Деликатесно руло от свинско контрафиле

  Това е един невероятен деликатес от свинско контрафиле, което става много сочно и крехко и при това е невероятно вкусно мезе към питието.
 Подготовката му отнема максимум 20-а минути, същинското приготвяне - секунди. Най-трудоемката част е чакането.
 Взема се свинско контрафиле - условно казано парче от 1 кг и се почиства от ципите. С остър нож се по дължина се реже тънко, за да се разгърне като лист. Овкусява се с подправките и се навива като руло, което се овързва добре и се пъха в плик за печене, който също се овързва добре. Така трябва да престои в хладилника поне 48 часа.
 За кг филе са необходими 22 грама сол (може поравно нитритна и обикновена сол), 5 грама захар, 4-5 грама млян бял пипер, буквално по 1/2 гр. индийско орехче и кимион (на върха на ножа). Подправките се смесват и с ръка се втриват в месото. Трябва и малко да остане от тях - за втриване във външната страна на рулото след навиването и връзването.

Може и да се направят две рула от парче месо с тегло кг. Така по-лесно се съхранява.
След тези 48 часа в хладилника, се вади да престои няколко часа в кухнята, т.е. да стане със стайна температура и се пяха във фурната.
Фурната се включва направо на 80С само на долен вентилатор. За парчета по около 0,5 кг са достатъчни около 2,5 часа, но най-сигурно е да се ползва термометър за печене. Стегне ли 70С, значи е готово.
Следва охлаждане в студена вода и сетне поне за нощ в хладилника.
В плика се е отделил бульон, който е много вкусен и не се изхвърля, а може да се ползва за някакво ястие.

Всъщност, това е и най-трудната част. Чакането да стане и да бъде нападнато.
Конците от връзването се махат и нарязва тънкофайски.
Невероятно крехко, сочно мезе.
Който иска, може да промени някои подправки по собствен вкус.
Важното е, че не изисква особени умения, специални уреди, пликове, опаковки и др.п. Който не иска си играе с оформяне на рулото, просто месото го овкусява добре, слага в плика за печене, овързва и приготвя.
Бързо, лесно и дзверски вкусно.
Правете смело, забравете за промишлените Е-та и НАЗДРАВЕ!

Полпете - италиански кюфтета със сос

 Както преди време писах, с италианските кюфтета - полпете, се сблъсках съвсем наскоро и направих една публикация за варианта, който тогава пробвах.

 Тогава бях под впечатлението от италианския ресторант в Германия, а и в Гугъл не успях да открия нещо особено. За сметка на това, сега имам вече доста материал от лични впечатления и "натрупан опит".

 В действителност полпете са кюфтета, полпетине - кюфтенца, много са разпространени като във всеки регион се правят по различен начин. Характерното е единствено, че се правят във формата на топка - по-скоро като за тенис на маса, отколкото за голф, че са добре подправени със зелени подправките и много често са с настърганата кора на лимон. Разновидностите просто не мога да ги опиша - телешки, свински, агнешки, пилешки, пуешки. Има и от картофи, и от тиквички и т.н. Хапнах на едно място пуешки със спанак и моцарела.

 Малките (полпетине) най-често се сервират с някаква паста и сос, другите са с доматен сос в различни разновидности. Признавам във варианта като нашите пържени кюфтета с гарнитура от пържени картофи не видях.

 На доста места може да се намерят ей такива щипки за оформянето им.

 От италианската кухня са преминали в Хърватия и Словения, където също им казват полпете вместо тяхното кроглич.

 Впрочем с тази публикация започвам една серия с рецепти, научени или пробвани по време на "кулинарния" ми туризъм. Е, за него ще понапиша подробно някой друг път, но важното е, че имам мерак.

Този път рецептата ще е за полпете в сос от лапад и моцарела.

Каймата ми е смес - мляно телешко и свински джолан 40:60 %, сол и черен пипер на вкус, наситнен лук, скилидка чесън, 1/2 наситнена печена червена чушка, по малко сушен риган и босилек, настъргана кора на 1/2 лимон.

Когато каймата ми е много добре омесена, макар че ще пържат кюфтета, не слагам яйце. Обикновено я омесвам с подправките много добре и оставям в хладилника поне 24 часа и чак след това правя кюфтетата.

 С щипката се оформят полпетите и стават с идеално кръгла форма. Става много лесно. Само трябва да се намазнява предварително.

 Иначе, за да ми стават еднакви, ползвам една кутийка от доматено пюре - 75 гр., която е изрязана като ринг и винаги дава еднакво количество кайма.

С намазнени, а за предпочитане е с навлажнени с оцет или лимонов сок ръце, се оформят кръгли топки.

Не знам дали си внушавам, но когато се оформят кюфтета с навлажнени с оцет ръце, имат много по-приятен вкус.

В дълбок тиган се загрява смес от зехтин и олио (или гъша мас при мен) и полпетите се запържват до леко зачервяване като след първоначалното загряване силата на котлона се намаля с 1/3.

Би следвало да се извадят от тигана и в него да се продължи с лука и чесъна, но прецених, че няма да навреди да добавя лука и чесъна и да запържвам с внимателно разбъркване. Когато лукът промени цвета си, се слага една връзка ситно нарязан лапад. За омекването му са необходими буквално 2-3 минути.

