СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 

    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...

    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.

За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.

В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.

Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.

Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!

Майонеза с едрозърнеста горчица и ...

 

    За майонезите съм изписал цяла страница с куп различни варианти, но точно такава си признавам, че не съм правил, а тя направо стана уникална.

    Реших да правя майонеза, а се оказа, че нямаме горчица. А майонеза без горчица направо не е майонеза. След издирване по шкафовете намерих една пикантна едрозърнеста горчица.

    Та така 1 с.л. едрозърнеста горчица (става доста пикантно - затова може само 1 пълна ч.л.); 1 ч.л. куркума за цвят; 1 скилидка чесън; 100 мл прясно мляко и 300 мл олио. Вместо лимонов сок, сложих 1/4 обелен, почистен от семките и нарязан лимон.

    Сетне всичко е ясно - с пасатора и за около 30-а секунди с леко изтегляне майонезата е готова и избита. Гъстотата - по желание - ако е леко рядка, добавка на още малко олио, а ако е много гъста - или малко лимонов сок или просто 1-2 с.л. топла вода. Цветът също може да се регулира с добавката на малко повече куркума. Впрочем, няма пречки вместо с прясно мляко да се направи с яйце, но тогава олиото трябва да се намали на около 250 мл.

    Идеално си върви за салата или към риба.

    Пробвайте и няма да съжалите.

ХАЧАПУРИ по най-лесния начин

 

    Хачапури. Самата дума има някакво ей такова магическо-загадъчно значение. И веднага си представяш нещо екзотично и много вкусно.

    В буквален превод "хачапури" от грузински, хача е извара/сирене, а пури - хляб. Иначе казано - тестено изделие (питка със сирене). Кой знае защо все съм го асоциирал с онези лодчици, напълнени със сирене (адигейско, което прилича на нашия кашкавал) и за разкош - чукнато едно яйце вътре. Всъщност, това е една разновидност, наречена "хачапури по аджарски", измислена от рибарите нейде в Аджария ...

    Наскоро гледох едно предаване за хачапури-то и се оказа, че има над 300 разновидности, сред които такива не само със сирене, а и с варено месо и риба на пара; има и с мая в тестото; има и със сода; има с бутер тесто и т.н. 

    Изобщо свят ми се зави, а един грузински  Шеф имал специализиран ресторант в Москва само за хачапури и то с негови авторски рецепти за над 40 вида, а да не говорим за останалите видове в менюто ... 

    И покрай всичко това взех, че се зарових да разбера същността на този грузински "деликатес", по който маса народ е луднал. 

    Демек с една дума стигнах до един извод - всяко тесто, печено (на тиган, фурна, скара) с плънка основно от сирене (нашенско или тип жълти сирена) може да се нарече "хачапури". Ами нямам какво да кажа - беден изказ: при нас има бухти, сиренки, изваренки, тиганици, търкалаци, гюзлеми.... (все печива от тесто със сирена) и няма да ми стигне една страница да ги изброявам, но всяко едно от тях си подсказва особеността на печивото и начина на изпълнение.

    Е, стига: няма да пиша дисертация на тази тема - просто исках да внеса някаква яснота.

Рецептата я прочетох от известен грузински кулинарен блогър - Георгий, която я нарекъл "мързеливо хачапури". Много е лесна: колкото сирене в тегловни единици, толкова и брашно (демек 150 грама сирене и 150 грама брашно), едно яйце, 1/4 от това количество (т.е. около 40 мл) олио и кисело мляко с 1/2 ч.л. сода, колкото да стане гъсто тесто. Бърка се с вилица. Значи за сравнение - доста по-гъсто от това за палачинки, но свободно да се излива.

Тиганът с незалепващо покритие се загрява на на най-силната степен и сетне се намалява с 1/3 - демек от 9-та на 6-та степен. Не се слага мазнина, а се изсипва слой от тестото със сиренето горе долу с дебелина около 1 см. Онзи пише, че се пече под капак около 5 мин., но за три минути е готово и може да се обръща. След обръщането- печенето продължава 2 минути. Е, на моя котлон на 4-тата минута бе готово за обръщане и от другата страна - две минути.

Пекох го под капак. Тука правя едно отклонение от рецептата на грузинския блогър - сиренето натроших с вилица на едро и олиото замених в съотношение 2:1 с масло. Ароматът на масло бе невероятен. Много се замислех дали в тестото да сложа шарена сол, чубрица или самардала, но след опичането и слагането в чинията се ограничах с леко поръсване с т.нар. шопска сол (демек разновидност на шарената сол).

Снимката не е най-качествените заради Телето, което от време на време си прави шеги с мене, но за сметка на това стана невероятно вкусно, а отне макс 5 минути за предварителна подготовка ...

Пробвайте това мързеливо хачапури и няма да съжалите.