Мезе от картофени бухти рошковци

 След като направих панираните тиквички, се оказах с почти половин купа панировка - то не винаги разчитам количествата, все приготвям като за рота гладници.
 Позачудих се какво да я правя - можеше да стане на едни странни палачинки, ама от една страна панирани тиквички като предястие за питието, от другата страна пържени конски кюфтета, за които бях приготвих като гарнитура варени пресни картофчета с идеята да ги пръжна леко в масълце с гъша мас.
 То т`ва хубаво - ама варени картофи, пържени картофи как на човек да не му омръзне. Направо може и да ги намрази.

Та реших да импровизирам:
Картофките ги нарязох като за куче и бухнах в панировката - едно яйце (две и т.н.) се разбива със суп.л. кисело мляко, в което е загасена 1/2 ч.л. сода, брашно и прясно мляко и 1-2 с.л. олио колкото да се получи смес малко по-гъста от палачинкова смес. Овкусява се със сол и бял пипер като може да се добави малко сушен риган и чесън на прах и индийско орехче.
Разбърках, ама ми се видяха много едри и затова с онази хитрата джаджа за пресоване на картофи за пюре леко ги притиснах тук таме и пак разбърках.

Мазнината в тигана от тиквичките беше още загрята и затова яко загребване с голямата лъжица и в тигана с леко притискане, за да се оформят.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.

Само какви страхотни рошковци стават.

Вадят се върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Станаха страхотна гарнитура към пържените кюфтета.

Изобщо не очаквах.

А и самостоятелно са страхотно мезе - невероятно вкусни. Може да им се прибави чесново-млечно сосче; заквасена сметана и т.н.

Ако имах, щях в панировката да добавя и малко ситно нарязан копър, ефектът щеше да е още по-вкусен.
Бързо, лесно, вкусно. 
Носи всякакви импровизации и дори добавки- като например и ситно нарязан колбас, сирена, кашкавал и т.н.
В случая важната е идеята, а не конкретната ми импровизация.
Правете, наслаждавайте се тези различни картофени рошковци и не забравяйте за наздравицата!

Картофени банички

 Нямаше да се сетя да направя тези картофени банички (рулца или там каквото станаха), ако не бях видял в една баничарница да продават картофени банички, които на външен вид приличаха на тези със сирене. И си припомних вкуса на родопския клин с картофи и ...

 Ама нямаше да съм си Я, ако не пробвам нещо по-различно. И ето го резултатът - нещо страхотно вкусно.

 Точно за тези са необходими:

5 големи картофа - около 500-600 грама

за подправянето им - сол и черен пипер на вкус; 1/4 к.л. индийско орехче, 1/2 ч.л. риган (или чубрица- въпрос на предпочитание), няколко стръкчета пресен копър и магданоз, както и масло около 25 грама

100-а грама кашкавал (гауда, ементал или друго твърдо сирене, може и моцарела. Със синьо сирене ще стане трепач)

150-а грама шунка или колбас какъвто има

кори за баница. Най-добре е триъгълни печени на сач. Или обикновени пак на сач, защото са по-дебели. Ако са обикновени, трябва да се слепват две по-две и да се нарежат в подходящ вид.

Количеството на корите зависи от количеството на плънката и колко ще се слага. При мене излезнаха 12 парчета.

Необходими са също така поне 2 яйца, олио за мазане на корите и олио за пърженето.

Изпълнението е изключително лесно:

Картофите се сваряват, обелват и пасират на пюре - могат да се намачкат и с вилица. Слагат се всички подправки и маслото, както и ситно нарязания копър и магданоз. От колбаса се отделя едно парче - около половината от него, което се нарязва на много ситно и се добавя към пюрето. Всичко се омесва много добре.

С четка кората леко се намаслява. В широкия край се слага малко картофено пюре, отгоре резенче от кашкавала и резенчета от колбаса и отново пюре.

Количеството е по желание, но горе долу са 2-3 с.л.

Кората се навива на хубаво стегнато руло - завива се все едно се правят сарми.

Така се процедира докато плънката свърши.

Нареждат се с "шева" надолу - така по-добре ще запазят формата си.

След това яйцата се разбиват в подходяща купа. Може да им се добавят и 2-3 с.л. прясно мляко.

Всяка баничка се потапя добре в яйцето, но съвсем леко да попие от него и е готова за пържене. След потапянето се оставят буквално за 20-30 секунди да го попият.

В подходяща касеролка се сипва олио (около 2 пръста), загрява се добре и сетне силата на котлона се намаля с 1/3, т.е. пържат се на 6-та степен от 9.

Пържат се по 2-3 броя, като се обръщат до леко зачервяване.

