ПАТАТНИЦА или наденица с картофи

 

Започвам с това, че за пръв път публикувам нещо, без да съм изчакал крайния резултат и да съм убеден на 100 %, че става и гарантирам за него. 

    Преди да продължа, заявявам най-отговорно, на когото не му е интересно, нека да не чете по-нататък и да не коментира, че ме е хванала логореята.

  Та те така - в блога имам една публикация за наденица с картофи  (Salame di patata). 

 В нея съм писал за литовския ведарай, а наскоро открих и испански вариант - пататера или пататера чоризо. Оказва, че в Средиземноморието в доста региони (Италия, Испания  и т.н.) в т.нар. "гладни" години (по време на бедствия, войни и др.п.), за да не се откажат от традиционните си месни продукти, са прибягвали към употребата на картофи вместо месо.

 Та няколко думи за този испански деликатес пататера - типичен е за региона на Естремадура, но може и да се намери в Бадахос и съседни провинции. Твъри се, че първите колбаси от този вид са направени в края на 18-ти век. Толкова е популярен, че в някои градове има ежегодни фестивали на пататерата. Не ми се иска да ставам досаден, но наистина е традиционен и много популярен. Има малки фирми, които са се специализирали в производството му от 50-70, че и повече години и изнасят в други страни. 

    Прави се в различни варианти - като пастет в прясно състояние и като наденица в сушено състояние. Има вариант със сладък червен пипер и вариант с червен пушен пипер или пък с лютив пикантен пипер.

  Традиционната рецепта е 50 % варени намачкани картофи, 40 % сланина нарязана на ситно или накълцана и 10 % подправки - сол, червен пипер от Де ла Вера и чесън. Картафите се обелват, нарязват на кубчета и сваряват, след което се пресоват. Сланината се нарязва на кубчета, или се накълцва, смесва се със солта, пипера и чесъна. Не срещнах рецепта с нитритна сол, но предполагам, че за по-голяма трайност, слагат и такава. В напълно домашния вариант е обикновена сол. Що се отнася да чесъна, става дума за пресован чесън, но не се изключва и употребата на сушен такъв на гранули или прах.

    След хубаво омесване на двете смеси, се пълни в говежди или свински черва, които се връзват на кръг. Има и изправен вариант - като продълговата наденица (зависи от производителя и вида дали са пикантни или не). 

    Суши се между месец - два, както останалите колбаси. Изсушеният колбас се сервира нарязан кръгчета като мезе към виното или друго питие. Ако не се суши дълго време, а само за 15-на дни, остава малко по-мазен и се ползва като пастет - за намазване върху пречен хляб, или пък за пържене с яйца - омлет и т.н.

    Има и вариант, който се прави не с обикновен картоф, а със сладък картоф. 

    При "ровенето" намерих и такъв вариант - 50 % картофи, 40 % свински бузи от Иберийско прасе и 10 % постно свинско месо. Картофите се пресоват, а месото се склъцва на ситно или смила на едро. Солта е 18 грама на кило, пиперът - 25 грама в различни комбинации (сладък, пушен или лютив, но все Де ла Вера) и 10 грама чесън.

    Та след като съм минал през опитите с литовския ведарай, с италианския вариант, след като изчетох сума ти статии и рецепти за тоз ми ти испански пататера, реших да направя мой си вариант. 

    Наименованието му е "патетница" - "патат" или пататник по родопски (картоф) и "ница" от  наденица. А що е наденица съм изписал доста в блога.

След толкова призказки си идвам на думата:

-700 грама обелени, нарязани на кубчета и сварени в леко подсолена вода картофи.След това пресовани и оставени да изстинат добре.

-700 грама месеста сланина (бях я показал преди дни - една такава тънка с прожилки месо в нея). Половината накълцана на ситно със сатърчето, другата- нарязана на кубчета.

-едно парче праз - основно зелената част, около 30 см нарязан на много ситно

-чесън - 5 скилидки, пресовани

-солта я давам на кило - 20 грама, от които 15 грама от моята универсална гурме сол и 5 грама нитритна.

-на цялото това количество по 1 ч.л. червен сладък пипер и1 ч.л.пушен червен пипер. Това в грамове, може би по около 3 грама, както и 1 ч.л. индийско орехче. То се оказа много добро допълнение.

След омесването на всичко, следва пълнене в свински черва предварително изкисвани във водичка с малко лимонов сок.

Пълненето както винаги със строителния шприц. Направих ги на по около 30-а см. И тъй като червата не ми стигнаха, напълних едно колагеново колкото хвана.

Реших, че няма да са на кръг, а ще ги оставя продълговати като типична наденица.

Простнах ги на саръка.

Едно две парчета ще бъдат нападнати след 15-а дни - под формата на пастет за мазане върху препечени филийки; другата ще останат докато загубят поне 40 % от теглото си.

Обещавам след време да актуализирам публикацията си.

И въпреки "суровия" й вид, я пущам в момента, защото съм сигурен в резултата от експеримента.

