Вчера както си се прибирах към къщи, леко поогладнял, си се чудех за полуфинала и финала на световното каква глезотия да си спретна. Пооформи се някаква идея за телешко - бях срещнал в един руски сайт нещо за мариновано телешко в коняк. Та в кварталната месарница започнах да си избирам подходящо телешко и се спрях на едно парче шол. Та месарката ме попита какво ще правя и й казах, че засега мисля да го мариновам в коняк и сетне ще му мисля дали да го пекна и как. Оу, хубава идея, но с коняк не били правили, но пък правили нещо като пастърма с водка; малки парчета, сол, захар и водка, за 24 часа, сетне подсушаване и направо на масата за мезе.
Идеята ми хареса и за изпълнението й, се сдобих с едно хубаво килограмово парче вайсбрат.
Днес няма да коментирам що е то вайсбрат и защо ми харесва повече и от шола.
Прибирайки се в къщи, попитал Гуглюто "телешко водка" и ми показа в три различни сайта, три рецепти абсолютни близначета, където месото трябва да се приготвя три дни в солта, захарта и водката.
Това единодушие не ми хареса и предпочетох да си действам по моя начин.
Вайсбратът от едната си страна има много нежна ципа, но все пак ципа. Затова ножът за филетиране първо се наточва добре и сетне много внимателно месото се почиства от ципата.
Срязва се напречно по средата на две парчета; по-дебелото - също на две, но вече по дължината на влакната на месото.
Парчетата се оформят с правилна форма като се поизрязват тук таме.
В поизрязването бях по-щедър, щот` от изрезките щеше да бъде приготвено едно мезе към питието, за което малко по-късно.
Двете десни реших да бъдат с водка, а лявото с вино.
Затова и бяха изтеглени по този начин - първите - общо 500 грама, голямото 300 грама и 175 гр. изрезки за пробното мезе.
В стъклена купичка сложих 1 с.л. мед (реших да заменя захарта с мед), 100 мл водка и 25 грама сол. За застраховка - 9 грама нитритна и 16 грама обикновена.
С този мед си отворих сума ти работа и дълго дълго бъркане докато се разтопи. Просто забравих, че истинският мед в студена течност почти не се разтваря. Тая ти ми дейност отне повече време отколкото загубих с купуването и разфасоването на месото.
Процесът на разбъркването, естествено бе стимулиран с чашка (и) водка и работата потръгна.
Та двете парчета бидоха добре опиперени, пъхнати в найлонов плик за фризер, залети с водката (разбирай сместа й с мед и сол) и пликът добре увързан замина за хладилника.
Това действие биде извършено точно 15,00 часа на 13.07.
За третото парче процедурата бе повторена, но с ч.ч. хубаво мерло, 1 с.л. мед и 25-те грама сол (в същото съотношение). Естествено и с добро опиперяване.
От тази смес отделих 2 с.л. и в една купичка накиснах изрезките с добавка и на 1 с.л. соев сос.
Торбичката замина в хладилника в 15,15 часа.
Няколко пъти ги масажирах и обръщах в хладилника.
Точно 24 часа по-късно, едното парче биде измъкнато от плика с водката, лекичко подсушено и нападнато да се реже и естествено веднага опитано.
Първи впечатления:
приятен аромат, но твърде меко и при рязането дори и острия нож трудно държи форма, защото е доста влажно.
На вкус - дзверски вкусно.
В никакъв случай не може да се каже, че е пастърма, защото на външен вид по-скоро прилича на сурово месо, макар че е успяло някак си да "узрее".
Наистина дзверски вкусно - самият аз не мога да повярвам.
Тъй като беше постояло известно време увито в домакинска хартия, вече не беше толкова влажно.
Предполагам, че след една нощ в хладилника ще има съвсем друг вид.
Толкова ме очарова, че едвам дочаках мачът да свърши - за мое удоволствие с очакваната победа на Белгия, и веднага седнах да пиша. Нещо, което досега не съм правил от как водя блога си.
Естествено, ще пусна публикацията, когато всичко бъде изпробвано.
10-а минути преди мача в 17,00 часа, отрязох доста парченца, за да направя сандвичлета.
Хапнаха се с кеф.
Два дни по-късно.
Това е второто парче изкисвано във водката, но не 24 часа, а 48 часа и след като е престояло върху хартия в хладилника - също 24 часа.
Вкусът се потвърждава - сочно, меко, дзверски вкусно и само една идея по-солено.
Това е на петия ден:
Вляво второто парче, т.нар. "ново", а вдясно е първото. Променило е цвета си , потъмняло е и леко се е стегнало.
На вкус - дзверска вкуснотия.
Това с виното съм го оставил нарочно да престои поне една седмица в хладилника и ще бъде отворено утре.
Определено това е най-лесният и бърз начин за направа на този телешки деликатес, който може да се направи не само от вайсбрат, но и от шол или друго хубаво парче телешко.
Заглавието е малко подвеждащо, тъй като това не е пастърма в смисъла, в който я знаем като сурово сушен продукт, но просто не знам как да нарека този деликатес, че да е ясно за какво става дума.
Първо, дал съм количествата на сол малко условно. Това е за нашия вкус- на някой може да му дойде солено, а на друг безсолно. Затова всеки трябва да пробва и да регулира солта по свой вкус.
Второ, задължително парчетата месо трябва да са малки с тегло около 300 - макс. 400 грама, за да се получи искания резултат за 24 часа. Колкото е по-голямо парчето, толкова повече ще да е времето за престой.
Определено това ще е хитът това лято в къщи. Прави се лесно, става невероятно бързо и наистина е дзверски вкусно.
А сега и обещаният бонус:
Това си е направо отделна рецепта:
Изрезките от вайсбрата (основно парчета по дължина влакното на месото) престояха в маринатата около 5 часа.
В тиган загрях бучка масло - 20-а грама с буквално няколко капки олио и пуснах месцата. В момента, в който започнаха да сменят цвета си долях и маринатата и когато завря, изключих котлона, но оставих тигана върху него за още минута две.
Всичко на всичко не повече от пет минути.
Месцето стана невероятно крехко - направо се топеше в устата. Признавам толкова крехко телешко и запържено досега не бях правил.
Дзверска вкуснотия.
Правете смело и да Ви е вкусно, а и да не забравя НАЗДРАВЕ!
