Сладко от смокини - пореден експеримент

 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.

 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 

 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.

 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.

С едно правене - два вида сладко.

Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.

Мармалад "Асорти" - полезно предложение

Заминаваме на почивка на следващия ден и се оглеждаме из къщи и хоп изненада: мъдрят се 2-3 праскови, десетина кайсии, шепа сини сливи, два три банана, един  два портокала, ябълки, че и лимони. Ха сега де - нито да се изядат, нито да се вземат, с изключение на лимоните и ябълките за 10-а дни ще станат на петмез. И при тази мисъл ми хрумва да взема да спретна на бърза ръка един мармалад. 

Речено и сторено: кайсиите, прасковите и сливите се заливат с вряла вода за 3о-а секунди, веднага се заливат със студена вода и сетне се белят лесно. 
Останалите плодове също се обелват и почистват. Всичко се нарязва на произволни късчета. Теглят се и на кг плод се слага минимум 0,5 кг захар - въпрос на предпочитание.
Нарочно не давам количества - те зависят от желанието и вкуса (или от наличните плодове, както бе в момента).

След престой от час два в тенджерата се варят до пълно омекване на плодовете.
Може при варенето да се сложи един нарязан лимон на две. Сетне се изцежда и вади преди пасирането.

Следва пасиране до желана консистенция. И проба на захар - може да се добави още малко.
вари се до сгъстяване и в края на варенето се добавя 1/2 лъжичка лимонтозу. Не се слага, ако е варено с лимон.

Още топъл готовият мармалад се пълни в бурканчета, която се охлаждат обърнати върху капачките.
Получава се невероятно вкусен мармалад - с леко тръпчиво-сладък вкус на цитруси.
Не сме яли такава вкуснотия досега.

Уникално сладко (конфитюр) от смокини

 Със сладко или конфитюр от смокини няма да изненадам никого. Всеки си има негова рецепта от време оно и рядко експериментира.

 Обичам сладкото от смокини и горе долу от Баба знам - 60 смокини, 1 кг захар и задължително престой в разтвор на вар т.нар. "варова вода". Е те това последното не го правя.

 В момента на пазара има доста смокини, но какво съм гледал като ги купувах, не знам, но в къщи се оказаха, че са доста зрели. Наложи се да ги понарежа на парчета и малко от тях да оставя цели. Та затова хем сладко, хем конфитюр - две в едно.

 То си вижда от снимката.

Както си бяха в тенджерата за варене, бидоха заляти с 1/2 бутилка газирано вино и оставени да постоят така около час.

 След това се засипват със захарта, която доста бързо се разтапя.

  Пристъпва се към варенето, което става на цели четири етапа. Щом заври, се изчаква 5-6 минути и тенджерата се маха от котлона и се изчаква да изстине.

  Това се повтаря цели четири пъти като при последното варене се изцежда вътре сока на един малък лимон. (Може да се сложи лимонтузу).

 По този начин на варене се  контролира и гъстотата на сиропа.

По време на варенето изплуват ей тези ситни семчици и трябва да се отстраняват с решетъчна лъжица много старателно. 

Заради толковата много семчици, щях да го нарека "провал в кухнята", но с търпение се почистиха, а невероятният и уникален вкус компенсира това неудобство.

Е и сего някой ще ме попита какво толкова му е уникалното на това сладко-конфитюр? 

Ами какво наистина? Просто уникалният и неповторим вкус, който му придава виното. 

В случая ползвах "шампанизирано" (газирано демек) "Магарешко мляко" с плодов вкус на ябълка, круша, горски плодове, както пишеше на етикета. А защо такова - ами такова имах под ръка.

Сигурен съм, че едно бяло шардоне или траминер също са подходящи. Важното е виното да е качествено.

На 1 кг зрели смокини се слага 1/2 бутилка вино (от 0,7 л) и 500 грама захар, както и сока на 1 малък лимон или лимета. А ако захарта е кафява или фруктова, става още по по най... :)

Още топло се затваря в бурканчета и до изстиването им стоят върху капачките си.

От 1 кг смокини излезнаха 1 буркан от 0,5 л и 1 бурканче от 0,280 л и една купичка за проба.

