Биволска луканка

 Оказа се, че биволската луканка наистина е Дзверски вкусна. Както писах в за "биволското месо", целта ми беше да експериментирам най-различни неща - и готвено, и домашни деликатеси и т.н., както и да ги споделя.

 Започвам с луканката, но преди това един малко известен факт, който научих съвсем наскоро: първоначално в известната смядовска луканка освен месо от източно-балканската свиня се е слагало биволско.

 И тъй като става дума за експерименти, направих няколко вида луканка като ще разкажа всичко най-общо, а накрая ще обобщя.

 Когато месото е от различни части, се налага с остър нож да се почисти от всякакви ципи, сухожилия и др.п.

 Не се изхвърлят, а само се отделят, ще влезнат сетне в добра работа.

 Почистеното месо се нарязва на подходящи късове, които могат да влизат лесно в машинката за мелене. Желателно е преди меленето да престоят във фризера. Така месото се стяга и се мели като се реже, а не се мачка в машинката. 

Добре охладеното месо се смила най-лесно с електрическа месомелачка, но ако няма и ръчна върши работа.

Само хамалогията е по-голяма.

Смила се на едра решетка, а след овкусяването и преди пълненето - на по-ситна. Това е малък секрет за по-добър резултат накрая.

След повторното смилане на месото, машинката се "почиства" като през нея се смели и предвиденият праз.

По същия начин, добре охладено, се смила и месото от свинските гърди.

Повторното смилане на ситна решетка, става вече заедно с биволкото - преди пълненето.

Прясната сланина, нарязана на кубчета и буквално замразена се смила на едрата решетка.

Добре омесената кайма с подправките се пълни в телешки черва с дължина 35-40 см.

Ако има въздух, се надупчват с игла.

Едно парче се тегли и на листче се записва грамажа. Така е по-лесно да се проверява степента на готовност сетне.

Сетне е ясно: Провисват се на саръка на терасата. На третия ден започват да се пресоват, за да придобият форма. 

Понеже са различни видове, са подредени и различно, но си знам кое какво е...

За 20-25 дни са готови.

И идва ред на опитването и на хубавото питие...

Излишно е да обяснявам, че за да се направят луканки, са необходими телешки черва и изкуствени колагенови обвивки с диаметър 55 мм.

А сега да взема да обясня различните варианти, които направих като всички количества, които посочвам са за кг месо:

І-ви вариант:

900 грама биволско и 100 грама сланина

биволското е смляно два пъти (на едра и ситна решетка), а сланината - само на едрата решетка.

като и тука си поиграх да направя два варианта с подправките:

За едната:

22 грама сол

6 грама черен пипер

4 грама кимион

0,5 грама мляно индийско орехче

3 грама млян кардамон

3 грама захар

За другата:

22 грама сол (от които 8 грама нитритна сол и 14 грама обикновена)

6 грама черен пипер

4 грама кимион

3 грама захар

около 50 грама млян праз - само зелената част

И в двете разновидности, изсъхна малко по-бързо отколкото останалите.

В интерес на истината и в двата варианта ми хареса, но отдавам предпочитанията си на тази без индийското орехче, може би трябваше да не го слагам изобщо, а само да си остане кардамона.

Във втория вариант много по-добре се усещаше вкуса на месото.

ІІ-ри вариант:

600 грама биволско и 400 грама свински гърди

Месото е смляно два пъти - на едрата решетка, овкусява се, след престои от 24 часа отново се смила на ситната решетка, добре се омесва и следва пълнене.

И пак направих две разновидности откъм подправките:

Едната:

25 грама сол

6 грама черен пипер

4 грама кимион

3 грама млян кардамон

3 грама захар

Другата:

22 грама сол (от които 8 грама нитритна сол и 14 грама обикновена)

6 грама черен пипер

5 грама пушен червен пипер

4 грама кимион

3 грама захар

около 50 грама млян праз - само зелената част

И тук вторият вариант на подправките се оказа по-сполучлив според моя вкус, не че първият не е вкусен.

Имам само една забележка към пропорциите на месото - трябваше биволското да е по-малко като количество - някъде около 35-40 %, да има от плешката и от гърдите почти по равно. Пък си мисля, че тогава пък нямаше да е биволска луканка, а просто луканка, в която има малко биволско.

