Мармалад от смокини

 Няма шега - този път ще стане дума за истински мармалад от смокини.

 Смокинята ми е любим плод - просто ей така за хапване, за сладко, за конфитюри, като добавка на гъши дроб или в някои ястия. 

 Има само един проблем: понякога имат от тази досадни семчици и направо не мога да ги ям. Правил съм и мармалад - варене, пасиране и пак няма отърване от тях.

 Споделих преди няколко дни, че се сдобих с нутри блендер (хранителен екстрактор или там както му казват).

  Смилах си едни праскови за нектар, когато погледът ми попадна на купата със смокини. 

 Какво ли ще стане, ако смеля с това чудо смокините. 

 Речено и сторено. 

 Смокините бидоха измити, дръжките отрязани и самите смокини нарязани на парченца.

 Това чудо ги направи на гъста каша за 30-а секунди. Пробвах - малко безвкусно. Сложих му 3 с.л. захар и отново го пасирах. Стори ми се разкошно и тогава вместо да си го сервирам за пийване, реших да го сваря и да видя какво ще се получи.

Смокиновото пюре (600 мл) замина в тенджера с добавка на още 100 мл нектар от праскови, на 1/2 лимон, на 1/2 ч.л. ванилена захар и последва варене до сгъстяване.

Вари се докато лъжицата започне да оставя диря на дъното - вижда се каква.

Има едно единствено неудобство - трябва да седиш да него, да му баеш и да бъркаш почти непрекъснато, че като позаври и започва неприятно да прави едни мехури и да пръска.

Пробвах на слаба степен степен и под капак - та капакът стана леш и без малко да се изтърколи нанякъде.

Няма начин - ще се бърка. Добре, че бързо се свари.

От това количество излезе едно бурканче още едно по-малко и това в купичката, което ще се хапне с палачинки.

На вид не изглежда добре - цветово отстъпва - дори не изглежда добре.

За сметка на това вкусово е превъзходно - истински мармалад, ароматен и с хубав смокинов вкус.

П.П. Това беше експерименталното и пробно. Ще се направи в почивните дни значително по-голямо количество.

Сигурен съм, че който е любител на истинския мармалад от смокини ще се пробва и ще оцени резултата.

Джолан на фурна по най-лесния начин

 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:

 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.

 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.

 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.

 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.

 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.

 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...

Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 

Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 

Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!

Майонеза в нутри блендер (хранителен екстрактор)

 За майонезата как се прави съм изписал доста.

 Основно я правя с пасатора. Имам и един блендер, който си вървеше с приставка за направа на майонеза, но за съжаление за толкова години нито един не стана в него майонеза - все ставаше нещо като сос. Пробвал съм и с други уреди и се оказа, че не става. Даже с по-слабомощен пасатор не винаги става.

Преди дни на една промоция взех, че си купих ей те това чудо - хранителен екстрактор.

Купих го, защото беше на изгодна цена и защото идеята ми беше да го ползвам за сокове и подобни.

Първата работа, след измиването разбира се, беше да пробвам да направя един доматен сок. Почистих ги само от горната част - дето е дръжката; нарязох на две на три и бухнах вътре в чашата и след 30-а секунди имах направо перфектен сок. Малко сол, половин люто чушле и пей душа. Едната кана се оказа, че е с капак и се отваря и може да се ползва за съхранение и наливане на сока без да се отваря чашата.

Докато се отпивах от сока с една водка, взех да си мисля, че май съм се минал - само заради едните сокове... едни излишни пари и още един уред дет` да му се чудиш къде да го държиш.

Та за втората чаша реших да направя експеримент с направата на най простата млечна майонеза.

Поглед из Гугъл и рецепти за нутри булет - е основно само разни смутита и сокове.

Това засили желанието за експеримент:

В чашата сложих 100 мл прясно мляко, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. горчица, 300 мл олио и 1 с.л. лимонов сок.

След затварянето на чашата и слагането върху уреда (нали всичко се обръща с главата надолу) изчаках около 3-4 минути, за да може млякото да остане отдолу, а олиото изплува отгоре и го включих.

За около 30 сек. видимо всичко се сгъсти вътре.

Стана направо перфектна - в самото начало дори ми изглеждаше някак „въздушна“ от разбиването.

Който има подобен уред, нека да пробва направата на майонеза в него. 

Става перфектна.

По моя преценка дори още по-лесно отколкото с пасатор. При това само затваряш чашата с капака и въпросът със съхраняването в хладилника е решен.

Споделям, защото може да бъде от полза за някого.