Домашна шунка от свинско контрафиле

Доста се колебах преди да пусна този пост за домашна шунка, защото беше чисто експериментален и изобщо не правих снимки, освен на крайния продукт, а и не бях много доволен от резултата.

Необходимо е голямо парче контрафиле - около 900 грама, което се почиства от ципите и сухожилията.

 Приготвих солен разтвор за инжектиране в месото като в 150 мл вода сложих 15 грама сол, както и един дафинов лист, 1-2 карамфилчета и 3-4 зърна бахар. Преварих, прецедих и изчаках хубаво да изстине. След това със спринцовка соленият разтвор се инжектира в месото.

 Цялото парче месо се натрива с натрошен черен пипер - около 1 ч.л. и внимателно се напъхва в шунковара по дължината си. Оставя се да престои в хладилника поне 36 часа; вари се 2 часа на 85 С. Излях малко течност - около 100-а мл. Сетне шунковара се потапя в студена вода и в хладилника за 24 часа. 

 Като го извадих ми изглеждаше доста добре, но реших този път да го запека: леко го намазах с 1 с.л. мед, разреден с 2-3 с.л. вода, поръсих с малко червен пипер и още черен пипер и във фурната на 130С на вентилатор за 30-а мин.

 Получи се ей-това:

 Изглеждаше перфектно и с хубав цвят, но една идея сухично и за моя вкус съвсем леко безсолно, макар че на всички други се хареса. За сметка на това се режеше перфектно на филийки.

 На другата снимка се вижда как не е сочно месото (каквото очаквах), а леко сухичко:

 Може би трябваше да се запече на по-висока температура, но за по-кратко време - колкото да го грабне огъня...

 За сметка на това парчето се изяде за отрицателно време - и като мезе, и дори остана за едни сандвичи с кашкавал:

Панирани пилешки трътки "ала Милка"

Не си падам по пилешките трътки (не защото твърдят, че били "вредни"), но пък си имам човек, който ги обича.

Вчера се отбих в магазина за месо на пазара (за мен си е кварталния магазин и го предпочитам пред останалите в близост)  - може и да е заради продавачката приятелка Милка.

По обективни причини не се бях отбивал в магазина доста време и бях приятно изненадан от цените и качеството на продуктите (за това на друго място и в друго време), а тук ще си говоря само за трътките: Чисти, красиви и големи. Чак да се оближеш, а и като ми каза цената - 1,19 лв за кило направо се изумих. Купих 0,5 кг за цели 0,60 лв и си признах, че досега съм правил само варени или печени, а Милка съвсем приятелски ми обясни как може да се направят панирани.

И така:

Необходими продукти: 

0,5 кг пилешки трътки; 

за панировката: 1 яйце, сол на вкус, бял пипер (при липса може и черен), брашно и малко водичка.

олио за пържене

Приготвянето е изключително просто: 

Трътките се почистват с остър нож, измиват и подсушават. Да ама това важи за ония мънинките - от бройлер, а тези си бяха бая едрички. Затова на два три пъти ги попарих с вряла вода. Може вместо да се попарват леко за няколко минути да се заварят - до полуготовност. След което пак да се подсушат добре с домакинска хартия.

 Е, не са ли красавици?

Приготвя се панировката: яйцето се разбива със солта, пипера, добавя се и брашното и малко вода. Трябва да се получи като гъста каша.

 (Моето изменение на рецептата - в панировката настъргах малко чедър).

 

 В дълбока касерола се загрява олиото, намаля се силата на котлона с 1/3 (от 9-та на 6-та степен) и се пържат до зачервяване на порции от по няколко.

Изпържените трътки се слагат върху кухненска хартия да се оцедят.

Няма начин да не остане малко от панировката, леко се разрежда с прясно мляко, добавя се още една с.л. настърган чедър и се опича една или две палачинки (за колкото стигне сместа).

Слага се палачинката върху дървена дъска, отгоре се нареждат панираните трътки, ръсват се с малко накълцан магданоз и воаля - дзверското мезе е готово.

Та това се панираните пилешки трътки ала Милка!

П.П. И цената на цялото това удоволствие е малко над 1,00 цяло българско левче - а може да изпие ... е тука ще си премълча колко може ...

Набрахме охлюви или Охлюви в масло

Охлюви - изключителен деликатес. 
При това изключително скъп...
Французите не напразно си умират по тях и по гъшия дроб. 
Някои не могат да ги възприемат и им се виждат гадни ... Ако знаят, че ядат охлюви...
Няма да навлизам в дебрите на спора - това е рецепта за любители на този деликатес.

И така, малка историйка - наскоро пътувах из страната, предния ден беше валяло и тъкмо започваше лекичко да припича. Пътуваме и си зяпаме, но се впечатлихме чак след петия или шестия циганин с найлонов чувал край пътя из храсталаците. Бяха наредени като на постове - през 100-а метра. Пусто любопитство, сопряхме се да питаме какво толкова ценно събират ... Оказаха се охлюви. Някой ги изкупувал на кило и те събирали... Ама тарикати - където има келепир, все са първи. Поискахме да купим, ама и за 5 лв на кило взеха да се назлъндисват...

Та до преди няколко дни - пак си пътуваме, без да бързаме и колегата по едно време вика, я намали малко, я поспри ...

Та ни спря ей тази гледка: 

 Колкото си щеш охлюви и то по дърветата.

 Та за 20-а минути си набрахме две найлонови торбички от тях - ама само по-едричките.










Преди да пристъпим към приятната част с яденето, има един малко трудоемък момент, но като си представи човек какво удоволствие го очаква, може и това да се преживее. Пък и ми се струва, че казаното по-долу ще е полезно някому.

Първото, което трябва да се направи, е да се изсипят охлювите в мивките и да се измият обилно с течаща вода. След това се заливат на няколко пъти с вряла вода и пак се измиват със студена вода.

 

  Прехвърлят се в тенджера (в зависимост от количеството се приготвят на партиди), заливат се пак с вряла вода, една лъжичка сол и се варят максимум до 10 минути.
 След това се изсипват в гевгир (много е удобна съдинката за паста) и отново измиват със студена вода.
 Времето на варене е много важно - не повече от 8-10 мин. - иначе стават жилави.

Измити и готови за чистене. 

 Следва голямото чистене - става с дървено шишче или най-удачно с метална кука за плетене. Още с изваждането се откъсва крайната черна част (т.е. вътрешности и т.н.), а почистените охлюви се събират.
 Разпределят се в найлонови торбички по 300 грама и хоп във фризера. Да си чакат един хубав момент, когато човек иска да се наслади на този деликатес.

Та след толкова врътки, следва хубавия момент - в тиганя се загряват 1-2 с.л. масло, пущат се две шепи от вече почистените охлюви, една идея сол, малко църно пиперче и задължително 50-а грама бърбън (водка, ром или коняк). 
 Като изври алкохола, нашите охлюви в масло са готови и хоп на масата.

Дзверска вкуснотия.
Наздраве с Батето и приятели! 


П.П. Още един изключително вкусен деликатес може да се направи с охлювите: правят се равиоли и във всяка една като плънка се слага по едно сварено охлювче с добавка на една идея чесън и ситно нарязан магданоз. След сваряването на равиолите могат да се поднесат с любимо сосче, но ако е на чеснова основа е най-вкусно.