Лесни пържени тиквички - полезно предложение

 За пърженето на тиквички, доста неприятна дейност, има най-различни трикове:

 едни ги режат, солят, валят в брашно, сетне в ледено студена вода и тогава пържат

 други ги пържат във фритюрник и т.н.

 Затова ще споделя моя лесен и бърз начин за пържени на пресни тиквички, които винаги стават разкошни.

 Тиквичките се измиват и подсушават много добре.

 В подходяща съдина (касерола) се слагат около 1,5 см олио и се загрява силно. В олиото се хвърлят 2-3 скилидки чесън и 1/2 ч.л. сол. 

 От тиквичката се отрязват 6-7 кръгчета, колкото се хващат в съдината и веднага се слагат в тигана. Направо се пържат от двете страни, но след като отгоре леко се зачервят, веднага се обръщат.

 Пържат се много бързо - за има няма 25 минути се опържва малко повече от кило. Готовите тиквички се нареждат върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

 Дори нямат нужда от допълнително солене.

 След това в същата мазнина мазнина могат да се изпържат чушки и вечерята е готова.

 Бързо, лесно и най-важното вкусен резултат без каквото и да пръскане на мазнина из кухнята.

 Заслужава си да се пробва.

"При Чико" в Созопол или една история за пастърма от хайвер на калкан

 

 Неусетно в блога публикациите станаха 700 - основно нещо като "рецепти" или по-скоро споделен начин, по който приготвям разни нещица за хапване за семейството.
 Тази публикация ще е по-различна, защото няма да има нито рецепта, нито нещо за готвене, а е просто една невероятна история. Е, свързана е с деликатесите, но за това по-нататък.
 Често съм споменавал, че Старият Созопол ни е любимо място за почивка и от много много години. Преди "демокрацията" и малко след това отдъхвахме в Каваците, а до Созопол се правеше разходка. След това съвсем трайно се "установихме" в Стария град и докато той се "подмладява", нямаме намерение да остареем.
 Съвсем наскоро бяхме там по "специален" повод. Е, щом е специален повод, значи сме на трапеза. Твърдят, че българите като сме седнели на маса сме говорели за работа, а като сме били на работа, сме говорели за маса. Домакинът се бе постарал - заведението му е със страхотна кухня и на невероятно място, но за него ще пиша друг път.
 Покрай хапването и едни специални ракии - "черноморската" ракия и миналогодишната "ракия на Отчето", разговорът се завъртя около разни черноморски деликатеси.  И хоп един стар созополчанин спомена нещо за лова на калкани преди години, когато с баща му излизали в морето и се връщали с "Ей такива" калкани, а по-малките ги пущали обратно - да си растат на воля.
 Моята първа "среща" с калкан преди повече от 35 години беше в едно заведение на "Балкантурист" като в действителност ми сервираха пържен ватус. Добре, че тогава имаше сведущ, та повече такива "грешки" не ни са се случвали.
 След като се посмяха малко, все пак не съм бил съвсем "прекаран", ми зададоха въпрос дали мога да различа женския от мъжкия калкан и знам ли с какво женския калкан превъзхожда мъжкия. 
 Няма да разказвам всичко, но ми стана ясно, че мъжкият калкан е с по-голям рандеман и по-подходящ за заведенията, а женският е много ценен заради хайвера си. 
 Изразих недоверието си - все пак да се прави тарама хайвер от калкан не е кой знае какво.
 Последваха погледи от сорта на Стария морски вълк към презряното сухоземно и категоричното - какво разбираш, как ще се прави тарама. 
 Прави се пастърма.
 Опулих се и очите ми светнаха при думите "пастърма". 
 За да не се разводнявам, и без това професионално съм многословен, ми бе обяснено как се прави, но...
 Последва голямото НО - няма как да се опита, почти никой вече не правел по простата причина, че калканът е намалял и го няма вече. Цената на калкана била достатъчно висока, а при малкото хайвер едно кило не можело да се сметне какво ще струва. Та ако някой си правел, било само за лична консумация.
 След няколко ракии и наздравици за созополските позабравени деликатеси получих ценната информация кой евентуално би могъл да има, но не продавал и подробни инструкции за заведението му и още по-подробни инструкции за разговор и дегустация.
 Човекът с тъй ценния деликатес бил Чико, заведението "При Чико" и се намирало на входа на яхтеното пристанище.

 Да, заведението го знам - много кипро и спретнато, на лесно място. Сядали сме на по питие там. Впечатлило ме и с това, че менюто е основно с черноморски риби, приготвени апетитно.

 Няма да описвам как издържах до надвечер на следващия ден.
 Беше сравнително рано и имаше две-три свободни масички. Настанихме се и почти веднага пристигна младо момче с менюто.

 Преди още да го погледнем, си поръчахме уискито и казахме, че искаме да опитаме нещо специално - пастърмата от хайвер на калкан. Е, май ще трябва да говорите със собственика. Да, с Чико. Точно с него.
 След малко се появи и той - симпатичен млад (от наш`та камбанария) мъж. Любезен и усмихнат. 
 Проведохме целия ритуал по запознаването и историята с пастърмата, както и "разпознаването" кой ни праща. Все пак да ти се стоварят на главата двама напълно непознати и да искат нещо, което го няма, звучи малко странничко. 
 Колкото и работа да имаше, Чико ни отдели време да си поговорим, да обясни някой неща. Наистина пастърмата от хайвер на калкан си я правел за собствена консумация и за приятели. Не я предлага в заведението, защото количествата са малки, а и цената й вероятно ще бъде доста висока. За наш късмет имал мъничко и след като сме били приятели на негов приятел не можел да ни я предложи като в заведение, а щял да почерпи, за да опитаме. Категорично отказа каквото и да е заплащане ...