Тук вече е разковничето - каква течност да се сложи - дали чашка бяло вино или топла вода. Предпочитам виното - хубаво и ароматно.

Следва пущане на резенчетата моцарела при тях - около 150-200 грама по моя преценка.

Оставя се да покъкри около 10-а минути - колкото моцарелата да се разтопи и превърне в сос.

Може да се овкуси единствено с черен пипер и 2-3 капки лим. сок.

Дзверска вкуснотия.

Не очаквах комбинацията за соса - лапад и моцарела, така добре да си паснат... Съжалявам само, че не разполагах с пресен босилек за поръсване и затова ръснах само малко ситно нарязан магданоз.

Е това е.

Полпете по италиански, а по нашенски - просто кюфтета със сос, които се приготвят има няма за 25-30 минути с оформянето, подготовката и готвенето.

И да не забравя най-важното: наслаждавайте се домашно приготвените вкуснотии, които стават бързо и да не пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

Лесен калвадос или ябълкова водка

 Що за напитка е калвадосът няма да обяснявам и няма да споря. 

 В общи линии калвадосът (на френски: Calvados) е ябълково бренди, получено чрез дестилация на сайдер, което се прави традиционно във френския регион Долна Нормандия. Калвадосът има алкохолно съдържание около 40 градуса.

 По принцип е бил питие на бедните, но в началото на минали век покрай парижската бохема (художници, писатели и т.н.) става популярен и много търсен.

 Направията му в домашни условия по оригиналната технология е доста трудоемка работа, а ако се направи с рязане на ябълките, захар, ферментация и варене на казан, просто ще си стане обикновена ябълкова (плодова) ракия.

 Затова ще обясня един много лесен начин с гарантиран резултат.

 Необходими са 1 кг ябълки и круши - 150-200 грама, както и 1 литър водка - колкото по-качествена толкова по-добре. 

 Ама за крушите защо? Просто е - в оригиналната рецепта задължително присъстват круши около 15 % от общото количество.

 Количеството е ориентировъчно, но това е за 1 литър.

 Изпълнението е повече от елементарно:

Крушите и ябълките се измиват, почистват от семената и се нарязват на малки парчета.

Пълнят се в голям стъклен съд (буркан, бутилка и т.н.) и се заливат с водката.

Съдината се затваря добре и се слага на тъмно място и буквално се забравя за поне две седмици. Може и повече - на принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

Следва прецеждане на водката през цедка и домакинска хартия.

От тук нататък следва допълнително да се прецени дали вкусът и ароматът на ябълка са много наситени, или пък цветът е прекалено карамелен. В този случай може просто да се разреди с още малко водка - до желания вкус или цвят.

В името на експеримента правих в няколко бутилки - с водка в едната в водка, а в другата - с ракия. В третата, след 15-я ден отлях водката и напълних нова до горе и след 10 дни я смесих с първата. 

В интерес на истината, първата стана много наситена и като аромат и цвят, вариантът с ракия изобщо не ми хареса и затова не го препоръчвам. В третия вариант се получи наистина умерен вкус и аромат на ябълка и не толкова наситен цвят.

Пак в интерес на експеримента, тъй като този с ракията не ми хареса, разтопих 2 с.л. мед в около 150 мл преварена вода и смесих.

Това е средната бутилка - получи се леко мътна от меда, но пък значително вкусово се подобри, а и градусът на питието падна до 40, тъй като ракията бе доста силничка.

На снимката от ляво на дясно се виждат и трите варианта.

Ефектът на помътняването може да се избегне, ако се ползва захар за подслаждане.

Така че ако искате да разнообразите домашните питиета с един лесен домашен калвадос, правете смело. Всеки може да нагоди питието по собствения си вкус (дори и като градуси) и да му се наслади, без да се налага да плаща една доста висока цена за това.

Е, Наздраве!

А за тези, които стигнаха до тук и имаха търпението да четат, ще им предложа и един бонус:

Някой ако си помисли, че съм изхвърлил напоените с алкохол плодчета, направо се лъжИ.

Така хубаво се бяха консервирали от алкохола, че стават и за мезе като плодова салата.

Само, че при наличието на хубавата напитка, реших да направя сладко от тях.

В съдината сложих чаша вода и чаена чаша и половина захар и направих сироп.

Това количество е за количеството плод - общо около 1,2 кг.

Сипват се при сиропа впияндурчените плодчета и се варят до готовност за сладко.

Както се прави обикновено сладко.

Внимание - отначало всичко смърди на селски ракиджийски казан, но сетне миризмата изчезва.

Особено като им се пусне малко канела и джинджифил на прах. 

Естествено и лъжичка лимонтузу и врящо се затваря в бурканчета.

Няма да обяснявам колко вкусно сладко стана.

Цялата тази играчка с направията на лесния калвадос си заслужаваше само заради това сладко.

Просто невероятно.

Купичката си я изядохме, без да се усетим.

П.П. впрочем с тази публикация не мисля че откривам топлата вода, а просто споделям нещо като идея, а който има желание, може да я реализира...