То угодия нямало....

Наздраве!

Домашен пастет с патешки дроб

 Както колбаси, така и пастет не купувам. Обяснявал съм многократно защо. Като ни се прияде пастет, не е трудно да се направи.

 Този път го направих с патешки дроб. Когато правих пържения патешки дроб с вино, отделих изрезките при оформянето му, както и още малко дроб. 

Реших да го направя с пуешко бутче и малко свински гърди.

На пуешкото бутче отделих кожата внимателно - ще стане "опаковка" за някой колбас, а двата вида месо се нарязват на ситни късчета.

Варят се до пълно омекване с малко сол, дафинов лист, едно карамфилче, едно звездовидно анасонче, 10-а зърна черен пипер и няколко зрънца бахар, един два моркова, скилидка чесън. В мултикукъра това става точно за 20 минути. Месото заедно с черния пипер и морковите се отделя, а прецеденият бульон се запазва. Много е подходящ за супа, за ориз и т.н.

Патешкият дроб също се сварява, но само с щипка сол. Вари се буквално 5 минути.

За съжаление отделеният бульон не е много подходящ за каквото и да е и затова ...

Месото допълнително се накъсва на ситно, за да е "по-удобно" за смилане в блендера.

То, зрънцата черен пипер и дробът на порции се смилат в блендера до желано кашеобразно състояние. При необходимост при меленото им се налива по малко от бульона. Тъй като го харесваме пастета по-едро смлян, да се "усеща", не го меля съвсем до пастообразно състояние.

В подходяща съдина (тиган, тенджера) се слагат 2-3 с.л. гъша мас и изсипва смелената маса. Добавят се и подправките. Вари се до желаната гъстота. В края на варенето се опитва и осолява на вкус като се добавя и бучка масло.

Следва да се има предвид, че като изстине се сгъстява още.

Част от пастета, за бърза консумация, се слага в бурканче, а останалата- в кутийки и във фризера.

Може и да се напълни в бурканчета и да се стерилизира, но този вариант не го предпочитам. Най-лесно е като се сложи в бурканчето, да се залее отгоре с разтопено масло - така издържа по-дълго време в хладилника.
По-лесно ми е да правя по малко и често, отколкото да си играя с големи количества. Пък и по този начин, всеки път може да се правят различни вариации в зависимост от наличните в момента продукти.

За направата на този пастет са необходими:

патешки дроб - 350 грама, пуешко - 400 грама и 300 грама свинско от гърдите

За подправянето на това количество при приготвянето му: 1/2 ч.л. смлян черен пипер (поне 10 -а варени зърна от него са едро смлени с месото); 1 ч.л. кимион; 1/2 ч.л. индийско орехче, както и сол на вкус.
Също така - поне 100 гр. масло за кг пастет

Разбира се, че носи и други подправки - напр. в 1/3 от количеството добавих лют червен пипер (чили) и стана доста пикантен.

П.П. При правенето на домашен пастет, продуктът не е фотогеничен, така че и снимките са такива.

Патешки дроб в пенливо вино

 За патешкия дроб може да се говори само с добро - много е вкусен и не е капризен за приготвяне.

 За съжаление, не съм виждал да се продава пресен, а само дълбоко замразен. Това да му е бедата ...

 За приготвянето са необходими патешки дроб, масло, щипка черен пипер и сол, както и 1 чаша пенливо вино (за предпочитане сладко или полусухо).

 В изпълнението няма нищо сложно:

След размразяването с остър нож дробът се почиства от ципи и разни и други неща и се оформят сравнително еднакви парчета. Отделеното не се изхвърля (ще влезе в работа за друго). След това дробът поне за час два се изкисва в хладка вода, която се сменя поне един два пъти. Чак тогава се слага за поне толкова време в прясно мляко. Следва добро подсушаване с домакинска хартия. По желание може да се измие преди това, но не е необходимо.

В тиган се слага бучка масло и след загряването му дробът се пържи за кратко (буквално по 2-3 мин) - колкото леко да промени цвета си като се обръща. Сега е моментът за пипера и солта - на вкус. Сипва се виното и се изчаква  максимум 2-3 минути и дробът се вади в затоплена чиния. Сосът в тигана може да се довари до сгъстяване.

