Палачинки от овесени ядки

 Продължавам с палачинките и направо съм възторг от тези, защото станаха великолепни на вкус, меки и пухкави като катми и в същото време са адски здравословни и при това без глутен. Само за Чедото. Жалко, че този път няма да ги опита.

 Днес е петък и имах доста задачки за вършене. Само че сутринта се събудих още в ранни зори и при това гладен. А се събудих, защото нагъвах една палачинка обилно намазана с крем мед (от този дето си правя редовно) и при това с течен шоколад. Е те това с шоколада ме стресна и събуди. Шоколад по принцип ям малко и то само като мезе за бърбъна. И сега изведнъж - нагъвам яко палачинка и то с течен шоколад.

 Добре де, както и да е събудих се и се стреснах втори път - че ще правя палачинки беше ясно, ама кат знам, че в къщи няма обикновено брашно, що да правя? Има брашно от елда (правя си го), има от ориз, има от нахут (също си го правя), ама инак - само едно брашно за кекс, което нападнах и пробвах преди дни за катми, но това е друга история ... И докато ровех из шкафа, мернах един пакет овесени ядки.

 Е те това беше истината.

Сипах на око от овесените ядки в купата на нутриблендера и за 30 секунди, овесените ядки станаха на финно брашно.

До там ми стигна ума, че да го претегля преди да продължа. Нъль кат готвя, 3/4 от мисълта ми е за блога. Оказа се, че са точно 120 грама.

Това ми беше достатъчно за ориентир.

Две яйца, чаена чаша прясно мляко заедно с 1/2 ч.л. сода и толкова ванилова захар и 1 ч.л. сол бидоха разбъркани старателно и размесени с овесеното брашно.

Тъй като овесеното брашно има нужда да поеме влагата и да си получи консистенцията, оставих тази смес да си почива, а аз се заех с останалите си сутришни занимания.

След 20-а минути проверих какво е станало, стори ми се гъстичко и добавих в сместа още около 50 мл мляко и 2 с.л. олио. Нямах разтопено масло, та затова ...

Получи се една ей така консистенция - като на боза.

Загрях си тигана с дебелото дъно добре, намазах го един единствен път с идея масло и след това намалих силата на котлона с 1/3 и сипвах по един черпак направо в тигана и леко разстилах с черпака.

Печат се сравнително бързо - за около 3 минути от едната страна и минута, две от другата ---

Правят си пуканчетата идеално.

След ваденето се намазват с масло.

Станаха страхотни, меки пухкави и невероятно вкусни.

Вървят си със сладко със солено- с една дума кой как ги обича.

За търпелите да прочетат до тук:

120 грама смлени в блендера овесени ядки

2 яйца

по 1/2 ч.л. сода и ванилена захар

1 ч.л. сол

около 1 ч.ч. и 1/3 прясно мляко

2 с.л. олио

Вместо да се мели в блендера, всичко може да се сложи в купата на пасатора и да се пасира добре.

Впрочем, след като ги направих и докато си ги хапвахме с кеф, потърсих из Нета - оказа се, че има подобни варианти. Така, че съм спокоен - не съм открил топлата вода.

Пица върху лаваш

 Истинските любители на пицата може и да ме разкъсат на парчета заради тази пица върху лаваш. Нека! Но ще кажа, че това е възможно най-бързият и спасителен вариант да се направи невероятно вкусна домашна пица и то максимум за 15 минути от започването до сервирането.

 Точно за такива екстремни случаи във фризера държа пакет лаваш (арабски питки). 

 Фурната се включва на 230-250С да загрява.

 Върху тавичката й се хващат по два броя лаваши, които се слагат направо върху ния - без да се намазнява и без да се ползва хартия за печене. Те са готови и няма опасност да залепнат или да изцапат яко тавата.

 Какво ще се сложи отгоре, зависи от наличните продукти. Може да се намажат с доматен сос и да се наредят саламчета, шунка, кисели краставички и да се поръсят обилно с моцарела или настърган кашкавал. 

Може само резенчета домати и настъргана моцарела.

