БАНИЦА ПО РОДОПСКИ

      Винаги като правя баница се сещам за вкусните баници на Баба и лете, и зиме печени в печката на дърва и невероятният аромат на масло и вкуснотия ...

    Ако питате защо по родопски? Ами просто - клиновете със сирене и картофи там са типични и са класика.

       За една стандартна тавичка с  диам. 30-а см са необходими пакет кори за баница (400 грама), поне 250 грама овче сирене (желателно, но може и краве, дори и качествена извара); 3- 4 яйца; 2 картофа, сварени, обелени и намачкани с вилица или едро настъргани; 1 кофичка кисело мляко (леко отцедено); 1 ч.л. сода и поне 100 грама разтопено масло.

   В подходяща купа се разбъркват яйцата и сиренето, добавя се киселото мляко със загасената в него сода с няколко капки оцет, както и 1-2 с.л. масло.

    От тази смес се отделя 1/2 ч.ч., а в остатъка се добавят намачканите картофи.

    От корите за баницата се отделят 6 броя, ако са по-тънки и 4 броя, ако са по дебели. Останалите кори се накъсват на произволни парчета и смесват с плънката като се разбъркват добре с лъжица.

    Фурната се включва на 200С да загрява.

    Тавичката се застила с хартия за печене и слагат първите три (две ) кори, които се намазват с масло. Върху тях се изсипва всичката плънка и се покриват с останалите кори, които също намазани с масло.

    Баницата се нарязва на парчетата. Останалото масло се смесва с отделената смес, леко се разрежда с газирана вода и с нея се залива баницата.    

   

    Пече се около 40-45 минути - или до хубаво зачервяване (зависи от фурната). По някое време се проверява дали отдолу се е зачервила.  Ако се налага, може да се покрие отгоре с хартия за печене.

    Сетне е ясно. Вади се, завива се с кърпа и се оставя поне 15-а минути да си почине, преди да се нареже и нападне. Стига да може да устоите на аромата й...

П.П. По желание може и да се увеличи количеството на картофите или пък за да се намачкат на по-едро, за да се усещат. 

На снимката се виждат нарязаните парчета и парченцата картофи ...

Правете смело, невероятно вкусна е...

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"

        Самата дума "шницел" звучи някакси магически за истинския гурман. Виенският шницел е класика: Няма да навлизам във вековните спорове дали е виенски, дали е италиански, нито пък каква е ролята на генерал Радецки за популяризирането му...

           Като чуя "виенски шницел" си представям едно огромно лепезе, което стърчи извън чинията с леко жълтеникаво кафява панировка, мекичка и някак си ефирна, отгоре блестящ от разтопено овкусено масълце, резенчета лимон и задължително изпущащи пара варени картофки, обилно поръсени с копър е едро смляна морска сол. Уф, окапах се и се върнах почти 30 години назад, когато за пръв път го опитах (но това е друга тема и друга история).

        Виенският  шницел задължително се прави от телешко, крехко месо, задължително начукано на тънко и овкусено единствено със сол и черен пипер.

        Същото изделие от свинско не може да се нарича "виенски шницел" и затова популярност е придобило името "шницел по виенски". А онова другото панирано, също вкусно, изделие направено от кайма си е просто шницел и нищо повече.

        Този път възнамерявам да разкажа за един шницел по виенски, направен от свински врат. Не че от бут не става, но този от врат е в пъти, пъти по-вкусен...

Първата и голяма тайна е парчето месо от врат да бъде нарязано на тънко и равномерно. Това може да стане само, ако месото е полузамразено и ножът е достатъчно остър. На снимката се вижда - вратът се нарязва напречно на филийки с дебелина около 6 мм. Сетне се оставят в хладилника месото да се отпусне и направо поразмрази.

 Когато се отпусне, върху дъска за рязане, покрито с домакинско фолио или найлонова торбичка се натучка с дървено чукче до пълно изтъняване. Дето се вика - вестник да прочетеш през него. Всяко парче леко се осолява и опиперява с църно пиперче. Би следвало в този вид да престоят поне час два в хладилника. Само че може да се приложи друг трик - в купа се разбива едно яйце с 1 ч.л.кисело мляко и 1/2 ч.л. дижонска горчица и в тази смес се овалват начуканите месца и оставят да си почиват в хладилника. Ако има време, може да престоят и 24 часа - по принципа на Мечо Пух колкото повече, толкова повече ... 

