БАБИНИЯТ ГЮВЕЧ или гювеч в чувен

 

    Това е възможно най-лесният и най-вкусният гювеч, който може да се направи. Лично мен ме връща към едни далечни спомени от детството, когато Баба го правеше. Правеше се от ранна пролет до късна есен. В двора отглеждахме домати, зеленчуци, подправки и какво ли не. Прякорът на Баба беше "Бахчеванката", въпреки че десетки години е била тютюноработничка, ханджийка и собственичка на дюкян. И това защото семейството е отглеждало от двете страни на града по 10-15 дка зеленчуци, т.е. работело е бахчи. 

    Та както и да е ... това е съвсем друга тема. 

    Обикновено Баба нарязваше всички зеленчуци в една голяма тава, овкусяваше, сетне прехвърляше в гювеча и моето задължение, стинал левче, беше да го занеса до фурната, да платя и сетне да отида да си го взема. С рестото пиехе лимонада, боза и докато чакахме да стане готов с останалите хлапетии се спуквахме от игри в градската градина или на реката.

За печенето на гювеча ползвах чувен - голям чугунен гювеч като котле при това с капак.  Изпълнението е направо за 15-а минути: необходими са примерно, 3-4 глави лук, 5-6 скилидки чесън, по 2 патладжана и тиквички, 4-5 моркова, 4-5 картофа, по 1-2 червени и зелени чушки, 10-а гъбки, 1-2 домата (или половин буркан домати от консерва в сос). Всички зеленчуци се измиват добре, обелват и нарязват на сравнително еднакви кубчета. Слагат се направо в гювеча. Кледва осоляване на вкус (ползвам моята си гурме сол), малко църно пиперче, слагам и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци. В домателения сок, както си е в буркана слагам солта и 4-5 с.л. зехтин), разбърквам и изсипвам в съдината. Завършвам с 1-2 с.л. гъша мас. С ръка или голяма лъжица разбърквам всичко и е готово за печене.

Всичко е изпълнено както го правеше Баба - никакво пържене, задушаване и т.н.

Фурната се загрява предварително на 200С. Съдината се покрива с хартия за печене, сетне капака и заминава за около 2 часа на топло. Пече се около час на 200С и сетне се намаля на 180 С.

След втория час се проверява за готовност и ако е готово, капакът се маха и се запича за кратко - около 15-а минути отново на 200С - за "коричка".

Това е т.нар. "базов" постен вариант - зеленчуците могат да варират и по вид и количество. 

Интересното е, че вода не е необходимо да се налива, но може да се направи и един друг трик - зеленчуците да се насипят с 1-2 с.л. брашно и да се добави 1 ч.ч. вода или бульон. Тогава сосът от печенето ще стане доста по-гъст и по вкусен.

Вместо постен вариант може да се направи и с добавка на някакви мръфки (едри късове свинска), сурова наденица, колбас или пък пушени кокъли.

Тук  ще спомена, че т.нар. комбинирана печка "Мечта" - на дърва и с електрически котлон се появи в къщи някъде около 1965 год. И беше май първата в целия квартал. Можете да си представите, че за да се опече нещо във фурната, трябваше задължително да се пали печката. Поради тази причина почти всички ползваха т.нар. квартални фурни, каквито имаше на много места в града - близо до нас на около 100-а метра беше тази на бай Вълчо, а другата беше - от другия край на реката - на около 700-800 м. Домакините приготвяха ястията в гювечи, тави и всичко се насеше във фурната за опичане. 

Често в тези фурни продаваха и хляб, още парещ и уханен - та в добавка и един два самуна. Какъв кеф беше да се спреш някъде, да чупнеш коматче и топнеш в гювеча и сетне пак и пак...

Постният вариант на гювеча може да се ползва и като гарнитура, например, към едни телешки кюфтенца.

Лично аз не пропущам към този гювеч в какъвто и да е вариант да не си турна и няколко резенчета сирене. Така ми е по-вкусен. 

Не пропущам да има и нещо лютивко.

По-горе не съм го писал, но при приготвянето на гювеча може да се добавят и 1-2 лютиви чушлета нарязани на ситно или заедно с доматения сос да се разбъркат 1-2 лъжички с чили сос.

На снимката се виждат и любимите ми "пиперони" - леко люти чушлета, напълнени с моето домашно сирене  тип "Филаделфия".  Когато намеря такива, ги избушвам, за кратко през микровълновата, сетне пълнене с овкусено сирене и дълго отлежаване в буркан със зехтин.

