбъркват се и се добавят няколко лъжици брашно, за да се получи гъста смес. Овкусява се с черен пипер, щипка риган и последно след слагане на 100-а грама натрошено сирене, се пробва и на сол.

Дъното на тигана се застила с парче хартия за печене, налива се олиото и след като загрее добре с голяма лъжица се сипва от сместа като се оформя като шницели с желана големина. Сега е моментът силата на котлона да се намали с 1/3. Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване. Готовите шницели се слагат върху домакинска хартия, за да може да се попие евентуалната излишна мазнина.

От това количество се получават 6-7 шницела - зависи от големината.  За хартията за печене при пърженето в тегана вече доста съм писал - много по-лесно става самото пържене, сетне и миенето на тигана е много лесно и т.н.

Как ще се поднесат и с каква гарнитура е въпрос на мерак - вървят си с доматена или зелена залата; вървят си поднесени и с чесново-млечен сос. Тука поставянето на стрък зелен лук е просто закачка. 

Правят се лесно и стават много вкусни.

Правете смело и се наслаждавайте на шницелите от печена червена капия. 

Впрочем могат да се добавят и други неща вместо сирене, а примерно кашкавал или кайма. Въпрос на въображение и мерак.

С чашка студена бира или бяло вино си вървят идеално и затова не пропущам да кажа и НАЗДРАВЕ!