събота, 7 октомври 2017 г.

Хладилна камера за сушене на колбаси


С риск да стана досаден, ще се повторя за сетен поне стотен път, че от години не купувам колбаси, луканки и др.п. странни "месни" продукти от магазина.
Предпочитам да си ги правя сам целогодишно в малки количества. Изобщо не ми тежи веднъж седмично или на две седмици да отделя малко време и да си ги направя.
Със саламите и другите варени изделия нямам проблем, но с тези, които съхнене т.е. т.нар. сурово-сушени като наденици, суджуци, луканки, мини пуски и т.н. и т.н. през летните месеци виждам огромен зор. Задължително трябва де се сушат в хладилник. Факта, че имаме втори хладилник не облегчава кой знае колко положението. Миризми на месо, невъзможност да се ползва за други неща, не винаги добър резултат. И самоделната ми сушилня не помага през лятото, когато е топло, тъй като не може да охлади въздуха под 20С. След дълго проучване, четене и сравняване стигнах до извода, че може да се пригоди стар работещ хладилник, в който да се добави вентилатор, термостат, измервател на влажността и т.н. Казвам го, защото оптималната температура на сушене трябва да е в диапазона 12-18 С (по изключение 20С), при влажност около 70-75 %, и съвсем умерено течение на въздуха 1 м/с. Дори и през хладните месеци не могат да се постигнат достатъчно добри условия за Дзверски вкусен домашен колбас: често от външната страна пресъхва, а в средата остава сух, което се дължи на влажността - трябва продуктът и средата, в която се суши да имат почти еднаква влажност и т.н.
Близък ме подсети, че за тази цел би могла да се ползва малка вертикална витрина от сорта на тези, в които целогодишно ни продават разни безалкохолни. 
Започнах проучване за тях, но се оказа, че плюсовата им температура е максимум 15С като на повечето такива е дори по-ниска - масово около 12С. При това не всички имат вграден вентилатор. Пък и да се намери такава ниска като хладилник се оказа почти мисия невъзможна - в нито един магазин за бяла техника втора употреба не открих такава, само големи и то на доста яка цена. Попаднах на една единствена в редовен магазин, но цената ме отказа от всякакви подобни търсения.
Тогава след поредното търсене установих, че най-подходяща е хладилна витрина за вино: има подходящ температурен режим - до +22С, има вентилатор, има и две нива, които поддържат различна температура и с един обикновен датчик за влажност и този проблем се решава.
Та от вчера съм горд собственик на подобно Чудо, благодарение на приятел, който взе присърце зоровете ми.
Ето го и чудото, което веднага влезе в употреба:




Както се вижда, направо е идеално за целите ми.
Правя тази публикация, защото който има мерак домашните му сушени колбаси да бъдат наистина вкусни и почти професионално направени, би могъл да открие подобно нещо и да го пригоди за собствените си цели.

А моята "сушилна камера" вече бе заредена с първата партида от новите "Бомбички на Дзвера".

Благодаря ти, приятелю, и Наздраве!

сряда, 4 октомври 2017 г.

Паниран свински мозък


Доста хора се отнасят с предубеждение към субпродуктите, особено към телешкия или свински мозък, докато при мен не е така - харесвам го и колкото пъти видя в магазина, изобщо не му се замислям. Дори вземам и за резерв за замразяване, макар че предпочитам пресния.
То няма и какво толкова да обяснявам как се прави паниран мозък, но този бе изпълнен по един по-различен начин и затова споделям.
Необходими са: свински мозък, брашно (обикновено и царевично по равно), яйца, сол и черен пипер.
Количества не давам, но за двама трима човека 500 гр. мозък са достатъчни.
Изпълнението е лесничко:
Пресният мозък се измива, нарязва на хапки с желана големина (опичства се при нужда от ципи и др.п.) и слага в купа с хладка вода с добавка на ябълков оцет или лимонов сок. 
Нека да си постои така поне час с цел да се отмие остатъчната кръв в него. 


След това леко се подсушава и прехвърля в съдина, в която е разбито едно яйце с щипка сол. Нека да си се "маринова" така за час.
В друга съдина се смесват двата вида брашно с добавка на черен пипер и сол на вкус. 
Хапките мозък се вадят от яйчената смес и хубаво се овалват в брашното и нареждат върху кухненска хартия и оставят така за 20-а минути докато брашното леко подсъхне.
Пържи се в силно загрята мазнина (като след загряването силата на котлона се намаля с 1/3) като преди пущането в мазнина всяка хапка се топва отново в разбито яйце. 

Когато хубаво се зачерви, значи е готов и се вади върху кухненска хартия да се отцеди излишната мазнина.
Сервирам го направо така без всякакви добавки и украшения, но това не пречи и да бъде украсен по желание.
Наздраве!


понеделник, 2 октомври 2017 г.

"Великански" кюфтета от кълцано месо


Това са едни "великански" дзверски вкусни кюфтета, които се правят буквално за минути ---
То и няма какво да обяснявам...
Необходими са ни около 1 кг свинско (плешка или бут), черен пипер и сол на вкус..., 2 глави червен лук, 1 морков, 1 скилидка чесън и други подправки на вкус.

Месото се нарязва на ситно и накълцва със сатъра. Или пък се смила на най-едрата решетка, ако те домързи да го кълцаш.
Накълцаното месо се смесва със сол (около 20 гр. на кг), 5-6 грама черен пипер, кимион и около 1 глава настърган червен лук. 
С  намазнени ръце се оформят огромни кюфтета - 3 броя (макс. 4) и се оставят да си "отдъхнат".
В това време в тиганЯ се загряват 2-3 с.л. олио.
Нарязва се останалата част о лука и чесъна.


Пържат се в силно загрята мазнина, като се обръщат и се добавят лука и чесъна.
Пърженето става под капак на 1/3 от силата на котлона.
Голяма вкуснотия.
Сервират се със соса от пърженото, който може да се сгъсти с нишесте или бучка масло... Ръснати с магданозец на ситно.
Могат да се опекат на скарата или върху грил тигана, но така стават по-сочни и по-вкусни.

Наздраве!