В суров вид биде опробвано - дзверска вкуснотия. НЕмам думи - аромат, вкус и т.н.  Пеках в тостера филийка, мазнах я с остатъка от фунийката и ... там на горната снимка се вижда чашката с бърбън, та се наложи да я затварям ...

Правете смело. 

Напълно бюджетен колбас (като за пенсионери като мене)  и при дзверски вкусен.

НАЗДРАВЕ!

Супа от коприва със сирена

 

 За една супа от коприва няма какво толкова да се пише, но когато копривата е набрана само преди два дни и се е получила невероятна вкуснотия, си заслужава да се драснат два-три реда.

    В началото на зимата прясната коприва е много вкусна и ароматна, но е и доста по-жилава. Най-важната част в приготвянето й да се измие добре на течаща вода и сетне да се попари за 10-а минутки в купа с вряла вода. Сетне отново измиване и ако още боцка, още едно попарване. Следва охлаждане и нарязване на ситно. Количеството на копривата в конкретния случай бе една торбичка - около 300 грама.

    В това време в подходяща съдина се задушават една глава лук и 2-3 скилидки чесън нарязани на ситно. Тук настъпи моментът на размисъл - дали да ползвам ориз или фиде, но тъй като си бях решил да е със сирена, се отказах от тях.

    Нарязаната коприва се добавя при лука, разбърква се и се задушава също около 3-4 минути и се налива около 1,5 л топла вода и се позабравя за 20-а минути да къкри на 2/3 от силата на котлона. или поне до пълно омекване на копривата.

    В купа се разбиват 2 жълтъка с 1/2 кофичка кисело мляко и сока на половин лимон. Темперира се постепенно с бульона от супата и се изсипва в нея. Добавят се и по с.л. настъргана моцарела и синьо сирене. След разбъркване се добавя и натрошено сирене - почти една чаена чаша. Разполагах с натрошено сирене смес овче и краве. Слагат се бучка масло и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Изключва се котлона и се тенджерата се оставя върху него за 10-а.

    При сервирането се ръсва с черен пипер. За сол никъде не съм писал - от сирената става достатъчно солена, но това е въпрос на вкус.

    Нарочно не дадох количества, всеки може да си я направи по собствен вкус и с разни вариации на продуктите.

    Важното е, че стана невероятно вкусна. Впрочем по същия начин може да се направи с лапад или спанак.

    Пробвайте и няма да съжалите. 

Дзверски колбас от "варени" свински гърди

 

Е, те това е виновникът. Видях му рекламата, че е е пуснато предколедно на промоционална цена и без да мисля се юрнах да си купя поне две бутилчета. Дано прИмоцията продължи до следващата пенсия... :)  Признавам без бой, това е най-евтиният сингъл малц (22 лв), на който съм попадал, та си направих труда да извърши няколко теледвижения до магазина (па и там не искат зеленясъло сертификатче).

Бухнах в количката 2 шишички и взех да оглеждам що друго има на прИмоция. Стъбла целина от 1,79 лв за 200 гр. на 0,79 лв; хляб от 1,49 лв на 0,79 лв и нищо друго. Тъкмо се засилих да си излизам и си викам "дай да видя и щанда за меса". В тези магазини и пари да ми дават няма да купя месо, но сякаш дяволът ме бутна.

Тъй като съм малко недоскиф, виждам табелка - свински гърди 6,99 лв и грабам един пакет, такъв един червеничък и плътен и не вижда какво има вътре. Цяло 1,5 кила.

Прибрах си се, снимах си етикетчето - свински мариновени гърди с кожа. Изпитах културен шок и реших, че след като съм прекарал, да си направя експеримент. Както си бяха в пакета, със спринцовката им бих една ваксинка (нали е модерно) и ги инжктирах с почти 100 грама от сингъла (нали се бях прежалил и вече налял 100-чка). И както си бяха, във фурната на 80С. 

Беше около 19,30 часа, аме мен към 22,00 часа взело, че ме отнесло и половинката като грижовна ги изключила в 23,00 часа, извадила пакета и като знаеща, го турнала в една купа студена вода.

На другия ден - в пакета около 50 мл желе - свят да ти се завие от вкус и бухнали двойно ребра. Поседяха си в хладилника още 24 часа и бидоха резнати. Кокълчета стаат за осмукване, а останалото- невероятно крехко, сочно и вкусно.

Като за любител на домашното, си признавам, че крайният резултат надмина очакванията ми.

Видях както с какво са ги овкусили - доста червен пипер (сладък и пушен), горчица, нитритна сол; черен пипер и кимион; пишеше и индийско орехче; декстроза и лимонова киселина. Все подправки, с които съм съгласен. Единственото, което бих отрекъл изцяло - мононатриев глутаминат.

Както и да е. Преживях го, но наистина  резултатът беше дзверски вкусен.

Споделям, въпреки че не е изцяло мой продукт. Но се оказва, ме ако спазиш определена тхнология, дори и купешки продукт може да стане вереоятна вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!