Показват се публикациите с етикет агнешко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет агнешко. Показване на всички публикации

петък, 18 ноември 2016 г.

Агнешка главичка - няколко начина да се приготви




Свикнал съм да правя агнешката главичка основно през пролетта и се изненадах доста като видях по месарниците сега в началото на есента да се продават. 
Е няма как да се подмине този деликатес, който за някои хора изглежда направо ужасно. На тях просто трябва да им се "спести" вида на главичката и да им се поднесена вече приготвена.
По моя преценка, агнешката главичка е по-вкусна, по-нежна, също така с по-меки кости от шилешката. Просто трябва да се внимава при покупката - особеното, че тя просто е по-малка по размери.
Агнешката главичка може да се приготви по десетки начини, макар че моят фаворит са един два начина.
Все пак трябва да се има предвид, че агнешката главичка има малко месо и затова една главичка е максимум за двама човека, а при някои по-ящни - и за сам човек. Затова като се прави, нека да се правят поне две три наведнъж. Каквото остане, може добре да се съхрани във фризера.

Тъй като не възнамерявам да правя друг пост за нея, накратко ще дам някои основни неща при приготвянето на агнешка главичка.
На първо място, желателно е агнешката главичка добре да се измие и да се отстранят с остро ножче остатъците от съсиреци, кожа и т.н.След измиването е добре просто да се накисне за час два в студена вода.

Любимият ми начин за приготвяне е агнешка главичка на фурна като я правя по два начина: по-бавен и по-бърз.

Започвам с по-бавния
Изчистената главичка се слага в тенджера с вода, колкото да я покрие, малко сол, по няколко зърна черен пипер и бахар, един - два дафинови листа, щипка риган. Носи и други подправки и дори зеленчуци - като морков, лук, чесън. Вари се на среден огън около 2 часа. Отпенва се от време на време с решетъчна лъжица.
Ако се ползва тенджера под налягане, става доста по-бързо. 
Ползвам кукъра на режим "варене" и става за около час и половина. Готова е, когато като боцнеш с вилицата, месото лесно да се отделя.
Изчаква се да изстине, обезкостява се. Вади се езика, черепът се разполовява и се вади мозъка.
Нарязаното месо се наръсва с малко подправки (черен пипер, шарена сол и т.н.), слагат се няколко бучки масло и се запича във фурната до зачервяване...

Този път я правих по бързия и по-мързелив начин: 
Изчистената главичка се осолява, намазва се добре с олио и се поръсва с червен и черен пипер. Поставя се в тавичка с една чаша вода, завива се с алуминиево фолио и заминава във фурната за около 2 часа. Първоначално за около 20-25 мин. на 220С, а след това - на 180С. След около час и малко се вади тавата, проверява се степента на запичане и се пече без фолио като се обръща един два пъти. При необходимост може да се добавя по малко вряла вода в тавата. Ако се ползва вентилатора на фурната, става и по-бързо.





 Ето я след след два часа печене - последните 20-а мин. на вентилатор.

 И при това леко изстинала. 









Следва обезкостяването: необходими са малко остро ножче, както и голям як нож. Макар че най добре се справям направо с ръце.
Първо се отчупват челюстите, обира им се месото и се отделя езика, както и останалото месо от главата.
Езикът се почиства.





 Следва "операцията" на черепа:
 Първо се разцепва по дължина през средата - там костта е сякаш леко разцепена.

 След това от задната страна - по средата на черепа - има едни напречни резки - мястото на съединяване на плочките от черепа.
Става лесно с остър и як нож.




 Ето го черепът е разцепен по дължина и напречно.

 Вади се мозъка внимателно, за да се отдели както си е цял.

 Вадят се и очите и ако още малко месце, се отделя.

 Всичко останало заминава за кучето.









  Отделеното месо и езика се нарязвам на късчета, нарязват се и 2-3 скилидки чесън.

 Ако е необходимо, леко се посолява, доовкусява с черен пипер.

Всичко се прехвърля в тавичка, капва се една идея бяло вино и се слагат бучки масло отгоре.
Мозъчето се слага отстрани и върху него бучка масло.



