Картофенички или картофени "минипалачинки"

Нещо за закуска, нещо много здравословно, нещо много лесно и то само с два продукта.

На практика това не е и рецепта.

За направията на закуска за двама са необходими два средни картофа и едно яйце и малко сол за овкусяване.

За по-голямо количество, се увеличава количеството на продуктите, напр. 4 картофа и 2 яйца и т.н.

Изпълнението е елементарно:

Картофите се обелват и настъргват на ситно ренде. Смесват се с разбитото яйце и леко осоляват - на вкус.

Получава се ето такава смес - доста е редичка, но това не й пречи. Позачудих се дали да я пасирам набързо с пасатора, но се отказах.

Пекат се в тиган с буквално две три капки мазнина, на средна сила на котлона. Сместа се изсипва с голяма супена лъжица в тигана. Отначало при сипването, течната част тръгва "да бяга", но с лъжицата се връща обратно към гъстата част.

Пекат се буквално 2-3 минути от едната страна и внимателно се обръщат с шпатула. Достатъчно е леко да се зачервят. И са готови.

Със сирене са страхотно вкусни.

А с петмеза от дуди са направо неустоими. Разбира се, вървят си със сладко, с мед и т.н.

Хубавото е, че може да се направят в най-различни форми - по-големи, по-дебели и т.н.

Наистина стават невероятно вкусни и не отнемат кой знае какво време за направата, а насладата от закуската е страхотна.

Сигурен съм, че ще се харесат дори и на капризни и злояди малчугани.

Опитайте ги, без да се притеснявате.

Шортан или пуска по чувашки

Е те този деликатес си е направо с история. 

Ровичках се нещо из разни кулинарни сайтове и изведнъж попадам на деликатес в пикочен мехур - демек в пуска.

Оказа се, че в Чувашия с пикочния мехур на овена или/и на прасето се прави някакъв невероятен деликатес: От прясно овнешко или от прясно заклано прасе. Месото се смила, овкусява се със сол, пълни се в мехура и се "пече" цяла нощ (не по-малко от 7-8 часа) на най-ниското място в тяхната "руска" печка.

Един два или три се хапвали, когато момчето се пращало войник в казармата, а останалите се нарязвали вече при уволнението ми.

Значи издържал поне 2 години в готов вид.

Е за месарче като мене, това си беше направо предизвикателство:

Позачетох се - шъртан или шыртан било с овнешкото, а шортан - със свинското (ако не се изгубих в превода) и това всъщност е името на мехура, на който ние в нашия край му викаме пуска.

То добре, ама в оригинал се оказа, че е трудно изпълнима- нямам прясно заклано прасе, нямам руска печка от ония кахлените и т.н.

Е и какво от това, рецептата е идея, а всичко останало може да се адаптира.

И така взех идеята и направих един невероятен дзверски вкусен деликатес, който на практика се прави буквално за часове, т.е. за по-малко от час, и може да се консумира веднага. За срока на годност не мога да кажа нищо, защото направеното свърши дет` рукат ората преди да го опитаме...

Започвам направо с необходимите продукти и с начина как се прави, па ще дам и някои разянения:

Необходимо е свинско месо - плешка, бут поравно.

На кг месо:

Сол - 22 грама и 6 грама черен пипер и 3-4 скилидки чесън нарязан на ситно (това е в оригинал).

Солта е замених - 11 грама нитритна сол и 11 грама обикновена готварска.

Тъй като към чесъна в колбасите имам предубеждения, го замених с 4 грама сух чесън като добавих и 2 грама захар.

Месото се мели на едра решетка, но предпочетох да го нарежа на ситно и накълцам.

Всичко се омесва добре.

Не се чака да "втасва", не е необходимо да стои на студено.

Докато се прави тази процедура свинският мехур - пуската, се накисва с марна вода с малко лимонов сок.

Следва веднага пълнене в пуската през фунийка с хубаво натъпкване на месото - максимално да се уплътни.

Връзва се добре отгоре, надупчва се с игла и се тегли ( в името на екперимента).

Тази излезе точно 904 грама.

Следва яко завързване по желан начин и отново надопчване за окончателно вадене на въздуха от пуската.

В пуската се забучва термометъра и заминава във фурната на 80С с долен вентилатор.