Споко! Става и за малки деца. Алкохолът е изцяло изпарен - остава само неповторимият вкус.

Повярвайте, а той наистина е уникален!

Сладко и мармалад от пъпеш - полезно

 В интерес на истината никога не ми е идвало на ум да правя сладко от пъпеш - до онзи ден. Пътувах си с автомобила и по радиото говореха за производството на пъпеши. Питаха една жена, която отглеждала няколко декара пъпеши дали само ги продава или ги ползва за нещо друго? И тя отговори, че правела сладко и било много вкусно.... Е щом може от динени кори да стане, защо и да не стане от пъпеш?!

 Само това ми трябваше. Купих още по пътя два ароматни пъпеша и като се прибрах веднага се подхванах. 

 Да се направи сладко от пъпеш не по-различно от направията на сладко от други плодове.

 Пъпешът се измива, разрязва на две и почиства от семките. Обелват се корите. Ако ще се прави сладко, се нарязва на сравнително еднакви кубчета - около 2х2 см, а за мармалад - просто на произволни парчета.

 Количеството се претегля и взема захар наполовина от теглото на пъпеша.

 Парчетата се нареждат в тавичка и засипват със захарта. Нека да престоят така поне 3-4 часа. Пущат доста сок и захарта направо се разтапя.

 Тавата се слага в загрята фурна на 150С и се пече до готовност - около час и половина. Проверява се готовността и в края на печеното, когато е почнало да се сгъстява се слага 1 л. лимонена киселина. Може да се овкуси леко с ванилия или индрише.

 Ако се прави мармалад, процедурата е същата, но когато пъпеша се е пекъл около час, тавата се вади и всичко се пасира с пасатора до желана консистенция и връща във фурната да се пече до готовност. В този случай се получава много добър резултат, ако се добавят една две ябълки при пъпеша.

 Това е мързеливият начин и затова го предпочитам.

 Другият е с варене в тенджера. Трябва да се отпенва и разбърква.
 Бележка: При печенето сладкото потъмнява доста докато при варенето на по-слаб котлон ще запази доста по-светъл цвят.

Сладко от череши - по различен начин

 Сладко от череши, прави се лесно и единственото досадно нещо е почистването на костилките.

 Всеки си има рецепта, но моята е малко по-различна и затова я споделям.

 На кг добре узрели и почистени череши са необходими 700 грама захар. Обикновено препоръчват колкото плод, толкова захар, но според мене става артък сладко.

 Черешите се измиват и почистват от костилките. Слагат се направо в тенджерата, в която ще вари сладкото и се насипват със захарта - череши, захар, череши, захар.

 Оставя се да престоят така една нощ. Пущат всички сокове и част от захарта се разтваря. Никакво доливане на вода.

 Тенджерата се поставя на средно загрят котлон (т.е. на половината му мощност). Когато захарта се разтопи изцяло, с решетъчна лъжица черешите се прехвърлят в друга съдина и силата на котлона се намаля до 1/3 от мощността на котлона (при девет степени, на трета или четвърта).

 Оставя се сосът да си къкри бавно докато се сгъсти добре - почти с консистенция на мед. Отнема горе долу 2 часа (на 4 л тенджера със соса на 3 кг череши и 2 кг захар). Хубавото е, че през цялото това време сосът си къкри, почти не се пени и не се налага да го наглеждаш и разбъркваш.  Ако случайно се запени, пяната се отделя, но е около 1-2 с.л.

 Когато сосът се сгъсти като мед, внимателно се сипват отделените череши вътре. Самите те имат още сос и са меки и сладкото в този момент е рядко. 

 Слага се и 1/2 лимон или няколко резена от него и се оставя сладкото да си къкри. Може и съвсем слабо да се усили котлона с една степен.

 Сладкото не завира, а бавно се вари. Също почти не се отделя пяна.

 Когато се сгъсти до желаната гъстота, се вади лимона, добавя се 1/2 ч.л. лимонена киселина и още топло се пълни в сухи бурканчета.

 Обръщат се с капачките надолу до изстиването им.

 От снимките всичко се вижда:

Престояват така - спокойно може една нощ, че и повече ако са в хладилника.