От там нататък е ясно: три купи - с брашно, разбито яйце и галета. Тиган, покрит с хартия за печене, в който се загряват 2-3 с.л. масло с толкова олио - ама до възможно най-силното загряване. Всяко парче се овалва в брашно, яйце и галета и се пържи от двете страни до леко зачервяване - максимум по 2-3 минути. Пърженето - едно по едно. Тъй като не обичам галета - овалване в брашно, яйце и пак брашно и пържене. Изпължените шницели се вадят в чиния с домакинска хартия - не че поемат мазнина. Сетне в затоплена във фурната чиния, намазване с масъце, и поднасяне с нарязан лимон за изцеждане.

Вместо да се поднесат с варени картофи, предпочитам с пържени. Картофите се сваряват, обелват и нарязани с опържват до хубаво зачервяване в мазнината от пърженето на шницелите.

Дзверска вкуснотия, правете смело и нищо, че няма да са класически Виенски шницели, а само шницели по виенски, но си заслужава труда да се направят.

НАДРАВЕ!

Уникално вкусен и крехък пържен черен дроб

        За черния дроб било свински или телешки съм изписал в блога си толкова много, че чак не може да бъде истина- имам поне 10-а различно варианта за приготвяне.

    Само че този стана направо уникален и не мога да не го споделя. Купих свински дроб с идеята да го направя "маринован" в кока кола, но се оказа, че в къщи е свършила. Вариантите с киснене в мляко ни харесват и се сетих за моите уникално вкусни пържени патладжани като фалшиви гъби.

    нарочно не съм писал с какъв дроб е правен, тъй като става и със свински и с телешки, че и биля с пилешки дробчета (само на последните термичната обработка е още по-кратка). Пробвано е.

Дробът, в случая, около 500 грама се почиства и нарязва на тънки филийки като пържолки и се изкисва в хладка вода за около час - да се изчисти от кръвта и след това се оставя да се отцеди добре в цедка. В подходяща купа се разбиват 1 с.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода, едно яйце и 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо. По желание може да се добави 1/2 ч.л. чесън на гранули и прясно смачкана скилидка чесън. За любителите на леко пикантното носи и малко чили. (В интерес на истината добавям 1 с.л. чили сос, но не всеки го харесва и затова го няма в базовия вариант). Дробът хубаво се овалва в тази смес и се оставя в хладилника поне за два часа, но колкото по-повече, толкова по-добре.

Преди пърженето дробът се вади и отново се слага в цедка да се отцеди. В чиния се слага царевично (или пълнозърнесто, в краен случай обикновено) брашно смесено с идея сол. Всяко парче се овалва в брашното, изтръсква се доре от него и се пуща в добре загрятото олио. Пържи се от двете страни за кратко - до леко пофеняване. За проба - и едно неоваляно в брашно парче (даже стана по-вкусно). Време за пържене не мога да определя - твърде е различно, но е за кратко - до лека промяна на цвета. В интерес на истината, за пърженето застилам дъното на тигана с хартия за печене и в загрятото олио слагам около 1/2 ч.л. сол. Така почти не се налага солене на дроба след като се извади. След приключване с дроба в същата мазнина се изпържват 1-2 картофа нарязани на ситни кубчета - примерно 1х1 см. Стават невероятни хрупкави и вкусни.

Не мога да опиша колко вкусен и крехък е пърженият дроб, приготвен по този начин. Впрочем така подготвеният дроб овалян в брашното може да се опече във фурната. Тавата се слага в нея и се загрява на 230С. Докато тавата загрява, дробът се нарежда върху хартия за печене. Тавата се вади, върху нея се прехвърля хартията заедно с дроба и се пече 8-10 минути. Само че в този вариант остава съвсем леко сухичък за моя вкус.                                                Правете смело, ще останете очаровани и да не забравя НАЗДРАВЕ!