Мекичета със сирене (на Вуйна)

Събота е и при това не каква да е, а си Девети септември. Празник е! 

Кой както иска да го разбира.

Па щом е събота, закуската е задължителна. Този път реших да направя лесните и вкусни мекичета на Вуйна. Рецептата много прилича на тази за бухтите на Баба или на содените питки на Вуйна и в същото време се различава.

Тъй като сме двама, направих нещо като половин доза, от която се получават 9 мекичета.

Необходимите продукти давам в чаени чаши, без значение дали са 200 или 250 мл, тъй като пропорцията се запазва:

1 ч.ч. кисело мляко

едно яйце

2 ч.ч. брашно (или малко повече - все пак зависи от брашното, но при мен бяха точно толкова)

1 ч.л. сода бикарбонат и 

1 ч.л. захар

1/2 или направо 1 ч.ч. ситно натрошено сирене (от солеността на сиренето зависи дали да се добавя сол)

поне 3-4 с.л. олио за тестото

и олио за пърженето (добре е в тясна касерола и олиото да е поне 2 пръста - което ще рече около 3 см)

Освен това е необходима и една чиния, която играе много важна роля в процеса на приготвянето.

Който иска по-голямо количество, просто удвоява съставките.

Тестото се получава невероятно еластично и вкусно. Може да издържи в хладилника 2-3 дни, може и да се замрази ...

Изпълнението е леснично:

В голяма купа се слага киселото мляко и в него се загася содата (може с малко лимонов сок или оцет); чуква се яйцето и слагат всички продукти за него, вкл. и 3 с.л. олио.

Омесва се меко тесто, което все пак държи форма и се оформя като фитил. (При нужда се добавя малко брашно). От фитила се нарязват парчета и оформят топки колкото яйце.

В чинийката се слага малко олио, топката тесто, която се овалва в него и с ръце чрез притискане се оформя като кръг по дъното на чинията.

Така всички мекичета стават еднакви по размер.

Пържат се едно по едно в силно загрята мазнина (като силата на котлона се намаля с 1/3).

Докато едно се пържи, се оформя следващото мекиче.

Готовите изпържени мекичета се вадят върху кухненска хартия да се отцедят.

Впрочем почти не поемат от мазнината заради това, че в тестото има повечко мазнина и добре се намазняват преди пърженето.

Могат да се поръсят с пудра захар, могат да се хапват и така без нищо. Или пък с някакво сладко.

В случая с новото сладко от смокини.

Невероятно вкусни и най-важното правят се страшно бързо.

Находки за любители

Почувствах се като дете в сладкарница:

Попаднах на една колекция от находки, някои от преди повече от 120 години: щик от турска карабина (с история); доста ръждясала сабя от руско-турската война; кован сатър от 19 век ...

Та станах горд притежател на някои нещица. Сега ще трябва да ги почистя и направя като нови.

невероятно интересен прибор за барбекю

медна съдинка на крачета с неясно предназначение

 нещо като съдинка за ценности или за бонбони?

Уникален спиртник за греяна ракия

Наздраве с първата греяна ракия!

П.П. 09.09.2017 год.
Първоначалното почистване на придобивките бе извършено с миене със сапун и търкане, сетне търкане със сода, със сол - все по начините, изписани на доста места в интернет. Дори направих и опит с кетчуп.
В интерес на истината всеки един от тези начини работи, но донякъде ... Стават, но не за толкова замърсени и похабени съдове.
Походът из куп магазини за търсене на специален препарат за месинг и/или мед се оказа безплоден. Имали по някое време, но уви в момента нямат и не очакват поради липсата на търсене.
Слава Богу, любимата откри в един магазин препарат наречен "Мултиметал" на израелска фирма "Сано", на който пише, че почиствал всякакви видове метални съдове. 
Пробвах с него.
Резултатът се оказа направо фантастичен:

Само отвътре по ръбчетата, които бяха ужасни, остана малко, но това ще се оправи при повторното почистване. Просто нямах под ръка нова гъба и нещо остро.

А това се почисти направо идеално и стана като ново - нито едно петно или следа от предишното замърсяване. 
Не пропуснах да си направя греяна ракия.
Още веднъж - Наздраве!