 

Захарта вече е разтопена.

Плодовете са отделени и сосът е започнал да се сгъстява.

Вижда се, че няма пяна, която да се отстранява.

Готово си е да чака зимата и палачинките. В едно две бурканчета съм добавиш орехи и бадеми. Въпрос на вкус.

П.П. Хубавото на този начин на приготвяне е, че не се налага постоянно да му висиш на сладкото. Не се налага да се бърка често. Плодовете се запазват цели и здрави. 

На пръв поглед е много трудоемко - заради сложните обяснения, но в действителност не е така.

Мармалад от коприва

 Почти съвсем "първоаприлско" сладко творение - мармалад от коприва и още нещо...

 Бях си наумил да правя я супа от коприва, я някаква яхния с телешко, но в един момент се сетих, че някъде бях чел за някакъв илач от коприва, лимони и мед. Действал полезно за кръвта, далака и какво ли не, па и копривата съдържала куп минерали и какво ли не ... Е не открих къде съм го чел, но реших да импровизирам ... Па съм правил сладко от лимони, защо да не им добавя и коприва и каквото стане.

 Направих всичко "на око" и в крайна сметка съм очарован от резултата - получи се невероятно сладко. Малко е трудно да опиша вкуса - хем сладко, хем леко стипчиво (от лимона), хем с един особен вкус от копривата, но много вкусно.

 Количествата посочвам каквито ползвах:

 около 500 грама коприва; 1 лимон; 2 ябълки; 1 ч.ч. захар; 1 с.л. пектин; 3 с.л. с връх захаросан мед.

 Изпълнението никак не е трудно:
Ябълките се почистват и нарязват на късове. Лимонът се измива и попарва с вряла вода за 10-а минути. След това заедно с корите се нарязва на късчета и се почистват семките.
Ябълките и нарязания лимон се слагат в тенджерка и заливат с вода, колкото да ги покрие и се варят до омекване на лимона.
Тенджерката се маха от котлона, изчаква се малко и всичко се пасира с пасатора. Получената смес е най-добре да се прецеди през едро сито.
Копривата се измива с течаща вода, след това се попарва с вряла вода за няколко минути, нарязва се и се пасира с пасатора.
Тенджерката с пасираните ябълки и лимон се връща на котлона и се слага смесената с пектина захар. Изчаква се заври и се намаля силата на котлона и се вари максимум 10-а минути. 

Добавя се и пасираната коприва и варенето продължава не повече от 5-6 минути или до сгъстяване - както при обичайното сладко.

Тенджерата се маха от котлона, изчаква се малко да поизстине и се слага меда, който се разбърква до разтварянето му.

Веднага след това се пълни в затоплени бурканчета, които се обръщат с капачката надолу до изстиването им.

Ето и едни палачинки с лапад, напълнени с мармалада от коприва.

Получава се невероятен на вкус мармалад от копривата.
Няма да описвам, че освен адски вкусен, е и страшно полезен...

Сладко (мармалад) от кайсии, сини сливи и не само -на фурна

 Това просто е един полезен съвет как бързо, лесно и с минимум усилия да се направи невероятно вкусно сладко (или мармалад) от кайсии, а и не само от този плод. 

 Сега започва сезона на сладката, жега е, а на никого не му се виси пред котлона (а не дай си Боже - на огъня), да бърка непрекъснато, да отпенва и да внимава ценният продукт да не загори или пък да взема да пръска и всичко наоколо да стане леш.

 Е аз поне не съм от тези мераклии. Отделно от това съм върл противник на т.нар. желираща захар или пък на особено модерните в последно време фиксове за сладка...

 Обичам сладката - за палачинки, мекици, за какво ли не, но мразя всичко изброено по-горе. Затова като се подхвана с тях си имам изпитан мързелив метод от години ...
 Тука няма да разказвам как Баба па и ние около нея пълнехме тавите с ароматен плод, носехме ги и захарта отделно, в кварталната фурна и след няколко часа си ги прибирахме ... Това си е цяла история, която се нуждае от друга публикация...

