Пълнен заек, запечен с коприва и лапад

В момента има и коприва и лапад и е най-подходящо време за изпълнението на подобна рецепта за дзверски вкусен пълнен заек на фурна. Важното е, че става и страшно бързо.

Необходимо ни е цяло зайче с вътрешностите; 1 к.ч. ориз; лапад и коприва - колкото повече, толкова по-добре; сол, черен пипер и червен пипер на вкус, 1-2 дафинови листа 2-3 с.л. лимонов сок и малко зехтин (или олио).

В изпълнението няма нищо сложно: 

 

Зайчето се измива добре, подсушава се с домакинска хартия и се отвътре и отвън се осолява и опиперява. За по-лесно смесвам солта и черния пипер и с ръка ги втривам. Сетне пак с ръка леко се намазва със зехтина (или олиото) и лимоновия сок и се оставя да си почива.

Лапада и копривата се попарват с вряла вода, и се нарязват на ситно като изстинат.

 В това време се сваряват в леко подсолена вода вътрешностите, с добавка на един - два дафинови листа, няколко зърна черен пипер и едно-две бахърчета.

 

 В една-две с.л. мазнина се запържва леко ориза, добавят му се 2-3 к.ч. от бульона дето са вряли вътрешностите и една-две шепи нарязани на ситно лапад и коприва (предварително попарени). 

Изчаква се леко да закъкри и се оставя да изстива.

Зайчето се пълни с плънката.

Зашива се добре с конец.

Както си е зашито, се напъхва в плик за печене, слагат му се и няколко гъбки и хоп във фурната на 180 С за около час.

След един час зайчето се вади от тавата заедно с плика, в нея се слагат лапада и копривата и съдържанието на плика се връща в тавата. Зайчето се намазва обилно със зехтин, смесен с червен пипер. И отново влиза в тавата за 15-а минути. Леко да се запече.

След тези 15-а минути, тавата се вади, зайчето се обръща на другата страна и се повтаря процедурата с мазането.

Дозапича се за още 20-а минутки.

Резултатът е фантастичен.

Конците се премахват и се сервира направо така с тавата на масата. 

 След като отминат ахканията и охканията, се нарязва порционно.

Дзверски вкусен пълнен заек с лапад и коприва, които са дали всичко от себе си ...

 От тук насетне - добро хапване с добро и подходящо питие.

Домашен тарама хайвер (от каракуда)

 Този домашен хайвер се появи съвсем изневиделица и непредвидено.

 В рибарския магазин влезнах съвсем случайно и едни каракудки направо ми се примолиха да ги купя и като невидял се награбих цяло кило и половина. Тази риба хич, ама хич не я обичам заради многото кости, ама като ги гледах такива дебеланки и мънички, си ги представих добре препържени и хрупкави, та със студена биричка ... И се прежалих...

 При чистенето се изненадах приятно - почти всички криеха хайверчето си. 

 Какво по-хубаво от това, хем рибки за пържене, хем и хайвер ... И при това пълна евтинийка!

 Направих се една допълнителна играчка - чистене от ципи, миене. 

 Напълних едно бурканче - ред сол, ред хайвер и т.н., от горе малко зехтинец - за 30 дни в хладилника ще "узрее" и ще стане чудесен.

 Да ама не - кой да го чака цели 30 дни? Преди малко отделих 2 с.л. от него и си отпретнах едно тарама хайверче от каракудите.

 Необходими са ни - 1-2 с.л. хайвер; 1 средна глава лук; 2-3 с.л. сок от лимон; около 450-500 мл олио (смесих поравно зехтин и олио) и 2-3 препечени филии бял хляб ...

 Приготвянето е лесно, ама иска по-държелив пасатор:

 В купата на пасатора се слага хайвера, нарязания на едро лук. На хляба се махат коричките и се запичат филийките в тостера. Желателно е да са добре препечени - да бият леко на загоряло. Докато са топли се бухват във водичка и се веднага се изстискват, ама да си останат леко влажни и се добавят в пасатора. Разбива се за около 20-30 секунди и започва малко по малко да се налива мазнотийката - или на лека струйка при постоянно разбиване, или по малко - разбиване, почивка; пак малко захтинец- разбиване; Максимум за 7-8 минути всичко е готово. В края на разбиването може да се добавят 1-2-3 с.л. топла вода (или прясно мляко) - става по-пухкав. Чак накрая се добавя лимоновият сок и се разбърква. 

