Магданоз за детокс или за ползата от магданоза

За ползата от магданоза знам отдавна. Това си е и май най-разпространената у нас подправка. Разбира се, наред с чубрицата, с ментата, с джоджена и босилека и някои др.п.. Баба готвеше и почти във всяко ястие слагаше обилно магданоз. Все гледах да го избутам настрани, а тя все настояваше да си го хапна - смееше се и казваше, че за момченцата е много полезен.

Така и не се научих да го ям редовно и си признавам, че в последните години заради мене не е чест гост в къщи.

Наскоро ми се случи една история, която е повод за това споделяне и тази публикация.

Появи ми се странна болка вдясно под ребрата - очевидно черния дроб. една такава тъпа и постоянна и от време на време дори и остра. Реших, че вероятно съм прекалил тези дни с бърбъна и ще го понамаля.

За ходене но доктор изобщо не ми мина през ума.

Та бяхме седнали с приятели на по кафе (разбирай и на по питие) и като отказах разбираемото и стана ясно защо, един от тях ме посъветва да предприема "лечение" с магданоз. Имал сериозни проблеми с черния дроб, но вече не ...

Поизсмях му се, но все пак запомних "рецептата"  и колкото и да е странно, взех че я приложих с най-голямо старание.

10-15 стръкчета магданоз заедно с 1/4 лимон (почистен от кората и семките) заедно с 1 ч.ч. вода се блендират  в блендера - особено в нутриблендера става много лесно - буквално за 30-а сек.

Прави се сутринта рано рано и на гладно този сок се изпива за кратко време.

След 30-а минути може да се закусва и бегом по задачите.

Това се прави 10-а дни...

Първите два-три дни ми беше доста странно, но в интерес на истината магданозът не се усещаше, освен като аромат и бързо привикнах. И през тези първи дни нещо не се чувствах съвсем комфортно. Само че болките отшумяха и започнах да се чувствам по-жизнен.

След тези 10 дни спрях със сока, но продължавам упорито да ям магданоз - в ястията, в салатата.

Долната граница на кръвното ми се нормализира...

Абе с една дума - чувствам се значително по-добре.

След 10-а дни ще повторя.

Споделям, па може и за някого да е от полза.

Впрочем, по-долу споделям малко информация за магданоза, която посъбрах от разни източници:

Магданозът съдържа витамини A, B комплекс (B1, B2, B3, B5, B6 и B9), фолиева киселина и витамин К, осигурява на организма калий, калций, цинк, фосфор, желязо и магнезий.

Подпомага борбата на организма с хроничната умора, анемията, пречиства бъбреците, черния дроб.

Той укрепва имунната система, тъй като съдържа голямо количество витамин C.

Той съдържа един флавоноид, наречен мирицетин, който спомага регулирането на нивото на кръвната захар.

Редовната му консумация дава на организма необходимата му доза витамин K. Така се подобрява костната ни система.

Притежава диуретично действие и стимулира бъбречната функция - организмът се пречиства и детоксикира по-добре.

Поради високото съдържание на калий,  магданозът регулира високото кръвно налягане и подпомага сърдечната дейност.

Носи си мълвата, че е мощен афродизиак за мъжете – стимулирал мъжката сила.

Освен това се твърди, че магданозът съдържа химичното вещество апигенин. То спомага борбата с рака, въпреки че все още няма медицински доказателства за това.

Със сигурност се знае, че магданозът е мощен антиоксидант, който се бори срещу редица вируси и бактерии.

Най-полезен е в прясно състояние като добавка в супи, салати и сосове. Може да се прави чай от него с лимон и т.н., или смутита разни и т.н.

Употребата му не иска някакви особени усилия.

Противопоказен е при бъбречни заболявания.

П.П.
Напитката става още по-полезна, ако към магданоза се добави и резенче джинджифил.

Ефектът на полезността се увеличава още повече, ако към магданоза, се прибави и един ситно нарязан морков.

Съчетанието морков с магданоз и лимон е направо невероятно.

Бумбар, бахур или кървавица - само суперлативи

 Нещо изобщо нямах намерение да правя отделна публикация за този невероятен деликатес, но ме "прихванаха" карастанчовите...

 Спокойно, няма да пиша поредната дисертация и да изследвам всичко за бумбара, бахура или кървавицата.

 На който му е интересно, може да продължи да чете, на който не му е - да подминава и да не коментира. 

 Просто споделям...

 у наше село преди много години когато се заколеха прасетата, правеха кървавица - бял дроб, дреболии от прасето и прясна кръв събрана в копанята. В дебелите мазни черва и варене ...

