Нещо запечено с кайма и елда

  Всичко се започна от една закуска. Гледам поне веднъж на две седмици да направя закуска с елда - демек каша от елда. Елдата при нас е малко позната, а е много полезна. В Русия с тяхната гречка каша, и в Англия много спорят коя каша от елда е по-вкусна. По принцип се оказва, че за нас елдата освен че е непозната, я приготвяме и по доста неправилен начин и затова остава един такъв особен и непривичен аромат, че няма как да ни хареса.

 Е, сега ще споделя възможно най-правилният начин за приготвяне на елдата (гречка), за който руснаците гарантират:

 Елдата се почиства от примеси (тази, която продават на нас няма нужда - тя е от най-скъпите и е добре почистена), измива се с течаща вода няколко пъти и се оставя да се отцеди добре и леко се подсушава с кухненска хартия.

 Сетне се прехвърля в тиган и направо се пече в него на силен котлон (без мазнина и без каквито и да са добавки). По този начин зрънцата на елдата се разпукват и си пущат естенствената мазнина и аромати и стават по-лесни сетне за варенето.

 В тенджера се загрява вода до завиране - на 1 ч.ч. елда поне от 2,5 до 3,5 ч.ч. вода и елдата се пуща във врялата вода и се вари поне 10-а минути като след 5-6 минути се оставя да къкри. В края на варенето се слага масло (колкото повече, толкова по-добре) и сол. След изключването на котлона се оставя поне за още 10-15 минути под капак.

 Става уникално здравословна закуска.

 Та и аз я направих по този начин, само че добавих и ситно нарязани моркови - цели два, но залитнах в количеството и ми артиса повече от 1 ч.ч. Горе долу почти две чаши.

 И се зачудих какво да направя с остатъка - няма да се хвърля я, а за другия ден няма да е вкусна.

Както си беше в тенджерата, й добавих един нарязан домат, две яйца, избутах я в единия край и сложих две филийки хляб да поеме излишната течност. След омекването на хляба поотделих от коричките и мекичкото го намачках при елдата.

След това при елдата добавих 500 грама свинска кайма и добре разбърках.

Отделно 250 грама гъби печурки, 1 голяма глава лук и 2 моркова нарязох на ситно, задуших в масло и след изстиването добавих при каймата. В хладилника имах и малко изостанала от преди отпуската поизсъхнала моцарела около 150 грама, която нарязох на ситни кубчета и добавих вътре. 

Последва подправяне на вкус - сол и черен пипер, малко кимион, риган и щипка балканска чубрица.

Подготвих си две порцеланови тавички, които затстлах с хартия за печене.

Малък трик - хартия се откъсва на достатъчно голямо парче, добре се намокря и смачква на топка и сетне се застилат тавичките. Така добре заемат формата им и са лесни за застилане.

Едната само я омазних, а в другата сложих достатъчно голямо парче бутер тесто.

Получената смес разпределих в две тавички и добре увих с хартията за печене.

И веднага във фурната на 180С за около час.

Изчаква се да изстинат малко и опеченото се вади от формичките - хартията се отделя лесно и сетне се сервира в чинии.

Реже се лесно на филийки...

Точно от този вариант не останах много доволен - бутер тестото леко се беше степало.

А това стана уникално. Не мога да опиша за какво става реч ... аромат и вкус невероятен.

Не мога да опиша колко уникално вкусна запиканка стана. 

За съжаление не успях на тази моя измислица - да й измисля :) каквото и да е име.

Проста невероятно, без малко дзверски вкусно (само още малко месце и ще стане дзверско), направо си е като колбас. Освен като ястие, като изстине може да реже тънкофайско и да се сложи върху филийка на сандвич ... абе какво да разправям - измишльотина, ама вкусна и засища.
И все пак - престрашете се, направете го, опитайте и НАЗДРАВЕ!

Чоризо домашно

  Лятните почивки свършиха, септември преполови - есента започна да чука на вратата и да се мъчи да се пъхне през прозореца, за да ни погали със застудяващи пръсти.