Тавичката заминава във фурната - буквално за 15 минути - колкото маслото да промени вкуса си.
Ръсването с цървено пиперче е задължително - па ако е и лютичко направо отваря апетита за питието ... което е на масата задължително.
Може да се поднесе и наръсено с магданоз и резенчета лимон.




 
Та така, вече е ясно горе долу всичко.
Приемаме, че вече има готова сварена и обезкостена агнашка главичка.
Какво още можем да направим?

Ето още няколко варианта:
 
 Супа 
В малко масло се запържва 1/2 връзка пресен лук (или 1 главичка лук), нарязан на ситно, един два моркова на ситно. И/или 1 с.л. ориз (или един два картофа, нарязани на ситно). Добавя се месото (без езика и мозъка), залива се с около 1 л от бульона от варенето, разреден поравно с вода. Овкусява се със сол, черен пипер и джоджен и магданоз.
По желание може да се застрои с мляко и яйце.

 Само варена:
По-горе писах как става.
Просто нарязаното месо може да се овкуси с подправки на вкус и да се поднесе топло, както е варено.

 На фурна
Както описвах по-горе, но може да се добавят картофи.
Особено подходящи са и залентии - зелен лук, спанак, лапад, коприва и т.н. като добавки към месото на фурна.
 Агнешка главичка в шкембе:
Е тука трябват доста повече неща от агнешката главичка.Необходими са и карантиите (дроб, сърце и т.н.), може и още малко месо, както и поне едно шкембе.
Всички продукти (без шкембето) се сварят по описания начин с подправките, нарязват се , смесват се с месото от главата. Леко се овкусяват и с тях се пълни шкембето. Пече се в тава с малко вода под фолио на 180С за около час и половина.

петък, 6 май 2016 г.

Св.Георги и пълнено агне на пещ




Св. Георги е от малкото светци, обичан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. 
Гергьовден се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия. 
На иконите Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страховит змей, победен от него.
За нас това е един от най-големите и тържествени празници, който поставя началото на лятото. Прави се курбан в негова чест, пече се агне и обреден хляб, както и семейството се събира на празничната трапеза.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които празнуват днес! както и на тези, които празнуват без повод...

Както винаги Гергьовден по традиция посрещаме с печено агне, макар че Великден и Гергьовден ден тази година и май печеното ще ни дойде в повече. Макар че народът е казал "Ядене връз ядене върви, ама бой - не".
 Вече съм показвал печени агнета на пещ - пълненото агне на Венцо и агне на пещ, и затова много много няма да се повтарям, а ще направя нещо като разказ в картинки. Все пак всеки път по нещо се прави различно - иначе няма да съм си аз, а ще е някой друг...

Най-добре е прясно закланото животинче да бъде провесено на ченгел и да се остави поне 24 часа да се оцежда.
Виси на ченгела над тава и се оцежда. Този път се изхитрих и му сложих една торба - да не цапа.
След това както си е провисено, е и най-удобно за втриване на солта, червения и черния пипер.
За целта са необходими поне 10-15 грама сол на кг, 1 ч.л. червен пипер и 1/2 ч.л. черен пипер, както и толкова смлян сух розмарин.
Подправките се смесват и с ръка хубаво се втриват отвън и отвътре.
В идеалния вариант животинчето се намазва с размекнато масло - поне едно пакетче, но в случая поравно олио и масло.
Оставя се така с подправките поне 6-8 часа.


Прави се и плънката - дреболиите се сваряват и докато изстиват, в тенджерата се задушава поне 1-2 връзки ситно нарязан пресен зелен лук, 1 кг ориз; добавят се поне три литра течност (част от бульона от дреболиите и вода); сол и черен пипер на вкус; добавят се нарязаните на ситно дреболии и връзка пресен гьозум (джоджен). Изчаква се ориза да поеме течността.


Тавата се подготвя като в нея се нареждат като скара увити в алуминиево фолио летви.
Излишно е да споменавам, че този път пещта беше запалена към 21,30 часа с идеята към полунощ или малко по-късно агнето да се намърда в нея и на сутринта да е готово, за да може моабета да започне от обяд, а не в късния следобяд.







