четвъртък, 4 май 2017 г.

Бабиният фасул или фасул по македонски с екстри




 Това е резултат на един спор от преди няколко дни: ставаше дума за фасул на фурна и споделих, че навремето Баба го печеше и накрая обилно го наръсваше с натрошено сирене, овче, разбира се. Бе ми бе заявено, че това всъщност е фасул по македонски, че биля и в две разновидности - с настъргано и с натрошено сирене.
 Така и не разрешихме спора - Баба го била правела по "македонски", ама не знаела, че е така и автентичната рецепта за фасул на фурна със сирене си била македонска.
 Не знам дали е така - този фасул съм го ял по този начин още като дете и то преди да съм чул, че има македонци.
 Както и да е - много се разпрострях и досега да го бях приготвил вече.
 Като се ползва една малка хитринка - направо готов сварен боб от буркан, си е много лесен и бърз вариант.
 
Нарочно не давам количества - един или два буркана готов сварен боб; обелени и настъргани домати; лук (може и пресен); моркови на кубчета; чесън; доматено пюре; черен и червен пипер; задължително джоджен, но може и чубрица и риган. Сиренето е задължително - колкото повече, толкова по-добре.

Изпълнението става буквално за минути: Фурната се включва на 200 С, а в силно загрят тиган последователно се запържват лука, чесъна, морковите, чушките, червения пипер и се добавя фасула от буркана. Следват доматите и/или пюрето, подправките.
Всичко се прехвърля в тавичка (или ако тиганът е пригоден за това направо с него) и пъха във фурната за 10-а минути. Поръсва се с натрошеното сирене колкото да се запече леко.


 За разкош могат да се чукнат две-три яйца и да се подържат във фурната колкото да се забулят.



 Е, те това е моят Бабин вариант на фасул по "македонски". Ако му бях добавил и наденицата (каквато този просто нямаше), щеше да бъде Дзверската версия, а не Бабината.

 Вкуснотията е неописуема.

 Приятен апетит и наздраве! 

вторник, 25 април 2017 г.

Пуешка шунка


 Отдавна не съм писал за домашната шунка - не че не се прави, но е все нещо традиционно, което вече е показвано.
 Тази е различна, защото е основно от пуешко месо.
 Няма да се разпростирам надълго и нашироко, та направо на необходимите продукти:
 Моят шунковар поема или 1 кг или 0,5 кг, когато се ползва редуктора. Обикновено правя по 0,5 кг, тъй като свършва за два-три дни и не ме притеснява съхраняването.
 Необходими са по 300 грама пуешко от бута и от гърдите и около 300 грама шарено свинско от гърдите.
 за подправяне - 18-20 грама сол; по 1 ч.л. червен и черен пипер; 10-а грама захар; 1/2 ч.л. млян кориандър (2-3 грама) и 1/2 к.л. индийско орехче (грам не повече), като и поне 100-а мл студена вода.

 Изпълнението е като при другите шунки в шунковара:
Месото от пуешкия бут и свинските гърди се нарязва на произволни парчета и на няколко пъти с по малко от водата се смила в блендера - до кашеобразно състояние.
Месото от пуешките гърди се нарязва на произволни парчета - нарочни ги направих почти 2х2 см - така стават "видими" в готовия продукт.


Премляното месо и кубчетата от гърдите се слагат в подходящ емайлиран или стъклен съд, добавят се подправките и хубаво се омесват с ръка.
(сложих и 1 ч.л. домашен кетчуп, който не го усетих в крайния продукт).


  Така подготвеното месо се оставя за една нощ в хладилника, покрито със стреч фолио.



 След това се пълни старателно в шунковара като се уплътнява добре. Затваря се да си го притиска пружината и поне за 24 часа заминава в хладилника. 
 Все препоръчват да стои 48 часа, но не виждам голяма разлика.
 След това шунковарът се поставя в дълбоката тенджера, налива се вода с около 1-2 пръста повече откъдето достига месото в него. Вари се на 85 С общо около 2 часа (за 1/2-ра доза), но от момента на достигане на температурата от 45 минути максимум до 1 час. 