 Значи е време да подхващаме първите проби за сушените мезета. Вечер вече е доста хладно и могат да се сушат на терасата, а през деня да зимуват в хладилника.

 Докато бях в отпуск получих от ФБ приятел Емил Русанов рецепта за домашно чоризо. 

 След като се заредих с доста неща от магазина на Данко в Бургас, особено на едни сушени свински черва на шпула, каквито не бях виждал и ползвал до сега, реших, че това ще е първото, което ще направя. Пък и досега не съм правил и си струва опита.

 Направих го, опитах първото парче и мога да споделям.

 Започвам с рецептата, която ми прати Емил като изрично ми е писал, че е негова като резултат на принципа "проба-грешка", предупреждава, че става доста "миризливо", както и че дава съгласието си да я публикувам.

 Ето я:

Месо свинско за готвене леко шарено 8 кг  и сланина 2 кг 

сол 220 гр 

риган 50 гр 

пипер червен 150 гр 

пушен пипер 100 гр 

черен или бял пипер 30 гр 

чесън на прах 30 гр 

кимион 50 гр 

5 кг месо се мелят на ситно, а другото месо и сланината на едро или се кълцат-Всичко се омесва, цапаницата е голяма. За по-лесно омесвам подправките с месото, когато е нарязано. 

Пълня в свински черва 32/34 мм навивам през 25 см и в сушилнята. 

Ако е за печене, солта е 150 гр. 

Работя в по големи количества и затова ти давам този грамаж.

Добре си е дал човекът грамажите, просто се дели на 10 и се получава количеството подправки на килограм, така както предпочитам да ги давам, че е по-лесно.

След като я изчетох няколко пъти, реших, че ще я пробвам, но с няколко изменения:

На първо място, ако се суши, за да се избегнат всички рискове е най-добре да се ползва и нитритна сол. Затова за кило кайма - 20 грама сол - по 10 грама нитритна и обикновена сол.

Това, което ще се остави като наденица във фризера - за печене или готвене си остава с обикновена сол. Нитритната само ще му навреди. И количеството сол от 15 грама на кило е напълно достатъчно.

На второ място, домашният колбас за сушене изисква слагането на малко захар за активиране на процеса на зреене. Затова на килограм кайма 3-4 грама захар. Може всякаква - обикновена, кафява или фруктова. Имах кафява и сложих от нея.

На трето място, след като ще е чоризо, нека да е пикантно, а не само пиперлия и затова замених 15 грама червен пипер с 5 грама червен пипер, 5 грама лютив червен пипер и 5 грама чили на люспи, увеличих и черния пипер от 3 на 5 грама.

Тъй като се правеше експериментално, направих 1/3 по рецептата на Емил, 1/3 с моите добавки и 1/3 за печене, в която добавих и 5 грама чубрица.

Сега ще опиша какво направих като месо и т.н.

1,2 кг свинско месо за готвене бе смляно на кайма.

1,2 кг свинска плешка си поиграх да я накълцам със сатъра на доста ситно.

На пръв поглед е играчка, но когато месото е леко замразено, става лесно. Нарязва се на ивички, сетне на кубчета и със сатър се накълцва.

Забавно е и дори може да си сложиш и едно питие.

За съжаление, сланината ми беше ей такава тънка и доста прошарена, ама в магазина нямаше друга.

500 грама сланинка бяха нарязани на ей такива мънинки парченца. Не ми се щеше да я кълцам и я оставих така.

Най-лесно се реже, когато се замрази.

Последва омесване на двата вида месо и сланината и разделянето на три равни части.

Всяка се тегли и според теглото се слагат подправките, както са посочени по-горе.

След хубаво омесване, с т.нар. строителен шприц за силикон (хваща 700 грама кайма) напълних в сушените естествени свински черва на шпула. Не трябва да се накисват предварително - пълнят се както са си сухи. Нанизваш на фунията колкото се набере и отрязваш.