Правете смело, става лесно и ако нямате чувен, обикновен глинен гювеч върши работа.

И НАЗДРАВЕ!

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ без брашно, захар и глутен

 

 Няма шега - това наистина е един страхотен сладкиш, в който няма и грам брашно, мляко или захар. Прави се много лесно със съвсем простичък набор от продукти.

    Само че преди да продължа ще кажа, че това е идея от тик ток. Често гледам разни кулинарни клипчета където правят невероятни неща. Та реших от видяното, което ми е харесало да го пробвам и споделям. Отделно от това си отворих и графа за такива неща, които определено не стават и са си направо измишльотини. За тях възнамерявам да направя една голяма публикация. Жалкото е, че ги гледам на телефона и няма как да давам линкове, но мисля и че не е необходимо.

    Този сладкиш е от тези, които станаха изключително сполучливи.

В клипчето нямаше количества, но след няколкократно преглеждане реших, че съм се ориентирал.  И така: необходими са 200 грама овесени ядки (за предпочитане от фините, макар че ползват от едрите), 2 яйца, 2 презрели банана, 2 с.л. натурално какао, 2 с.л. зехтин, както и  1 ч.л. бакпулвер и за вкус - една ванилия (или канела - въпрос на предпочитание).

Изпълнението е много елементарно - всички продукти се слагат в купата на блендера и за кратко се миксират - до получаване на гладка еднородна смес. Изчаква се около 15-20 мин. овесените ядки добре да поемат течността и чак тогава се ориентираме дали сместа е готова за печене. Трябва да е с гъстотата на кексовото тесто. Ако ли не - добавят се още малко овесени ядки. За сладостта - ами зависи от бананите. Любителите на по-сладичкото може да сложат малко мед.

Стандартна тавичка за кекс (от късите) се застила с хартия за печене и сместа се излива в нея.
Пече се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути. Готовността се проверява с дървено шишче. Ако излиза сухо, значи е готово.  Пекох на два пъти и двата пъти отгоре се напука - значи просто така трябва да стане, а не е дефект. И още нещо - задължително трябва да се изчака да изстине много добре, защото докато е топъл лепне по ножа.

Сладкишът наистина си струва да се пробва - много е вкусен. Подходящ е към кафето, за закуска и т.н. При хапване може да се поднесе с мед или някакъв конфитюр...

Това, че е лесен и много полезен е направо безспорно.

Пробвайте и няма да съжалите.

ДЕТСКИ ПИЛЕШКИ САЛАМ (млечен)

 

  На пръв поглед този салам изглежда малко неугледно  - няма търговски вид, има шупли и т.н. Само че целта на тази публикация не е да покажа перфектният салам, а да обясня на много хора, че с малко усилия и с подръчни средстваа и уреди може да се направи идеалният и при това полезен салам, който е предназначен основно за деца и подрастващи.

    Няма да обяснявам какво изобилие от Е-та и странни добавки има в промишлените салами и че болшинството от тях са изключително вредни особено за децата. Има някои производители, които "произвеждат" т.н. "детски колбаси" - с намалено съдържание на сол, с намалени добавки от Е-та и овкусители и въпреки това имат добавки на натриев нитрит, на соев протеин, МОМ (механично отделено месо - знаете какво е ...), ненатурани оцветители, а често и мононатриев глутамат.

    И така започвам:

    Първо, най-важен е изборът на пилешкото месо. Най-подходящо за целта е пилешкото бутче.  В идеалния вариант  от домашни пилета. Могат да се купят все още, но има и добри производители. В краен случай има и един малък трик, с който и от най-разпространените пилешки бутчета може да се получи много добър резултат. Бутчетата се почистват от кожата и слагат в купа със студена вода с добавка на 1 ч.л. сол и 1 ч.л. или 2 ч.л. лимонтузу и се държат там за около час. Сами ще видите колко мътилка и други неща се отделят месото. Следва добро измиване и подсушаване.

    Второто, а то всъщност е и първото и основно - меракът да се направи.

    Трето, трябва елементарно да спазва технологията на обработка на месото - важното е да е добре охладено и през цялото време да не надхвърля 10-12С.

    Четвърто, изобщо не Ви трябват специални опаковки, колагенови или други черва; специални уреди като електрически месомелачки или пълначки и т.н. Това ще го обясня малко по-надолу ...

Та си идвам на необходимите продукти и направията:

-около 1,2 кг пилешки бутчета, на които се почиства кожата и се обезкостяват без голямо старание. 

