сряда, 22 февруари 2017 г.

Самоделна домашна сушилня за колбаси


От ноември до сега бе сравнително спокойно за домашно приготвяните ми колбаси - достатъчно хладно (дори и студено), достатъчно провертиво, за да съхнат на остъклената тераса на теферич.
Само че взе да се затопля и ме обхванаха едни притеснения ... 
Варианта за сушене на суджуци, луканки, филета и т.н. в хладилника си остава. Само че ми се струва доста бавен и понякога ми липсва търпение да ги чакам.
Варианта със сушилнята за плодове не е най-подходящ, защото (поне моята) има минимална температура, която поддържа от 30С и от там нагоре. Стават, ама ... нещо като печени на слаба температура, а не като изсушени.
Та доста се замислих, почетох и т.н. 
Като се има предвид, че мерак имам, а техническа грамотност хич, предпочетох един простичък вариант, който ще споделя ...
Целта ми беше да получа някакво уредче, което да ми върши комбинирана работа, като имам предвид, че температурата за сушене може да бъде до 20С. Това значи, че и в топлото лято през деня ще бъдат в хладилника, а вечер - в уредчето на обдухване.
Нямах подръчни материали, та се наложи да купя една голяма пластмасова кутия:


Водеше се кутия за дрехи и струваше цели 9,00 лв.
Проблем се оказа вентилатора: Опциите бяха много - с вентилаторче от компютър, но то иска адаптор (де да го търся); вентилатор за баня с датчик за влажност и температура (оказа се адски скъп) и се спрях на най-обикновен и евтин вентилатор за баня - 12,90 лв.
Имах разни идеи за реостат, датчици и т.н., но всичко се оказа много сложно за моя технически гении.
От там нататък се оказа лесно:


Очертах тялото на вентилатора върху кутията и го изрязох с остър нож.


От изрязаното личи, че не съм в "клуба на сръчните ръце", но това е без значение.
Тъй като стената на кутията се оказа тъничка, с размерите на вентилатора изрязох един дебел и твърд картон, на който направих същия отвор.

Закрепването на вентилатора с четири болта не се оказа трудно- просто трябваше точно да пробия дупките им в картона и кутията. Свързах и кабела, което не беше не трудно.


Следващата стъпка бе да се направят по пет дупки от всяка страна и да се сложат напречните пръчки, в чиято раля влезнаха пет яки метални шиша за печене на месо.
И цялата насрещна стена на кутията - срещу вентилатора, добре да бъде надупчена, за да може да излиза въздуха.


В крайна сметка самоделното съоръжение е готово.

Стана направо красавец. И поради липса на готова продукция за сушене, само в името на експеримента, му бухнах една единствена петалка за проба. Разбира се отгоре се слага капака на кутията и трябва с нещо леко да се притисне.


За 12 часа направо промени цвета й.
Вентилатора вкарва в кутията много въздух - на опаковката пишеше, че е с капацитет 100 куб.м. на час. Няма опасност да вкарва боклуци, тъй като има нещо като мрежа.
На първа проба прецених, че не е необходимо вентилаторът да работи нон стоп 24 часа.
Затова взех и ей този прекъсвач, който е за 24 часа и може да се наглася на всеки 15 минути: по 15 минути работа и толкова почивка. Струва ми се, че дори режима 15 минути работа и 30 минути почивка като за начало ще бъде експериментален.


Така сушилката вече е готова. Излезе ми малко по-малко от 30 лева и ми отне цели два часа да я направя като се има предвид, че точно за това не съм от най-сръчните. Не е като да разфасоваш едно агне, което го умея...
Тези дни ще подготвя продукция за сушене и ще пиша повече и допълнително.
На този етап с моята техническа грамотност и сръчност - толкова.
Приемам всякакви предложения за подобряване на самоделното ми изделие.

П.П. Не се стърпях и я понапълних сушилнята с различни неща:


През следващите дни ще ползвам различни режими на работа на вентилатора и ще отчета резултатите.