Универсални питки с картофи

 Доста често като правя тестени изделия добавям в тестото по малко сварени пасирани картофи или картофено пюре. Скоро не ми се беше случвало, но този път нещата се оказаха направо принудителни.

 И без това в къщи малко се консумира хляб, но снощи направо бяхме прекалили - оказа се, че има само едно краищниче. На никого не му се излизаше до кварталния магазин за един хляб. Какво по-лесно от това да направя на бърза ръка едни питки. И тука го ударих на камък - налично брашно почти две чаени чаши. Пък картофите бяха сварени за гарнитура към печеното.

 Необходими са:

3 средно големи сварени и обелени картофа; 300 грама брашно; 1 яйце; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. с връх суха мая; 3 с.л. олио и около 3/4 ч.ч. хладка вода (зависи все пак и от картофите) - затова се добавя на части; няколко бучки масло, както и чери доматчета.

 Нека и да разкажа как бяха направени:

Три сварени и обелени картофа се намачкват с малко сол и с.л. олио с онази хитра джаджа или се пресоват през преса. Добавя се едно яйце и се мачкат до максимална гладкост.

Слагат се и две ч.ч. брашно, 1 ч.л. захар и 1 ч.л. с връх суха мая.

Долива се 3/4 ч.ч. марна вода.

С намазнена ръка се меси няколко минути.

Меси се докато стане меко и еластично тесто като се употребява цялата мазнина - общо 3 с.л.

Покрива се и се оставя на топло да втасва.

За 30-40 минути е готово.

След това се оформят топки с големи по желание и нареждат в намаслена тавичка (за срамотиите, оказа се, че и хартия за печене липсва).

В средата на всяка топка се бучва по бучка масълце и слага по 1/2 чери доматче.

Поръсват се с брашно и се пекат в загрятата на 180 С фурна до готовност - т.е. до хубаво зачервяване.

Стават невероятно пухкави, не се степват.

Запазват се поне два дни без да изсъхнат.

Отделно от това са много вкусни.

Стават и за сандвичи и просто като хлебче.

И за закуска стават със сирене или сладко.

Направо универсални!

Домашен салам с пилешки сърчица

 Упорито продължавам с домашните салами. Вече съм писал доста за технологията на направата им и няма да се повтарям, а ще бъда сравнително кратък.

 Необходими са: 300 грама телешко месо, 700 грама свинско месо (плешка и още по-добре джолан), 100 грама пилешки сърчица и 150 грама сланина, 150 мл ледена вода.

 За подправянето на кг: 22 грама сол, 5 грама червен пипер (опушен за предпочитане); по 3 гр. черен пипер и кориандър; 5 грама захар (кафява за предпочитане); 1 гр. индийско орехче, както и 1-2 с.л. соев сос.

 Направата е сравнително проста:

При купуването на месото в кварталната месарница просто го смелиха при тях и като обясних за какво ми трябва, предложиха да ползвам кайма от джолан вместо от плешка. Това се оказа доста удачно предложение.

Телешкото го оставих както си е, а свинското на партиди с добавяне на ледена вода в чопъра го направих буквално в кашеобразно състояние.

Сланината се нарязва на ситни кубчета и попарва с вряла вода. След това се измива със студена вода и се връща в камерата на хладилника.

Пилешките сърчица се почистват, леко цепват, поръсват с малко черен пипер и заливат със соевия сос. След това - на почивка в хладилника за 24 часа.

Засилих се и ползвах 230 грама, но за това насетне.

Двата вида кайма се омесват добре с подправките. Следва престой в хладилника за 24 часа. Смесване с кубчетата сланина и пилешките сърчица и пълнене в черва.

Напълнените саламчета трябва да престоят в хладилника поне една нощ.

Следва "опичането" на саламите във фурната: загрява се на 50С с вентилатор като постепенно се увеличава до 80С. Тази процедура продължава около 4 часа. Готови са, когато температурата вътре в тях стане 72С.

Охлаждат се в ледена вода, подсушаване и престояват една нощ в хладилника.

Следва нарязване с треперещи ръце.

От снимката се вижда - превъзходна форма, добра консистенция и невероятен вкус.

