Лесна питка с коприва без месене

Тази изключително лесна и бърза за приготвяне питка е резултат на една хрумка, която се появи след направата на кашата с коприва и поради факта, че хлябът бе привършил.

Самата питка се забърква буквално за пет минути, изчаква се максимум 15-20 минути преди печенето, а самото то продължава около 25 минути.

Необходими са

около 500 грама брашно

по 1 ч.л. сол, захар, суха мая и бакпулвер

около 300 мл вода - по равно от варенето на копривата и чиста вода

3-4 с.л. варена и нарязана на ситно коприва (в случая ползвах вече сварена с добавка на няколко стръка джоджен)

Изпълнението е повече от лесно:

В подходяща купа се сипва брашното. Добавят се солта, захарта, маята и бакпулвера, както и нарязаната коприва.

Налива се водата и се разбърква с лъжица буквално няколко пъти.

Трябва да се получи меко и лепкаво тесто, което все пак да държи форма. 

Фурната се загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене - тъй като липсваше, се намазнява и поръсва с брашно.

В нея се сипва тестото.

Изчаква се фурната добре да загрее.

Тавичката се слага във фурната, включва се вентилатора и се пече за около 25 минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се покрива с кърпа за 10-а минути и питката е готова за хапване - със сиренце, например.

Много пухкава, ароматно дъхава питка.

На другия ден е още по-вкусна.

Прясната коприва и джоджен могат да бъдат заменени със сушени.

Наистина се прави много лесно, а резултатът е изключително вкусен.

Тутманик от стар хляб или страта или както там му казват

Днес е неделя. А в неделя по традиция се пържат филийки...от стария хляб. Докато в събота се правят палачинки или бързи катми (за тертиплийските няма време). През седмицата - бързо кафе и хукване като лудите по задачи, които нямат край. Докато работех активно, бях по-организиран и намирах време за всичко (може освен за Чедата преди доста години, за което сега съжалявам и винаги давам съвети родителите да прекарват повече време с децата, каквото и да им струва, но тогава бяха луди години - изкъртени зъби, пачки и какво ли не още).

Май с възрастта, човек става по-бъбрив и мисълта му се отклонява, та да се върнем на неделните пържени филийки.

В студентските години (кога бяха?) с едно яйце и кофа вода, цял хляб изпържвахме и дори беше основно ястие с картофеното пюре, а сега сме се разглезили. А от Баба знам, че е грехота хляб да се изхвърля или да се дава на животните ... Изхвърлял съм луканка, ама хляб никога. Винаги съм намирал начин да го оползотворявам някак си ... 

Баба, Бог да я прости, правеше за закуска с вчерашния хляб - хлебена каша. Така и не съм запомнил как я правеше, може би защото не съм видял - станеш сутринта, а тя покрай печката (напалила я, запържила хляба и направила кашата) и готованеца се мръщи - маслото му било малко...

За мене стар хляб със сирене, яйца, прясно мляко и масло във фурната, си е бил най- вкусната баница - след онези точените - пак на баба - и редени, и вити, и на рула. И най-вече печените под връшника или в пещта. Пак се отплеснах ...

В Италия за баницата от хляб имат друга дума "страта" и при тях се слагат много други продукти.

Та май ще си дойда най-сетне на думата - загледох се в двата краищника на хляба и двете филии дет бяха по твърди от ножа и реших, че не стават за пържене... И тогава реших да направя нещо различно.

Макар и да го описвам, няма пропорции, няма количества - всеки може да слага каквото си иска и колкото си иска. Важен е принципа.

Хляба го накиснах за 30 мин. в две ч.ч. прясно мляко, в която бидоха разбити и две яйца. Като поомекна малко, го нарязох и пак в сместта, в която този път добавих малко черен пипер и 1 ч.л. сода.

Хляба поотцедих с ръце и прехвърлих в купа. Добавих около 150 грама натрошено сирене (пак такова поизсъхнало в хладилника). Нарязох на много ситно едно парче поизостанал печен свински врат, на много ситни кубчета нещо което е било може би гауда или подобно. И с ръце оформих едни хубави топки.

Наредих ги една до друга в обилно намазнена глинена съденка и включих фурната на 200С да загрява.

Залях с отделената смес от мляко и яйца.

 Обилно се наръсва с настърган кашкавал и бух във фурната за 45 минути.

По едно време се притесниФ, че ще излезе да ме търси, защото така набухна, че двойно увеличи обема си.

След 50 мин. във фурната се получи ей това....

 Разкошна закуска. Дори месцето се беше позагуло малко и се усещаха основно сирената и кашкавала.

   Чудесно си вървеше с айрянчето от домашно кисело мляко, подквасено в крок пота.

(можело и в него да се направи)

Трябваше да го начупя и щеше да си бъде направо тутманик, ама го рязох, че ми пареше...

Довечера ще бъде пробвана останката с бърбън. Няма начин да не си върви ....