Набрахме охлюви или Охлюви в масло

Охлюви - изключителен деликатес. 
При това изключително скъп...
Французите не напразно си умират по тях и по гъшия дроб. 
Някои не могат да ги възприемат и им се виждат гадни ... Ако знаят, че ядат охлюви...
Няма да навлизам в дебрите на спора - това е рецепта за любители на този деликатес.

И така, малка историйка - наскоро пътувах из страната, предния ден беше валяло и тъкмо започваше лекичко да припича. Пътуваме и си зяпаме, но се впечатлихме чак след петия или шестия циганин с найлонов чувал край пътя из храсталаците. Бяха наредени като на постове - през 100-а метра. Пусто любопитство, сопряхме се да питаме какво толкова ценно събират ... Оказаха се охлюви. Някой ги изкупувал на кило и те събирали... Ама тарикати - където има келепир, все са първи. Поискахме да купим, ама и за 5 лв на кило взеха да се назлъндисват...

Та до преди няколко дни - пак си пътуваме, без да бързаме и колегата по едно време вика, я намали малко, я поспри ...

Та ни спря ей тази гледка: 

 Колкото си щеш охлюви и то по дърветата.

 Та за 20-а минути си набрахме две найлонови торбички от тях - ама само по-едричките.










Преди да пристъпим към приятната част с яденето, има един малко трудоемък момент, но като си представи човек какво удоволствие го очаква, може и това да се преживее. Пък и ми се струва, че казаното по-долу ще е полезно някому.

Първото, което трябва да се направи, е да се изсипят охлювите в мивките и да се измият обилно с течаща вода. След това се заливат на няколко пъти с вряла вода и пак се измиват със студена вода.

 

  Прехвърлят се в тенджера (в зависимост от количеството се приготвят на партиди), заливат се пак с вряла вода, една лъжичка сол и се варят максимум до 10 минути.
 След това се изсипват в гевгир (много е удобна съдинката за паста) и отново измиват със студена вода.
 Времето на варене е много важно - не повече от 8-10 мин. - иначе стават жилави.

Измити и готови за чистене. 

 Следва голямото чистене - става с дървено шишче или най-удачно с метална кука за плетене. Още с изваждането се откъсва крайната черна част (т.е. вътрешности и т.н.), а почистените охлюви се събират.
 Разпределят се в найлонови торбички по 300 грама и хоп във фризера. Да си чакат един хубав момент, когато човек иска да се наслади на този деликатес.

Та след толкова врътки, следва хубавия момент - в тиганя се загряват 1-2 с.л. масло, пущат се две шепи от вече почистените охлюви, една идея сол, малко църно пиперче и задължително 50-а грама бърбън (водка, ром или коняк). 
 Като изври алкохола, нашите охлюви в масло са готови и хоп на масата.

Дзверска вкуснотия.
Наздраве с Батето и приятели! 


П.П. Още един изключително вкусен деликатес може да се направи с охлювите: правят се равиоли и във всяка една като плънка се слага по едно сварено охлювче с добавка на една идея чесън и ситно нарязан магданоз. След сваряването на равиолите могат да се поднесат с любимо сосче, но ако е на чеснова основа е най-вкусно.

Домашен суджук

Стана вече ноември и започна да застудява. Значи почти е време да започнем да правим домашните мезенца. Може би ще направя няколко публикации за тях, но като за начало ще започна с един домашен суджук.

А за някого може и да и е интересен любимият ми суджук от конско.

Продукти: 0,350 кг телешко (от бута); 0,350 кг свинско (бут или плешка) и 0,300 кг свински гърди (за предпочитане е с ребрата, които се отделят и отиват за печене).

Свински черва (сушени, солени, замразени - каквото има на пазара или по месарниците).

Подправки: 18-22 грама сол, 5 грама фруктова или кафява захар; 5 гр. черен пипер; 7 грама кимион; 1 гр. млян кардамон; по 1 ч.л. суха чубрица и мащерка; 

За любителите на по-пикантното и 1 ч.л. лютив червен пипер или чили.

(Принципно за суджука се предвиждат 20 гр. сол, 3 гр. ч.п., 7 грама кимион и в общи линии е това, но моите подправки са изброените по-горе и става по-вкусен)

 Нарочно давам количествата за кг, макар че под 5 кг не си струва да се започва правенето.

Приготвяне: Месото се нарязва на произволни малки парчета и в подходящ съд се смесва с всички подправки. 

Оставя се да престои на хладно поне 24 часа.

Тука си почиват 10 кг в голям пластмасов леген, завити с домакинско фолио.

На следващия ден месото се смила с месомелачката (на малка или едра решетка, въпрос на предпочитания). 

По принцип за суджуците препоръчват смилане на едрата и повторно смилане на ситната решетка.

С риск да ме критикуват, предпочитам изобщо да не се мели месото, а да се накълца със сатъра на много ситно. За целта имам хубав тежък сатър и подходяща дебела дъска (направо цял кютюк).

Накълцаното на ситно месо (или смляно) се омесва още веднъж и се оставя да престои отново поне 12 до 24 часа.
 Свинските черва се подготвят като се измиват и накисват в хладка вода (около 40 С) за 20-30 минути.

 С машинката за мелене на месо и приставката за пълнене червата се пълнят със сместа и връзват през 20-25 см или на желана дължина.


(Внимание! Водката и пепелника са задължителни за майстора)

 готовият продукт - може да си престои и известно време, преди да бъде "обесен " за сушене.
 Въпрос на предпочитание...

