Кокоски (с шоколад)

Това са едни изключително лесни, приятни и вкусни бисквитки-десерт с минимум продукти и е много подходящ за тези, на които им се хапва сладичко, а не бива да поемат глутен.

Необходими са ни: два белтъка, 2 с.л. кафява захар; 1/2 ч.л. ванилова захар; 50 грама кокосови стърготини;
(за разкош и 20-30 гр. едро настърган шоколад)

Приготвянето е от просто по просто:
Белтъците заедно със захарта и една идея сол се разбиват до втвърдяване.
Към кокосовите стърготини се добавят ваниловата захар и настъргания шоколад и с шпатула разбитите белтъци и се смесват.

С обилно намазнени ръце от получената смес се откъсват топчета, оформят като топчета или "пирамидки" и се нареждат в тавичка върху хартия за печене.

Докато се оформят кокоските, фурната се загрява на 180 С, и се пекат максимум за  10-а минути.
(Може и на вентилатор на 160 С за 7-8 минути) - отвън стават хрупкави, а от вътре мекички и приятни на вкус.

Необходимо е малко търпение да изстинат. От това количество продукти се получат 20-а броя. Могат да издържат до една седмица и да стават все по-вкусни ...

Подходящи са не само за кафето, но и към питието - пробвах вече, а шоколадът придава невероятен вкус...

"Пушено" филе от пиле

Това е едно невероятно вкусно филе от типа на "пилешката" пастърма, което се приготвя изключително лесно и е невероятно мезенце и си върви с питието просто безапелационно.


Може би вече е станало ясно, че колбаси, луканки, филета и др.п. не купувам, а ако случайно някой се излъже да донесе подобен купешки продукт (с изключение на конската луканка - все още не съм си осигурил доставчик на конско), просто го подарявам. От години не знам вкуса на купешката кайма, на купешките салами и др.п. И не искам да го знам ...
(Обещавам някой ден, живот и здраве, да посветя една голямааа публикация именно на това какво купуваме под формата на суджук или луканка, да обясня защо е по-красива от домашните и в пъти по-ужасна ....).
Та да се върнем на "пушеното" пилешко филенце....

Количествата ми са напълно ориентировъчни, защото това го правя по няколко пъти в месеца (дори и в летните месеци). 

Необходимо ни е пилешко филе, без кожа, - около 500 грама.

За маринатата: 1 л вода; 5 пълни с.л. сол; 1 с.л. захар; 5-6 зърна черен пипер, няколко зрънца бахар, 1 даф. лист; обелките на 5-6 глави лук; 1-2 пакетчета чай;  

Приготвянето е от просто по-просто:
Приготвя се маринатата като всичко се сварява в тенджерка и се оставя да изстине хубаво. Вътре се бухва оформеното филе на две красиви парчета (впрочем маринатата е за по-голямо количество месо), притиска се с чиния и се оставя вътре от 10-12 часа до едно денонощие (в зависимост от вкуса - колкото повече преседява, толкова по-соленичко ...). Вади се, измива се добре и се подсушава... 
Закача се на връФка или на кукичка и се оставя на проветриво място да престои поне ден-два, сетне в хладилника - за още 2-3 дни и е готово за консумация.

Лелееи, писах повече, отколкото време отнема да го направиш ...

Този път го направих в първата част стриктно, закачих на куката и провисих в камината - далече от огъня за няколко часа (та затова казвам "опушено", но иначе от лука и чая си променя и цвета и вкуса), после да престои ден-два и е готова за хапване ...

ето го - да си поема от пушека

тука е след три часа 

 а тука - само два дни по-късно. Защо го сервирах с картофена салата и аз не мога да си обясня, но си беше безумно вкусно и си пое съответното количество хубаво питие.

И без да си е стояло в камината - на дим, а приготвено, както по-горе обясних, си е страхотно вкусно .... Ако се оваля в подправки (преди сушенето), си става направо пилешка пастърма (ама това е друга тема) ....

Маринован ЗАЕК на фурна

Правил съм зайци всякакви, но това е наистина едно уникално зайче. Дзверски апетитно и много много пиещо ....

Необходими са ни:
един заек с вътрешностите, около 1,5 кг

За маринатата:
1 ч.ч. червено вино; 1 к.ч. оцет; 3 ч.ч. вода; 2-3 скилидки чесън на ситно; 10-а зрънца черен пипер и 5-6 зрънца бахар; 2-3 листчета дафинов лист; 1-2 карамфилчета и 1 звездовидно анасонче, 1 ч.л. сол.

За плънката: 1-2 малки глави лук, нарязан на ситно; 1-2 скилидки чесън на ситно; попарените и нарязани на ситно дреболии на зайчето; сол и черен пипер на вкус, 1/2 ч.ч. ориз; 1 ч.л. риган;

За гювеча: 1 кг почистени малки лукчета; 3-4 моркова; 2-3 домата, 4-5 скилидки чесън; сол и черен пипер на вкус, 3-4 с.л. зехтин, 1 дафинов лист. Няколко резенчета сланинка.

Приготвяне:
 

Всички продукти за маринатата
се сваряват и като заврат, 
се изключва котлона и се оставя 
да изстине марината.
В тенджерата се слага цялото зайче и отива на хладна почивка поне за 24 часа.
Ако се сетите за него, го обръщате от кълка на кълка - да не се "схване"...

На следващия ден зайчето се вади от маринатата, избърсва се и се подсушава и се поставя в тавата за печене.
Маринатата се прецежда и се запазва.

Приготвя се плънката: в малко мазнина се задушават чесъна и лука, добавят се попарените за около 30-а минути заешки дреболии, нарязани на ситно; слага се и ориза...

Добавят се и нарязаните домати (с още чесън - за него в ястията съм - колкото повече, толкова повече), както и 1 ч.ч. от маринатата и подправките. Вари се колкото сместта да заври и плънката се отделя настрани да изстива.

Тавичката се намаслява и зайченцето хубаво се напълва с плънката.

Коремчето се "зашива" с дървено шишче ...

 С друго шишче се разтварят предните му крачета и фиксират - да не пречат, да не стърчат, а то да си лежи удобничко в тавата...

  Около удобно легналото зайче се насипват обелените лукчета, нарязаните на шайби моркови, домат на кубчета; налива се още една ч.ч. от маринатата и 1/2 ч.ч. червено вино. Резенчетата сланинка се нареждат върху зайчето - да го скрият...
(признавам и малко гъбки няма да му навредят, но ги пропуснах) .

  Тавата хубаво се "опакова" с алуминиево фолио и се пъха във фурната за поне 4 часа на 150 С.

 После фолиото се маха, добавят се ригана и дафиновия лист и се допича до златист цвят за около 30-а макс. 40 мин. на 180-190 С. Това е единственото време, през което сме ангажираме с него - да не го "изтървеме" .....

Оставя се малко да си почине, стига да има кой да го чака и да удържа на неземното ухание из къщата и се сервира по чиниите ...

Предварително предупреждавам - една бутилка червено вино не стига - трябва да се слага направо тубата!





Дзверски вкусно и наздраве!