Лесни пържени тиквички - полезно предложение

 За пърженето на тиквички, доста неприятна дейност, има най-различни трикове:

 едни ги режат, солят, валят в брашно, сетне в ледено студена вода и тогава пържат

 други ги пържат във фритюрник и т.н.

 Затова ще споделя моя лесен и бърз начин за пържени на пресни тиквички, които винаги стават разкошни.

 Тиквичките се измиват и подсушават много добре.

 В подходяща съдина (касерола) се слагат около 1,5 см олио и се загрява силно. В олиото се хвърлят 2-3 скилидки чесън и 1/2 ч.л. сол. 

 От тиквичката се отрязват 6-7 кръгчета, колкото се хващат в съдината и веднага се слагат в тигана. Направо се пържат от двете страни, но след като отгоре леко се зачервят, веднага се обръщат.

 Пържат се много бързо - за има няма 25 минути се опържва малко повече от кило. Готовите тиквички се нареждат върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

 Дори нямат нужда от допълнително солене.

 След това в същата мазнина мазнина могат да се изпържат чушки и вечерята е готова.

 Бързо, лесно и най-важното вкусен резултат без каквото и да пръскане на мазнина из кухнята.

 Заслужава си да се пробва.

Млечен гювеч

Правих един постен млечен гювеч, който се оказа изключително вкусен.

За 3-4 порции са необходими 3-4 средни картофа - нарязани на четвъртинки, по 1 червена и зелена капия - нарязани на шайби, 1-2 чорбаджийски чушки на ситно, 2-3 глави лук - нарязан на осминки, 3-4 скилидки чесън, шепичка зелен грах (замразен или консерва), 2-3 с.л. ориз, 1 кофичка кисело мляко, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган и малко пресен магданоз - за наръсване.

 Изпълнението е простичко:

В тиган с малко мазнина се запържват последователно лука и чесъна, картофите, чушките, зеления грах и ориза като си сипва съвсем малко вода.

 Осолява се и опиперява. Слага се и ригана.

 Нека да покъкри 10-а минутки.

Прехвърля се всичко от тигана в тавичка, в която ще се пече.

(при мене това не е необходимо, тъй като съдината става и за печене).

Залива се с кофичката кисело мляко.

За разкош може да се сложат и едно две лютиви чушлета и заминава в загрятата на 180С фурна за 30-а минути (е може и малко повече) - то си личи кога е готов гювеча.

При сервирането се посипва с нарязания на ситно магданоз като отделно се слага и купичка кисело мляко.

Просто и много вкусно.

Лично го възприемам като гарнитура за нещо печено на скарата, но си е цяло основно ястие...

"Специални" картофени кюфтета

 Тези фантастични картофени кюфтета ми се получиха съвсем случайно, но изобщо не съжалявам за експеримента.

 Докато правих пържените си тиквички "изненада", ми остана голямо количество от плънката - намачкани тиквички, сирене и кашкавал с яйце, на които добавих 4 сварени средни картофа, малко подправки и т.н. и направих невероятни специални картофени кюфтета.

 Сега ще дам  необходимите продукти за 12-14 броя (които са достатъчни за 4-ма човека) - в зависимост от големината:

 1/2 тиквичка, средна, настъргана и намачкана (като течността й се отцежда)

 100 грама сирене натрошено

   50 грама кашкавал настърган на ситно

    4 средни картофа, сварени и намачкани добре

    2 яйца

    сол и черен пипер на вкус

    1 с.л. пресен и нарязан на ситно копър (или 1 ч.л. сушен)

    1 ч.л. риган, щипка индийско орехче

При необходимост и малко брашно. Разбира се и доста олио за пържене ...

Изпълнението е простичко:

 Всички продукти и подправки се смесват в подходяща купа като добре се намачкват.

  Трябва да се получи гъста и леко лепкава маса.

  При нужда може да се добави малко брашно. Опитва се на вкус и при необходимост се добавя сол (все пак въпрос на вкус). 

 В тясна касерола се загряват поне три пръста олио - да стига малко повече от средата на кюфтето.