 Докато пишех това, вече щях да съм подготвил една тава с плодове за сладко, ама от тук нататък съвсем накратко за сладкото (мармалада) от кайсии:

  Необходими са за една доза 3 кг кайсии (нека да са добре узрели, дори и леко омекнали - това се отразява и цената им, разбира се и продуктът се поевтинява), 1 - 1,2 кг захар, 1 ч.л. лимонова киселина. Любителите на някакъв аромат могат да ползват ванилин, индрише или нещо подобно, но на нас това не ни харесва.

  От това количество се получават 5 бурканчета по 400 мл.

  Изпълнението е елементарно:

  Вариант 1 - за по-мързеливи и невпечатлителни: 

 кайсиите се измиват, разделят на половинки. Ако се налага и има нездрави места се изрязват. Кайсиите се слагат в голяма дълбока тава, добавя им се половината захар и заминават във фурната на 150 С да си се пекат. След горе долу час, час половина тавата се вади, разбърква се и се добавя останалата захар. Пекат се още горе долу толкова. Тавата се вади, добавя се лимоновата киселина и се допича за още 10-а минути.

 Готовността на сладкото се проверява по стария изпитан метод - с капване в студена чинийка на малко продукта и ако не се разтича, е готово.

 Веднага се пълни в леко затоплени бурканчета, затварят се и се оставят с капачките надолу до пълното изстиване.

 Ами това е...

 Важното е, докато се пече, да не се отвеем, че може да се посгъсти малко повече...

 Ако кайсиите се нарежат на по-ситно, в резултат на печенето се получава мармалад.
 N.B. Най-удобна е температурата на печене до 150С. При по-висока температура или пък на вентилатор може да започне да кипи, да се пени и да стане едно мазало...

 Вариант 2 - за малко по-тертиплии и дет` не харесват кожичките на кайсиите да им се могат из устата:

Кайсиите се измиват и слагат в подходяща съдина.
Заливат с вряла вода от бързоварната кана и се оставят така за 2-3 минути.
 След това топлата вода се изсипва и веднага се охлаждат на течаща студена вода.
Белят откъм долната страна нагоре към "пъпчето" и се разделят на половинки.
За костилките е ясно - отиват да се сушат на слънце.

 Обелените кайсии отиват в тавата.
 Тази хваща 3 кг плод.

  

Засипват се със захарта и се оставят да си "починат" поне няколко часа.

След това тавата заминава във фурната на 150С и се пекат до готовност (както обяснено по-горе - да не забравим и лимонтузуто).

 В зависимост от фурната и т.н., за около 2,5 - 3 часа, сладкото е готово.

 Ако кайсиите се нарежат на ситно, си става направо готин мармалад.
 Има и вариант, вместо лимонена киселина да се сложи чаша оцет още в началото, но не го одобрявам. Става по- кисело и някак си се губи онзи хубав сладко-кисел вкус на кайсиите.

Сладкото е готово, можем да си опитаме.

Пълни се топло в бурканите, обръща се до пълно изстиване.

 Сетне се надписва и заминава в килера - да си чака реда за хапването.

 Няма да обяснявам колко вкусно е това сладко, което има и аромата на леко печено....



П.П. Ами по този начин могат да се правят и сладка от други плодове.
Ето - тука от сини сливи, джанки и малко кайсии:

Тука се вижда, че са станала на мармалад, защото към края на печенето бяха понамачкани с онази джаджа за правене на картофено пюре.

15-20 минути подготовка, сетне три часа рахат и сладкото (мармалада) е готово...

 А има и доста по-различен и по-готин вкус от онова вареното....

 Бедна ми е фантазията да изброя от колко плодове и в какви комбинации може да се направи.




22.07.2016 год.

Сладко от сини сливи 

3,5 кг сини сливи се измиват, разделят на половинки - костилките се изхвърлят, нареждат се в тавата, като всеки ред се посипва с малко от захарта, която за цялото количество е 1,5 кг (може и по-малко и повече - въпрос на вкус).
Оставят се така да престоят няколко часа. 

Тавата се слага в незагрятата фурна, която се включва на 150 С и се пекат около 2 часа - или до готовност.
Процедира се както е обяснено по-горе. 

Количеството е 5 бурканчета.
Понеже пуснаха много сок по средата на печенето отделих от него едно шишенце с винтова капачка.
После ще се ползва като топинг...