 И в хладилника - да се изстуди добре. Ако има нужда, леко се досолява (само че в случая пресния ми хайвер беше доста солен и не се наложи). Е признавам си, добавих и малко черен пипер ... фен съм му.

 Страхотна разядка! 


П.П.

5.І.2016 год.

 Тогавашният отделен хайвер стигна за три-четири приготвяния.
След това на два три пъти купувах - готов, осолен, 200 грама на различна цена, но все някъде около 3-3,50 лв. И от два три месеца вече никъде не намирам. А за готов тарама хайвер пари нямам намерение да давам - като си представя какво има вътре...
 Е затова сега започнах съвсем целенасочено да се оглеждам по рибните магазини за каракуда: 
 И изненадващо попаднах на особено едри екземпляри - средно по 800 гр/бр и то при цена 2,50 лв за кило. 

Двете рибочета излезнаха като цена 3,70 лв.

От тях внимателно извадих половин купичка хайвер, който внимателно почистих от ципи и какво и да е.

Получи се точно 250 грама хайвер, който биде осолен с 1 с.л. и оставен в хладилника да зрее.

 След седмица ще му бъде добавен зехтин и да си се съхранява., но преди това пак ще бъде пробван.







Като краен извод: имам хайвер за разбиване цели 250 гр. на  цената на 200 гр. от магазин и като остатък две рибки за препържване, което биде сторено в олио и гъша мас. Дет не обичам риба с кости, едвам се спрях ... 

Ето и самата опържена рибка, преди да стане на мезе към питието ....














5.І.2016 год.
П.П.  Това е базова рецепта. В зависимост от вкуса и желанието подлежи на промени:  
     - вместо във вода, филийките хляб могат да се изкиснат в прясно мляко. 
     - може да се ползва не само бял, но и типов, ръжен или пълнозърнест хляб;
     - може и изобщо да не се слага хляб, а в края на разбиването да се добави галета;
     - може да се добави скилидка или две чесън.
     - може да се добавят и късчета пушена риба;
     - носи и кисела краставичка;
Вариациите са безброй....

Ето тука при приготвянето на хайвера и когато е почти готов, ме се добавя малко пушена сьомга.

Става невероятен хайвер с пушена сьомга.

Ето го!

Вече е спомен ... и само на снимка

Миди в просеко сос

 

 Те вкусни миди се появиха след краткия ни морски уикенд. В рибния магазин открих тези невероятно пресни миди, доставени само преди малко, както и червен барбун (който си чака реда да бъде приготвен тези дни).

 Не ми се искаше да ги приготвям по традиционния начин, а ми се прищяха ей така - малко по - пикантни:

 Необходими ни са 1 кг цели миди; 3/4 бутилка просеко (италианско пенливо вино, но и някое от нашенските пенливи вина върши същата работа - просто се оказа, че в къщи има само такова); 100-а грама масло; 4-5 скилидки чесън, нарязани на ситно; 1 ч.л. царевично нишесте; сол и черен пипер на вкус.

Приготвянето е изключително лесно и бързо:

 Мидите се измиват и почистват с четка.

В действителност това е най-трудоемката

 част от приготвянето им.

 В тенджера се загрява маслото и в него се запържва чесъна; 
слагат се мидите, долива се виното;
овкусява се със солта и черния пипер.

Мидите се варят не повече от 5-7 минути, но може и повече - докато се разтворят черупките им.

С решетъчна лъжица разтворените миди се прехвърлят в чиния. Тези, които не са се разтворили, се оставят да поврат още малко (ако не се отворят, значи не ги бива и се изхвърлят).
1 ч.л. нишесте се разтваря в малко хладка вода и слага при соса от варенето - леко да се сгъсти. И с него се заливат мидите. Може да им се капнат и няколко капки сок от прясно изцеден лимон.


Сервират се още топли - вървят си с винцето (или бира, който пие такава). Ароматът на просекото е неустоим, а мидените яки са дзверски вкусни.