На дъното на фурната се слага съдина с вода.

Печенето продължава докато температурата стигне 70С. Следва охлаждане за една нощ в хладилника.

Ято я наша пуска на следващия ден след като е студувала една нощ в хладилника.

Пак в името на експеримента, готовото и изсъхнало мехурче бе претеглено - останали са 792 грама.

Т.е. в процеса на приготвянето са се изтули цели 112 грама, което си е направо нищо. Рандемана е добър.

С нетърпение и треперещи ръки се нарязва на тънкофайски парчета и пристъпва към дегустиране.

Дзверска вкуснотия. Вкусът на месото преобладава, стои като консистенция перфектно.

Ето го нарязано и в друг вид с топло хлебче и много питиета.

Както е ясно, питиетата не ги снимам.

Нямам какво да кажа повече - просто Дзверска работа.

Един от най-вкусните домашни колбаси, които съм правил.

НАЗДРАВЕ!


П.П. 
Този деликатес толкова ми хареса с невероятния си вкус, че почти веднага направих още една голяма партида от него, но в цели три варианта с най-различни подправки.
Месото и другите неща от технологията не са променени, а разликата е единствено в подправките, които са пак на 1 кг месо:

Вариант 1-ви:

 сол - 22 грама (по 11 грама нитритна и обикновена)
 сух чесън - 1 ч.л.
 захар - 2 грама
 лютив червен пипер - 1 ч.л.
 пушен червен пипер - 1 ч.л. с връх
черен пипер - 1 ч.л.

 Вариант 2-ри:

 сол - 23 грама (11 гр. нитритна и 12 гр. обикновена)
 захар - 3 грама
 сух чесън - 3 грама
 черен пипер - 7 грама

Вариант 3-ти:

 сол - 20 грама (поравно нитритна и обикновена)
 чубрица - 1 ч.л.
 захар - 2 гр.
 кардамон млян и смлени семена резене - по 1/2 ч.л.
 кимион - 1 ч.л.
черен пипер - 5 грама
пушен червен пипер - 1 ч.л. с връх
бърбън - 50 мл



И в трите варианта се получиха просто невероятно вкусни мезета. Не е истина, че може да бъде толкова вкусно.
Още веднъж - правете, наслаждавайте се и НАЗДРАВЕ!

Майонеза с кисело мляко

 Майонезата е нещо уникално и невероятно нещо. От 25 години, че повече не сме купували майонеза в какъвто и да е вариант. За майонезите съм изписал доста, пък и да си призная определено не се ограничавам с традиционната майонеза, а в общи линии непрекъснато експериментирам.

 Майонезата с прясно мляко, че е класика си е така, но майонеза с кисело мляко не бях пробвал, така че и на нея й дойде редът.

 То и няма какво да се обяснява:

4 с.л. кисело мляко (100 мл), 1 ч.л. горчица, скилидка чесън, щипка сол и толкова черен пипер, 300 мл олио.

Слагат се описания ред в купата на пасатора, пасаторът се потапя до дъното и на пълна мощност - все едно че се прави млечна майонеза. За 30-а сек. е готова.

Има само една две особености:

- ако млякото е кисело, става леко кисела и в никакъв случай не бива да се добавя лимонов сок.

- ако млякото не е достатъчно гъсто, а е по-водно, поема повечко олио от описаното, за да се сгъсти добре. Иначе остава леко като майонезен сос.

П.П. Съжалявам за снимката, но понеже правих салата с картофи, отиде там и до повече снимки не се стигна.

Важното е, че става и няма някакви особености. 

Просто си струва да се опита. Дори е по-добра от обикновената млечна. Единственото затруднение е във вида на киселото мляко, че нещо са все различни - дори и от една и съща марка.

Брюкселско зеле със сметана и сирена

 Случва се и у нас има постни ястия и това е едно такова. Прави се страшно бързо, а става невероятно вкусно. Изисква минимум продукти, т.е. по - скоро е тип "почисти хладилника". Цялото му приготвяне отнема не повече от пет минути и иска малко време да се опече.