 Ами това е ....

Домашен РАЧЕЛ с шира

Време си му е на рачела - хем тикви бол, хем и всичко друго. А защо рачел, а не сладко от тикви не знам - и дори не си правя труда да науча. Важното е, че е Рачел.

Необходими са ни: две тикви цигулка, около по 3 кг всяка. Ползва се само горната плътна част (желателно), но няма пречки да се ползва и долната (тогава трябва една тиква).
Поне 3 л шира - в идеалния вариант от бяло грозде (но и с другото стана още по-добре), която трябва да се извари и редуцира до 1/3 и да стане като гъст петмез. Ако гроздето е достатъчно сладко, не е необходима захар. Все пак зависи от вкуса - на мен лично не ми беше достатъчно сладко (захарността на гроздето беше 24, а трябваше да е повече) и сложих 0,500 грама кафява захар. 
(Сладостта все пак е въпрос на вкус - може и повече да се сложи, нали се опитва и винаги може да се добави захар, но не може да се извади).
Подправки - индрише, ванилия и др.п. са въпрос на желание, но лично предпочитам без тях. Аромата на тиква, съчетан с дъха на гроздовата шира е достатъчно божествен, за да бъде променян.
При положение, че бурканите се стерилизират за кратко време, не е необходимо и добавянето на лимонова киселина (и тя леко променя вкуса).

NB
П.П. Е, разбира се, при липса и на шира - домашния рачел може да се направи и със захарен сироп, за който са ни необходими почти същото количество захар, колкото е тиквата и наполовина вода.
Сварява се сиропа от водата и захарта - като се сгъсти добре, се пуща тиквата в него и процедурата е ясна. В този случай, по моя преценка, трябва да се овкуси с ванилия или индрише.

А от тук нататък е историята на сегашния рачел:

Спомените ми от детството по това време на годината са свързани с гроздобера, с мачкането на гроздето, правенето на ширата и виното ... и със задължителния рачел с шира, който Баба правеше. 
 В годините много удобно ни идваше да купуваме готов - най-вече от пазара пред Бачковския манастир. Целогодишно има.
 И все не съм прекарвал време да го направя в къщи, и все поради липса на време.
 Само че този път се случи нещо като на инат.
 Наложи ми се пътуване до Благоевград, а когато не бързам, обикновено избирам други пътища (избягвам магистрали - каква скука? и безумно препущане!). А така си караш, без да бързаш, блееш си, наслаждаваш се на живописната ни държавица, където ти хареса нещо можеш да спреш ... А покрай пътя пазарчета и сергии: тикви, грозде, домати, чушки и какво ли не - направо от полето или от двора. Още в първите села, свят ми се зави от камарите тикви - винаги ги е имало по това време, но сега сякаш са ги изсипвали с камиони... Естествено покрай тях, разговора се завъртя накъде печените тикви и рачела. И изневиделица ми се появи един ярък спомен от преди точно 40 години, когато за последен път с Баба правихме рачел с шира. Казваше, че истинският е с петмез от захарна тръстика, но като компромис - с шира, но никога със захар. Е няма да разказвам какво си спомням, ще разкажа какво направих покрай внезапно възникналата идея за направата на рачел с шира.
 Тази идея се превърна в цяло приключение, защото реших, че ще го направя и то веднага след връщането от пътуването.
 Тикви бол, ама ширата - кат` си нямам лозе? Да купуваш грозде, да го цедиш - просто за няколко литра не си струва. Само че човек кат сА хване на ината си, нищо не може да го спре... Можехме да купим направо готова шира - продава се едва ли не на всеки пазар. Да ама не ...
 Разходихме из пазара в Благоевград и бях изумен от следните гледки:

Машина до машина за мелене на грозде и бидони, в които да си го купиш.

Навеси, сергии и огромно количество грозде

 Мерло, мавруд, каберне ...
всичко по 0,80 лв за кг и то смляно (без чепките), напълнено в бидона, от който можеш да си наточиш виното  или да "заложиш" гроздовицата..
  Е за бидона, не се разбрахме - поискаха му цена кат` за три и си купих нов бидон с гешенк кранче, което някой ден може и да му сложа (цели 15 лв).