Следва най-важната част - пълненото: необходими са поне двама човека, че и трима - един го държи по гръб, втори го разтваря, третият пълни.
И в това време наздравицата върви с пълна сила.
Не е възможно да се прави тази процедура и за майсторите да няма глътка хубаво питие.












Тъй като добичето бе доста голямо и едвам го напъхахме в голямата тава, се наложи да му резнем главата с част от врата и вместо да бъде зашивано, главата замина вътре в агнето - да затвори отвора.
В тавата се наливат по една водна чаша ракия, кока кола и бира.
Направо кощунствено, нали?




След 3 часа пещта е на жар, добре загряла.
И майсторите вече са добре загрели....

 Тавата много добре покрита с няколко ката алуминиево фолио, добре притиснато по ръбовете,
 поляга във фурната.
Затваря се плътно и направо се забравя...
Това действие е било извършено към 3,00 часа (без участието на моя милост, която "предаде фронта " и майсторите отиват да спят.
А този, който се е предал първи, рано рано в 7,00 часа прави "инспекция" на пещта и тавата ...





Това е на сутринта в 8,00 часа.

Красота...

Вижда се резултата от подготовката за агнето за печене и загряване на пещта - изпразнения амбалаж ...

Сега е момента да започне да се полива с отделилия се сос в тавата...

През 30-а минути и да си стои под фолиото...










Красота!

Беден ми е речника да опиша Дзверския аромат, който се носи от тавата ... 




Дзверска красота!
















Гладниците са заседнали на масата, но все пак двама се прежалват да домъкнат тавата на масата и баш майстора внимателно отделя горната част на ребрата, разпределя по чиниите плънката и месце ...











Трапезата е заредена, моабета може да започва ...

Май от тук нататък ....

аха остана да се покажат една две - порции ...




















порция



По принцип най-вкусната част е за майстора - опашката, но той щедро я остъпи.
Па и се вижда, че ръката му вече е трепнала.
По-добре историята да спре до тук..

Наздраве и Честит празник!

четвъртък, 28 април 2016 г.

Печено агнешко бутче



























Колкото са майсторите, толкова са и начините на приготвяне на агнешкото бутче. Нямах намерение да правя отделна публикация, но все пак реших да споделя традиционния начин, по който го приготвям.
Необходимо е едно агнешко бутче около 1,5 кг, но и по-голямко е по-добре; сол, червен пипер, стръкчета пресен джоджен.
За мариноването: 1 с.л. горчица, 1 с.л. мед, 1 ч.л. черен пипер; по 1/2 ч.л. смлян кориандър и чили; 1/4 ч.л. смлян розмарин, 3-4 с.л. водка.
Изпълнението е простичко, но започва от предния ден:
С остър нож се надупчва бутчето на десетина места. Смесват се в купа всички смески за мариноването и с ръка се втриват в месото. Бутчето се поставя в найлонов плик и заминава в хладилника за 24 часа.
Преди печенето се изсипва в метална тавичка, в която е сложена метална скара (за да не се опира месото на дъното на тавичката). Солта и червения пипер се смесват и с ръка се втриват в бутчето. На няколко места му се бодват стръкчетата пресен джоджен. В тавичката се налива вода (но често слагам бяло вино), завива се добре във фолио. И заминава във фурната на 230С.

Пече се така около час и половина.

След това се вади тавичката, внимателно се отстранява фолиото (да се изгорим от парата).

Залива с малко от соса от печенето и леко се намазва с червен пипер и мед.







Допича се още около 1 час на 180С.

По някое време бутчето се обръща и се повтаря процедурата с мазането с червен пипер и мед.

За толкова време месото се "разкапва" и отделя от костите.
Дзверски вкусно.

Наздраве!


Мога само да добавя още няколко снимки:

 

Тука е месото след махането на фолиото и леко запичане на 180С на вентилатор.

Много добре се вижда скаричката под него, за да няма допир с течността при печенето.












Сервирано със соса от печенето след леко сгъстяване и с картофено пюре.











Обезкостено и резнато.

и още един път - наздраве!

А че е дзверска вкуснотия е излишно да споменавам.