Е какво пък толкова - скариди!
Всеки обича да си ги приготвя, да си ги запържи в масълце и да им се наслаждава.
Едни ги мариноват в соев сос, други в рибен тайски сос и кой как ли не им свещенодейства.
Да ама не - оказа се, че всички тези работи (като соев, рибен и др.п. сосове) са табу и това доведе до различен начин на приготвяне:
Скаридите се измиват (не се чистят, но който иска, може и това да направи), слагат се в купа с вода и малко сол. Ей така да си починат, докато маслото в тигана загрее и започне да цвърчи, а двете три скилидки чесън в него да заухаят ароматно. И хоп скаридите при тях. И като вземат да се засрамват (демек да се позачервяват), се долива една кафяна чашка хубава водка и след две-три минути, упоените скаридки са готови за масата.
П.П.
Понеже доста често се правят, вместо водка може да се сложи и уиски, както и да не се чака всичкият алкохол да се изпари, а както са в тигана - да им "драсне клечката" и да се поднесат фламбе ... Страхотна атракция
А тези са задушени в шардоне:
В действителност, това не е рецепта, а начин на вкусно приготвяне на една от най-големите вкуснотии, които признавам - свински джолан с кожата.
Останал ми е един такъв спомен от детството, когато Баба свещенодействаше до опалената пещ, слагаше свинското в тавата, отгоре връшника и затрупваше с искряща жар... И онова божествено неповторимо ухание на месо и дим .... Ндааа, това беше отдавна... Кирпичените пещи вече изчезнаха, връшниците са антика, а онези тави са само в спомените ни.
Та да се върнем в реалността - сега имаме електрически фурни, конвектомати и все пак най-вкусният джолан си става в гювеч.
След като наскоро се сдобих със страхотна чугунена тенджера, реших, че си струва да се опита и да заменя гювеча с нея... Резултатът беше невероятен, а времето за печене с около час по-малко.
Има хиляда начина сигурно за подготвяне на джоланчето за печене - някои го мариноват в куп подправки, други го и шпиковат с какво ли не (та чесънът е направо задължителен), мажат с мед, червен пипер и т.н., т.н..
Е така си е, но най се усеща вкуса на месото, когато е чисто - само сол и черен пипер.
Един хубав голям джолан варира от 1,5 почти до 3 кг. На няколко место го надупчвам с острия нож, осолявам - ама ей така съвсем идейно (около 1 ч.л. сол ) и значително повече наблягам на черния пипер (почти 2 ч.л.). След това джолана се намазнява обилно (предпочитам със зехтин) и хоп в тенджерата да си почине за известно време.
Единственото друго, което си позволявам е да му добавя една чашка хубаво червено вино.
След това - във фурната, която включвам на 200 С.
За около час.
Прави му се ревизия като се маха капака - вече ври и кипи. Чудесно - обратно във фурната пак похлупен, но вече на 180 С. След около 1,5 часа се е разкапал направо горкият, а и вече започва голямото слюноотделяне.
Е, не ще почакаме още малко - маха се капака, включва се вентилатора на фурната - за няколко минути, колкото да го грабне огъня.
И веднага след това на масата - при гладниците, кокалчетата се хващат и самички се изшмугват от месцето.
Е, преди да го нападнете безмилостно, не забравяйте да посолите ...
Върви си и с винцето, и с бърбънчето.
Това е просто мой любим и различен начин за приготвяне на свинско на скара и което доста често правя - ей така за удоволствие.
Нарочно не давам количества, защото и не се налага ...
Най-подходящи
са месо от плешката или от бута - хубави, цели продълговати парчета,
които се нарязват по дължина на месото на дълги тънки "филии".
Най-добре се реже, когато месото е добре охладено.
Всеки резен месо се слага върху дъската и се нарязва ей така:
без да се реже докрай.
После се хващат двата края и няколкократно се промушват срещуположно и месото се сплита ей така:
и се подготвят парчетата месо
по средата се набождат с клечка за зъби, за да не се разделят парчетата при печенето.
След
това месото се маринова - в купа. Слагам му черен пипер на вкус, смлян
кориандър, идея кимион, както и сок от нар (наршараб) и зехтин.
При слагането на подправките няма сол. Осоляването правя след печенето или в самия му край.
Оставям в хладилника поне за 12 часа.
После печем на силно загрята и леко омазнена скара:
Стават страхотно крехки плетеници- Резултатът е потресающ - вкусно, крехко ...
Резват се на по две и се сервират с гарнитура по вкус (варени картофи с лук, някаква зелентия и т.н.)
Добър апетит!
