събота, 22 октомври 2016 г.

Джолан със сос на фурна


























Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.
Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.
 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).


В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).









Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  


Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата... 

петък, 21 октомври 2016 г.

Кьопоолу по Дядовия начин


























Достатъчно е да напишеш "кьопоолу" и ще излезнат стотици рецепти и начини на направия. Отделно от това всяко семейство си има и някаква собствена рецепта. Независимо от това, реших да споделя начина, по който го правя. Разбира се, без претенции за оригиналност...
За мен кьопоолуто е с аромат на есен, на зима и на домашен уют. И при това едно чудесно предястие или разядка, както и вкусно мезе към хубавото питие...
Имам едни такива спомени от детството дет` сега направо ме разтапят... Изглежда, че с възрастта човек започва да си спомня някои неща от много отдавна, а сякаш не си спомня какво е правил вчера.
Та малко за спомените: навънка духа, в собата печката на дърва и въглища бумти, на чугунената плоча Баба пече чушки и патладжани. На мен ми е възложено беленето на чесъна, на опечените зеленчуци... Сетне още топли в една дървена хаванка с дървеното чукало ги начукваше и т.н. А Дядо все се сърдеше, защото признаваше единствено накълцаното кьопоолу. И аз така го харесвам ...Не признавам блендери, пасатори, миксери и др.п. - единствено накълцано.
Та да си дойдем на думата:

Необходими продукти:
Поне 2 патладжана и 3-4 печени червени капии (може една да е зелена) - за предпочитане опечени на огън - във фризера са точно такива, обелени и добре отцедени от течността им; 1 -2 средни домата, обелени и почистени от семките; 3-4 скилидки чесън (предпочитам дори повече), 1 малка лютива чушка (почистена от семената); от 1/2  до цяла връзка магданоз.
За овкусяването - сол и черен пипер на вкус, поне 1/2 ч.л. кимион, 1/2 с.л. оцет и поне 1-2 с.л. олио.

За изпълнението е необходима голяма дъска и сатър или поне голям тежък нож.




Започва се с кълцането на патладжана, като едновременно с него с некълцват и скилидките чесън.











Продължава се с кълцането на доматите...












чушките, включая и лютичката и магданоза

Това не пречи на майстора да си сложи едно питие - така работата върви по-спорно










Всички продукти са добре накълцани.
Разстилат се върху дъската, овкусяват се с подправките. Да не се забравят и оцета и олиото...
Опитва се, ако има нужда от нещо в повече, добавя се....





Кьопоолуто е готово.
Нека да си престои на хладно час-два. Така ще си поеме всички вкусове и ще стане неустоимо.

Наистина вкусът на кълцаното кьопоолу няма каквото и да е общо с правеното в блиндера.

Просто уникално.

Наздраве!

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Свински бузи с винен сос



























За свинските бузи съм писал няколко пъти и продължавам да твърдя, че това е един невероятен деликатес, който се подценява и незаслужено пренебрегва. По моя преценка са по-вкусни от гърдите, па и са доста по-евтини.
Някои хора само като чуят "бузи", направо се отвращават и са в състояние да откажат дори да пробват.
Може би затова бях изненадан, когато в месарницата видях да продават парчета "свинска гуша". Е бяха си направо бузи, но с търговско име, което няма да отблъсне. 
Продукти за 3-4 порции.
Около 500 грама свински бузи, 2-3 скилидки чесън, 1-2 глави лук, 2-3 моркова, сол и черен пипер, 1 ч.л. червен пипер (може и малко лютив); поне 1 ч.ч. хубаво червено вино и 1-2 ч.л. царевично нишесте, както и 1 с.л. мазнина (олио, гъша или свинска мас).  Бучка масло и малко магданоз за наръсване.
За овкусяване на месото: малко черен пипер, кимион, щипка бахар и 1-2 с.л. соев сос.
Изпълнението е направо елементарно.
Месото се нарязва на кубчета, овкусява се с подправките и соевия сос и се остави да постои така в хладилника, докато се приготвят останалите продукти. 
Чесънът, лукът и морковите се измиват и обелват. Нарязват се: чесъна на ситно, лука - на малки кубчета, а морковите - на кръгчета.
В тенджера или тиган с капак се загрява мазнината и в нея се изпържват късчетата месо - да променят хубаво цвета си до към леко покафеняване. От тук нататък, месото може да се извади от съдината и ако е пуснало повечко мазнина, да се отдели част от нея и да се продължи със запържването на чесъна, лука и морковите. Предпочитам, ако има повече мазнина, просто да отделя част от нея и да продължа в същата съдина. Пущат се чесъна, лука и морковите. Пържат се съвсем малко време с разбъркване. Нишестето се размива във виното и с течността се излива при месото. Силата на котлона се намаля наполовина, полупокрива се с капака и се оставя така да си покъкри - около 20-а минути. Течността се редуцира до гъстичък винен сос.
Съдинката се маха от котлона, пуща се маслото и се разбърква. Нека да си почине няколко минути.



 Поднася се обилно наръсено с магданоз.


  Просто неописуемо вкусно ястие.

  Струва си дори и гости да се посрещнат с него.