 С добре намазнени ръце се оформят кюфтета и се пържат до хубаво зачервяване от двете страни.

 След като олиото е загряло, е препоръчително да се намали силата на котлона от максимална с 1/3-та .

Изпържените кюфтета се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

Не е необходимо да се овалват преди пърженето в брашно и т.н. - достатъчно е да се оформят с намазнените ръце.

Мазнината от пърженето не се замърсява и след прецеждане може да се ползва поне още веднъж - за пържене на тиквички примерно или картофи....

Вече са готови и могат да се сервират.

Впрочем нека поизстинат малко.

Дори като престоят един ден - студени са още по-вкусни.

Сервират се с някаква лятна салата.

От снимката се вижда каква е консистенцията - направо си приличат на истински кюфтета.

Страхотно вкусни!

Заслужава си направията.

Моята порция...

Страхотно мезе в тези жеги, пости и т.н., но си върви с добре изстудено питие - кой каквото си пие...

Наздраве!

Пържени тиквички "Изненада"

 Да се нарече тази дзверска вкуснотия просто ей така пържени тиквички, па то и "изненада" си е просто престъпление.

 Тази година дворът щедро ни дарява с тиквички, които бяха готвени поне по 100 различни начина и за поредното им приготвяне се сетих за панираните си пълнени тиквички, но не ми се щеше да са с кайма, а нещо по ей така.

 Нямам търпение и затова в снимки ще покажа какво бе направено, а след това ще се допълвам:

три средни тиквички се измиват, краищата и м се отрязват.

Въоръжаваме се с остър нож и уредчето за почистване на ябълки и това за мачкане на картофи.

Приготвяме си е дна подходяща купа, както и три-четири скилидки чесън.

тиквичките се нарязват на кръгчетата - горе долу с дебелина 0,5 см. 

Всички тиквички се изрязват в средата с уредчето и се получават едни ей такива пръстенчета.

Изрязаните кръгчета се събират в купата.

 

 така се процедира с всички тиквички.

 

 В купата се слага и сиренето и с уреда за пасиране на картофите всичко се намачква много добре - да стане на еднородна маса. 

При размачканото сирене се настъргва и малко кашкавал и се чуква едно яйце и пак се разбърква.

Целта е да се получи възможно най-гъста маса. 

Сега следва "веселата" и забавна част:

 Взема се и едно парче колбас, нарязва се на шайби с дебелината на тиквичките и от всяка шайба се изрязва със същото ножче по едно кръгче, което се поставя в тиквичката.

 Ако случайно са останали шайби от тиквичката, се слагат вътре в колбаса.

 Това не се прави с всички тиквички и колбаси.

 Нека да останат и такива с дупката си по средата - за тях следва друго.

Взема се и плочка по-твърдо краве сирене, отрязана със същата дебелина и пак с чудо-ножчето се изрязват кръгчета, които се поставят в шайбите тиквичка и колбас.

Сега следва малко по-трудната част:

Взема се всяко напълно кръгче и от двете страни се облепва с подготвената смес - сирене, кашкавал и яйце.

При облепването се получава нещо като топче.

 

Всяко получено топче се овалва обилно в брашно и подрежда на набрашнена повърхност. 

 Вече са подготвени. 

Има и най-различни - дори и само оваляни кръгчета тиквичка за пържене.

 Има и такива, които са напълнени с плънката и облепени с нея отвън.

 Понеже се правиха по най-различен начин, артиса голямо количество плънка, но тя отиде за едни картофени кюфтета, за които ще пиша отделно.

Следва пърженето - в тясна касерола с много олио - поне три пръста - да плуват спокойно и да обръщат с едно побутване.

Първоначално олиото се загрява максимално, а сетне силата на котлона се намаля съвсем леко - от 9-та - на 7-ма степен.

По зачервяването се познават.

Изпържените вкуснотии се нареждат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина. Не че са поели толкова, ама все пак ...

Прехвърляме в друга чиния и сервираме.

Вървят си като самостоятелно ястие, като мезе към питието, носят и някакво млечно-чесново сосче.

Въпрос на предпочитание.