 Бахур беше същото - кога с кръв, кога без кръв, но с добавка на ориз или булгур, бахар, черен пипер, чубрица и т.н. И пак варено ...

 Бумбар казваха на запържената осмянка с праз или лук в мас ...

 Е, нейде из дебрите на паметта ми се върти, че думата "бахур" е диалектна - идва от турски и обозначава точно дебелото мазно свинско черво. Ама ми се върти и друг диалектен израз - да ми ядеш б....ра.

 В спомените ми има и едно незабравимо заведение във Филичето - до Тримонциум (не съм от там, не знам, но 1975 год. бях там боец от БНА) и в отпуските го посещавахме - с яд, че имаше опашки от чакащи и на бяло вино и бумбар. Май и такова му беше заглавието "Бумбара". Правеха страхотен бумбар - най-често печен. Рецептата беше тайна, но подозирам, че го правиха в дебело черво от агнешки дреболии. Пък и на ония години кой да се замисли - евтинийка, с войнишката заплата - поне една порция, че и две и доста питиета. Сетне - поне два извънредни наряда. биля се случвало и арестантската койка да ометем ...

 Сега като се хванах да пиша, си направих зора да проверя какво пише по велия Интернет ...

 Бумбар:традиционно родопско ястие за района на Загражден и Давидково, приготвя се като агнешки дреболии/тънки черва, черен дроб, сърце и друга карантия/ се измият, нарежат на ситно и попарят за 30 секунди, след което се пълни агнешки търбух, зашива се,пробиват се няколко малки дупки в търбуха, и се пече на фурна от двете страни, в миналото се е пържило на огън/с масло/ отново от двете страни или на голява тикла. овчарски деликатес за кабадалии. Това от Речника на родопския диалект)

 Бумбар: бахур в Пловдивско (турска дума ?)- Това от речника на диалектните и стари думи с български произход.

  Бахур: Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица. - Е те това е от Тълковния речник на думите в българския език.

 Няма да показвам значенията от вездесъщото Уики, на което изобщо не вярвам и можеш при неговия оупън соурс да прочетеш всякаква дивотия...

 Та те Булка Спасов ден - вариации на темата колкото искаш.

 Ама има и една друга истина: магазиите са пълни с бахури, с кървавици и те там подобни изделия. Няма да ги коментирам. Гадост всусветная - изобилие от "дреболии" и Е-та и не знам си какво още. Само дето не става за ядене и може да ти скъса д...ка от тях.

 Общото във всички е, че се ползва бял дроб и то в големи количества, който по принцип е несъедобен, но е евтин, както и че се слага и черен дроб - с тричав резултат.

 Попаднах и на безумни рецепти: 2 кила бял дроб (най-вредното от животинчето) с добавка на свинско шкембе, сварено и нарязано. И това мога да го преживея, защото го хапвам с кеф. Ама върхът е - колкото шкембе и толкова - кравеЩо виме. Пуснете чичко Гугльо и ще се откажете от тоз ми домашен деликатес преди да сте го опитали ...

 Чак на мене ми мина мерака да пиша и затова преминавам по същество:

 Харесвам си бумбара по селски, още повече този от Филибето - преди 40+ години, ама не мога да понесе магазинското "сътворение".

 Поради липса на прасе на терасата, си го правя с купени продукти от провери месарници.

 Направо е елементарно да се направи в апартамеНа и то без  каквито и да са усилия.

 уф, най-сетне си дойдох на думата:

Необходими са ни: свинско сърце, свински бъбреци, свински далак, свински бузи, свинско месо от осмянката, малко сланина и малко месо от гърдите. 

Никакъв бял дроб, никакъв черен дроб. 

Дебели свински тлъсти черва продават по месарниците при нас по 2 лв килото. Почистени са и единственото усилие е да бъдат добре изкиснати във вода с лимонов или портокалов сок - променя вкуса и става много приятно. Затова няма да обяснявам как се чистят.

За подправяне - сол, черен пипер, смлян бахар, щипка кимион, ситно нарязан праз, дафинов лист и т.н., които ще обясня малко по-късно.

Всичко ще обясня след малко в продължението.

Всички продукти се нарязват на кубчета 2х2 см и се пъхат в една тенджура със студена вода. На всеки 20-30 мин. водата се сменя 

Това се прави докато водата стане чиста при изливане. Така се отмива всичката излишна кръв и субпродуктите стават годни за употреба. Във водата се слага и прясно изцеден лимонов сок.

 Всичко след добро изцеждане на водата, се смила на машинката за мелене на месо - на най -едра решетка. Моята е три бъбречета и се смила на много едро.

Преди меленето всичко се претегля, за да може да се определи количеството на солта и на подправките.

