Пържен крехък свински черен дроб

Става дума за най-обикновен пържен свински черен дроб. Какво толкова всеки си има начин, няма уж тайни и секрети, а доста често става като подметка. Има си начини това да се избегне и ще споделя един от тях, който работи наистина и дава страхотен ефект.

За приготвянето на телешки или свински черен дроб съм писал доста, но този начин е различен и затова ще го споделя.

За двама човека са необходими около 500 грама свински черен дроб, една чаена чаша кока кола, както и олио за пържене.

Изпълнението е елементарно:

Дробът се нарязва на филийки с дебелина около 2 см и се почиства от ципи, вени и др.п. Изкисва се за около 1 час в студена вода и сетне се залива с кока колата за още 1 час. Сетне парчетата се подсушават добре с домакинска хартия - почти до сухо състояние.
По желание могат съвсем леко да се ръснат с царевично нишесте и след като престоят малко, са готови за пържене.
Не го правя, защото и без него става страхотен.

В тиган се загрява олио (поне 1,5 см), слага се 1 ч.л. сол и парчетата дроб се пържат на партиди буквално за по 2 мин. от всяка страна- колкото леко да се зачервят.
Много е важно да не се препържат.

Вадят се върху кухненска хартия и се опиперяват с църно пиперче.

Става страхотно крехък и Дзверски вкусен.

Може да се поднесе с картофена салата, а в случая и карамелизирани круши - изпържени в мазнината от дроба.

Страхотно хапване или мезе.

Наздраве!

Шиш кебап по дзверски

След като има толкова кебапи, защо да не нарека този кебап "дзверски" ? А че е дзверски вкусен не може да има съмнение.

В действителност направо си няма рецепта, но все пак нека разкажа как е направен. 

Миналият ден бе малко по-специален и бях решил да направя нещо доста засукано, но и задачите ми бяха твърде много и изведнъж се оказа, че разполагам с около един час до посрещането на гостите. 

Добре, че имах в наличност едно кило смляно месо телешко и свинско. Беше предвидено за оня наумен специалитет, за който не ми стигна времето да купя продуктите. И се наложи да импровизирам, а не ми се правеха обикновени кюфтета - то и за друго нямах време де...

По същество: необходими са един килограм кайма, 1 глава лук, 2 печени червени капии, 3-4 скилидки пресован чесън, 2 варени яйца, около 20 см от зелената част на стрък праз, 1 морков, 1 люто чушле "рибка", около 50 грама кашкавал; сол на вкус, по 1 ч.л. черен пипер и кимион, няколко стръка магданоз, щипка риган.

За добавка на вкуса и 50 мл бърбън.

Изпълнението е уникално лесно:

Лукът, празът, морковът, както и останалите добавки се нарязват на ситно.

Смесват се с каймата, подправките и бърбъна и много добре се омесват.

От каймата с намазнени ръце се откъсват парчета с тегло около 250 грама и се оформят огромни рула като кебапчета, които се нанизват на шишче.

От остатъка се оформят кюфтета.

Направих и два по-малки кебапа.

Пекат се на скарата до готовност както се пекат кебапчета със завъртане.

Слагат се в йенска тенджера с капак.

Сервират се със салата, домати, краставици или на кой както му харесва.

Може да се добавят и кисела краставичка, както и задушени нарязани гъби.

Носи доста съставки - въпрос на предпочитание.

Бързо, лесно и най-важното Дзверска вкуснотия!

Безглутенови картофени "катми"

Изобщо не ме интересува, че някой може да ме критикува и да каже, че това не са катми. Възможно е да е така, но и на външен вид са като катми, че и на вкус почти ...

По-скоро бих ги нарекъл "картофени катми" две по две, защото в тях всичко е по два броя и дори стават в количество, което е достатъчно за закуска на двама човека.

В интерес на истината бях решил да направя едни картофени бухти, но докато се мислех в движение промених намеренията си.

Необходими са: два сварени средни картофа, две яйца, по две супени лъжици царевично нишесте и кисело мляко, по 1 ч.л. сода и сол.

Изпълнението е лесничко и сравнително бързо:

 Картофите се настъргват на ситно ренде, добавят се останалите продукти като содата се загасява в киселото мляко с малко лимонов сок.

Разбърква се добре като трябва да се получи консистенция с гъстотата на кексово тесто. 

Получената смес се оставя да си почине 10-а минути.

При нужда може да се добави малко мляко и нишесте.

Пекат се на силно загрят тефлонов тиган (с дебело дъно) като силата на котлона се намаля с 1/3. 

С черпака се разстила тестото с желана големина (тези са d прибл.15-17 см).

Появяват се хубави пуканчета по тях.

Като побелеят отгоре са готови за обръщане.

Вадят се и се нареждат една върху друга като могат леко да се намажат с масло.

От това количество се получиха 7 броя с посочената големина.

Лично на мен ми харесаха, въпреки че бях попрекалил със солта, т.е. бяха изцяло по мой вкус (но аз поначало соля в повече и се налага да се съобразявам).

В интерес на истината, Чедото (което забравих да предупредя, че съм ги попресолил) нападна първата и я намаза обилно с мед и направо я хвърли като заяви, че по-гадно нещо не била яла. Сетне пробва без сладко и установи, че са вкусни, но много солени за нея.

(Количеството сол съм го коригирал, но внимателно с нея, особено ако картофите са сварени  подсолена вода).

Точно в този ми вариант с малко повечко сол, се оказа, че не вървят с мед или със сладко.
Тъй като на мен ми харесаха, пробвах и варианта с идея сол и се получиха много по-вкусни (иначе не бих си позволил публикация). В този случай си вървят и със сладко, и със сирене. А за вкуса вече казах,  наистина са вкусни. Подходящи са за хора с глутенова непоносимост, а им се хапват катми.