Питки с лук и сос от печено патешко

НЕВЕРОЯТНИ ПИТКИ със сос от печено патешко

Продукти:
За тестото
2 ч.ч. пресято брашно
1 ч.л. кафява захар
1 п. суха мая
1 ч.ч. прецеден сос от печеното патешко мегре от предния ден
(тъй като не излезе толкова а ¾ ч.ч., допълних със светла бира)

Забележка: сол и мазнина не са необходими, тъй като сосът от печеното патешко е мазничък и достатъчно овкусен със сол и подправки

За гарнирането
½ голяма глава стар лук, нарязана на полумесеци
10-на обезкостени и нарязани на кръгчета черни маслини
1 с.л. зехтин
2 с.л. светла бира
1 с.л. сушени зеленчуци
Череп пипер и сол на вкус
50 грама настърган кашкавал
2 с.л. домашна майонеза

Приготвяне: 

Брашното се пресява, смесва със солта, захарта и маята ...

 

Сипва се леко затопленият сос от печеното, смесен с бирата и се разбърква.

Омесва се меко, еластично тесто.
Покрива се с кърпа и оставя на топло да втасва - около 40-50 минути. Все пак не бухва до два пъти и повече.

Докато тестото втасва, в тиган с 1 с.л. зехтин и 2-3 с.л. светла бира се задушават нарязания лук и сушените зеленчуци - всъщност до почти пълно изпаряване на течността.
Нарязват се и обезкостените маслинки - на колелца.

 
 Втасалото тесто се разделя на три части. Работи се направо върху хартията за печене в тавата. Топчето тесто с ръце се оформя като плоска продълговата питка, леко изтънена отвътре и с нещо като борд странично.

Лука се нарежда отгоре, слагат се и нарязаните маслинки като леко де притиска, за да залепне  плънката.

Поръсват се с настъргания кашкавал и малко майонеза.

Едната я оставих само като продълговата питка с дебелина около 1,5 см и само намазана с майонеза.

Оставят се за около 20-а минути - да си "починат" и заминават в загрятата на 220 С фурна като температурата се намаля на 200 С.

След 25 минути са готови.

Ухаят страхотно.

Дзверска вкуснотия!

Могат да се направят и със соса от друго печено - пак се получават Дзверски вкусни.

Шпикован джолан в крок пот

Този път попаднах съвсем случайно на едни разкошни свински джолани в месарницата и сърце юнашко не се стърпя и се награби с цели два джолана по 2 кг всеки. 

Щеше ми се да ги приготвя по различен начин, отколкото досега и реших, че сега е момента да взема душата на крок пота. 

Необходими са ни: свински джолан/и; моркови, чесън, сол и черен пипер. По желание - по едно две зрънца черен пипер, бахар и карамфил и едно дафиново листче.

Нарочно не давам количества - всичко е въпрос на вкус - в моя случай колкото повече чесън и моркови толкови по-добре.

Изпълнението е страшно бързо:

Морковите и чесъна се почистват и нарязват на парчета. Поосоляват се малко повече и опиперяват.

В джолана с остър нож се правят нарези и в тях се напъхват парчетата моркови и чесъна. Джоланите са готови ...

 Колкото повече, толкова по-добре.

 Осоляват се отгоре. (С осолените моркови вътре вече е вкарана сол)...

Останаха малко моркови, които бидоха наредени на дъното на крок пота, капнати няколко капки зехтин и 50 мл бяло вино и подправките.

Огромните джолани едвам се побраха в него.

(Това наложи по време на готвенето да бъдат обръщани).

Крок пота се включи на ІІ-ра степен за 8 часа и "забравен"  ( с изключение на споменото обръщане).

След като тази процедура бе направена сутринта и цял ден се мотках , надвечер джоланът направо беше станал "мозъче".

Можеше да бъде запечен както е керамичната купа, но за предпочитане и фасон - в отделна съдина.

Джоланите се прехвърлят в друга съдина, намазват се с малко масло (по желание) и поръсват с цървено пиперче.

Слагат и се морковчетата и няколко нарязани картофа, сипва се и малко от соса. 