Една забележка - сърчицата дойдоха в доста повече и затова в описанието коригирах количеството.

Наздраве и да Ви е сладко!

Домашна "вегета" или микс от сушени зеленчуци

 Понеже става дума за една домашна хитринка, няма да се разпростирам много много за вегетите, сушените зеленчуци и други, които ни продават по магазините.

 Вярно е, че облегчават много процеса на готвенето, че винаги са еднакви на вкус, но след зачитане на етикета им ще ти се отщат завинаги. То само солта да беше, която е над 50 %, ами са си направо химия - подобрители и стабилизатори, като мононатриев глутамат, динатриев инозит, рибофлавин (за оцветяване) и какво ли не още. Динатриевият инозинат е опасен за хора с астма, а глутаматът води до алергии. 

 Та така. Това отдавна ме е отказало да купувам подобни неща. И защо да давам излишно пари за тровене като лятото изобилства от зеленчуци ?

 Няма къща, в която ежедневно да не артисват някакви зеленчуци, закупени през деня - я чушка, я морков, я глава целина, тиквичка или половин връзка магданоз или нещо друго. 

 Ами много лесно е: зеленчуците се нарязват на ситно (не отнема много време), нареждат се на плот върху терасата, покриват се с марля и на това лятно слънце за 2-3 дни са изсъхнали.

 Могат да се сушат и в стая, която не се ползва.

 Варианта със сушене във фурната или дехидрататор, не ме привлича, но не пречи и така да се сушат. Но защо да се харчи ток, пък и така отнема от личното време да се наблюдават и т.н. 

 За сушене стават всички зеленчуци - лук (зелен и стар), праз, чесън (пресен и стар), моркови, пащърнак, всички видове зелентии, чушки от всички видове; тиквички; целина - глава и листа; домати (вкл. и черита).

Сушат си се поотделно.

Сетне се смесват в голяма тава (съдина).

Пълнят в херметични стъклени буркани и са готови.

Никаква сол, никакви други добавки.

Не соча количества - всеки може да си ги направи на вкус.

Пробван е и вариант още при сушенето да се поръсят с черен пипер или червен пипер. Пак става, но не е необходимо.

Основната смес, която приготвям е от моркови, лук, чесън, чери домати, зелени подправки (магданоз, джоджен, босилек, листа целина (кервиз); по малко пащърнак, чушки и тиквички.

Сушеният праз е невероятно ароматен като добавка.

Тази година суших и патладжан, но бурканите с него са отделени, че вкусът е по-специфичен и не е подходящ за всички ястия.

За пикантен вкус може да се добавят и сушени люти чушлета.

За предпочитане е варианта да се съхраняват по този начин - както са си на парчета, а не да се смилат. То винаги може да се направи.

Много са подходящи за супи, за яхнии, като добавка на друго ястие... 

Най-важното е, че не иска кой знае какви усилия. За 10-15 минути, колкото да се нарежат зеленчуците. Най-често го правя вечер докато блея пред телевизора и си пийвам питиета. Така дори не усещам, че съм зает с нещо, а полезният резултат е налице...

Ароматът е просто неустоим. Пък и всичко полезно е запазено в тях.

Сладко от смокини - пореден експеримент

 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.

 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 

 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.

 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.

С едно правене - два вида сладко.

Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.

Скариди по "черноморски"

 Това всъщност са онези дребнички скаридки, които ни ги продават като черноморски скариди. 

По заведенията на морето така ги предлагат "черноморски скариди" - порцията по 12 лв.

Добре препържени и хрупкави.

 Та да си дойда на думата: 

тъй като знам, че следобяд в понеделник зареждат кварталното ни рибно магазинче с прясна стока направо от Гърция, някъде след 17 часа надзърнах да видя какво става. Тъкмо бяха разтоварили стоката и хладилното камионче с бургаска регистрация потегляше. Наред с пресните рибочета (колиос, сафрид, лефер и т.н.) имаше от тези скаридки. На цена 8,00 лв/кг. Нямаше как, накупих се ...  Продавачката ми обясни как ги правела - никакво чистене, а само миене, поставяне в голяма торба, слагане на брашно със сол, разтръскване и сетне пържене в силно загрята мазнина.

