ПЪРЖЕН БЯЛ АМУР

 

    Белият амур е много вкусна риба, с хубаво твърдо бяло месо. Благодатна е  за приготвяне, но има един недостатък - няма ярко изразен собствен вкус и затова, за да се приготви и да бъде вкусна, е необходимо предварително да се маринова с достатъчно подправки.

    Вариантите за приготвяне са няколко, но лично я предпочитаме доре изпържена.

Предпочитам рибата да се нареже на шайби (котлети) с дебелина - 1,5 или макс - 2,00 см. Следва поставяне в подходяща съдина и много добро овкусяване - моята гурме сол, малко църно пиперче, чесън на прах, както и смес от малко лимонов сок, горчица и мед. Нека така да си постои час-два и да си поеме от подправките. Понякога добавям и щипка пушен червен пипер.

Колкото повече стои да се маринова, толкова по-добре - нещо на принципа на Мечо Пух.

След мариноването -колкото търпение имаме, парчетата риба се подсушават с кухненска хартия и са почти готови за приготвяне.

В това време си приготвяме смес от царевично брашно, царевично нишесте в съотношение 3:1, щипка сол, идея църно пиперче и естрагон.

Следващата стъпка е  само за големи мераклии, които искат да се насладят на рибочето и да избегнат костите в него.

Белият амур няма много кости, но са достатъчно за да създадат едно леко неприятно усещане.

Затова грабваме една пинсета (нямам специална за рибещи кости( а само за вежди !?) и бавно и търпеливо с напипване по отрязаното парче отскубваме що за костица набарваме. Някои от парчетата стават направо филе без кости (като на снимката), което се държи на кожата; другите - котлети само с гръбначна кост.

Дори и да не сме набрали куража за тази люта битка (желателно е да се прави с чашка бърбън за кураж), следва овалване на парчетата рибок в подготвената смес от брашно и ...

Идва ред на пърженето, ама не веднага след отъркулването на рибоците в брашното, а поне след 15-а минутки. За това време овалката се овланява и плътно прилепва към рибата и при пърженето в олиото няма опадало и загоряло брашно.

В тигана се загряват на възможно най-висока температура приблизително 50 грама масло и 100 грама олио (ползвам зехтин),бухват се една две скилидки чесън и резенче джинджифил и рибоците се пържат от двете страни за по около 3-4 минути от едната страна и 2-3 минути от другата страна. Все пак това време зависи от силата на котлона и т.н., но по простому речено - до хубаво зачервяване.

Само да вметна, докато сме чакали рибочетата да поемат от брашното, се обелват и няразват на резени няколко картофа.

Изпържените рибки се вадят върху хартия за печене, за да поеме излишната мазнина.

В същото олио се изпържват нарязаните картофи, но в този случай в мазнината слагам и щипка сол. Така хем не пръска мазнина из целия бокс, хем картофите се овкусяват много добре... И те заминават в чинията върху домакинската хартия.

Ръсваме отгоре някаква зелентия за украса и направо топли топли на масата с хубаво питие.

Впрочем по този начин могат да се приготвят и изпържат почти всички рибоци ...

Правете смело, дълго го обяснявах, но е много по-лесно за изпълнение и да не забравим - с любимто питие НАЗДРАВЕ!

БАБИНИЯТ ГЮВЕЧ или гювеч в чувен

 

    Това е възможно най-лесният и най-вкусният гювеч, който може да се направи. Лично мен ме връща към едни далечни спомени от детството, когато Баба го правеше. Правеше се от ранна пролет до късна есен. В двора отглеждахме домати, зеленчуци, подправки и какво ли не. Прякорът на Баба беше "Бахчеванката", въпреки че десетки години е била тютюноработничка, ханджийка и собственичка на дюкян. И това защото семейството е отглеждало от двете страни на града по 10-15 дка зеленчуци, т.е. работело е бахчи. 

    Та както и да е ... това е съвсем друга тема. 

    Обикновено Баба нарязваше всички зеленчуци в една голяма тава, овкусяваше, сетне прехвърляше в гювеча и моето задължение, стинал левче, беше да го занеса до фурната, да платя и сетне да отида да си го взема. С рестото пиехе лимонада, боза и докато чакахме да стане готов с останалите хлапетии се спуквахме от игри в градската градина или на реката.

За печенето на гювеча ползвах чувен - голям чугунен гювеч като котле при това с капак.  Изпълнението е направо за 15-а минути: необходими са примерно, 3-4 глави лук, 5-6 скилидки чесън, по 2 патладжана и тиквички, 4-5 моркова, 4-5 картофа, по 1-2 червени и зелени чушки, 10-а гъбки, 1-2 домата (или половин буркан домати от консерва в сос). Всички зеленчуци се измиват добре, обелват и нарязват на сравнително еднакви кубчета. Слагат се направо в гювеча. Кледва осоляване на вкус (ползвам моята си гурме сол), малко църно пиперче, слагам и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци. В домателения сок, както си е в буркана слагам солта и 4-5 с.л. зехтин), разбърквам и изсипвам в съдината. Завършвам с 1-2 с.л. гъша мас. С ръка или голяма лъжица разбърквам всичко и е готово за печене.

