понеделник, 15 януари 2018 г.

Домашна пуешка шунка - "фалшиво пуешко бутче"


 Реално на днешния ден блогът ми става на цели три годинки, въпреки че първата публикация е от 8-ми януари, но поради "уменията" ми цяла седмица беше "невидим" за всички.
 За тези три годинки съм публикувал около 770 най-различни рецепти, основно месни - нали съм си Дзвер и без мЕсо не мога. Голяма изненада за мен е броят посетители и броят на любителите на домашната мръФка, които ми се доверят за някои неща и се осмеляват да ги пробват...
 Както и да е... Доста се чудих какво да посветя на тези 3 годинки и реших да е нещо уникално, което не съм правил досега, но е Дзверски уникално - "пуешка шунка". И без това единствено извън шунката от свински бут, единствената друга призната е тази от пуешко (и то първо в САЩ).
 Пък и се мисля, че съм един от пионерите, които писаха как се прави домашна шунка и употребиха думата "шунковар" и го популяризираха.
 Лелей, Умре циганката дет` ма Фалеше, та ...
 Да се върна на новия си и то, по моя скромна преценка, уникално вкусен експеримент:

 За направията му са необходими:
две пуешки бутчета - стандартните са по около 500 грама, като след обезкостяването остават чисто месо около 450 грама.
около 50 грама кашкавал (или някакво твърдо сирене от рода на гауда, ементал и т.н.) като се гледа да не е повече от 8-10 % от теглото на месото
За подправяне на кг/месо:
18 грама сол като задължително 1/2 трябва да е нитритна сол и другата - обикновена. За съжаление, без нитритната няма как да се получи шунковия вкус
5 грама черен пипер
1 грам кимион
2 грама захар
50 мл хубав ароматен коняк (при липса - може и бърбън)

Изпълнението не е трудно, макар че изглежда пипкаво:

Пуешките бутчета с остър нож се обезкостяват като кожата внимателно се отделя, за да се запази цяла. Месото се почиства от ципите, ония сухожилия и нарязва на произволни късчета като поне 1/3 се накълцва на съвсем ситно.
Полученото месо се тегли, за да се прецени количеството на солта (като се има предвид, че и кашкавала е солен, та затова солта е малко по-малко).

За отделената кожа се влиза в ролята на шивач като внимателно се зашива, направо се избродирва и се получава нещо като "чорапче"- оставя се малък отвор откъм най-тесния край - за да може да се пълни от там през фунийката.

Нарязаното пуешко месо се омесва с подправките и солта и оставя за 24 часа да ги поеме. След това се смесва със ситно нарязания кашкавал.
"Чорапчето" от кожата на бутчето се накисва за 15-а мин. в солена вода с 1 с.л. лимонов сок, нанизва на фунийката и през нея се пълни максимално плътно. Може дори да се надупчи с игла тук таме.
Напълнената кожа се овързва с канап яко, тегли (за целта на блога) и заминава за една нощ в хладилника.
Сетне се вади и оставя на стайна температура за около 3-4 часа.


На така оформеното бутче се бучва термометъра и се слага във фурната (отдолу съдинка с вода) и се "пече" на 50С на долен вентилатор с вдигане на температурата с по 10С на всеки 30 мин. 
За 2 часа и половина  температурата става 70С и нашата шунка е готова. 
Следва охлаждане в ледена вода и съхранение в хладилника поне за 24 часа.
След това режем тънкофайски, обелваме кожичката и се наслаждаваме на Дзверски вкусната шунка.
Разбира се в компанията на едно, че и повече хубави питиета.
Само да допълня, губи единствено около 10 % от първоначалното тегло. Става невероятно вкусно.Реже се лесно тънкофайски, запазва форма.
Става и като мезе и като за сандвичи.



Отчитам и грешки - прекалих с кашкавала, който е 20 % от месото - някъде с разчет около 8-10 % става суперска. И второ - трябва да е на по-ситни парчета, а ги сложих едрички - кат` за куче, а от месото поне 1/3 трябва да е ситно скълцано или направо смляно. То и затова не е съвсем плътна консистенцията. Но грешките ги коригирах по-горе.
И за финал - да си самочеститя 3 годинки и още веднъж НАЗДРАВЕ!

неделя, 14 януари 2018 г.

Биволски суджук


Дойде ред и на биволския суджук.
При направата му, въпреки че пробвах два-три варианта с промяна на подправките, то при избора на месото не се колебах изобщо. Твърдо бях решил да е само от биволско месо с малка добавка на сланина - да си усеща вкуса на месото.
Кака да се подготви месото съм писал многократно и затова тук ще бъда направо лаконичен:

Необходими са биволско месо и сланина (най-добре е от гърба и да е твърда) в съотношение 90:10 %, т.е. на 900 грама биволско 100 грама сланина, както и свински черва за пълнене.
Биволското се смила на най-едрата решетка и смесва с 1/2 част от подправките и оставя на хладно поне за 24 часа. След това се смила на ситната решетка.
Сланината почти замразена се смила на едрата решетка на машинката.
Месото и сланината се смесват и заедно с останалата част от подправките добре се омесват и след няколко часа се пристъпва към пълнене.