Ето ги и в разрез....

Дзверска вкуснотия!

Наздраве!

Отрупваме масата с вкуснотиите ...

Наливаме си питието и започваме да се наслаждаваме на трапезата...

 Струва си направията...



  Наздраве!


 П.П. Сетих се, че не съм писал необходимите продукти, ама то всичко си е ясно.

Тесто с тиквички

 Не, няма никаква шега - действително става дума за едно разкошно тесто, каквото правя за пръв, но в никакъв случай за последен път.
 Имах идеята да направя нещо в събота за вечеря, но реших да е постно - за пръв път от сто години. Та се спрях на варианта - вегетарианска пица. Е па щом ще е вегетарианска, нека и тестото да е по-различно.
 Когато започнах да правя тестото, вече бях настъргал доста тиквички и в този момент, когато брашното, маята, солта и захарта бяха смесени и посягах прясното мляко, видях сока на прясно изцедените тиквички. Първата хрумка беше да изсипя него за замесване на тестото, но ми дойде друга идея. Сипах в купата на пасатора настъргани тиквички, добавих малко от сока и едно яйце и пасирах - до получаване на еднородна смес.

 Добавих пасираните тиквички в тестото и омесих с добавяне на малко олио - до получаване на хубава еластична топка.
  Купата се покрива с домакинско фолио и да си престои на топло - до удвояване на обема. 
 На първата снимка се вижда, че за около 2 часа е бухнало тройно.
 Получи се невероятно ароматно тесто.


П.П. С това тесто направих вегетарианската си пица.
       Пекох пърленки.
       Правих и мекици за закуска.
       Невероятен вкус.
       Просто неописуемо.

Сега да дам и конкретните пропорции:

Брашно около 600 грама, 1 ч.л. суха мая, 1 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, около 50 мл олио, 1 яйце и една средна тиквичка.
Изпълнението вече съм описал, но не е необходимо да настъргва тиквичката, а е достатъчно да се нареже на ситно - тъй и тъй ще се пасира.
При пасирането се слага и яйцето.
Сухите продукти се смесват и при тях се изсипват пасираните тиквички и олиото. 

Заслужава си да пробва ... 

 




Ето едни невероятно вкусни пърленки от това тесто....























19.VІІ.2016 год.  Мекици:


С част от тестото правих вегетарианска пица. Самото то е много подходящо за подобно ястие.

 




Друга част оставих в хладилника в найлонов плик. Когато реших да го ползвам, го извадих, оставих на плота, докато в касеролата олиото се загряваше.

С много намазнени ръце от тестото се касат топчета, разтягат се на мекичета и се пържат в силно загрята мазнина.

Пържат се до леко зачервяване. 

Готовите мекичета се оцеждат върху кухненска хартия и са готови за закуска.

Просто не мога да опиша какъв вкус и аромат имат.

В пъти по-вкусни от обикновените.

Абе, Дзверска вкуснотия. 

Полезен съвет - сушени тиквички

 Сушените тиквички изобщо не са популярни в сравнение със сушените домати.

  Незаслужено пренебрегван начин на съхранение на тиквичките, защото при сушените тиквички се запазват текстурата им, както и всички полезни в тях неща.

 Най-изпитаният метод е сушене на слънце, но откак са измислени сушилните за плодове и зеленчуци с тях става изключително лесно.

 Тиквичките не е необходимо да се бланшират предварително, а е достатъчно да бъдат нарязани в предпочитаната форма - на кубчета, на резенчета или на кръгчета. Важно е да не се режат на съвсем тънки парчета или на ситно. Например, ако на кръгчета не по-тясни от 0,5 см, ако са кубчета - поне 1,5 на 1,5 см.

 Ами това е - леко се осоляват, слагат се в машинката и се сушат до готовност. 

 Тука се готови и изсушени.

  Чакат си пакетирането.

 

Могат да се съхраняват в хартиен пакет или пък вакумирани, което повишава значително срока им на годност.

Желателно е пакетчето да е надписано. 





П.П. ако са нарязани на тънки кръгчета, могат да се хапват и като чипс.