Дробът може да се сервира, както е приготвен, може да се сервира и полят с приготвения сос и обилно поръсен с копър или друга зелентия.

Дробът, приготвен по този начин остава крехък и много вкусен.

Страхотно предястие.

Наздраве!

Биволско месо и кулинария

Започвам с това, че месото от бивол не е много познато у нас, дори не съм срещал да се продава в магазинската мрежа. Виждал съм и пробвал месо от кенгуру, пържоли от американски бизон и от крокодил, но биволско – не.

В спомените ми то е свързано с детството – с биволиците (малаците, така им казваха на село), с магаретата и изключителните кюфтета от тях. Биволиците се отглеждаха основно заради млякото и само мъжките биволчета-теленца отиваха под ножа. Не ги ползваха като впрегатен добитък, че нескопеният бивол е нещо страшно. За впрягане си имаше волове – кротки и послушни добичета. Па и за скопен бивол не съм чувал.

Много отдавна се каня да се снабдя с биволско, да приготвя някои неща с него и напиша за него и възможните му приложения в кулинарията.

Есента се бях меракландисал пак да правя конски суджуци и луканки, ама на … ударих на камък. Моят приятел, на когото бях поръчал конско, ми се обади и кат` рече, че Конят като видял ножа, взел че избягал, му ревнах, че тази година няма да има деликатеси. Ама едно биволче не било толкова бързо и го сполетяла нелеката съдба да стане на мръфки.

Изобщо не очаквах, ама така се сдобих с цели 20 кг превъзходно биволско и така случайността ме снабди, без дори да го търся специално и така дойде ред да го реализирам.

До тук добре, месо има, ама за направията му само на младежките си спомени за кюфтета нямаше как да се осланям.

Реших да прибягна да вездесъщия Чичко Гугъл и май пак ударих на камък – Уикипедия обяснява какво е това животно бивол, тук таме някоя снимка и няколко рецепти – за биволска плескавица, стек на скара и горе долу толкова. Появиха се и две три обяви за производство на биволски суджук и като видях цените му направо ми призля.

През чуждоезичните сайтове, информацията не беше толкова много, още повече на английски buffalo не прави разлика между бизон и бивол, че дори значело и див бик и биля танк амфибия.

Това ме амбицира да попрочета малко повече, да посъбера информация и да направя една малко по-обширна публикация за биволите, месото и кулинарията.

Като за начало да погледнем в Уикипедия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8). Статията е кратичка и става ясно, че:

Биволите (Bubalus) са род едри бозайници (Mammalia) от разред Чифтокопитни (Artiodactyla), като говедата. Едри и здрави бозайници с тъмна козина и огромни рога. Африканският бивол живее на стада от по няколкостотин животни — обикновено край водоеми, защото обича да се търкаля в калта, като по този начин поддържа телесната си температура. Водният бивол се среща във влажните райони на Азия. Днес биволите сред дивата природа са рядкост и където има биволи основно са питомни и се използват най-вече за селскостопански животни и доста по-рядко за месо.

Мъжките биволи са много по-едри от женските. Рогата им са извити като венец над главата им. Това им помага да се защитават.

Водният бивол е опитомен преди 3000 години. Биволите се използват, за да теглят каруци и плугове, но понякога се отглеждат и заради месото, млякото и кожата им.

Африканският бивол е много агресивен и затова хората не могат да го опитомят.

Видовете биволи са няколко като по твърденията месото им не се различа съществено по свойствата си:

- индийски

-африкански

-целебски (аноа, джуджета)

-филипински

А според Уикипедия, видовете са:

род Bubalus, азиатски биволи

Bubalus bubalis, воден бивол, домашен бивол

Bubalus mindorensis, миндорски бивол

Bubalus depressicornis, равнинна аноа

Bubalus quarlesi, планинска аноа

Биволите се делят на диви и питомни, като другата разлика е в региона на обитаване и там вида им.

Африканските били най-едри, най-агресивни и неподдаващи се на опитомяване, а най-малки били – аноа – биволите-джуджета. В действителност и те са си бая едрички, но в сравнение с другите наистина са по-дребни.