Всичко е изпълнено както го правеше Баба - никакво пържене, задушаване и т.н.

Фурната се загрява предварително на 200С. Съдината се покрива с хартия за печене, сетне капака и заминава за около 2 часа на топло. Пече се около час на 200С и сетне се намаля на 180 С.

След втория час се проверява за готовност и ако е готово, капакът се маха и се запича за кратко - около 15-а минути отново на 200С - за "коричка".

Това е т.нар. "базов" постен вариант - зеленчуците могат да варират и по вид и количество. 

Интересното е, че вода не е необходимо да се налива, но може да се направи и един друг трик - зеленчуците да се насипят с 1-2 с.л. брашно и да се добави 1 ч.ч. вода или бульон. Тогава сосът от печенето ще стане доста по-гъст и по вкусен.

Вместо постен вариант може да се направи и с добавка на някакви мръфки (едри късове свинска), сурова наденица, колбас или пък пушени кокъли.

Тук  ще спомена, че т.нар. комбинирана печка "Мечта" - на дърва и с електрически котлон се появи в къщи някъде около 1965 год. И беше май първата в целия квартал. Можете да си представите, че за да се опече нещо във фурната, трябваше задължително да се пали печката. Поради тази причина почти всички ползваха т.нар. квартални фурни, каквито имаше на много места в града - близо до нас на около 100-а метра беше тази на бай Вълчо, а другата беше - от другия край на реката - на около 700-800 м. Домакините приготвяха ястията в гювечи, тави и всичко се насеше във фурната за опичане. 

Често в тези фурни продаваха и хляб, още парещ и уханен - та в добавка и един два самуна. Какъв кеф беше да се спреш някъде, да чупнеш коматче и топнеш в гювеча и сетне пак и пак...

Постният вариант на гювеча може да се ползва и като гарнитура, например, към едни телешки кюфтенца.

Лично аз не пропущам към този гювеч в какъвто и да е вариант да не си турна и няколко резенчета сирене. Така ми е по-вкусен. 

Не пропущам да има и нещо лютивко.

По-горе не съм го писал, но при приготвянето на гювеча може да се добавят и 1-2 лютиви чушлета нарязани на ситно или заедно с доматения сос да се разбъркат 1-2 лъжички с чили сос.

На снимката се виждат и любимите ми "пиперони" - леко люти чушлета, напълнени с моето домашно сирене  тип "Филаделфия".  Когато намеря такива, ги избушвам, за кратко през микровълновата, сетне пълнене с овкусено сирене и дълго отлежаване в буркан със зехтин.

Правете смело, става лесно и ако нямате чувен, обикновен глинен гювеч върши работа.

И НАЗДРАВЕ!

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ без брашно, захар и глутен

 

 Няма шега - това наистина е един страхотен сладкиш, в който няма и грам брашно, мляко или захар. Прави се много лесно със съвсем простичък набор от продукти.

    Само че преди да продължа ще кажа, че това е идея от тик ток. Често гледам разни кулинарни клипчета където правят невероятни неща. Та реших от видяното, което ми е харесало да го пробвам и споделям. Отделно от това си отворих и графа за такива неща, които определено не стават и са си направо измишльотини. За тях възнамерявам да направя една голяма публикация. Жалкото е, че ги гледам на телефона и няма как да давам линкове, но мисля и че не е необходимо.

    Този сладкиш е от тези, които станаха изключително сполучливи.

В клипчето нямаше количества, но след няколкократно преглеждане реших, че съм се ориентирал.  И така: необходими са 200 грама овесени ядки (за предпочитане от фините, макар че ползват от едрите), 2 яйца, 2 презрели банана, 2 с.л. натурално какао, 2 с.л. зехтин, както и  1 ч.л. бакпулвер и за вкус - една ванилия (или канела - въпрос на предпочитание).

Изпълнението е много елементарно - всички продукти се слагат в купата на блендера и за кратко се миксират - до получаване на гладка еднородна смес. Изчаква се около 15-20 мин. овесените ядки добре да поемат течността и чак тогава се ориентираме дали сместа е готова за печене. Трябва да е с гъстотата на кексовото тесто. Ако ли не - добавят се още малко овесени ядки. За сладостта - ами зависи от бананите. Любителите на по-сладичкото може да сложат малко мед.

Стандартна тавичка за кекс (от късите) се застила с хартия за печене и сместа се излива в нея.
Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути. Готовността се проверява с дървено шишче. Ако излиза сухо, значи е готово.  Пекох на два пъти и двата пъти отгоре се напука - значи просто така трябва да стане, а не е дефект. И още нещо - задължително трябва да се изчака да изстине много добре, защото докато е топъл лепне по ножа.

Сладкишът наистина си струва да се пробва - много е вкусен. Подходящ е към кафето, за закуска и т.н. При хапване може да се поднесе с мед или някакъв конфитюр...

Това, че е лесен и много полезен е направо безспорно.

Пробвайте и няма да съжалите.