Ето ги в разрез - кашкавалчето се е поразтекло.

По-вкусни са като поизстинат малко, но нямаше кой да ги чака.

Могат да се поднесат с някакво млечно-майонезено сосче или млечно чесново такова и да се топват в него.

Въпрос на предпочитания.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Сега и втория начин на направията - за тези, които не са любители на пърженото.

Тавата за печене се застила хартия за печене и оваляните в яйчната смес банички се нареждат в нея на малко разстояние една от друга. Могат дори леко да се притиснат с ръка - да придобият леко плосък вид.

Могат да се ръснат и със сусам.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна - до зачервяване.

П.П. Най-доброто на тези банички е, че носят всякакви вариации в зависимост от наличните продукти. Само наблягам на това, че със сирене или моцарела ще бъдат просто невероятни.

Още по-добро е, че могат да се поднесат като предястие, че дори и като гарнитура - на едни пържоли като мене.

Картофенички или картофени "минипалачинки"

Нещо за закуска, нещо много здравословно, нещо много лесно и то само с два продукта.

На практика това не е и рецепта.

За направията на закуска за двама са необходими два средни картофа и едно яйце и малко сол за овкусяване.

За по-голямо количество, се увеличава количеството на продуктите, напр. 4 картофа и 2 яйца и т.н.

Изпълнението е елементарно:

Картофите се обелват и настъргват на ситно ренде. Смесват се с разбитото яйце и леко осоляват - на вкус.

Получава се ето такава смес - доста е редичка, но това не й пречи. Позачудих се дали да я пасирам набързо с пасатора, но се отказах.

Пекат се в тиган с буквално две три капки мазнина, на средна сила на котлона. Сместа се изсипва с голяма супена лъжица в тигана. Отначало при сипването, течната част тръгва "да бяга", но с лъжицата се връща обратно към гъстата част.

Пекат се буквално 2-3 минути от едната страна и внимателно се обръщат с шпатула. Достатъчно е леко да се зачервят. И са готови.

Със сирене са страхотно вкусни.

А с петмеза от дуди са направо неустоими. Разбира се, вървят си със сладко, с мед и т.н.

Хубавото е, че може да се направят в най-различни форми - по-големи, по-дебели и т.н.

Наистина стават невероятно вкусни и не отнемат кой знае какво време за направата, а насладата от закуската е страхотна.

Сигурен съм, че ще се харесат дори и на капризни и злояди малчугани.

Опитайте ги, без да се притеснявате.

Безглутенови картофени "катми"

Изобщо не ме интересува, че някой може да ме критикува и да каже, че това не са катми. Възможно е да е така, но и на външен вид са като катми, че и на вкус почти ...

По-скоро бих ги нарекъл "картофени катми" две по две, защото в тях всичко е по два броя и дори стават в количество, което е достатъчно за закуска на двама човека.

В интерес на истината бях решил да направя едни картофени бухти, но докато се мислех в движение промених намеренията си.

Необходими са: два сварени средни картофа, две яйца, по две супени лъжици царевично нишесте и кисело мляко, по 1 ч.л. сода и сол.

Изпълнението е лесничко и сравнително бързо:

 Картофите се настъргват на ситно ренде, добавят се останалите продукти като содата се загасява в киселото мляко с малко лимонов сок.

Разбърква се добре като трябва да се получи консистенция с гъстотата на кексово тесто. 

Получената смес се оставя да си почине 10-а минути.

При нужда може да се добави малко мляко и нишесте.

Пекат се на силно загрят тефлонов тиган (с дебело дъно) като силата на котлона се намаля с 1/3. 

С черпака се разстила тестото с желана големина (тези са d прибл.15-17 см).

Появяват се хубави пуканчета по тях.

Като побелеят отгоре са готови за обръщане.

Вадят се и се нареждат една върху друга като могат леко да се намажат с масло.

От това количество се получиха 7 броя с посочената големина.

Лично на мен ми харесаха, въпреки че бях попрекалил със солта, т.е. бяха изцяло по мой вкус (но аз поначало соля в повече и се налага да се съобразявам).

В интерес на истината, Чедото (което забравих да предупредя, че съм ги попресолил) нападна първата и я намаза обилно с мед и направо я хвърли като заяви, че по-гадно нещо не била яла. Сетне пробва без сладко и установи, че са вкусни, но много солени за нея.

(Количеството сол съм го коригирал, но внимателно с нея, особено ако картофите са сварени  подсолена вода).

Точно в този ми вариант с малко повечко сол, се оказа, че не вървят с мед или със сладко.
Тъй като на мен ми харесаха, пробвах и варианта с идея сол и се получиха много по-вкусни (иначе не бих си позволил публикация). В този случай си вървят и със сладко, и със сирене. А за вкуса вече казах,  наистина са вкусни. Подходящи са за хора с глутенова непоносимост, а им се хапват катми.