 Ето така изглеждат парчетата пастърма, които ни показа. И които едвам успях да снимам, защото точно в този момент телефонът ми реши да проявява характер.

  След малко се наслаждавахме на сервираната ни пастърма. Първото парченце го сгризах, без да се замисля и усещането бе за лек нагарчащ вкус - от соленото. След това вече с леко задържане в устатата - неописуемо, Дзверски вкусно. 

Особено с малко резенче лимон.

 Тука се вижда по-добре: и на вид и на цвят е като истинска пастърма. За вкуса просто нямам думи. 

 Снимката май говори повече от всякакви думи.
 Кажи речи това е краят на тази история за невероятната пастърма от хайвер от калкан.
 За пръв път чухме и благодарение на Чико го опитахме.
 И все пак и една тайна от кухнята: Хайверът на женския калкан се вади внимателно като калканът трябва да се реже внимателно, за да не нарани ципата, в която се намира. Престоява определено време в сол. Внимателно се притеска, за да заеме форма на пастърма и сетне се суши на сенчесто и проветриво място.

 Така че да знаете, в Стария Созопол има едно уютно местенце "При Чико", където няма да Ви сервират пастърма от хайвер на калкан, но ще можете да опитате вкусно приготвена черноморска риба, включително и любимия ми меджид.

 П.П. Дано с тази публикация да не навредя на Чико и подире му да тръгнат от разни агенции за храните и др.п.

Патешко магре с цитруси

  За патешките гърди (магре) съм изписал доста в блога и затова няма да се повтарям колко са вкусни.

 Правя ги по най-различни начини: на тиган, конфи, карамелизирани, във винено-боровинков сос, сушени като пастърма и т.н.

  Този път бяха направени по напълно различен начин като мариноване и изпълнение.

  Следва да се има предвид, че едно парче гърди варира от 300 до около 550 грама - най-често ги продават по две в опаковка. Като се има предвид, че около 150-200 грама са достатъчни за една порция, може да се направи сметка колко броя ще са необходими:

  И така: патешки гърди (магре); сол и черен пипер на вкус; по 1/2 лимон и един портокал (за два броя магрета); 1 ч.л. царевично нишесте и бучка масло;

  

  Изпълнението е лесно, но трябва да се спазят няколкото правила, които не позволят провал при приготвянето на магретата.

 Първо, не трябва да се мият, а е достатъчно да се подсушат с кухненска хартия. Сетне трябва да се почисти от ципи и др.п.

 Магрето се слага с кожата надолу върху дъската и с остър нож се отстраняват ципи и др.п.

 Сетне се обръща и нарязва напречно през мазнината, без да се стига до месото. На снимката се вижда - нарочно съм ги оставил - има останки от перушината, които трябва да се издърпат с пинсета. Получава се така, защото ги чистят машинно и почти винаги от тях. А сетне да ти попаднат в чинията е крайно неприятно.

 Почистеното магре се опиперява добре от двете страни и се прехвърля в подходяща съдина с кожата надолу.

 Лимонът и портокалът се почистват и се вади само сърцевината им като се отделят семките и ципите. Леко се изстискват върху месото и то се облепва с тях.

 Може да се ползва и киви, но в случая имаше само това.

 Колкото повече престои така, толкова по-крехко става.

  Фурната се включва на 180-200С и се оставя да загрява.

  Тиган с незалепващо покритие се загрява добре и без да се слага мазнина почистеното от цитрусите магре се запича откъм кожата за 3-4 минути. То си личи кога е запечено - появява се лек загар отдолу. Може и да се повдигне с лопатката и да се провери готовността.

 Пече се от другата страна максимум 2 минути.

 След това се прехвърлят в подходяща съдина, осоляват се леко и заминават във фурната точно за 8 минути (това е за нормално опичане). Иначе по желание времето може да се увеличава с по 3 минути, но вече се рискува да се препече и да стане по-твърдичко или пресуши.

 Докато магрето се запича във фурната, се приготвя цитрусовия сос. В същия тиган с мазнината от запичането се слагат леко скълцаните плодове (може да се добави още портокал или друг плод по желание), лъжичка мед и по щипка сол и черен пипер. В отделна съдинка се разтваря царевичното нишесте с малко вода и се излива в соса. Слага се и бучката масло.

 (За разкош му добавих чашка (кафяна) бърбън.)

 Малко се разсеях и вместо сос се получи нещо като цитрусов мармалад, от което вкусът изобщо не пострада.

 Готовите магрета се поставят върху дъска и се оставят така  за 10-а минутки - хем да си отдъхнат, хем и соковете им да се разнесат.

 Нарязват се тънкофайски, подреждат се порционно и се сервират с картофено пюре и леко заляти с цитрусовия сос. Може и с нещо друго - гарнирането е въпрос на въображение и налични продукти.

 Дзверска вкуснотия.

 Приятен апетит и наздраве!