 И всичко това заминава във фурната - на 180 С с вентилатор - буквално за 10-15 минути, колкото да се "засрамят" - зачервят добре.

  Докато се пекат, от отделения сос от крок пота може да се направи и сос грейви, например.

 Порцийка ...

И внимателно - с виното, че е много жадно ястието.

Домашен сурово-сушен салам

 

 Защо домашен сурово-сушен салам, а не луканка, не и наденица? Не ми се ще да навлизам в дебрите на споровете, а изхождам просто от общо възприетото - сплесканите са луканки, извитите и сплескани - суджуци, по-тънките и кръгли от смляно месо - наденици, а останалите с кръгла форма - салами.

 Па и думата "салам", колкото и негативни асоциации да ми носи, по-ми харесва.

 В действителност съм ял сурово-сушен италиански салам от кълцано месо, покрит с благородна плесен и много ми хареса още повече, че нямаше почти никакви особени подправки.

 Та реших да направя нещо подобно, което се оказа сравнително лесно - все едно, че се прави луканка - по технология прилича на моята бабекова луканка, но само прилича. Па и то технологията на почти всички такива домашни изделия в общи линии е еднаква - разликата е дали се мели или кълца, или реже, както и в подправките и червата, в които се пълни.

  Точно такова месно изделие не бях правил, па и първоначалната ми идея бе за нещо "италиано", ама след като изчетох доста рецепти (особено в превода на Гуглюто), направо си се отказах да ги правя особено заради подправките, които са напълно непривични за нашия вкус (както и че в доста от рецептите се говори за използването на нитритна сол и на някаква закваска или стартерна култура).

  Понеже щеше да е експеримент, реших да ползвам малко количество - 1,5 кг общо, колкото поемат две от червата дет използвам, но ще дал всички количества в разчет на 1 кг месо.

Необходими са ни:

600 грама свински врат (може и плешка или бут)

250 грама телешко

150 грама прясно сланина 

Подправки: 

базови: 23 грама смляна морска сол; 5 гр. черен пипер и 7 грама червен пипер; 15 грама захар; и 50 мл водка

има и допълнителни, но ще ги посоча след малко

Изпълнението:

От свинското месо се отделят около 100 грама, които се накълцват на не много ситно със сатърчето, а останалите 500 грама се нарязват на произволни парчета 1х1 см, 1х1,5 см или 2х1 см (почти както дойде).

Телешкото се накълцва на ситно, буквално на кайма.

Сланината се полузамразява, нарязва на ивици и сетне на кубчета 0,5 х 0,5  см

Нарязаното месо се смесва с подправките и водката, омесва се хубаво и заминава на хладно за 24 часа.

Заради експеримента каймата се разделя на 4 равни части

 1-та: както е приготвено месото

 2-та: + 1 ч.л. чили (лютив червен пипер на люспи)

 3-та : както е приготвено месото с подправките и 15-а зрънца черен пипер
и 4-та: както е първоначално + малко повече от 1 ч.л. стрита чубрица

Така подготвената смес бе напълнена в червата, претеглени - точно по 700 грама всяко и на 31.ХІІ.2015 год. виснаха на терасата.

На третия ден дясното напръсках с прихваната и подготвена от мен благородна плесен (как се прави ще обясня при удобен случай).

  
На 18-ти януари, т.е. на 19-я ден от провесването, прецених, че са достатъчно изсъхнали
(едно парче беше точно 450 грама, а другото 455 грама - от 700 грама).
Благородната плесен беше "заразила" и другото парче (особено откъм страна до напръсканото).

 Излишните странични връвки бяха изрязани.

 От всяко саламче на тънко резнати парченца отидоха за дегустация.





 

 Останалото - биде вакумирано и замина в хладилника.

 Изводи: най-вкусни бяха този с лютивия пипер и този с чубрицата.

 Дзверска вкуснотия с не много усилия.














01.02.2016 год.
Ето и още няколко снимки от следващата партида:

 
 Този е с доста лютивичко - и чили и лют червен пипер.
 Хареса се най-много.

 С повечко сланина и черен пипер

Средното парче е с натрошени орехи и люспи чили - много, ама много вкусен 

Плато от всички последни видове.