Картофени тиганици

Този месец по едни или други причини "позабравих" блога, но това не означава, че не е готвено. Снимането не  е проблем, защото телефонът е все до мен. Проблем е времето. Оказва се, че именно публикуването е най-трудоемко. И пак поради недостиг на време в последно време се правят само бързи, лесни неща. Да си се трупат материалите, а сега за нещо много бързо, лесно и изключително вкусно - картофени тиганици.

Необходими са за един човек - по 2 средни картофа и по 1 яйце и малка глава лук; сол и черен пипер на вкус; сирене и кашкавал по 30-50 грама. За овкусяване - риган и олио за пържене.

Изпълнението е страшно лесно и бързо:

Картофите се измиват, обелват и настъргват на едро ренде. Лукът се настъргва.

Получената маса се изцежда добре и в нея се чукват яйцата.

Добавят се настъргания кашкавал и натрошеното сирене.

Овкусява се с подправките и добре се разбърква.

В това време се загрява малко олио в тиган.

Силата на котлона се намаля с 1/3.

С голяма лъжица се гребва от сместа и се оформят по желание. Големината също по желание.

Пържат се до зачервяване. Когато отстрани се полручи леко зачервяване, се обръщат от другата страна.

Вадят се върху кухненска хартия за да се отцеди излишната мазнина.

Могат да се поднесат със салата (домати), млечно-чесново сосче. На който както му харесва.

Приготвят се много бързо - цялата процедура отнема максимум 20-25 минути.

Не излиза скъпо - за около 4 лв могат да хапнат 4-ма човека.

Изстинали са още по-вкусни.

Могат да се поднесат като самостоятелно ястие или като гарнитура за някаква мръФка.

Универсални питки с картофи

 Доста често като правя тестени изделия добавям в тестото по малко сварени пасирани картофи или картофено пюре. Скоро не ми се беше случвало, но този път нещата се оказаха направо принудителни.

 И без това в къщи малко се консумира хляб, но снощи направо бяхме прекалили - оказа се, че има само едно краищниче. На никого не му се излизаше до кварталния магазин за един хляб. Какво по-лесно от това да направя на бърза ръка едни питки. И тука го ударих на камък - налично брашно почти две чаени чаши. Пък картофите бяха сварени за гарнитура към печеното.

 Необходими са:

3 средно големи сварени и обелени картофа; 300 грама брашно; 1 яйце; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. с връх суха мая; 3 с.л. олио и около 3/4 ч.ч. хладка вода (зависи все пак и от картофите) - затова се добавя на части; няколко бучки масло, както и чери доматчета.

 Нека и да разкажа как бяха направени:

Три сварени и обелени картофа се намачкват с малко сол и с.л. олио с онази хитра джаджа или се пресоват през преса. Добавя се едно яйце и се мачкат до максимална гладкост.

Слагат се и две ч.ч. брашно, 1 ч.л. захар и 1 ч.л. с връх суха мая.

Долива се 3/4 ч.ч. марна вода.

С намазнена ръка се меси няколко минути.

Меси се докато стане меко и еластично тесто като се употребява цялата мазнина - общо 3 с.л.

Покрива се и се оставя на топло да втасва.

За 30-40 минути е готово.

След това се оформят топки с големи по желание и нареждат в намаслена тавичка (за срамотиите, оказа се, че и хартия за печене липсва).

В средата на всяка топка се бучва по бучка масълце и слага по 1/2 чери доматче.

Поръсват се с брашно и се пекат в загрятата на 180 С фурна до готовност - т.е. до хубаво зачервяване.

Стават невероятно пухкави, не се степват.

Запазват се поне два дни без да изсъхнат.

Отделно от това са много вкусни.

Стават и за сандвичи и просто като хлебче.

И за закуска стават със сирене или сладко.

Направо универсални!

Рибено картофени кюфтенца и не само

 Получиха се няколко различни вида - от едни и същи продукти и с промяна на подправките и добавките в тях.

  Бях напържил едни попчета като за цяла казарма, без да се съобразя, че само двама ще ги хапват. Каквото се изяде, изяде се. Ами останалите рибоци - на другия ден вече са трудно за прекарване. Точно тогава идва моментът, когато могат да се утилизират по един много вкусен начин.

В случая бидоха направени кюфтета, шницели и хрупкави топчета с изненада.

  Необходими са:

Пържена или варена риба, добре почистена от костите и др.п. неща и накъсана на късчета - около 500 грама и 1 кг картофи.

Всъщност съотношението е желателно да е 1:2, за да се усеща по-добре вкуса на рибата.