Биволите не трябва да се бъркат и с американските бизони, тъй като са коренно различни.

Нямам намерение да пиша за историята на добичето, та затова ще спомена само, че е било разпространено в миналото и по нашите земи. Има такива исторически сведения. А в съвремието ги имаше масово по селата почти до последните години на демокрацията. Сетне изчезнаха яко дим и в момента се оглеждат съвсем малко от запалени животновъди, които са видели огромната перспектива пред тях.

Не му е съвсем тук мястото, но като споменах история, ми се ще да дам някои официално данни от НСИ:

Говеда в България:

1892 год. – 1 425 800 броя, от които крави – 438 400 броя

1980 год. – 1 795 700 броя, от които крави – 701 900 броя

2008 год. -     564 900 броя, от които крави -  330 400 броя

Относителният дял на произведеното биволско мляко в България през 1995 год. е бил 0,8 % спрямо общото производство на прясно мляко, а през 2008 год. е 0,5 %. За съжаление, статистиката не дава какви са количествата на производство.

Поиграх си доста да се поровя в данните на НСИ и открих, че към 1.ноември 2015 год. в България се отглеждат всичко на всичко 10 843 бивола, от които биволици 6 796 броя, останалото са телета и биволи, а най-много са в Северозападна България.

От цифрите могат да се направят определени изводи, включително и да се потвърди факта, че според ФАО- Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Според данните, у нас има 526 112 говеда, което прави 0,04% от всички 1 468 000 000 глави говеда в света. Информацията е от 2015 год. и показва, че и в сравнение с 2008 год. има намаление на броя говеда в страната.

Това говорят цифрите, а те недвусмислено показват, че биволското месо в България е някакъв рядък деликатес, което оправдава и високата му цена.

Въпреки това след като съм се заинатил, ще си направя публикацията. Все на някого ще му е интересно, пък и сигурно ако прояви упоритост, ще си намери биволско.

Та да се върна на биволското месо:

Специалистите разделят биволското месо и според възрастта на животното:

-месо от телета-биволи до 3 мес.възраст

-биволско месо – от животни над 3 месеца

Освен че се оказали много полезни като работни добичета, хората са открили в тях още полезни свойства:

 – невероятното им маслено мляко, което е пълно с полезни вещества. Не случайно от него се прави прословутата италианска моцарела.

- кожата. Правели са доспехи, щитове, ръкохватки и какво ли не, както и най-здравите обувки

- рогата. Ползвани са за какви ли не костени изделия, включително здрави дръжки на ножове и оръжия

- и МЕСОТО:

Биволското месо се оказва много хранително и полезно, което успешно може да замени всички други видове меса. По състава си на полезни вещества превъзхожда говеждото и телешкото, носи и всички белези на месото от диви животни. Съдържа необходимите на организма желязо, форфор, витамин РР, както и калий, магнезий, натрий, калций, сяра, цинк, селен и витамини от групата В – В1, В2, В3, В5, В12 и витамин С.

Поради тези му полезни съставки се препоръчва биволско за подобряване на имунитета при множество болести, както и за подобряване на хемоглобина в кръвта. При употребата на биволско се забелязвал прилив на енергия, повишаване на вниманието и концентрацията, и то с продължителен ефект – поне за ден.

При консумацията на биволско месо се подобрявало и качеството на съня.

В Италия смятат, че редовната консумация на биволско е особено полезно за жените – дори имало и подмладяващ ефект, компенсирало загубата на желязо в менструалния цикъл, поддържало фигурата стройна . (Не знам дали е така, но така се твърди в различни източници).

Още един любопитен факт: през 2006 г., главният равин на Израел обяви възможността да се ядат биволско мляко и биволско месо. Равинът е решил, че месото на бивола не нарушава „хранителните предписания на Тората”. Приел е, че биволското месо е кашер, съответства на национални закони и подзаконови актове - 'Kashrut', определящи напитките и храната на евреите. Биволът бил чифтокопитно и консумирал вегетарианска храна и това съответствало на кашрута и затова може да се яде от евреите.

И още един любопитен факт: Индия е най-големият износител на биволско месо в света, което изнасят като говеждо, а Китай - най-големият вносител на нелегално месо.