 За 4-5 порции е необходимо: 1 буркан консервирано брюкселско зеле (има по магазините), 300-400 мл готварска сметана (вместо сметана може да се ползва кисело или прясно мляко като по желание може да се сложи лъжичка брашно), 2-3 яйца и около 200-250 грама най-различни сирена, каквито има изостанали в хладилника (обикновено сирене, кашкавал, гауда, ементал, пък ако има и малко синьо сирене става направо върховно). Както и сол черен пипер на вкус, но в случая изобщо не слагах сол, че сирената си я имат...

 Изпълнението е направо елементарно:

Фурната се включва да се загрява на 180-200С, ако ще се ползва метална тавичка, ако е керамична или стъклена на 130-150С.

Брюкселското зеле се отцежда, нарязва на половинки или четвъртинки и слата в тавата. Смената се смесва с яйцата и сирената. Овкусява се с черен пипер и налива вътре в тавичката. Разбърква се добре и заминава да се пече като температурата се увеличава на 180С (ако е в керамична).

Пече се около 40 минути - до хубаво зачервяване от горе.

Добре е да се остави малко да изстине и е готово за сервиране.

Не е много фотогенично, но за сметка на това е много вкусно.

При това бързо и лесно.

Точно за 5 минути се "сглобява", а за вечеря има нещо полезно и вкусно.

В топъл вид е вкусно, но изстинало - на другия ден е още по-вкусно.

Честно казано, една много вкусна вечеря.

Върви си с бяло винце или биричка.

Та затова направете го, насладете  му се и НАЗДРАВЕ!

Кюфтета от конско месо или конски кюфтета

 Тази публикация е по-скоро за графата "полезни предложения" или съвети, отколкото да е посветя на кюфтетата, за които колкото майстори, толкова и рецепти.

  В действителност става дума за кюфтета от конско месо.

 Досега съм правил основно луканки и суджуци от конско месо. Не че не съм отделял от каймата за тях по малко за пекване на скарата, но сега случаят е малко по-различен.

 След като открих цели два магазина, където може да се купи конско месо, проблема ми с намирането му биде разрешен. Та затова мога да си позволя и да понаправя няколко експеримента.

 Излишно е да споменавам, че купувам месо (изрезки-така го водят), което си смилам в къщи и си правя каймата.

 Как се прави кайма в домашни условия съм описал много подробно и няма да се повтарям изобщо.

 Проблемът ми всъщност беше как да комбинирам конското смляно месо и в какво съотношение, за да се получи невероятен резултат.

 Първо, за кюфтетата на скара:

Пробвах цели три варианта:

-съотношение 60 % конско с 40 % свински гърди

-съотношение 50:50 %

-съотношение 40:60 %

и един междинен вариант 60 % конско, 30 % свински гърди и 10 % сланина.

Този последният най-ми хареса. Кюфтетата стават страхотно сочни и вкусни. 

Естествено при правенето на каймата, след слагането на подправките и при месенето на кг месна маса се добавят около 150 грама лед на бучки и се меси до поемането им. 

 Кюфтетата се оформят с добре намазнени ръце и след престой около час-два в хладилника могат да се пекат на грил тигана или на скарата.

Подправките? - ами сол около 18 грама, черен пипер и кимион - на вкус. Така се усеща месото най-добре и можеш да му се насладиш.

 Второ, за пържените кюфтета:

Излишно е да споменавам, че пробвах най-различни варианти. Допадна ми най-вече съотношението 50:50 % конско спрямо свинско. Тука в каймата не съм добавял нито лед, нито вода, а направих стандартни кюфтета с накиснат в прясно мляко хляб, нарязан на ситно лук и магданоз, както и стандартни подправки: сол, черен пипер, кимион.

Преди пърженето една част овалях в смес от царевично и обикновено брашно.

А тези, които правих не с хляб, а с настърган картоф не бяха оваляни.

За пърженето няма да обяснявам каквото и да е.

Резултатът? Най-вляво печените, по средата пържените (с хляб и оваляни в брашно), най-вдясно - тези с картофа.

И в трите варианта невероятно вкусни.

Естествено могат да се правят всякакви комбинации, но това бе изпробвано в случая.

Ето и една порцийка.

Ето и едно разчупено - личи си колко е сочно.

За вкуса нямам какво да кажа.

НАЗДРАВЕ!

Биволска пастърма

 За пръв път правя пастърма от биволско и въпреки това резултатът е Дзверска вкуснотия. След като я опитах, ми стана ясно защо я продават (където я продават) на такава цена. Сравнявам с дивечовата (каквато съм пробвал), но тази ми хареса повече.

