Коприва каша

С това простичко и разпространено ястие няма да изненадам когото и да е, но ще споделя и моя му прочит...

В последните топли дни на октомври копривата пусна отново крехки листенца по връхчетата - какво по-хубаво от това? 

За направата на поне 4 порции са необходими 

коприва около 400-500 грама, която се измива добре и сетне на два пъти се залива с вряла вода (като втората вода не се изхвърля)

1 глава лук, обелен и нарязан на ситно

2-3 скилидки чесън (носи и повече), нарязани на ситно

3 с.л. брашно

поне 2 ч.ч. прясно мляко

1 ч.л. червен пипер, сол и черен пипер на вкус

няколко стръка джоджен и 1/2 вр. магданоз

4 яйца

масло и олио по 1 с.л.

Приготвянето е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В загрятото масло с олио се запържват съвсем леко лука и чесъна.

Добавя се 1 ч.л. червен пипер и брашното и енергично се бъркат за минута две - колкото брашното леко да промени цвета си.

На струйка се сипва около 1 ч.ч. от водата на копривата, а сетне и прясното мляко като се бърка добре, за да не останат бучки.

Като заври соса, се добавя и отцедената и нарязана коприва. Разбърква се и се оставя да покъкри 10-а минути на вече намален с поне 1/3 котлон.

В края на варенето се добавят нарязаните на ситно джоджен и магданоз, солта и черния пипер.

Внимателно се пущат яйцата на четири различни места. 

Затваря се с капака и котлонът се изключва.

За това време яйцата се пошират сами.

Сервират се като за всяка порция се слага по едно яйце.

Забележка: гъстотата се регулира по желание, но ние я предпочитаме по-гъста.

Леко, бързо и здравословно хапване.

Славяновска кълцана наденица (кълцаница)

След като се върнах в спомените си за село и направих Славяновския суджук, където съм описал цялата история, дойде ред на любимата ми кълцана наденица.

Всъщност, особеното при нея беше, че се пълнеше в свинското черво докато то свърши. Някои парчета ставаха по 3-4 метра, други - повече. Връзваше се само от двата края и се провисваше на саръка, навита на спирала. Така си съхнеше в зимника. След първото рязване на парченце, за нас идваше голямото предизвикателство - да си резнем без Баба да разбере и тайничко да си хапнем като го пекнем на печката.

Този път я направих по начина, по който се правеше, но не се получи огромната наденица и то по елементарна причина - липсата на цели черва. Оказа се, че в кутията "летен" запас съм сложил само нарязани на по 40 см черва. Е от това вкусът не пострада :)

Та да си дойдем на рецептата:

Необходимо е свинско месо - от плешката и бута в съотношение 35-40:65-60 %, т.е. 350 грама плешка и 650 грама бут.

Сланина не се слага. По желание, количеството на месото от бута може да се намали и замени с такова от гърдите.

Подправките са на килограм кълцано месо:

22 грама сол (3 ч.л.)

4 грама захар (2/3 ч.л.)

6 грама черен пипер (1 ч.л. с лек връх)

3 грама кимион (1/2 ч.л. или малко повече)

150 грама зелената част от праза или пък едно парче от нея с дължина около 25 см. (носи и повече)

В изпълнението единствената особеност е кълцането на месото. Само че в апартамента това е малко сложна задача.

Най-лесно се реже добре охладеното месо.

Реже се на произволни парчета - едни продълговати, други на кубчета, някои по-едри, други по-ситни.

След нарязването, на партиди под парче найлон или домакинско фолио, месото се начуква добре и прехвърля в подходяща съдина (тенджера например).

Празът се нарязва на ситно и заедно с подправките много добре се омесва с месото.

Оставя се на хладно място за 24 часа.

Следва пълненето на червата. В идеалния случай в цяло черво, но поради липса в момента - в отделните парчета. 

Пълни се плътно, да няма въздух. При нужда се надупчват с игла.

Провесват се на саръка да съхнат.

Беше топло и затова в сушилната камера след като изкараха една нощ на терасата.

Тука са на 8-я ден след камерата.

Вляво виси един домашен бабек, но за него в друг пост след като бъде опитан. Той иска доста повече време за сушене.

Наденичките искат още една седмица и ще са готови.

Сърце юнашко не успя да изтрае и на 9-я ден от пълненето, едно парче бе прежалено и пекнато на скарата - буквално за по 2-3 минутки от двете страни.

На 12-я ден вече е нарязано за дегустация.
Трябват му максимум още ден два.

Неописуемо....

Дзверски вкусно.

Наздраве!

Туршия от пикантни зелени чери домати

Това определено не е рецепта, а просто един лесен начин да се направи туршия от зелени чери домати.

Необходими са здрави зелени чери доматки, няколко лютиви чушлета и сол.

Черитата се измиват като се подбират само здравите. Същото се прави и с лютите чушлета. Дупчат се с вилица и се пълнят в добре измит буркан от компот с винтова капачка. Във всеки буркан се слагат по няколко люти чушлета - 2 или 3 или 4 или повече - въпрос на вкус.

Ако бурканите са повечко, се прилага един простичък трик - пълнят се с вода до горния ръб и сетне водата се излива в тенджера или друга подходяща съдина. Колкото буркана са напълнени, толкова и супени лъжици сол се слагат в тенджерата и се разбърква до разтапяне на солта.

Получената "саламура" се сипва във всеки буркан и готово. 

По този начин се избягва слагането на сол лъжица по лъжица във всеки буркан и след това необходимостта от разклащане или обръщане на бурканите.

Затварят се и заминават на хладно място.

След около 2 седмици са готови за консумация.

Забележка: Във всеки буркан може да се добавят по една две скилидки чесън, зрънца черен пипер, бахар и т.н. Въпрос на вкус.

По същия начин се прави и туршията от обикновени зелени домати, но по-големите могат да се нарежат, да се добавят и колелца нарязан морков и стрък кервиз.

На снимката течността в буркана изглежда леко мътна и това е защото съм ги заливал с овкусена зелева чорба.

Важното е, че в крайна сметка стават на разкошна и леко пикантна салата - страхотно мезе към ракийката.