И след това отклонение, да кажа, че биволското не е толкова калорично – само 194 ккал на 100 грама и да продължа нататък.

Биволското месо е тъмно червено с розово мастни жилки. Колкото по-голямо е животно, толкова по-тъмно и по-плътно ще бъде месото му.

Самото месо има специфична миризма, която може да не се хареса на всеки. Убедих се самият в това, но това е, защото не ни е познато. След няколко хапвания, усещанията към него се променят определено в положителна насока.

Докато разпитвах стари месари за начините на приготвяне, се сблъсках с доста различни мнения, но доста от тях бяха, че биволското месо (от бивол, а не от теленце) има специфичен аромат, който приличал на този на овчето месо и този аромат се проявявал особено при приготвянето на суджуците. 

Специално моето бе от младо животно, не бе толкова твърдо, миризмата и вкуса не бяха толкова изявени, както ми обясняваха, но все пак трябва да се има предвид, че е по-различно от телешкото и се нуждае от малко повече подправки.

В кулинарията биволското се използва много често – Индия (където замества говеждото, телешкото и т.н., та нали кравата е свещено животно), Индокитай, Китай, Япония, Канада. В други страни е рядък деликатес. Обикновено се готви или поднася като барбекю. В Лаос, например, се хапва сурово, нарязано на изключително тънки филийки и поднесено с лютив сос.

В хранително-вкусовата промишленост биволите се преработват в мляно или нарязано на парчета месо като се правят полуготови продукти, сурово-сушени и  пушени колбаси.

В дома биволско може да се обработва по всички възможни начини: да се готви, вари, задушава; на кайма; на яхнии; да се правят сурово-сушени деликатеси (суджуци, луканки, пастърми).

Както казват хората, както ти тръгне, така и върви. Освен този приятел, който ми достави тези 20 кг, нали не ми мълчи устата, и друг се намери да ми достави още биволско. И докато първото беше смесено, то втората доставка бе само бут и плешка. Изобщо не отказах – пък и имам и фризер.

Затова си позволих доста експерименти и най-различни неща, които ще споделя.

Оказа се, че като месо не е трудно за готвене.

Като се има предвид ниското съдържание на мазнини, биволското месо е важно да не се изсушава по време на готвене. Ако месото е нарязано на тънки парчета, бързо се запържва и важното е да се оставя леко а ла англе.  Дебелите парчета трябва да се готвят дълго време на слаб огън.

При печене трябва да се внимава да не се препече – пече се също както телешкото.

Пърженото и задушеното става много вкусно. След добро мариноване (като дивеч) става разкошен шиш кебап на скара или грил тиган.

Задушеното става много вкусно, но иска по-дълго приготвяне.

Носи обичайните подправки, но по моя преценка – малко повечко отколкото на другите меса. Май само чесънът не му подхожда.

Задушено със зеленчуци или винен кебап – страхотно вкусно.

Вареното става превъзходно, а бульонът от вареното – фантастичен.

Кюфтетата от биволско с малко тлъсто свинско от гърдите са невероятни.

Готвих го по различни начини. 

В общи линии пробвах доста неща. Правих суджуци, луканки, пастърма, саздърма. 

Тука е най-обикновен суджук - петала.

Тука е суджук, но направен с подправките за чоризо.

Стана Дзверска вкуснотия.

За всяко нещо ще пусна отделна публикация и ще споделя кое как е направено, но това ще бъде отделна серия.
Цялата поредица посвещавам на 3 годинки на блога ми! Нека има и по-различни неща в него.

Целта на тази ми публикация бе направя едно просто представяне на това невероятно вкусно и полезно месо, което при нас все още е и вероятно дълго време ще бъде деликатес.

П.П. Освен Уикипедия, ползвал съм официални данни от бюлетините на НСИ, факти от най-различни сайтове и мъничко личен опит, както и някои снимки от интернет (като за съжаление не съм записвал сайтовете - май са от Уикипедия). Не вярвам някой да ме укори за това.

Мераклийски питки и не само питки

 Тези мераклийски питки се отличават с невероятното си тесто, което след изпичането става направо ефирно пухкаво и запазва еластичността на питките поне за два дни, без да изсъхват.