Сол и черен пипер на вкус; индийско орехче, магданоз, лук, чесън, пресен лук, 2-3 яйца; 

 Начин на приготвяне:

Първи общ етап: 

Рибата се обезкостява и накъсва на парченца.

Картофите се сварят в леко подсолена вода, обелват се и се намачкват с пресата като за пюре.

Смесват се рибата с картофите, слагат се 2 яйца, сол и черен пипер и се омесва добре. Получава се достатъчно гъста маса.

Така получената кайма се разделя на три части и следва вторият етап на приготвянето на отделните изделия.

1.Кюфтета:

В съвсем малко мазнина се задушават 2-3 скилидки чесън и една ситно нарязана глава лук и се оставят да изстинат.

Нарязват се на ситно няколко стръка магданоз и няколко пера от зелен лук.

Всичко се смесва с каймата като се добавят по 1/4 ч.л. индийско орехче и кимион, и 1/2 ч.л. риган.

Оформят се кюфтета с желана големина.

2.Шницели:

Във втората отделена част от каймата се слага ситно нарязан магданоз и ситно нарязан лук (една главичка). Настъргват се около 50-70 кашкавал или някакво твърдо сирене. Добре се омесват.

Откъсват се по-големи топки от каймата и се оформят като шницели.

Овалват се в брашно (желателно царевично) и едно разбито яйце и са готови за пържене.

3.Хрупкави топчета:

В третата част от каймата се слага само ситно нарязан магданоз, риган и малко индийско орехче.

Откъсват се парчета с големина на орех, леко се сплесква и в средата се слага парченце кашкавал, сирене или просто бучка масло. 

Оформят се като топчета (плънката да е добре скрита).

Овалват се в пълнозърнесто брашно, яйце и галета и са готови за пържене.

Тука е момента да спомена, че полученото количество е доста голямо за двама човека и идва ред на една хитринка:

Отделя се това количество, което ще се хапне.

Останалото се нарежда върху домакинско фолио върху дъска, поднос или нещо подобно и заминават във фризера.

Когато замръзнат, се вадят и прехвърлят в различни торбички. 

И обратно във фризера. При нужда се вадят, изчакват се съвсем малко да отпуснат и се пържат до готовност.

По този начин винаги има нещо във фризера, което може да спаси положението.

Пържат се в силно загрята мазнина, която да им стига поне до половината, като след загряването на мазнината силата на котлона се намалява с 1/3 (от 9-та на 6-та или дори на 5-та степен). Готови са, когато добре се зачервят.

Хрупкавите топчета се поднасят набодени с клечка за зъби и в компанията на някаква зелена салата.

Това е единственото от топчетата, в което вместо кашкавал, сложих парченце сланинка. Беше най-вкусното ...

Шницелът в разрез.

Стана цяла епопея, но се правят много лесно. Могат да останат в "резерв" и най-важното Дзверски вкусни са.

Пресни картофки с прясно мляко на фурна

 Нещо много вкусно и лесно за изпълнение. Наподобява картофен огретен, но не съвсем.

  Необходими са пресни картофи, няколко стръка зелен лук, прясно мляко, сирене, копър, сол и черен пипер. Нарязан на тънки ивици кашкавал и при желание да се направи заливка - няколко яйца (по едно на човек).

Нарочно не давам количества - всеки може да си прецени за колко човека ще се прави и колко са ящни.

Все пак ориентировъчно: 1 кг пресни картофи; около 3 ч.ч. прясно мляко, поне 150 грама сирене и 100-а грама кашкавал.

 Изпълнението е от лесно по-лесно:

Пресните картофи се измиват много добре, без да се чистят (ако са много пресни) или кожичката леко се изстъргва с тъпия край на ножа.

Картофите се нареждат на един ред в подходяща тавичка. ако има по-големи, могат да се нарежат по на две половинки. Леко се осоляват и опиперяват и заливат с 2 ч.ч. прясно мляко и заминават да се пекат във фурната на 180С за около 20-25 минути.

В това време сиренето се натрошава и смесва с нарязания копър и останалата чаша прясно мляко.

Тавичката се вади от фурната, картофките се разбъркват и заливат със сместа от мляко и сирене. Нареждат се и резенчетата кашкавал и се дозапича за още 15-20 минути (или до готовност на картофите).

  При добро желание към сместа от прясно мляко и сирене могат да се чукнат и яйцата, да се излее в тавичката, да се разбърка и запече до готовност.

  Поднесени с кисело мляко или домашна млечна майонеза, са страхотно леко и вкусно ястие. 

  П.П. Става много по-бързо, в рамките на 20-а минути, ако картофите са предварително сварени.