Пълнени чушки с патешко месо

  Набързичко ще разкажа как едно популярно ястие като пълнените чушки с ориз и кайма могат да се превърнат в значително по-вкусно ястие с много по-добър вкус с добавката на гъби и замяната на каймата с патешко месо.

 Най-хубавото е, че патешкото всъщност е патешки маншон конфи в буркан с достатъчно гъша мас и това допринасяне хем за по-бързото приготвяне на ястието, хем до значително подобряване на вкуса. 

 Започвам с това, че става дума за осем големи месести чушки, които са избушени и изчистени от семената. На практика, това се четири порции, но си признавам, че и една такава голяма чушка е достатъчна за не толкова ящен.

За останалите продукти давам съвсем ориентировъчни количества: 1 глава лук обелена и нарязана на ситно; 2-3 скилидки чесън- по същия начин; една голяма кафена чашка (или 1/2 ч.ч.) ориз - предвартелно добре измит и накиснат във вода; 1 среден морков - обелен и нарязан на ситно; 7-8 гъби печурки - обелени и нарязани на ситно (гъбите никога не се мият, а само се белят); за овкусяване - сол, черен пипер, джоджен и/или риган - все на вкус.

Разбира се и патешкото месо с гъшата мас - от буркана. Колкото повече, толкова повече - Мечо Пух.

В гъшата мас последователно се запържват (задушават) нарязаните лук, чесън, гъбки, моркови и ориз. Добавя се и месото и се налива топла вода горе долу 3:1 с ориза. Следват месото и подправките.

Когато оризът поуври почти до готовност, след лекото изстиване на плънката се пълнят чушките.

Нареждат се плътно в тенджера, налива им се вода с щипка сол и лъжичка от мазнината и се варят до готовност. Могат да се покрият се чиния, но когато са плътно наредени, не е необходимо.

Хич да не Ви пука, че от плънката ще артиса. Нека ... дори е по-добре да остане и то доста от нея.

В интерес на истината ги варя в мултикукъра и за 15 минути са напълно готови - дори леко разварени. Не го знам моето Делимано (единственото им читаво нещо) какво прави, но на програма "яхния", която е 25 минути, дори за 10 минути ги докарва до пълна готовност.

Няма какво да се лъжем - пълнените чушки са си пълнени чушки, но истинският им вкус идва от вкуса на соса, с който се поднасят и заливат.

Отделя се около 1/2 л от соса от варенето на пълнените чушки.

В подходяща съдина се загряват около 70 грама масло и в тях се запържват 2 с.л. с връх брашно, но колкото да се поеме от маслото и да не промени цвета си. Разрежда се с чушковия сос и се разбърква енергично. Ако се появят случайно бучки, най добре е да се прекара през цедка и да се върне в съдината. Докато си се вари 2 или 3 жълтъка се разбиват с 3-4 с.л. прясно мляко (може кисело и според мене по-удачно и най-често така го правя). Тази смес се изсипва в соса, вари се няколко минути и се овкусява със сол и черен пипер и за разкош се добовят ситно нарязан магданоз и копър.

В интерес на истината, ако се ползват яйца, а не жълтъци, е необходимо да се извърши т.нар. темпериране. И тъй като бухнат две яйца, с черпака прехвърлях по малко от соса при разбитите яйца и сетне обратно. Целта е да не се пресечат белтъците в яйцата.

Поднасяме чушките обилно заляти със соса, със ситно нарязан магданоз и още по-обилно поръсени с прясно смляна смес от четири пипера.

Гъбките в плънката в комбинация с патешкото месо и гъшата мас правят тривиалните пълнени чушки Дзверски вкусни.

Експериментирайте смело и бъдете сигурни в резултата.

Ядеш, ушите ти плющят и често често посягаш към чашката с хубаво питие.

НАЗДРАВЕ!

До тук с пълнените чушки с патешко и гъби.

А сега и два БОНУСА за най-търпеливите дето са чели всичко:

Първият:

По-горе казах, хич да Ви пука ако остане от плънката. Не знаете какво да я направите - някои хора я слагат при чушките - голяма грешка.

В тенджера задушаваме една глава ситно нарязан лук и един настърган морков, доливаме около 1 - 1,5 л топла вода и сипваме остатъка от плънката. За 15-на минути става разкошна супа, която се застройва с яйце и мляко, добавка на магданоз и т.н.

Невероятна е, повярвайте. 

Вторият:

Пълнени картофи.

Ха изненадАх ли Ви. Че и тука има два варианта - с вече сварени или с пък със сурови.

Напълнените ми чушки не стигнаха да ги наредя плътно в купата, и се наложи в движение да мисля нещо.

Имах сварени картофи. Издълбават се с онази джаджа дет се ползва за издълбаване на пъпеши и ябълки. Пълнят се с плънката и хоп при чушките. 

Когато са сварени предварително, стават едновременно с чушките. 

Да си призная честно, много ми беше трудно да определя кое стана по-вкусно.

Картоф с плънка от ориз и патешко звучи нестандартно, но комбинацията ориз и картоф е в много ястия (особено от Родопския край) и наистина стана голяма вкуснотия.

Експериментаторът си е експериментатор и затова пробвах и с един суров картоф, но издълбан повечко.

Е па получи се ...

И по нищо не отстъпваше на останалите.

Та който вариант си изберете, грешка няма ....

Правете смело и се наслаждавайте на хубавата домашна храна.

Сега вече наистина НАЗДРАВЕ!

Патешки маншон конфи

 За патешкото конфи съм изписал доста и затова няма да се повтарям. На когото му е интересно може да прочете подробностите.

 Тука ще споделя съвсем телеграфно последните си идеи:

 Първо, патешките бутчета станаха доста скъпи, да не говорим за патешките гърди (магре), които взеха да гонят космически цени и направо е трудно човек да си ги позволява често.