 Това добре, ама аз си имам мой начин:

 Колкото и да изглежда пипкаво с тези малки скари, предпочитам да ги почистя от главите и едрите мустаци.

 Следва добро измиване и прехвърляне в подходяща купа.

Поръсват се с малко сол и 2-3 с.л. соев сос и нека се мариноват така за час два.

След това се прехвърлят в цедка и обилно се наръсват с царевично нишесте. Разтръскват се и се оставят така да поемат нишестето.

Нарязват се 2-3 скилидки чесън и малко червен лук на полумесеци.

Пържат се заедно с чесънчетата и лука в силно загрята мазнина на малки партиди - до хубаво зачервяване.

Стават невероятно хрупкави, ароматни и вкусни.
Да не забравим и за лимончето ...

Дзверски вкусно мезе за добре изстуденото питие.

Да Ви е вкусно и наздраве!

Кюфтета от леща и елда

 Оказва се, че кюфтета могат да се направят почти от всичко и това ги прави направо универсално хапване.

 За такива като мен месоядни, най-лесният начин да бъдат излъгани да хапнат нещо безмесно, се оказва, че са точно кюфтетата. Няма да обяснявам, че лещата и елдата са изключително полезни за организма и т.н., но се чувствам длъжен да отдам дължимото на лещата - тя се нарежда на второ място по фибри от всички продукти.

 Та покрай внезапно обзел ме ентусиазъм за нещо полезно се юрнах да правя яхния от леща. Ама не каква да е, ами и с елда и много зеленчуци ... Като се засиля, нямам спирачка и наготвих цяла бака. То изяждане от двама човека няма... И на това има цака - направих кюфтета.

 Но по-добре да обясня какво е необходимо и как да се направи:

 Необходими са: 

за сваряването на основното: 1 купичка (около 300 грама) леща и елда в съотношение 2:1 (200 грама леща и 100 грама елда), поне два настъргани моркова, 1 глава малка лук, нарязан на ситно; 4-5, че и повече скилидки чесън; риган, сол и черен пипер на вкус.

за кюфтетата: едно яйце, оризов грис, 1/2 глава ситно нарязан лук, малко магданоз- също нарязан на ситно; черен пипер и кимион на вкус.

 Изпълнението е лесничко:

Лещата и елдата се измиват и заедно със зеленчуците се сваряват до готовност в малко по-малко вода (примерно 1:2,5) и накрая се подправят. (В мултикукъра това отнема 10 минути.) След това се прецеждат през едра цедка - трябва течността добре да отцеди. Може и леко да се изстискат. Най-добре става през марля, но не ми се цапаше...

Сместа се прехвърля в подходяща купа, добавя се нарязания лук (е моят бе червен поради липса на друг), добавят се яйцето и подправките и добре се омесва.

Най-добре се сгъстява с оризов грис. Ако няма такъв, става и царевично брашно.

Гъстотата трябва да е достатъчна, за да държат форма. С намазнени ръце се оформят кюфтета с форма и големина по желание.

Не е нужно да се овалват в брашно, но който иска ...

Добре е да постоят известно време в хладилника.

Пържат се в повечко мазнина - да стига поне до половината им.

Освен олиото добавям и малко гъша мас.

Когато добре се зачервят, са готови.

Вадят се върху домакинска хартия, за да може излишната мазнина от пърженето.

Кюфтенцата са готови. Могат да се сервират с млечно-чеснов сос, със салата и изобщо каквото ви е вкусно.

От това количество се получават около 15 кюфтета (зависи от големината).

Излишно е да обяснявам колко са здравословни и полезни.

Важното е, че стават Дзверски вкусни.

П.П. Нямаше да съм аз, ако не бях пробвал нещо: След първите 10, добавих и шепичка телешка кайма (около 20 %) и пак на кюфтета. Разликата с другите бе минимална и едвам доловима, но на мен ми хареса повече.

П.П. И тъй като при мене количеството на лещата с елда беше повече и се получиха доста кюфтета, една част замразих във фризера. При необходимост се вадят и пържат.

Замразяването е просто: нареждат се върху пластмасова дъска и когато замръзнат се прехвърлят в торбичка или кутия.