Обезкостен джолан на фурна

 Попаднах в месарницата на обезкостен джолан и се понакупих с идеята да си направя домашна кайма. За който не знае, от джолана става разкошна кайма за кюфтета или за кебапчета.

В момента, когато подхващах да го режа на парчета за месомелачката, ми дойде съвсем друга идея - да го опека.

Ей така да видим какво ще стане - май досега съм пекъл единствено цели джолани с кост. 

И така необходими са за 4 порции:

800 грама джолан парчета; 500 гр. гъби; 2-3 моркова; 4-5 скилидки чесън и 3-4 глави лук, както и плик за печене.

Изпълнението е повече от елементарно: Джоланът се нарязва на парчета по около 50 грама и овкусява с 1 с.л. от универсалната гурме сол. От как съм я направил, ежедневно си оправдава 30-та минути зор. Гъбите се почистват и нарязват на филийки, чесънът - по на две, а лукът - много на едро - на 6-8 парчета. 

Всичко се разбърква добре, слага се в плика за печене и сетне в подходяща тавичка. Не е необходимо да се слага вода или течност някаква. По желание може 2-3 с.л. някакъв алкохол - бърбън, водка.

Следва печене на 160С не по-малко от 3 часа.

Слага се във фурната и направо се забравя. Само по някое време - след около 2 часа, пликът може да се обърне.

За тези три часа всичко става направо "мозък".

Следва внимателно пресипване от плика в тавичката и дозапичане за коричка и цвят на вентилатор за около 10-а минути.

Това е и най-трудният момент - да устискаш на ароматите, които излизат от фурната.

Ако някой обича да има повечко сос, просто може да добави в плика малко вода - около чаша и ръсне върху зеленчуците и месото поне 1 ч.л. царевично нишесте.

Бързо и лесно - цялата процедура по рязането отнема 15-а минути, а резултатът е Дзверска вкуснотия.

Някой наблюдателен ще види в чинията и печени картофи - да има ги, но те са печени отделно - пак в плик.

Правете и да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Мусака с месо

 Тази мусака се получи съвсем случайно, но за резултата гарантирам, че е невероятно, казано иначе - дзверски, вкусна. 

 Бях се засилил да правя свинско с картофи яхния - едно съвсем обикновено ястие, което отдавна не съм правил. Нарязах си лука и чесънчето на ситно, измих и обелих картофите и ги резнах на 3-4. Захванах се месото и се загледох нещо по ТВ-то.

 Както казва един приятел, сипах си едно, и започнах с рязането. Да ама не - вместо големи парчета месо, без да се усетя съм го нарязал на ситно - на кубчета по около 1х1, 1,5х1,5 см. Като се усетих, вече беше късно. Ами сега? Каква яхния от свински късчета с огромно картофи...?

 В движение реших да променя идеята. Все пак една рецепта е моментният резултат на готвенето на едно ястие, което никога няма да се повтори като условия и продукти.

 При ситно нарязано месо какво да направиш друго, освен първото, което ти хрумва - ами мусака.

 Никой не е казал, че мусака се прави само с кайма.

Месото около 500 грама се запържва в малко мазнина (олио и гъша мас) на части в тигана до хубаво зачервяване.

При месото на части се добавят 2-3 моркова, нарязани на ситно.

След това 2-3 главички лук и 4-5 скилидки чесън.

След тях в тигана се хвърлят вече нарязаните на ситно 4 големи картофа, колкото да сменят цвета си.

В това време две средни тиквички се нарязват на кубчета и добавят в тенджУрата. 

 Налива се около 1 л. бульон (винаги имам такъв) - замразен във фризера. Ако няма такъв - вряла вода. Добавят се две с.л. от моята сушена универсална подправка (даже и линк няма да давам...).

Слагат се сол и черен пипер на вкус,  вари се 10-а минути на средната сила на котлона.
Пресипва се в тава и  заминава във фурната на 180С - за около 35-40 мин.

В това време се прави и заливката:
в една кофичка кисело мляко се загася с малко лимонов сок 1 ч.л. сода, добавят се 4 яйца и 4 -5 с.л. брашно, като всичко се разбива много добре с добавка на щипка сол. Трябва да се получи с консистенция като на кексово тесто.
Когато има, настъргвам и 2-3 с.л. кашкавал.
След слагането на заливката, се пече до зачервяването й - отнема около 10-15 минути. Най-често оставям фурната само на горен реотан.

Мусаката е готова опечена.
Изчаква се малко да поистине, нарязва се порционно и може да се сервира.
Предпочитам с лъжица две кисело мляко.
И разбира се с хубаво питие.
Впрочем тази мусака е много вкусна и изстинала. И е доста по-различна от тази с каймата.
Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Бюрек с турски къпани кори

Бюрек или баница - един вечен спор. Няма да споря - в Турция всички тестяни изделия с кори са бюрек, а при нас битуват и двете двете думи и то често с различно значение.

В случая това е бюрек, защото е направено с турски кори, с турско сирене и е печено в специалната турска фурна за бюреци.

Па и ми ще да споделя малко личен опит:

От доста време ми е мерак за такава турска фурна.

Имам чувството, че всяко семейство там има такава. А и където да погледнеш, все ги има в продажба.

Човек като има мерак, се и снабдява. Това искам да кажа.

В момента, както е поевтиняла турската лира, изобщо не излиза скъпо.

Е, за първа употреба, какво друго да се направи, освен бюрек. И корите и сиренето от Турция - нека да е съвсем автентично.

Само за фурната - два нагревателя, включват се поотделно, термостат, и алуминиева тава с диаметър 42 см.

Повярвайте огромна е...

Преди първа употреба, измиване, подсушаване, обилно мазане на тавата с олио и на пълна мощност за 20-а минути. Хубаво да обгори. Сетне миене на тавата и готова за употреба.

Корите - турски, пет броя кръгли с диаметър повече от 50 см. Къпани и печени на сач.

Като ги купувах, изобщо не допуснах, че имат надписи на английски и на руски.

Кой знае защо, но българският липсва в надписите.

Освен корите, са необходими още и 450 грама сирене, 5 яйца, 2 кофички кисело мляко, 5 с.л. брашно и 1 ч.л. сода.

Разтопено масло - около 1/2 ч.ч.

Как се реди баница няма да обяснявам.

Само ще кажа, че тези количества дойдоха малки и баницата стана тънка. Направо трябват двойни - за хубава дебела баница.

Сложих тавата направо на дъното, включих на 200 С и след 10-а мин. замириса на изгоряло. Извадих я, от долу беше направо запечена. И се сетих, че има решетка, която трябваше да сложа. Та на решетката и само на горен нагревател още 20- а минути.

Не, не е изгоряла, а има съвсем лек загар.

Просто снимката не е много по реда си.

Опече се перфектно.

Доволен съм.

Уредчето си заслужава - ще го пробвам и с мръфки или гювеч.

Стана разкошен.

Единственият кусур, освен не добрите снимки от телефона, че стана малко тънък.

Ама направо не прецених големината на тавата.

Е това е моят бюрек по турски.