 В направията й няма нищо по-различно от правенето на телешка пастърма, макар че я направих по различен начин. Обикновено парчетата месо са засипват със сол за ден-два-три, изкисват във вода, овалват в подправки и сушат. 

 Понеже я направих по различен начин, ще го опиша, защото резултатът беше изумителен.

 Месото се нарязва на продълговати парчета с дебелина около 3 см и дължина и широчина в зависимост от мръФката.
 Изчистват всякакви ципи и др.п. неща. Хубавите изрезки ще отидат за кайма.
Претегля се.

 В зависимост от теглото се комбинират солта и подправките: 
 На кг месо: 30 грама сол (15 грама нитритна и 15 грама обикновена); 10 грама млян черен пипер; 1-2 грама кимион,3 грама захар и 50 мл бърбън. Месото се овалва в тази смес и оставя в подходяща съдина за седмица в хладилника като от време на време се обръща и "масажира".

След тази седмица престой отделената течност се излива и месото подсушава.
Поело е точно толкова сол колкото му е необходимо. Резва се парче и опитва. Ако случайно е много солено може за малко да се изкисне във вода с бяло вино. 

След подсушаването следва пресоване между две дъски поне за два дни.
За поемане на течността под дъските може да се сложи велпапе, картон или нещо подобно. 

 След пресоването следва овалване в смес от червен пипер, пушен червен пипер, черен пипер, чубрица, чимен и т.н.
Всеки  може да комбинира сместа от подправки по свой вкус.
През дупка се слага връфка и отива да се суши 2-3 дни.

Следва ново пресоване поне за един ден.
Така съвсем придобива сплесната форма.
Преди новото сушене, ако се налага отново се намазва със смес от подправки.

След пресоването - същинското сушене на сенчесто и проветриво място.

За 10-дни е готово изсъхнало.
В общи винаги тегля едно парче и се ориентирам по теглото - когато загуби около 35 % от първоначалното тегло, значи е готово.
Нищо не пречи да се резне и парченце и пробва.
Едни го харесват по-меко, друго - по - изсъхнало .
Въпрос на вкус. 

Пастърмата е готова - при мене точно на 14-я ден.
Дори леко по-твърда от вкуса ми.
Едните парчета дори придобиха лека бяла плесен.
Следва вакумиране с цел съхранение по-дълго време.
И естествено дегустация. За вкуса вече казах и затова за финал - НАЗДРАВЕ!

Деликатес от свински бузи

 Свинските бузи са една от най-вкусните части на прасето.  Много хора се отнасят към тях едва ли не с отвращение, а още повече - с пренебрежение.

 Правил съм деликатесно руло от свински бузи, правил съм кайзеровани свински бузи, но преди да разкажа за новия прочит на този деликатес, ще направя едно малко отклонение:

 В детските и по младежките ми спомени, нещо бузите ги няма - вървяха си заедно с главата на пача или на нещо подобно, и много рядко пържени с праз в големия калайдисан тиган на печката.

 Преди 30-а години, всъщност за първи път ги опитах като деликатес и то не къде да е, а на пъпа на Виена. В центъра тогава имаше нещо като пазар от множество магазинчета с открити витрини - на едни продаваха сирена, други сладки, но на много от тях цвъртяха едни скари - вурстчета и какво ли не. Свят да ти се завие. И докато порция някакви там наденички излизаше 2-3-4 марки, то едно такова тлъсто парче с жилки месце, ароматно до побъркване, струваше около 7-8 марки или 30-а и повече марки за кило. Няма да описвам каква ми беше изненадата като разбрах, че това са мариновани и печени на скара свински бузи. Дори не повярвах отначало.

 След като ги опитах по тази начин, признавам си, след това попаднат ли ми, не ги подминавам...

 Пак преди доста години, спомням си, и Ути в едно предаване обясняваше каква вкуснотия са.

 Е, това не пречи да бъдат пренебрегвани.

 И последно, дори наскоро в един месарски магазин ги видях под етикета "гуша" и то на цена цели 3,50 лв килото. Питах продавачката каква е тази гуша? Ама, свинска бе господине. Викам дънь съ бузи, а тя - гуша, та гуша. Така било благозвучно и по приемливо за купувачите, които търсели нещо по-евтинко. Купих единствените две кила и кой като мене.