 За да се направят са необходими:

125 мл топла вода (около 60 С)

125 мл прясно мляко (направо от хладилника)

50 мл олио

1 ч.л. захар

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

400 грама брашно тип 500 (в зависимост от вида на брашното може и малко повече) и съвсем малко брашно за поръсване при разточването

 Изпълнението не е трудно, но съвсем малко по-различно отколкото при замесването на другите теста:

В подходяща купа се смесват топлата вода и прясното мляко. Слагат се захарта и маята и се разбърква добре. Оставя се за малко - да се активира маята, да се получат пуканчета.

Тогава се сипва олиото и започва да са слага по малко от брашното и да се разбърква добре. Горе долу половината от предвиденото брашно. Оставя се на топло за 20-30 минути, докато тестото започне да се надува и прави "балончета".

Тогава се слага солта и останалото брашно - също на части, като на ръка се омесва добре - да се получи еластична нелепнеща топка.

Покрива се с домакинско фолио, влажна кърпа и т.н. и се оставя на топло да втасва - да удвои поне обема си.

Триковете за това са много и няма да ги споменавам. Всеки си има собствен.

Ако в бокса е хладно, загрявам фурната на 50 С и държа супата там. 

На снимката се вижда колко е увеличило обема си.

След втасването, плота се поръсва с брашно, от тестото се късат топки и разточват на кора с дебелина около 1 см.

От нея с подходящ ринг (или стъклена купа) с d=10 см се изрязват кръгове и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.

Изрезките се събират, омесват отново и пак се изрязват питки. Може пък от тях да се направят питки и с друга форма - като се сплетат, напр.

Както са си наредени върху хартията, се оставят отново да втасват.

Вижда се как са си увеличили обема. Лично на едните с пръста направих нещо като дупки, другите са навити и сплетени, една като багета - леко разната. Поръсих тук там с едра сол (нямах сусам), по една две ситни бучици масло в дупките...

На други с чаша изрязах центъра и се получи геврек, малка питка, сплетена багета.

Като втасат не се мажат с каквото и да е - нито яйце, нито олио ...

Пекат се на предварително загрята на 180С около 20 минути - до хубаво зачервяване.

Като се извадят с четка просто се намазват добре с прясно мляко, покриват с кърпа и оставят да изстинат.

Гевречетата и малките питки се "позачервиха" повечко, защото са по тънки и затова би следвало да се пекат отделно, а не като мен на две тави едновременно.

И просто малко снимки още:

 Стават невероятно пухкави, ароматни и вкусни.

Запазват се поне два-три дни.

Невероятни като за закуска, за хапване ей така просто без нищо; вместо хляб ...

Просто питки и др.п. за "мераклии" и хора, които "не се плашат" от много обяснения.

В действителност ставата много лесно. Единствено малко търпение за втасванията - това е.

Пуска като закуска

 За пуската като невероятен Дзверски вкусен деликатес съм писал вече и то само с възторг.

 Само ще се повторя, че по нашия край пикочният мехур на прасето или говедото се нарича точно така "пуска". От там идва и името на деликатеса, който с доста неща се различава твърде много от бабека и др.п. 

 На мен не ми е известно някъде другаде да се прави, макар че наскоро ми казаха, че имало и района на Пазарджик и Мало конаре нещо подобно. 

 На нашия пазар от октомври до март могат да се купят изсушени пуски с най-различни размери, които могат да се ползват за направата не само на типичната пуска, но и за други месни деликатеси - например за моя "Не е странджански дядо", който правих миналата година и стана направо върховен.

При едно пътуване преди малко повече от месец в един магазин за месо близо до Пловдив ми направи впечатление, че продават "Фуска" - по 1 лв за брой. Доста поспорихме с продавачката дали не е пуска, но убедително ми показа спецификация, с която са ги заредили и там си пишеше "фуска". След това с продавачката на пуски на нашия пазар също спорихме и тя беше категорична, че пуската си е свинския мехур, а фуската е изсушената гуша на мисирка (пуйка), която била по-малка и се ползвала по същия начин за пълнене с месо. Както и да е, вече си бях купил няколко и трябваше да измисля нещо за тях, още повече че наистина бяха малки.

