От доста време започнах да ползвам лаваш за приготвяне на различни вкуснотии - става за домашен дюнер, за такос, може да се ползва като блат за бързи пици или пък да се направи уникално вкусна баница.
В общи линии държа във фризера един пакет лаваш - 10-а броя са обикновено, ей така за зор заман или за екстрени случаи, когато трябва да се приготви нещо съвсем, ама съвсем набързо.
В неделя трябваше да приготвя баница (нали е традиция на Сирни Заговезни да се прави баница или питка), а кори за баница нямаше в къщи. И като те домързи да се разходиш до пазара, прибягваш към резервите.
За една правоъгълна тава с размери 30х20 см отделих пет броя лаваши и ги нарязох на правоъгълници с размери почти на тавичката. Изрезките просто попълват празнините - няма страшно, изобщо не личи, че ги има.
За направията предвидих една кофичка кисело мляко, една чаена чаша прясно мляко, 5 големи яйца, и изненадата - обрах изостанали сирена от хладилника. Около 150 грама обикновено краве сирене, 100 грама втвърдена рикота (която настъргах), парче гауда - пушена и парче кашкавал - общо около 150 грама и малко крема сирене. Част от гаудата и кашкавала настъргах, а останалата нарязох на люспи. Добавих и малко по-малко от 100 грама шунка нарязана на много ситно и 2 стръка пресен лук - също много на ситно. В киселото мляко се загася 1 ч.л. сода и се смесва с яйцата и останалите продукти.
Дъното на тавичката се намазва добре с масло, слага се една кора от лаваша и обилно с лъжица се залива с плънката. Най-добре става с решетъчна лъжица, че остава малко от течността.
Така се процедира с всичките пет кори.
Нарязва се на квадрати и обилно се поръсва с остатъка от яйчено-млечната смес. Добре се разтръсква, за да проникне течността добре.
Все пак корите лаваш са дебели и искат повече течност.
Тук таме се поръсва с тънкофайски резенчета масло.
Цялата тази процедура отнема не повече от 10-а минути.
Пече се на 180С във фурната малко повече от час.
По-дългото време на печене е лесно за обясняване - просто течността е повече.
По време на печенето се надува яко - почти двойно и ха ха да излезе от тавата.
По средата на печенето е желателно да се покрие с фолио, за да не прегори отгоре заради продължителността на печенето.
Най-добре е готовността да се провери по стария изпитан метод - със забождане на шишче.
Целта е хубаво да се изпече, че ако се извади по-рано, може да остане леко глетаво.
След изваждането от фурната поспада малко и си се прибира в тавичката.
Желателно е да се поизчака малко да поизстине преди да бъде нападната. Защо ли - ами просто, докато е гореща изглежда някак си не съвсем добре опечена отвътре.
Но това е измамно. Като поизстине, си стане точно каквато трябва да бъде.
Не мога да опиша колко ароматна и вкусна става "баницата" приготвена по този начин.
А на другия ден е още по-вкусна.
Е, нямам какво да кажа повече.
Наистина става невероятна баница.