 (препоръчителното време на варене за 0,5 кг е около 45 минути на температура 85С на водата в тенджерата, плюс още 10-15 минути).

 Веднага след това това шунковарът се вади, отлива се насъбралата се в него течност, охлажда се шоково и заминава за 24 часа в хладилника.

(течността не се изхвърля - може да послужи за сосче или да отиде в някое ястие - уханна и вкусна, все пак са отделените от месото сокове.)

 
 След като сме направили планина от подвизи в чакането, това е крайният резултат - невероятно уханна и апетитно изглеждаща.




 Реже се тънкофайски и държи форма.

 Дзверски вкусна! 

П.П. Пробвах и само вариант с пуешко месо от бута и гърдите. Става доста суха и затова препоръчвам варианта с добавката на свинските гърди. Но ако човек иска, може и да я направи само от пуешко...

неделя, 23 април 2017 г.

"Кюфтенца" и "шницели" от стар хляб - полезно предложение



 Баба казваше, че е грехота да се изхвърля хляб и това е и моя максима.
 Все измислям различни начини старият хляб да бъде оползотворен - на пържени филийки, на някаква запеканка или страта. Не всеки път става със слагането в кюфтета я...
 След вчерашните лесни катми, никак не ми се искаше в неделя да сме на пържени филийки, па и беше артисал доста сух хляб. Обикновено в неделя (е не всяка де) правя бабините бухти или други лесни бухти ...
 Е и покрай тях се роди идеята за тази просто фантастична закуска - бих казал Дзверски вкусна (но понеже няма мръФка...)

 Необходими са - сух хляб, на който се изрязват корите и се настъргва на ренде (ако е много сух) или натрошава на ситни трохички.
 За половин хляб - поне 2 големи или три малки яйца, поне 1 ч.ч. прясно мляко (може и кисело, но малко повече) - зависи колко е сух хляба; 2-3 с.л. брашно, 1 равна ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол (може и без нея - зависи колко е солено сиренето), 100-а грама натрошено сирене. Ако има, и малко настърган кашкавал - става още по-вкусно.

 Изпълнението е леснично - все едно, че се правят бухти, но по различен начин.
 Яйцата се разбиват с прясното (или кисело) мляко и в тях се слага настъргания или натрошен хляб. Слага се и поне 1 с.л. брашно и содата, загасена с капка лимонов сок.
 Изчаква се 15-а минути, за да може сухият хляб хубаво да поеме течността и в този момент се преценя дали иска добавяне на още брашно или течност. 
 Трябва да се получи нещо като гъсто тесто, което може да се оформя с намазнени ръце на топчета. В него се слага натрошеното сирене и настърганият кашкавал.


 С намазнени ръце се оформят кюфтенца с произволна големина, но най-добре е с големина на топка за пинг понг или по-голям орех. С тази големина са буквално за една хапка ...




 Пържат се в тиган с малко мазнина до хубаво зачервяване.
 Впрочем не е поемат от мазнината и не е необходимо да се слагат върху кухненска хартия.
 Закуската е готова - върви си и със сирене и със сладко, и с мармалад, и с мед - каквото душата ти иска.

 До тук добре, но нямаше да съм си Я, ако се бях спрял само до тях:

 Направих и шницели от същото "тесто".
 С намазнени ръце се взема по-голямо количество от тестото, разстила се в дланта със желана големина, слага се резен сирене и се покрива с тесто. 
 Може и резен кашкавал или шунка (колбас), но под ръка нямах такива, та само със сирене. Големината на "шницела" е въпрос на желание, но все пак да е поне колкото една филия ...
 Пържат се по същия начин, но на 2/3 от мощността на котлона.


 Ето ги готови.


  И "шницела" в разрез. 

  Впрочем това е просто една идея, която носи всякакви вариации - могат да се прибавят различни продукти и аромати, но видът на кюфтенцето или шницелчето винаги е изкусителен.
 
  Просто невероятни ...
  Оползотворихме стария хляб и го превърнахме в закуска, която може да стане любима на младо и старо.

 Добър апетит!