Пълнят се лесно, но трябва да се внимава, защото при по-голям напън някои се пукат.

Пълнят се с желана големина - моите са по около 30-а см. Връзват се добре. За първи път почти не се наложи да ги дупча с игла, защото само на няколко места имаше въздушни джобчета.

Цялата операция по мелене и пълнене бе направена на 16-ти септември.

Тези за печенето заминаха във фризера, ама с останалите два вида се разсеях нещо и ги омесих. Уж ги връзвах различно - да си знам кое какво е ...

Тука са на 18-ти септември, след два дни в хладилника и две нощи на терасата.

Вчера беше мрачно, ръмеше, духаше и ги оставих изцяло на терасата. Впрочем тя е остъклена, но при отворен прозорец.

Днес 21-ви като реших да ги прибирам в хладилника, ми се сториха направо готови.

Реших да пробвам с най-малкото парче и го нарязах.

Пълна изненада - направо си беше станало готово за консумация. 

Стегнато и се реже добре.

За аромата няма да говоря - направо ги вика "слагай питието и нападай".

Е и това направих - невероятен вкус. Попаднал съм на моя пикантен вариант, но не люти, а си е точно като хапнеш, посдъвчиш и да усетиш леко лютивичкото.

Дзверска вкуснотия!

И понеже всичко е експеримент, да покажа и как лесно червото се отделя - бели се невероятно лесно, а не като суровото, което залепва.

Данко излезе прав, че в тези черва сушенето става по-лесно и по-бързо.

Впрочем, тази рецепта може да се ползва като базова и всеки да нагоди част от подправките според вкуса си.

Ами какво да кажа повече - дзверски вкусно домашно леко пикантно чоризо.

Правете смело и се наслаждавайте на вкуса му и понеже си проси и питието - НАЗДРАВЕ!

Яхния от телешко с моркови

 От скоро в месарницата, в която най-често пазарувам и имат "дзверска пържола" започнаха да продават и телешко за готвене - на цена около 9,00 лв за кило. И не пропущам поне веднъж седмично да си купя от него.

 Доста хора се страхуват да готвят телешко, защото ставало твърдо и т.н. А то просто си иска малко по-дълга термична обработка. Само че когато готвя в мултикукъра нямам проблеми с него. Има една програма "яхния", на която става разкошно.

 Пак се отплеснах.

Необходими са: 800 грама телешко за готвене, което на нарязано на късове 4х4 см или подобни; 2 глави лук; 3-4 скилидки чесън; 5-6 моркова обелени и нарязани - половината на едро, а другата на ситно.

За овкусяване 1 ч.л. червен пушен пипер, и малко целина, риган и черен пипер.

Изпълнението е лесно: Докато в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. олио и 1 с.л. патешка мас, месото се овкусява с готовата ми гурме сол. Месото се запържва до хубаво зачервяване. След това при него се добавят нарязаните скилидки чесън и лука - едната глава на много ситно, другата на полумесеци и червения пипер. Налива се бульон или топла вода, колкото да се покрие месото, затваря се кукъра и се оставя програмата "яхния" да си свърши работата.

Ако се готви в тенджера, се оставя да къкри поне 40-а минути до хубаво омекване на месото.

След като месото омекне, се слагат нарязаните моркови и останалите подправки - целината, ригана, черния пипер и солта.

Доварява се за кратко - колкото морковът да полуомекне - харесвам го леко хрупкав.

Лукът се е разтопил и е станал на сос. 

Става уникално вкусна яхния. 

Остава да си я сервираме с повечко сосче, филийки препечен хляб и обилно поръсена с черен пипер.

А всеки може да си разнообрази подправките по собствен вкус.

В интерес на истината се прави много лесно и не изисква някакви особени усилия. Няколко минути за нарязване на зеленчуците и също толкова да се нагледа яхнията и да се разбърка няколко пъти.

Пробвайте смело и се насладете на вкуса на топящо се телешко и леко хрупкави морковчета.

НАЗДРАВЕ!