Поръсва се обилно с подправка за пици - направил съм си такава в един буркан, която съм почти смелил смес от риган, чубрица, босилек, черен пипер, розмарин, кориандър и още някои неща. Някой ден ще споделя по-подробно.

Тавата заминава в загрятата фурна и след 10 минути пиците са готови опечени.

Те това е - максимум за 15 минути, поне две пици.

Могат да си се хапват като обикновена пица, но стават още по-вкусни, ако се навият на руло.

За времето, през което обяснявам, щях да направя и да опека поне четири пици.
Освен бързината на приготвянето има и едно голямо предимство - малкото въглехидрати, заради това, че лавашът е тънък и всичко на всичко е 50 грама, а иначе става богата откъм плънка.

Най-голямото умение, което изисква приготвянето на тези пици, е да не си порежеш пръстите при рязането и стъргането.

Хич да не си правил пица, пак ще стане.

Става лесно, бързо и вкусно.

"Спасително" руло от кайма и още нещо

 Това е нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно. При това не изисква някакви специални продукти - основният е каймата, а останалите добавки са от типа "почисти хладилника". Въпреки това става дзверска вкуснотия. 

 Впрочем има още едно предимство - приготвя се много бързо и може да бъде "спасително" ястие в определени моменти, когато трябва да се сготви нещо изненадващо на вид, на вкус и приятно за поднасяне на неочаквани гости. Може да се приготви и от човек с минимален кулинарен опит стига да спазва основните стъпки по-долу.

 Нарочно няма да давам конкретни количества, както и конкретни продукти, а от обясненията всичко ще стане ясно.

За 6-8 порции са необходими поне 700 грама кайма, която се овкусява със сол, черен пипер и кимион - на вкус. Това не изключва и други подправки, но тези са напълно достатъчни предвид наличието на много други продукти.

Най-важното е каймата добре да се омеси с ръце - поне 10-а минути. Идеален вариант е да се "начука". Оформя се топка и се джаска със сила върху плота или в яка купа. Така поне 10-15 пъти. Целта е каймата да стане хомогенна и да не се разпадне при печенето. Така се правят и кюфтета и кебапчета за печене на скара или на шиш.

Така подготвената кайма може да преседи в хладилника докато се подготвят останалите продукти за плънката.

След това с мокри ръце се разстила като правоъгълник върху найлон, фолио и т.н., с помощта на което ще се навие на руло.

Както е разстелена каймата, върху нея започват да се нареждат наличните продукти - резенчета кашкавал, варено пушено месо, кисели краставички ...

Готови нарязани гъбки от консерва или задушени предварително такива.

Плънката носи всичко що дУша сака и каквото има в хладилника по малко.

С помощта на фолиото (найлона) се навива на стегнато руло.

Тавата се застила с хартия за печене, която леко се навлажнява и върху нея се слага рулото, което леко се намазнява със зехтин и обилно поръсва с галета.

Е не с галета, че е скъпа, а със смлян в блендера изостанал сух хляб. Даже не е необходимо да се престараваме с меленето.

Докато се занимаваме с оформянето му, фурната се загрява на 180С и тавата с рулото занимава вътре на солариум. Нужни са му около 40-50 минути - зависи от фурната и зотава трябва да се наглежда.

Като се позачерви - някъде около 40-та минута, се вади и отгоре му се нареждат резенчета кашкавал. Или гауда, или ементал (!?), абе каквото има и се дозапича за 10-а минути докато кашкавалът се разтопи и позачерви. 

Тука се иска яко търпение, за да се устои на ароматите от фурничката.

За да млъкнат гладниците, докато рулото се пече, на бърза ръка се прави салата от варени картофи с домашна майонеза, още по-бързо се прави и една зелена салата и питието с чиниите се слага на масата.

И докато ония ящници чакат, могат да си пийнат по едно, а леко изстиналото руло да се нареже тънкофайски и да им се поднесе...

Нека тука да свърши историята, че ...

Па и ако някой е очаквал от мене конкретна рецепта, жестоко се е излъгал ...

Мога да кажа само едно - правете смело с каквото имате и НАЗДРАВЕ!