 Та така, необходими са свинска и телешка плешка в съотношение 70:30 %, т.е. за кг - 700 грама свинско и 300 грама телешко.

 Подправките, както обикновено ги давам за кг месо:

 -22 грама сол (1 с.л.)

 - 6 грама (1 ч.л.) прясно смлян черен пипер

 - 5 грама (1 ч.л.) захар

 - по 2-3 грама (1/2 ч.л.) кимион и толкова сух чесън

 - 1 ч.л. чили

 - 1 с.л. с връх пушен червен пипер (чилито и пипера не се сетих да ги тегля, защото ги слагах на другия ден в каймата, но примерно 5 гр чили и 20 грама от пипера)

 - 50 мл бърбън (или водка)

 Изпълнението не е много по-различно от това на останалите домашни колбаси:

Месото се нарязва на произволни късчета, които могат да минават през месомелачката.

Смесва се с половината от солта, захарта, черния пипер, кимиона и сухия чесън. И се оставя на хладно за една нощ или 24 часа.

Преди да се мели, се слага във фризера в торбички поне за час-два, колкото да стегне (не да замръзне). Така се мели по-лесно, а не се намачква от месомелачката.

Мели се на най-едрата решетка. Омесва се добре с останалата част от подправките, пиперите и бърбъна и заминава на хладно пак за 24 часа.

 

Пуската се накисва за 40-а мин. в хладка вода с няколко капки лимонов сок.

Сетне през фуния се пълни плътно, овързва се и където се виждат мехурчета се надупчва с игла.

Тука е готова, изтеглена и готова да висне.

Нека си повисят на остъклената тераса поне 24 часа и сетне се пресоват между две дъски поне за 24 часа. След два-три дни пресоването се повтаря.

Номерът с тегленето е ясен. Като пуската загуби 30-а % от теглото си, значи е готова за консумация.

Това за пуска с тези размери отнема малко повече от 3 седмици.

Тука е точно в края на 4-та седмица и е загубила 35 % от теглото си.

Значи е идеална за консумация.

С треперещи ръце се пристъпва към тънкофайско рязане.

Чуден цвят, невероятен аромат с лек привкус на опушено, приятно мека но и твърда консистенция.

Много ми заприлича на салам "закуска".

Веднага биде нападната и в интерес на истината за отрицателно време една цяла пуска биде ометена.

Нека да не пропусна, че и питието яко си върви с нея.

Само който я пробвал може да разбере за какво говоря.

Мислех си това да е първата публикация за Новата година, но както и да е. Това не е толкова важно.

П.П. Определено направеното не е пуска, но си позволих да ползвам името на обвивката, защото не успях да измисля някакво подходящо име, а ползваното го даде Чедото като временен вариант.

Наздраве!

Майонеза с дроб от треска

 Не мислех да започвам тази година точно с тази майонеза, но понеже това не е публикация, а си е просто едно интересно полезно предложение, просто го споделям.

 Това е един начин да се оползотвори нещо, което по принцип изхвърляме или пренебрегваме изцяло.

Няма да обяснявам, но дробът от треска е една от най-полезните храни с високото си съдържание на витамини, омеги и др.п. само казвам, че е Дзверска вкуснотия.

Хапваме си го, когато го открия по магазините (че не винаги го има). Качественият дроб е единствено с олио в консервата. И точно това олио обикновено става жертва - топнем веднъж два пъти залъчето и остатъка заминава бадева ...

 Е защо вместо да се изхвърля, да не вземе да се оползотвори - например в една майонеза.

 От тука нататък нищо сложно: едно яйце, 1/2 или 1 ч.л. горчица, 1/2 скилидка чесън, олиото от консервата заедно със ситните парченца дроб и зрънцата черен пипер, долива се още олио до 250 мл и 1 с.л. лимонов сок.

 Приготвя се по познатия начин, а резултатът е невероятен: страхотен вкус, леко пикантен с оттенък на рибка. Много подходяща за риба, за морски деликатеси. 
 Предполагам, че ще стане и с олиото от други консерви риба - в момента си представям какъв ще е вкусът, ако се направи с олиото на пушени шпроти, например. Като пробвам, ще споделя.

 Лесно, полезно и вкусно!