Овнешко с дюли

 

 Няма да обяснявам колко вкусно и полезно е овнешкото, а само констатирам, че е доста пренебрегвано. Дори и по магазините трудно се намира. Налага се да ходя до специални магазини, за да се снабдя с него. Затова като намеря хубаво овче се запасявам и си съхранявам във фризера.

 Доста хора не го харесват заради специфичната му миризма. Гарантирам, че при добро приготвяне я няма, а за вкуса няма да говоря - шиш кебап, кюфтета, че и пържоли, сготвено. Има толкова много начини да бъде сготвено, а този който предлагам с дюли го прави невероятно (Дзверски) вкусно.

 След това предисловие преминавам към начина на направията.

 Количествата са ориентировъчни като за 4-ма човека.

 Необходими са около 800 грама овче месо; 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън; 1 или 2 моркова; 1 голяма или 2 по-малки дюли; 1-2 с.л. олио; сол и черен пипер на вкус, както и 1/2 лимон.

 Изпълнението е сравнително лесно и не отнема кой знае колко време, освен малко търпение.

Месото се нарязва на големи късове - по около 150 гр, измива и подсушава.

В тенджерата се загрява малко мазнина - 2-3 с.л. и парчетата месо се пущат едно по едно и се запържват до промяна на цвета. Ако се пуснат всички наведнъж, месото няма да се запържи, а ще започне да се задушава и няма да се получи добър вкус.Самото месо си има достатъчно мазнинки и затова 1-2 с.л. олио са напълно достатъчни.

Когато месото промени цвета си и стане леко кафяво при него се пущат ситно нарязаните лук и чесън, и след 2-3 минути нарязаните на колелца моркови.

Налива се топла вода, колкото да покрие месото, пущат се нарязаните на едри късове дюли. 

Дюлите само се почистват от семето и натъртвания и др.п. 

Добавя се половинката лимон (не е задължително, но променя вкуса към много по-добър). Силата на котлона се намаля на 1/2 и се оставя да къкри около 40-45 мин. Готово е когато боцнеш с ножа в месото и той прониква с лекота. Подправя се със сол и черен пипер в края на готвенето - някъде около 40-а минута.

Не са необходими други подправки - дюлите и лимонът са дали всичко от себе си.

Как ще се сервира е въпрос на избор.

Може месото да се накъса, дюлите да се нарежат на ситно.

Може да се притиснат леко и да станат като пюре и сосът на ястието да се сгъсти.

Сервирането си е направо въпрос на мерак. На първата снимка е и с лимона.

По-важното е, че ястието става страхотно, месото се топи и всичко е толкова вкусно, че нямам думи да го опиша.

Чашката питие е задължителна.

Наздраве!

Патладжанена фиеста

 Вчера на едно единствено място на пазара мярнах патладжани и изведнъж ми се прииска да направя нещо за хапване с тях. Предишните дни имаше на куп сергии, а сега само на една - дори и цената от 3,50 лв/кг не ме спря. Бях се навил да ги пекна на грила и да направя патладжанени рулца. И докато се чудех какво още да купя, реших да ползвам наличните продукти в къщи и да импровизирам.

 Та така се стигна до това простичко и много вкусно ястие, което в никакъв случай не бих нарекъл гръцка мусака.

 За 4-6 порции (тавичка 18-24 или 20-26 см) са необходими 2 големи патладжана (около 700 грама), ако са продълговати още по-добре; 1 буркан (компотен) домашни нарязани домати (може и консерва); 1 глава лук и 3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно; 2-3 стръка пресен лук; около 300 гр. смляно месо (кайма); около 250 грама моцарела и 100- а грама кашкавал, 2-3 с.л. олио. За овкусяване - сол и черен пипер на вкус; риган или босилек.

В интерес на истината ползвам микс от сушени зеленчуци, които си правя през лятото и 2 с.л. от него са напълно достатъчни за овкусяване.

 Изпълнението е лесно и сравнително бързо:

Патладжанът се нарязва на тънки ивици по дължина и леко осолява и оставя да се оцеди.

В това време се прави доматения сос: в тигана се загрява олиото и в него се запържват лука и чесъна за кратко и се сипва буркана с доматите. Вари се 10-а минути до леко сгъстяване на доматения сос. Като в края на варенето се слагат подправките, сол и черен пипер на вкус.

На дъното на тавичката се слага малко от доматения сос, нарежда се ред подсушени патладжани. Върху тях в едната половина на тавичката се слага половината от каймата, а в другата половина- нарязаната на ивички моцарела. Пак половината количество. Залива се с няколко лъжици доматен сос. И се ръси с част от ситно нарязания зелен лук. Сетне пак ред патлаждани и същите продукти. Завършва се с патладжани, които се заливат с последната част от доматения сос.