 След такова голямо отклонение, да преминем към направията, която този път беше изцяло различна и дори за мене изненадваща.

Парчетата бузи с остър нож се нарязват на правоъгълни или квадратни парчета в зависимост от формата им. Изрезките отиват за пържене и за мезе към питието на майстора. Оформените парчета се претеглят, за да може да се определи количеството сол. В случая 1,5 кг. Значи 28 грама сол (по равно нитритна и обикновена), т.е. 18 грама на кг. Останалото всичко е на око: в купа се смесват по 1 ч.л. черен пипер и сух чесън; поне 1 с.л. балканска чубрица; по 1 ч.л.червен пушен и лютив червен пипер; 1 ч.л. захар; 50 мл бърбън и 2-3 с.л. соев сос. Добавя се и солта и в тази адска смес се овалват парчетата бузи.

Нареждат се в подходяща съдина, заливат се с остатъка от сместа и похлупени заминават в хладилника поне за седмица.

От време на време само се обръщат и "масажират".

След тази седмица престои, парчетата се вадят, леко се сплакват, слагат се в подходящ съд и заливат с вода. В едно от тях се забива термометърчето и заминават на "печене" във фурната  на долен вентилатор - от 50С до 80С с п увеличаване през 10С на всеки 30 минути.

Готови са, когато температурата достигне 70С в най-голямото парче.

До сега не съм правил този номер с печенето когато месото е във вода, но се оказа, че така става по-сочно, а и във водата остават излишните мазнотийки.

Ето ги първите две парчета. Разкошни са - не мога да опиша аромата.

Бузите заминават в торбичка в хладилника за поне 24 часа, а "чорбичката" не се изхвърля. Само да знаете какъв фасулец става с нея.

След престоя в хладилника месото е поело всички аромати, станало е ... 

Все пак трябва да се има предвид, че бузите имат нещо като сухожилие, което при първоначалното не е отстранено, сега  е момента да се махне.

Невероятно ароматно.

Крехко.

Няма нужда от дъвчене, направо се топи в устата.

Усеща се леко пикантно от лютивия червен пипер.

Единствено трябва да се реже и сервира след кратък престой в камерата.

Истинска дзверска вкуснотия. Този път надминах себе си.

Мога да кажа само пробвайте, ако обичате истинските домашни вкуснотии.

НАЗДРАВЕ!

Деликатес от гъши дроб и патешко

 Пак си дойдох на думата на гъшия дроб. Излишно е да обяснявам, че го харесваме в най-различни вариации. Този път парчето беше малко - около 400 грама, а ми се щеше да понаправя повечко. 

 Сетих се варианта гъши дроб в буркан, но от това количество щяха да излезнат две бурканчета от детско пюре. Няма страшно, в наличност имаше и патешко бутче с приблизително същото тегло.

 Патешкото бутче се сварява в леко подсолена вода с добавянето на 3-4 зрънца черен пипер, 1 даф. лист, едно карамфилче. Вари се до пълното отделяне на месото от костите. Изчаква се да изстине, обезкостява се и се накъсва на максимално ситни парченца.

 Дробът се нарязва на ситно - около 1,5х2 см, но без престараване.

 Във всяко бурканче се слагат по 1 с.л. от накъсаното месо и горе толкова дроб като се редуват до напълване на бурканчето. Слага се 1/4 ч.л. сол и се залива с 1 с.л. коняк или бърбън. Капачката се стяга и бурканчетата се нареждат в тенджера върху решетка или стара кърпа. Заливат се с вода и се варят 15-20 мин. от момента на завирането.

Вадят се, обръщат се с капачката надолу и се оставят да изстинат.

В хладилника издържат поне 2-3 месеца, но със сигурност няма кой да ги трае толкова.

Свършват бързо.

Страхотни са на вкус - дори е малко по-леко като мезе от чистия гъши дроб. Консистенцията малко прилича на пастет, но не е така.

За съжаление, този път дори и до снимки не стигнахме.

Количествата са по равно гъши дроб и патешко. Подправките - на вкус.

Прави се бързо и лесно.

Наздраве!