Кюфтета с патладжан и доматен сос

 Наистина на пръв поглед звучи странно - кюфтета с патладжан или патладжанени кюфтета. Само звучи, обаче, а в действителност са просто неустоими в съчетанието на вкусен патладжан с кайма. 

 За това как да си направим кайма за кюфтета отдавна съм престанал да пиша - изписал съм достатъчно. Само подчертавам, че в случая става дума за мляно месо с подправки, а не за купешка кайма с един Дявол дет знае какво има в нея.

За направията са необходими: 500 грама смляно месо (кайма), два средни патладжана, 1 червена чушка, една-две тиквички; 1 буркан консервирани домати; 2 яйца; подправки.

Изпълнението не е трудно: патладжаните и чушката се изпичат, обелват и накълцват на ситно. Най-добре се работи с печени патладжани и чушки - от фризера: вадиш, размразяваш, оцеждаш и кълцаш.

Смесват се мляното месо с накълцаните патладжани и чушка и се овкусяват с подправки на вкус: 2-3 скилидки пресован чесън или 1 ч.л. сух; сол и черен пипер; кимионът е задължителен. Носи и ситно нарязан магданоз.

Като се сложат яйцата се преценя дали сместа не е много рядка и тогава се налага да се добави домашна галета, за да се получи достатъчно гъста кайма.

За домашната галета всичко е ясно - сухият хляб е много подходящ за тази цел.

Оформените кюфтета се изпържват добре. Предпочитам варианта без да се овалват в брашно преди пърженето. Най-вляво са оваляни в брашно - получават една такава малко неприятна поне за мене коричка.

В същата мазнина се запържват и тиквичките.

А сетне се сипва в тигана консервата пасирани домати - като преди това се запържва една малка главичка ситно нарязан лук с добавка на малко черен пипер.

Сервират се в голяма чиния - върху тиквичка кюфте и обилно заляти с доматения сос и още по-обилно поръсени с магданоз.

Кюфтетата стават наистина неустоими, невероятно вкусни и меки.

Тука големият трик е след като доматеният сос заври за няколко минути в него да се пуснат изпържените кюфтета.

За финал мога да кажа само едно пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Баница с лапад

 Баницата с лапад си е направо класика. Най-често се прави с ориз, но заложих на един по-различен вариант - първо с дебели печени одрински кори, второ реших да я правя без ориз, само с лапад и сирене.

И така около 40-а листа лапад (не че съм ги броил), измити и с изрязани дебели жили. Сетне нарязани както ти дойде и задушени в масло (не в олио) заедно с 2-3 стръка пресен лук и оставени добре да изстинат.

В една кофичка кисело мляко загасена 1 ч.л. сода и 1 с.л. брашно, 1 ч.л. сол. Всичко това разбито с 4 яйца.

Изчаква се лападът да изстине и се разбърква с тази смес. При нея се слагат около 150-250 грама натрошено сирене и 2-3 с.л. разтопено масло.

Одринските кори имат едно имат едно предимство - могат да се режат с размера на тавичката (25 х25 см).

Тавичката се намазнява добре и се слага една кора. С решетъчна лъжица се слага от плънката, ама добре да покрие. 

Процедурата се прави докато тавичката се напълни на един пръст до ръба. Нарязва се на парчета и се залива обилно с остатъка от плънката.

Пече се в предварително загрята фурна на 180С за около час като се проверява дали се е запикла отдолу - с йенска тавичка е много е лесно. Просто е видимо какво става.

При необходимост се покрива с алуминиево фолио и се пече до готовност.

При мене бухна като за световно -- напро двойно и  тръгна да ме търси...

Е, след като изстина, се посъбра, но от това не загуби нищо от вкуса и аромата на зелентии...

Невероятна баница за закуска, а и не само...

Правете смело, без да се колебаете.

Вариантът с ориз също е много вкусен.

Една кафяна чаша ориз се  сварява до почти пълна готовност в леко подсолена вода и се смесва с лапада и останалите продукти.

Лично го предпочитам без ориз, но това си е въпрос на вкус ...

Питките за закуска на Дзвера

 Задават се почивни и е време да споделя едни просто уникални и дзверски вкусни питки. Това са ми любимите и винаги кат се присетя, не пропущам да ги направя още повече, че не отнемат много време.

 За тестото ползвам една почти универсална моя рецепта, която леко се различава от лесните ми теста, за които доста съм писал в блога.

За тестото:

1 яйце, 50 грама разтопено масло или 3 с.л. олио (но с масло е по-добре); 300 грама топло прясно мляко; по 1 ч.л. захар и сол; 15 грама суха мая и приблизително 500 гр. или малко повече брашно.

Още са необходими около 80 грама настърган кашкавал (но може и повече), както и толкова бекон (или шунка), нарязан на много ситни кубчета.

Първо се замесва тестото от всички съставки и оставя на топло да удвоява обема си, а в това се настъргва кашкавала и нарязва бекона.

След това се добавят към тестото и се след омесването отново се оставя за 10-а минути да си почине.

Лично аз ползвам купички, които намазнявам, след което слагам в тях тестото и изчаквам да втаса отново.

Може да се направят направо питки и да се наредят върху хартия за печене в тавата.

Не ги мажа с жълтък, а с мляко и разтопено масло.

След втасването като тръгнат да излизат от купичката (то затова и се пълни до половината), заминават във фурната, която е загрята на 180С.

Пекат се до готовност, което става за около 30-а минути.

Следва леко охлаждане, изваждане, намазване пак с масло и малко търпение преди се нападнат.

Ароматът е просто непредаваем.

То си става цяло ястие с тези питки.

Замислил съм следващия път да опитам с добавка на още съставки - като кисели краставички и още нещо от типа - "почисти" хладилника.

А сега си представете тези ухаещи на масло, на бекон питки, поднесени за закуска, какъв тремор в ръцете предизвикват !?

И какво изкушение за изгладнелите ни рано сутринта души...

Хубавото е, че тестото може да се приготви от вечерта, да си престои в хладилника и сутринта след 15-20 мин. направо  във фурната.

Писах повече време отколкото е необходимо да се направят.

Не казвам този път Наздраве, а само Пробвайте и да Ви е сладко.