Най-накрая се нареждат парченцата кашкавал. Това е защото ме домързя да го настържа.

Тавичката се завива с фолио и заминава на 200С загрята фурна. Пече се така около 1 час. След това се вади, внимателно се маха фолиото и връща вече на 180С за около 30-а минути. Ако се ползва вентилатор - за 10-15 минути. Пече се колкото да получи хубав загар отгоре.

Ястието е готово, ухае ароматно.

В топъл вид е страхотно, но изстинало ми харесва повече (ако остане, разбира се).

Приготвя се сравнително бързо - 15-20 минути, а времето за печене не се брои. 

Не е много фотогенично, но е страхотно вкусно. И най-доброто е, че носи импровизации - в случая в една тава, две различни ястия. Продуктите могат да са различни, важни са само патладжана и доматения сос.

Сушен свински врат

 Свинският врат ми е любим не само за готвене, но и за направа на различни домашни деликатеси, за които съм писал вече доста много.

 В началото на декември правих сушен врат тип руле Трапезица, макар и по- различно. След него тръгнах да търся как се прави домашна шунка от цяло и голямо парче бут и пътьом попаднах на едни полски сайтове, където се описваше как става. (не съм ги запеметявал, а само ги четох през преводача на Гугъл и затова не мога да ги посоча)

 В няколко от тях прочетох за странен начин на подготовка на месото и реших да го изпробвам.

 Та да разкажа какво се прави и какво е различното:

 Взема се пресен свински врат е се оформя на парчета с желана големина. За предпочитане е да са с тегло около 800 грама, защото след изсушаването остават парчета около 500 грама и които се консумират бързо и не е необходимо да се чудиш как да ги съхраняваш.

 Месото се подсушава и се намазва обилно със захар - около 2 с.л. на кг, слага се в плик или купа с капак и заминава на хладно за поне 3 дни. Не посмях да го държа цели три дни в хладилника само в захар и затова само 24 часов престой.

 Отново се подсушава с домакинска хартия, обилно в него с ръка се втрива сместа от подправките и солта, пак в плик или кутия и за цели седем дни в хладилника като от време на време се обръща и притиска с ръка. Отделените сокове не се изхвърлят.

След тези седем дни, се подсушава и всяко парче се слага в сляпо свинско черво, което се връзва и надупчва с игла.

Ако няма черва, леко се намазва с подправки и слага в дамски чорап.

След претегляне следва изсушаване. 

Не се налага да се пресоват, но не пречи да се направи по желание.

Много пъти съм повтарял, че когато парчетата загубят около 30-35 % от първоначалното си тегло месото е готово за консумация.

Затова още при поставяне на терасата за сушене ги тегля и сетне от време на време. Ако няма кантар, за 20-а дни стават почти готови и се усещат на пипане. Нещо не пречи да се резне парченце и да се опита.

Най-добрият начин за съхраняване е готовите парчета да се вакумират.

При липса на вакуммашинка, може да се завият в амбалажна хартия и да стоят на хладно място, но така продължават да се изсушават.

Скоро четох, че най-добрият метод за съхраняване е потапянето в парафин, ако са в черва, но не съм пробвал. Скоро ще експериментирам и ще споделя дали действа като метод.

От тук нататък няма какво да обяснявам.

Следва тънкофайско нарязване, слагане на хубаво любимо питие и ... по добре историята да замълчи.

Всеки може да се наслади на нещо наистина Дзверски вкусно.

Тъй като описах метода, следва да дам и количествата:

Пресен свински врат в желаното количество.

Подправките са на кг месо:

захар - 60 грама (без значение каква е - бяла, кафява, фруктова, въпрос на желание), която се ползва при първоначалната подготовка на месото, както писах

сол - 30 грама - може ситна готварска, може смляна морска или пък едра 

(правих вариант с 10 грама нитритна и 20 грама обикновена - резултатът е много по-добър и като цвят и аромат. Затова мога да препоръчам да се използва и нитритна сол).

черен пипер - счукан на ситно или едро смлян - 6 грама

кимион - 3 грама

Не съм слагал други подправки, за разлика от други варианти, и съм доволен от вкуса. Количеството сол на пръв поглед изглежда много, но в действителност това не е кайма и тя не остава вътре, а голяма част от нея се отделя заедно с изтеклия сок от месото и се получава с много умерен солен вкус (по моите усещания, дори леко безсолно, но така го харесаха повече).

Ами това е, остава да кажа, че става лесно, не изисква някакви усилия, а резултатът е .....

Наздраве!