Отделените кожа и кости се сваряват с подправки и става разкошен бульон за последващо готвене;

-200 мл прясно мляко - студено

-2 белтъка от яйца (препоръчително е)

-на изтеглена маса - за кг - 18 грама обикновена сол

-за подправяне на кг - 2 грама бял смлян пипер, по 1 гр. индийско орехче и сух чесън. Последният може да се замени с 1 скилидка пресован. Чесънът е по желание. Както и 1-2 грама захар, която може да се прескочи.

-за оцветяване се ползва сокът на една глава цервено цвекло. След настъргването и изцеждането, желателно е сокът да свари за кратко време. Иначе, ако не е сварен, придава малко по-различен "землист" вкус. А след сваряването изобщо не се усеща.

Направията е елементарна.

Обезкостеното пилешко месо се разделя на две части в съотношение примерно 2:1. 1/3-то трета се нарязва на произволни късчета, а другите 2/3 на партиди заедно с по малко прясно мляко и отделените белтъци се смила на каша. При липса на блендер това може да стане с пасатор. Ако и пасатор нямате, с месомелачка. При липса и на месомелачка може старателно да се накълца на ситно като кайма.

В голяма купа се смесват пасираното и накълцаното месо, сварения сок от цвеклото, солта и подправките.

Приемам, че нямате пълначка, нямате подходяща фуния и не сте си отрязали гърлото на бутилка от безалкохолно, но разполагате с подходящо черво, пълненето може да стане с обикновена лъжичка и да се пресова с дръжката на дървената лопатка за готвене.

Приемам, че нямате подходящо черво (имах полиамидно и ползвах него). Няма страшно - подходящо стреч фолио или плик за печене върши работа. Част от готоватасмес се слага върху стреч фолиото и завива като голям продълговат бонбон. След това се слага в плик за печене и овързва добре, за да не влиза в него вода.

Може дасе завие и в алуминиево фолио и сетне в плик за печене. 

Единственото важно е да бъде стегнато, за да не остане при варенето съвсем рехаво.

При мене се напълниха две парчета - едното около 800 грама, а другото - около 500 гр.

Вариантите за приготвяне за два - във фурната и в тенджерата за варене.

Без значение е как сме го опаковали - в специална обвивка, във фолио или плик за печене и двата варианта са подходящи.

За приготвянето във фурната съм писал много - започваме с 50С и увеличаваме температурата през 10С на всеки 30 мин. до достигане на 80С в нея. На последния етап се слага тавичка с вряла вода, за да се изпарява и да се получи т.н. "варене". Това се прави до достигане на 70-71С вътре в колбаса, коетосе измерва с термометър за печене.

Варенето става в тенджера на умерена температура  - около 80С на водата, която трябва да е леко подсолена. За парче около 500 гр. - около 1 час.

Най-важното в случая е, че ползваме нитритна сол и не е необходимо да оставяме притовената кайма да зрее поне 24 часа, сетне да я темперираме, а можем направо да я пълним в червото (в пакета за печене и т.н.), а да я приготвяме почти веднага.

Ако нямаме такъв термометър, ориентировъчното време за "печене" е около 2 часа. За варенето - около 1,5 часа.

Най-добрият уред за варене в тази ситуация е мултикукър - на режим "подгряване", където поддържа около 75С.

Както схванахте от цялата лакърдия до тука, всичко е изключително просто и лесно.

Иска само малко мерак и да се пробва.

Може да се направи от всеки и то без всякакви особени приспособления и скъпи уреди.

Вляво е "печеното" на фурна, вдясно  това, което еварено в мултикукъра.

Разликата е неправо неуловима.

Вкусът е невероятен - лек и направо апетитен.

Не можеш да се спреш да си резваш - резенчетата добре държат форма и са подходящи и за мезе и за сандвичи.

На края една голяма забележка :

Тъй като няма и идея консервант, този салам е крайно нетраен - 3-4 дни. Затова като се направи, се оставя малко парче за непосредствена консумация, а останалото се нарязва на около по 200-250 грама и се вакуумира и заминава във фризера.

Ако нямате вакуум машинка, се завива в стреч фолио и пак във фризера.

Ако това Ви притеснява, заменете обикновената сол с нитритна сол и ще имате продукт с по-голям срок на трайност, но не препоръчвам, ако ще го давате на децата си.

Саламчето е направо дзверски вкусно и неустоимо и може да не съмнявате, че е адски лесно за изпълнение в домашни условия.

Важното е, че истинско и натурално.

Правете смело и знайте, че е много по-лесно отколкото го обяснявах.

НАЗДРАВЕ!