 За сметка на това патешките маншони (горната част от крилото) са много евтини - цената варира от 3,00 лв до 5,00 лв за кило. На цената на две бутчета можеш да си купиш две кила маншони, които имат предостатъчно месо.

 Имат само един кусур - не са почистени добре от перушината и трябва да си поиграеш малко с ножа или щипките да ги почистиш.

 Сетне добро измиване и овкусяване със сол и подправки - предпочитам малко черен пипер и малко лютив червен пипер. Носят и една идея сух чесън.

 Второ, Пак ги правя в слоукукъра - ама по хитрия начин. Слагам овкусените маншони в плик за печене, оставям ги така за няколко часа в хладилника, сетне в плика гъша мас и плика леко завързан в купата на слоукукъра. Следва варене на 1-ва степен за минимум 5 часа. Никакъв проблем не са. Слагаш плика, включваш и се отнасяш в страната на сънищата. Сутринта, маншоните са буквално разкапани.

 Голямото предимство - никаква цапаница, никакво миене на съдини. Всички знаят колко трудно се мие гъшата мас.

 Обезкостяване - костите сами си падат. Месото се слага в буркани и залива с маста. Така може да изкара в хладилника месеци.

 Вадят се, леко се запичат и могат да се поднесат и като основно ястие с леко доовкусяване и с гарнитура по желание - варени картофи, картофено пюре или салата. 

 Могат да се сготвят по желан начин - с ориз, със зеленчуци , с гъбен сос и какво ли не още.

 Дзверска вкуснотия в много бюджетен вариант и при това само 15-20 минути за подготовка и толкова.

Домашна лютеница от червени чушки

 Няма да навлизам в спор с когото и да е що за чудо е това лютеницата, айвара или лютивката. Още по-малко ще търся историческите корени на тази типично Балканска вкуснотия.

 Просто ще дам един вариант на една любима лютеница, която става наистина невероятно вкусна и която предпочитам пред всички останали, както и ще споделя някои дребни трикове за улесняване на процеса.

Печените ми чушки тази година дойдоха в малко повече и се оказа, че във фризера няма повече място за тях.

Ща не ща трябваше да позатворя малко в буркани, които така или иначе трябва да се стерилизират за малко.

Напълних няколко буркана и останаха доста, та реших да направя от любимата си лютеница.

Давам количествата, които ползвах (това бяха наличностите):

4 кг печени и обелени червени чушки; 

2 буркана изварени смлени домати - правя си такива и имам налични. Иначе 3 кг домати трябва да се изчистят, отцедят и сварят до получаване на доматено пюре. Може и един буркан готово доматено пюре.

2-3 скилидки чесън, 1 голяма глава лук, сол, черен пипер и кимион на вкус, както и една връзка магданоз.

1 ч.ч. олио

Чушките заедно със ситно нарязания магданоз се смилат на едрата решетка на машинката. При меленето се слага едра цедка и така се отцеждат от излишната течност.

По същия начин всички чушки се държат цедки над купа. Течността се отделя и сетне много по-бързо се изваряват - времето се съкращава двойно, че и даже тройно.

Отцеденият чушков сок не се изхвърля, разбира се. След направата на лютеницата се вари в същата тенджера (не цапаме и друга съдина) до редуциране наполовина, овкусява се със сол и пипер, пълни се бурканчета и се стерилизира заедно с бурканчетата лютеница.

От него става страхотна подправка за различни ястия - може да замести доматения сок. А сложен в разни месни ястия придава един невероятен вкус. Особено ако при изваряването му се добавят няколко люти чушлета. 

В подходяща съдина - добре да е дълбока и широка тенджера, се загрява олиото. Чесънът и лукът, най-добре е да са настъргани, се задушават за кратко, слагат се доматите и след като заврат се добавят и смлените чушки. Намаля се силата на котлона поне с 1/3 и се пържи до желаната гъстота. При мене отне около 30-а минути. Слагат се подправките - солта, пипера и кимиона. Пробва се на вкус.

Точно в този момент ми се стори, че иска малко мазнинка и носи още малко лук, та сложих една голяма бучка масло - около 50 грама и 1 с.л. с връх сушен лук. Сушеният лук доста подобрява вкуса, а може и да си въобразявам.

Готовата лютеница се пълни в бурканчета.

Сетне се приготвя и чушковия сок.

Стерилизират се за около 10-а минути от завирането. Сетне е ясно.

Ако се ползват пресни домати, могат по същия начин да се оставят в цедка - да отцеди излишният сок. Така по-лесно и по-бързо се изваряват. А доматеният сок отива при чушковия и се приготвя заедно с него.
Много е важно при варенето и сгъстяването на лютеница и слагането на подправките да се опитва. Хубавата лютеница не трябва да има вкус на "сурово" или пък миризма на такова. Нищо че продуктите са печени или варени, ако не е запържена добре, остава такъв вкус. Затова дори и да се сгъсти достатъчно, може все още да не е готова. Е в този случай, ако много се е сгъстила и не е готова на вкус, може да се добави  и малко от отделения сос.

След като напълних 8 бурканчета от лютеницата, в останалата натроших около 100 грама поизсъхнало сирене - та и две бурканчета разядка - лютеница със сирене.

Получиха се и две бурканчета сгъстен чушков сос.
Който обича пикантната лютеница, може във всяко бурканче да сложи по едно две люти чушлета и след това да ги затваря.
Подправките, включително и магданоза съм ги дал, защото така я предпочитаме. Може и без него, или пък без кимиона и т.н. А който иска може да сложи друга любима подправка.

Чушки все още има и можете да пробвате - става наистина страхотна. Особено за хора, които не обичат патладжан.