 Един 30 л бидон "глътна" 45 кг грозде - поравно мерло и мавруд и в багажника се повози до къщи. Беше зор качването, но за мераклиите - не е проблем.
 Предупреждавам - за истинския рачел  е необходима шира от бяло грозде! 
 Тука се отклоних от рецептата, но това е без значение - отразява се на цвета, а за вкуса - може би е дори по вкусно.

В къщи последва голямата битка при отделяне на джибрите от сока (т.е. от ширата). Изрязани туби от вода, прецеждане и т.н.
 Оказах се с 20 л шира, а ми трябваха 3 л, които отделих , а другото - за пресичане и пийване като чист гроздов сок.
 При джибрите малко захар и стари сладка и ракийката напролет ще си има основата.
 Гроздовият сок се отделя, прецежда се и се сварява като се отпенва. Оставя се хубаво да се утаи и се пълни в бутилки от бира, които се стерилизират за 10-а минути. Издържа по 2-3 години, ако го оставиш да стои толкова ...
 Една част (6 л.) пресякох с калиев сорбат - 2 гр/л. Оставих да се утаи и напълних в бутилки.
Ще сравнявам какво е станало след време и кое по-вкусно. 

Отделеният гроздов сок (шира) се прецежда през марля - поне два пъти и се слага в голяма - широка тенджера да се вари изпарява.
(Ползвам мултитенджерата - кукъра демек, че него не трябва да го следиш непрекъснато.

Както и в тенджерата, така и него (затова не го затворих) започва едно кипене - свят да ти завие и да избива пяна, която непрекъснато се обира с решетъчната лъжица.

По някое време се успокоява и започва да си къкри бавнично и да се изпарява.
От три литра трябва да остане поне около 1 л.

  В това време се приготвя варната вода за тиквата.
  В емайлирана голяма съдина се поставят 5-6 с.л. гасена вар и около 3-4 л вода, която се разбърква.
 Гасена вар се продава във всяко бившо Топливо или магазин за строителни материали (в разфасовки  по 1 кг) и струва левче. 
  Някои съветват след разбъркването на водата с варта, да се изчака оттаяването и да се ползва само водата която се пресипва в друга съдина.

В името на експеримента - отделих само оцедената вода, ползвах и такава с варта вътре. Разликата е в това, че тези кубчета с тиква дето бяха във варта станаха по-хрупкави, а другите в оцедената вода - омекнаха повече. И в двата случая се налага хубаво миене и затова не е необходимо човек да си играе като лудите да отделя водата. 
Внимание: варта с водата може да се запази и да се ползва втори път. В една бутилка от кола и пак ще й дойде времето.

За Рачела нарочно избрах тиква цигулка - горната й част е плътна, удобна за рязане на еднакви форми, а долната може да отиде за печене ... 
 Или за напълване с мръФка и да се получи кавърма в тиква, но това е отделна тема и за това друг път.

Обелената тиква се нарязва с ей този назъбен нож за сирена и картофи, за де се получат красиви форми... Парчетата трябва да са около 7-8 см дълги и на по 1 см страни.

 Нарязаните парчета се слагат във варната вода и нека да си отдъхват около 3-4 часа.
 Това е времето, през което просто няма какво да се прави и е много подходящо за по едно студено питие....
После с решетъчна лъжица парчетата тиква се вадят и измиват старателно под течаща вода и се оставят да се пооцедят малко.

Пущах ги парчетата на две партиди в купата на мултито, но ако се вари в голяма тенджера, се пущат всичките. Варят се около 20-а минути - до готовност, като се пробват от време на време.
Трябва да станат хрупкави отвън и мекички отвътре. Не трябва да се преварява тиквата.

 Сварените тиквени парчета се вадят внимателно и се подреждат в бурканите.
Заливат се с гъстия като петмез сироп от шира. При необходимост може да се досвари още малко.


Затворените буркани се стерилизират поне за 5-7 минути.

Става разкошен рачел.
От цвета на ширата сиропът изглежда леко карамелен и има и такъв невероятен вкус.











Е, от тук нататък ни остава само да се наслаждаме на божествения рачел.