Това е в момента 1,900 кг чисто тегло. На килиграм се слагат 20 грама сол, 5 грама млян черен пипер, 2 грама млян бахар, 2 грама червен лютив пипер, 2 скилидки чесън и стрък праз около 20 см (смляни заедно с мИсото и дреболиите), 5 грама чубрица, 1-2 грама кимион. Носи и други подправки, но тези са достатъчно. Повечето може да "задушат" вкуса на месото.

Тука се виждат- почти 200 грама сланина, 542 грама сърце, 324 грама бъбрек (почиства се от ципите и жилите), 488 грама далак, 350 грама от бузите и 300 грама от гърдите.

Ето я цялата смляна маса заедно с подправките.

Може да се добавят и 100-150 мл вода или бульон за разреждане.

С фуния се пълнят в дебелите черва.

Трябва да се пълнят "рехаво", че сетне червата се пукат... Направих тази грешка... и някои станаха зян.

Варих ги в слоукукъра на най-слабата степен - иначе в тенджера върху решетка и на бавен огън ...

При мен се получи, че нещо ги "изпуснах" и загубих две-три черва ...

Оставят се добре да изстинат ..

Виждат се и "пораженията" ...

ама който си налива бърбън и който мисли за него, а не за мръФките, яде сетне бахура ... :)

Страхотно изпълнение и дзверски вусно.

А дали е бумбар или бахур, който както иска да го възприема, макар че по-скоро е бумбар, защото няма ориз в него.

Наздраве!







П.П. 7.02.2019 год.

Тези дни ме обзе "вдъхновението" и направих една сериозна партида, но този път бахур - с добавката на ориз.
И без да меля продуктите, а си поиграх да ги накълцам на ситно.
На кило от сместа горе долу 3/4 ч.ч. измит и изкиснат ориз и с добавка на повечко вода в сместа - цяла ч.ч.
Този път при варенето му "баех" и не допуснах спукване на червата.
Впрочем за варенето - задължително в леко подсолена вода - иначе ще се обезсоли готовия бахур. Във водата може да се добавят 2-3 скилидки чесън, глава - две нарязан на четвъртинки лук и 1-2 дафинови листа.
Стана направо дзверска вкуснотия.
НАЗДРАВЕ!

Баница с кайма, праз и ориз

 То заглавието всичко си казва, ама тази баница си ме върна много много назад в годините. Пък и не бях я правил от доста години и сега като се замъчи да вали и снежец, нямаше начин да не я направя.

 Баба я правеше на времето през зимата, когато навън снегът натрупваше и то на печката с дърва и сякаш между другото. На бърза ръка разточваше корите, докато Дядо накълца на ситно шарено свинско. Пък аз подхвърлях дръвца в печката и чаках да се опече и да захапя най-голямото парче...

Необходими са: един пакет готови кори - за предпочитане от 500 грама; 500 грама смляно свинско - от гърдите за предпочитане; 1 голям или два средни стръка праз, нарязан не съвсем на ситно; поне 1/2 ч.ч. ориз; 1 яйце; поне кафяна чашка олио.

В изпълнението няма нищо сложно: мляното месо се запържва в половината олио като му се сипва по малко водичка, за да стане на трохи; добавя се нарязаният праз и като се позадуши, се слага и ориза. Добавят се сол, черен пипер и щипка кимион и се долива поне 1 ч.ч. топла вода. Плънката се оставя да се задушава на бавен огън почти до пълна готовност.

Не харесвам слагането на други подправки - така си остават вкусът на месото и на праза да се усещат.

Готовата плънка се оставя добре да изстине.

От там нататък е от лесно по-лесно. Вземат по две кори, които леко се намазняват. От тясната страна се слагат 4 с.л. от плънката и кората се навива на руло без да се стяга.

На дъното на тавата - 30 см, се слага хартия за печене и леко се намазнява. Рулата се нареждат в тавата като голям охлюв. Как се реди вита баница, предполагам, всеки знае и няма какво да обяснявам.

Фурната се включва на 180 или 200С да загрява.

Яйцето се разбива с малко 1-2 с.л. олио и толкова прясно мляко и с четка баницата се намазва обилно от горната страна.

Пече се до пълна готовност около 45-50 минути. Зависи от фурната и дали се пече на 180С или на 200С.

Готовата баница се вади от фурната и покрива с кърпа.

Най-добре е да се сервира леко поизстинала.

В интерес на истината най-вкусна е тази баница, когато е изстинала или на другия ден.

Цяло основно ястие си е и може да замести едно хубаво мезе.

Май с червено винце ще си върви по-добре отколкото с айрян.

Правете смело и се наслаждавайте на една невероятно вкусна и различна баница.