За подправките:
Както обикновено, ги давам на кг.:

І-ви вариант:
За мен класическият вариант на подправки за суджук са сол, черен пипер, кимион и захар, който ползвах:

сол - 22 грама
черен пипер - 5 грама
кимион - 7 грама
захар - 3 грама
добавих и около 50 мл бърбън


ІІ-вариант:

Пикантен - като ползвах основно подправки като за чоризо

сол - 20 грама
черен пипер - 5 грама
кимион - 5 грама
захар - 3 грама
пушен червен пипер - 7 грама
лютив червен пипер - 7 грама
чесън на прах - 1 грам

В двата варианта изсъхна за еднакво време - за три седмици.
Класическият бе много вкусен, но пикантният направо "утрепа лъвО". 
Хем леко пикантен, хем с особен привкус на опушено, хем месото се усеща като дивеч.
Дзверска вкуснотия.


П.П. Направих и по няколко парчета с друго съотношение на месото - 60 % биволско, 30 % свинско и 10 % сланина. Признавам си честно, не ни хареса (не че не се яде) и не може да се сравни с другите. Някак си изчезна вкуса на месото. Леко странен вкус. Ако беше обратното - 30 % биволско и 60 % свинско, щеше да стане като обикновен суджук и да е по-приемлив. Така че не го препоръчвам точно в това експериментално съотношение.

Впрочем като изсъхна, даде един кусур:
Много трудно се белеше- направо мисия невъзможна.
Затова леко намокряне на цялото парче, бързо подсушаване с домакинска хартия и воалЯ - бели се лесно.
Наздраве!










петък, 12 януари 2018 г.

Биволска луканка


 Оказа се, че биволската луканка наистина е Дзверски вкусна. Както писах в за "биволското месо", целта ми беше да експериментирам най-различни неща - и готвено, и домашни деликатеси и т.н., както и да ги споделя.
 Започвам с луканката, но преди това един малко известен факт, който научих съвсем наскоро: първоначално в известната смядовска луканка освен месо от източно-балканската свиня се е слагало биволско.
 И тъй като става дума за експерименти, направих няколко вида луканка като ще разкажа всичко най-общо, а накрая ще обобщя.

 Когато месото е от различни части, се налага с остър нож да се почисти от всякакви ципи, сухожилия и др.п.
 Не се изхвърлят, а само се отделят, ще влезнат сетне в добра работа.
 Почистеното месо се нарязва на подходящи късове, които могат да влизат лесно в машинката за мелене. Желателно е преди меленето да престоят във фризера. Така месото се стяга и се мели като се реже, а не се мачка в машинката. 
Добре охладеното месо се смила най-лесно с електрическа месомелачка, но ако няма и ръчна върши работа.
Само хамалогията е по-голяма.
Смила се на едра решетка, а след овкусяването и преди пълненето - на по-ситна. Това е малък секрет за по-добър резултат накрая.
След повторното смилане на месото, машинката се "почиства" като през нея се смели и предвиденият праз.






По същия начин, добре охладено, се смила и месото от свинските гърди.
Повторното смилане на ситна решетка, става вече заедно с биволкото - преди пълненето.



Прясната сланина, нарязана на кубчета и буквално замразена се смила на едрата решетка.






Добре омесената кайма с подправките се пълни в телешки черва с дължина 35-40 см.
Ако има въздух, се надупчват с игла.
Едно парче се тегли и на листче се записва грамажа. Така е по-лесно да се проверява степента на готовност сетне.
Сетне е ясно: Провисват се на саръка на терасата. На третия ден започват да се пресоват, за да придобият форма. 
Понеже са различни видове, са подредени и различно, но си знам кое какво е...
За 20-25 дни са готови.

И идва ред на опитването и на хубавото питие...









Излишно е да обяснявам, че за да се направят луканки, са необходими телешки черва и изкуствени колагенови обвивки с диаметър 55 мм.





А сега да взема да обясня различните варианти, които направих като всички количества, които посочвам са за кг месо:

І-ви вариант:

900 грама биволско и 100 грама сланина
биволското е смляно два пъти (на едра и ситна решетка), а сланината - само на едрата решетка.

като и тука си поиграх да направя два варианта с подправките:

За едната:

22 грама сол
6 грама черен пипер
4 грама кимион
0,5 грама мляно индийско орехче
3 грама млян кардамон
3 грама захар

За другата:

22 грама сол (от които 8 грама нитритна сол и 14 грама обикновена)
6 грама черен пипер
4 грама кимион
3 грама захар
около 50 грама млян праз - само зелената част

И в двете разновидности, изсъхна малко по-бързо отколкото останалите.
В интерес на истината и в двата варианта ми хареса, но отдавам предпочитанията си на тази без индийското орехче, може би трябваше да не го слагам изобщо, а само да си остане кардамона.
Във втория вариант много по-добре се усещаше вкуса на месото.

ІІ-ри вариант:

600 грама биволско и 400 грама свински гърди
Месото е смляно два пъти - на едрата решетка, овкусява се, след престои от 24 часа отново се смила на ситната решетка, добре се омесва и следва пълнене.

И пак направих две разновидности откъм подправките:

Едната:

25 грама сол
6 грама черен пипер
4 грама кимион
3 грама млян кардамон
3 грама захар

Другата:

22 грама сол (от които 8 грама нитритна сол и 14 грама обикновена)
6 грама черен пипер
5 грама пушен червен пипер
4 грама кимион
3 грама захар
около 50 грама млян праз - само зелената част

И тук вторият вариант на подправките се оказа по-сполучлив според моя вкус, не че първият не е вкусен.

Имам само една забележка към пропорциите на месото - трябваше биволското да е по-малко като количество - някъде около 35-40 %, да има от плешката и от гърдите почти по равно. Пък си мисля, че тогава пък нямаше да е биволска луканка, а просто луканка, в която има малко биволско.
То угодия нямало....

Наздраве!