неделя, 8 февруари 2015 г.

Кюфтета с МОРКОВ


Всъщност това не е рецепта, а един от безкрайно многото начини да се приготвят дзверски вкусни кюфтета.
Като стане дума за кюфтета, съм в състояние да експериментирам безкрайно и съм правил кюфтета с какво ли не. Наскоро една кулинарна майсторка - Пеп-4о успя да ме изненада с тиквени семки в тях ...
Правил съм кюфтета с какви ли не съставки - сирена, кашкавали, колбаси и т.н. Е с тиквени семки не бях правил, не ми беше идвало и на ум - за морков ...
Само че Чедото преди няколко дни се изказа отрицателно за морковите и заяви, че не ги понасяло под каквато и да е форма.
Е как е така, ще се пробваме ... 

И така:
Продуктите:
0,5 кг кайма (моята си беше от ситно кълцано от мен месо - телешко и свинско);
едно яйце
любимите подправки - сол, черен пипер, кимион, риган и щипка индийско орехче
и два огромни моркова

Приготвянето:

Е тука няма какво да обяснявам - морковите се обелват и настъргват на най-ситното ренде. ако са много сочни, леко се изцеждат.
Всички продукти се смесват и месят поне 10-а минути. (това е тайната на хубавите кюфтета- хубавото и яко месене).
Оформят се кюфтетата, овалват се в брашно и се пържат.
Предпочитам на по-слаб котлон (примерно на 6-та от 9 степени) и почти равно количество мас и олио с една-две цвърчащи в него скилидки чесън.

Резулататът стана Дзверски трепач

И ако нямах свидетел на приготвянето, нямаше да ми повярват, че това са кюфтета с морков...

Удавен ТУТМАНИК с извара




Днес е неделя - ден за отспиване. Да ама не - ококорих се още в 6,30 часа, и никакъв сън не ме хваща ...
Та реших да "разнообразя" неделните закуски и от хладилника ми се "ухили" едно пакетче извара и сякаш ме подкани да сътворя нещо с нея. Нещо, ама тестено .... Та направих следното:

Продукти:
350 грама извара; 500 грама брашно (1/3 обикновено бяло, а останалото типово - такива имаше); по 1 ч.л. сол, захар и суха мая; 2 с.л. олио
необходими са още 1-1 1/2 ч.ч. прясно мляко и две яйца

Приготвяне:
Пресятото брашно се смесва с маята, солта и захарта и към него се добавя изварата и олиото, и започва да се меси.
Долива се съвсем малко прясно мляко (зависи от влажността на изварата) - да се получи меко еластично тесто. 
Покрива се с флио и се оставя да втасва - този път се изхитрих предварително включих фурната на 50 С (докато месех), сетне я изключих и бухнах вътре купата. 
(Някой път ще опитам и номера с микровълновата).
След 40 мин. имах ей това:
С намазнени ръце оформих топчета и отидоха да си се подуват в леко намаслената тавичка.
Включих фурната на 200 С и докато те тихо и кротко си се раздуваха от кеф, чукнах две яйца и ги разбих с почти цяла чаша прясно мляко (да съм точен с 3/4). Добавих и  щипка сол ...
И с тази смес залях нищо неподозиращите топчета и направо ги удавих ...


Толкова ми дожаляха, че направо ги преместих във фурната ... След 20-а мин. бяха тръгнали възмутено да излизат от тавата, но не би ...
Покрих ги с фолио, оставих само долния реотан да си ги пече отдолу .... и след 45 минути един неустоим аромат ме подгони да ги вадя от там 



 и да пътуват към масата, където нетърпеливо ги чакаше гладната банда ...


и пак 
и много много бързо почти цялата тавичка отпътува в историята

Пухкав и невероятно вкусен тутманик .... (ако цялото брашно беше само бяло, нямаше да мога да го удържа в тавичката)...

Дзверски вкусна закуска за млади и не дотам млади!












събота, 7 февруари 2015 г.

Кайзеровано БОНФИЛЕ (сушено)






Признавам си, със сушено филе или бонфиле - тип домашна пастърма или филе Елена, не мога да изненадам никого. 
Всеки любител си знае неговата рецепта, процес на солене, на подправяне и сушене.
Независимо от това си има тънкости, хитринки и други секретчета ....
Сега е подходящо време за правене на подобни месни любими изделия и отначало възнамерявах да направя една по-обширна публикация, но ще я отложа за неопределено бъдеще ...

Нямам търпение да споделя последните си експерименти, които надминаха всякакви очаквания - особено вкусови.

И така: 

необходими са ни хубави свински бонфилета (моите бяха почти по 450 гр. едното), които добре се почистват от ципата, от разни други нещица и се оформят с ножа да приемат по-добра форма (т.е. тъничката част се изрязва, горният по-дебел край поизрязва).
Само уточнявам, че количествата са напълно ориентировъчни (колкото за няколко броя - на два пъти ги пробвах с по 3 бонфилета)

Експеримент ПЪРВИ:

150 грама морска сол се слагат в около 300 мл вода, заедно с 1 даф. листче, 3-4 зрънца черен пипер и се слагат на котлона да заври и се бърка докато се разтопи солта. Прецежда се и се оставя да изстине.
Сетне към тази смес се добавят около 250 мл хубаво ароматно червено вино (ползувах мерло).
В течността се пуща едно сурово яйце и то трябва да потъне така, че отгоре да остане около една монета от 20 ст. 
(При необходимост се добавя още малко сол).

В тази марината се слагат бонфилетата, отгоре притискат с чиния, захлупват се и се оставят да се поят от 24 до 36 часа ( в зависимост дали предпочитате по-соленко).

Вадят се, измиват се добре и за максимум 30 -а минути се оставят да се избистрят в студена вода.

После се слагат между две дъски и се притискат с тежест (една туба с минерална вода 10 л) е напълно достатъчна за 12 часа да ги оформи и посплеска.

Промушва им се и връвката, на която сетне ще висят със "страшна тежест ".

Сега идва и момента на овалването в подправки (и тука всеки си има любими), но аз ползувам леко лютив червен пипер, черен пипер, смлян чимен, кориандър, сушена чубрица и риган. 
(обикновено тази смеска се смесва с бяло вино или/и лимонов сок, но този път предпочетох изцяло сухия вариант).

Поради наличието на чимен - тези ги кръстих кайзер пастърма от бонфиле...

И хопа на терасата - да си се ветролеят на студеното и да си се сушат.

Този път за една седмица бяха направо идеални за хапване.

Експеримент ВТОРИ:
Същата процедура на мариноването, но вместо вино прежалих 100 мл бърбън и 2 с.л. мед.
Всичко останало - пак същото.

А сега и малко да го онагледим изложението, че и то взе да изсъхва

Това са осолените и пролежали под тубата филенца.  На преден план е едно от тези в уискито, а на заден - тези в червеното вино.

Ето ги вече отъркаляни обилно в подправките и готови да тръгнат към пътя на дългото чакане да изсъхнат...



На седмия ден от висянето на студено и проветриво


Седем секунди по-късно:



Оказа се невероятно - ама наистина Дзверский вкусно.

След това историята предпочита да замълчи ....