 Не мога да им се нарадвам!










  
Сушат се на проветриво място като вечер се превалват с точилка или бутилка, за да получат сплескана форма. Обикновено за 2 до 3 седмици изсъхват и са готови за консумация.


П.П. Това е базовата рецепта. Както подправките, така и някои добавки са въпрос на желание. 
Понякога слагам витамин С - по 5-6 счукани таблетки на кг месо. Играе ролята на консервант.
Понякога слагам и праз и се получава домашна наденица, която я оставям да съхне без да се увисва като подкова и сплесква толкова много.
Много добър резултат дава и добавката на хубаво червено вино(мерло, каберне или мавруд) в месото - около 50  мл на кг месо.

П.П. 28.04.2022 год.:

Ще ми се да направя едно две уточнения. Желателно е цялата обработка на месото да се извършва при ниска температура - до 8-10 С.

Сетне вместо да се валират, след втория ден могат да се пресоват между две дъски и отгоре туба с вода за тежест.

"Родопска пържола в саханче"

Наистина какво ли не може да се открие в старите тефтери. Този път си разглеждах едно от тефтерчетата с пътни записки - из страната и чужбина. Където и да пътувам, гледам да си записвам това, което ми е харесало или някоя рецепта от заведение и т.н.

Заглавията си ги пиша с червено и това направо ме грабна:

Родопска пържола в саханче - Момчиловград. 

Опа, а там не съм ходил повече от 10 години и действително е от 2004 год. Явно съм го пробвал в някакво заведение и съм си го записал.

И така - порция за един човек:

Половинката на пилешки гърди (демек една половинката на "пеперудката" гърди) се срязва по дължина, но не до край и се разтваря да стане като голяма пържола. Начуква се леко. Овкусява с ч.п. и се слага с разрязания край в намаслено саханче.

Отгоре се нареждат няколко резенчета (4-5)  кисела краставичка, нарязана по дължина, 2-3 ивички печена червена чушка, няколко резенчета шунка или бекон и обилно поръсена с кашкавал се пече на 200 С за 20-а минути.

Сервира се върху сос бешамел.

Нито е родопска, нито е пържола, но пък като идея ми хареса - за бързо лесно и вкусно поднасяне и затова я преписах - да я споделя.

Панирани домати

   Изненадах се като открих и това сред старите записки:

2-3 големи месести домата, нарязани на шайби; 100 грама поизсъхнал  кашкавал, настърган на ситно ренде, смесен с 1  с.л. с връх брашно и 2 яйца, ч.п., риган и босилек и 2-3 с.л. кисело мляко. Пържи се ...

   В първия момент ми прозвуча като загадка и след това се сетих, че става дума за любимите ми панирани домати. През лятото, когато доматите са пресни, изобщо не е необходимо да се панират (освен като екзотика): по-добре да си ги хапваме пресни и на салата. Но през зимата, когато почнат да се появяват онези "пластмасовите" домати, рецептата е особено удачна. 

   Става страхотно мезе като предястие към питието- издържа на пиене, па и позасища и се е направо едно леко хапване.

   

   Всичко е много просто - доматите се нарязват на шайби с дебелина на кутрето (под 1 см) и се оставят леко да се оцедят.

   Сместа на панировката се разбърква за минутка две: в настъргания кашкавал се слагат яйцата, брашното и киселото мляко, подправките - череп пипер, риган или сух босилек и се разбърква. Трябва да е гъста каша.

   В тигана се загрява малко мазнина, всеки домат се овалва в брашно и сетне в панировката и в тигана. Пържи се на средна степен (6-та от 9евет) - до зачервяване. Често панировката се "смъква" - е тогава с лъжичката върху домата се добавя малко преди да се обърне от другата страна.

  

   В действителност с натрошеното сирене дори става още по-вкусно. И така най-често се прави у нас.

ЗАБУЛЕНИ ЯЙЦА с шунка и моцарела в мултитенджерата

Нещо, което се готви страшно бързо и резултатът е потресающ

за една порция: капка мазнина, няколко кубчета шунка, няколко кубчета моцарела; две яйца; сол и черен пипер на вкус (може и друга подправка - по избор)

на дъното на купичка за крем карамел се капва мазнинката, слагат се кубчетата шунка и моцарела, чукват се двете яйца, сол и черен пипер


купичките се нареждат върху решетката за готвене на пара, слага се малко вода и се включва режима - готвене на пара.
при мене е за 30 минути, но на 20-тата минута, го изключих, защото станаха достатъчно твърди, както ги предпочитам. Може и за по-кратко, ако целта е яйцата да останат по-рохки

след 20 мин. е това:


резултатът е:



потресающ.
Невероятно вкусно и лесно.
Повече писах, отколкото - правих 

ВАРЕН ОМЛЕТ

                                       Нищо особено, но с потресающ резултат.

4 яйца, по около 50 грама настърган кашкавал, сирене (и една позабравена и позасъхнала гауда); 1 к.ч. прясно мляко, сол и черен пипер на вкус. щипка див риган.

Всичко това се разбива да стане еднородна маса и се изсипва в плик за печене. Плика се слага в купата на мултито, добавят 2-3 чаши вода, а горният край на плика се защипва с капака на тенджерата. На режим - варене на пара - за един цикъл.
Вади се след това, оставя се да изстине и се реже на филийки ... Много вкусно