Свински врат със сос от праз

 Признавам си, че ако няма месо в ястието, все едно, че съм си останал гладен. В този ред на мисли, определено не постя и нямам такива намерения.

 Този път е ред на едно простичко ястие, което се прави много бързо и лесно, а става невероятно вкусно.

 Съставките са свински врат (или друго свинско месо), праз и подправки (сол, черен пипер-на вкус и идея кимион), както и мазнина за запържване (ползвах по равно мас и олио - по 1 с.л.).

 Количествата могат да се преценят в зависимост от Човеците, които ще седнат на масата, но за двама човека 400-500 грама месо и един голям стрък праз са напълно достатъчно.

 Изпълнението е просто елементарно:

Свинското се нарязва на кубчета като за шишчета и се опиперява. Нека така си постои докато празът се нареже на много ситно.

В случая не пропуснах да "мариновам" месото в прясно мляко за около час и нещо.

Просто става по-вкусно. 

Мазнината се загрява силно и месото се пуща на малки порции в нея, за да се запържи до зачервяване.

Сетне се сипва всичкият нарязан праз и 1 ч.ч. топла вода (може бульон, бяло вино, светла бира - по вкус).

Намаля се силата на котлона с 1/3 и се оставя да си къкри до извиране на половината течност. Тогава се слагат и кимиона и солта. В процеса на готвенето празът се "стапя" и превръща в много вкусен сос.

Може обилно да се поръси с магданоз при сервирането.

Много си върви с картофена салата. 

Лесно за приготвяне и много вкусно.

Деликатес от сушен свински врат или не съвсем роле "Трапезица"

 Наближават Коледа и Нова Година и точно сега е моментът да се "заложи" един от най-любимите ми домашни деликатеси от свински врат. 

 Като изпълнение и резултат доста прилича на всеизвестното роле "Трапезица". Последното е със запазено наименование и стриктни изисквания към технологията на производство и количеството на подправките.

 Моят вариант е различен като начин на направия и затова ще го споделя.

 Необходими са свински врат (желателно пресен) и сляпо черво от прасе.

 Подправките и солта са на кг врат:

сол - по 15 грама нитритна и обикновена готварска сол

(който няма нитритна сол, може да ползва само обикновена, но няма да се получи този наситен червеникав цвят и специфичен аромат)

4 грама черен пипер

10-а зърна хвойна, които леко се счукват

1 скилидка чесън - обелен и нарязан на люспи

2 грама захар - обикновена, кафява или фруктова

30-а мл бърбън или уиски, водка

 Изпълнението никак не е трудно, макар и да изглежда трудоемко на пръв поглед:

Свинският врат се подсушава и нарязва по дължина на парчета с желана големина по около 800 грама.

Всички подправки се смесват с бърбъна и се втриват в месото с ръка.

Парчетата се слагат в подходяща съдина и заминават в хладилника поне за 5 дни. От време на време се обръщат. Отцедената течност не се изхвърля.

В процеса на осоляването месото променя цвета си и става едно такова красиво червено.

Много е удачно поне 24 часа да престои извън хладилника на стайна температура.

На петия ден се вади от съдината и подсушава. Леко се наръсва с черен пипер.

Слепите черва се изкисват в леко топла (с телесна температура) вода, в която е изцеден поне половин лимон. Лимонът убива специфичния мирис на червото и му придава леко цитрусов аромат.

Парчетата месо се напъхват в сляпото черво, връзват се яко.

Където е останал въздух си личи и се набожда с игла.

Подготвените парчета нека си повисят на терасата - поне 2-3 дни.

Така се оветрят и подсушават.

От вън дори леко започват да лепнат.

Значи са готови за пресоване.

Следва пресоването между две дъски с тежест или стяги.

То продължава поне 24 часа.

Първоначално се получава сплеснато парче с дебелина малко над 3 см, но след няколко дни процедурата се повтаря с пресоването.

Вече може да се овърже и да замине на саръка да си суши.

Идеалните условия са температура 12-17С и влажност поне 70 %.

На остъклената тераса с леко открехнат прозорец условията са точно такива.

Както винаги, се слага етикетче с първоначалното тегло.

Първото теглене е било на 7.ХІ. ,ден след провесването и е тежало 770 гр. 

На 1.ХІІ. е останало 517 грама и значи е готово за нападане.

65-67% от първоначалното тегло е идеално за готовността.

Вижда се как е хванало и лека благородна плесен със страхотен аромат.

В никакъв случай не мирише на стар чорап :) 

С треперещи ръце се нарязва на тънкофайски парченца, а в чашата питието очаква с нетърпение да опита от Дзверски ухаещото месце.

Май трябва да спра до тука ...

Дзверска вкуснотия.

Толкова вкусен и ароматен врат се е получил. В пъти превъзхожда всякакви купешки...

Тука е в компанията на филе Елена, домашен суджук с конско и любимия бърбън.

Наздраве!

Шаран - пържен и на скара

Задава се Никулден - направо тропа на вратата, и се усетих, че досега не съм писал за шаран или подобна риба, подходяща за този ден.

Всъщност това няма да е публикация, а направо нещо като полезен съвет как да се направи хрупкав пържен шаран и шаран на скара като споделя моя опит в приготвянето. Не е кой знае какво, но резултатът винаги е страхотен.

Няма да давам количества, това си зависи от броя на човеците, които ще се наредят край масата. Тъй като ние сме двама, един шаран от около 1,5 кг е напълно достатъчен.

Не съм рибар и затова си купувам шарана от рибния магазин в близост. Първият трик е до "помолиш" продавача да ти го почисти след претеглянето. В доста магазини го правят, а в някои срещу минимално заплащане от левче. Така се спестява едно голямо цапотене в къщи.

След отрязването на главата, опашката и перките (които се отделят за една шаран чорба), шаранът в предната част се нарязва на котлети с дебелина 1,5 - 2,00 см. Опашната част покрай гръбната кост се филетира на две големи филета.

Следва подготовката - филетата се осоляват и опиперяват с черен пипер и намазняват добре. Нека си стоят така.

В голяма чиния се смесват поравно царевично и обикновено брашно, сол, черен пипер, щипка сушен чесън и дивисил или риган. От скоро време слагам и по 1-2 с.л. царевичен грис (продават един такъв много ситен - малко по-едър от брашното и стават още по хрупкави). Котлетите се овалват в тази смес много добре и оставят върху кухненска хартия поне за 30-а минути. Така добре "дръпват" и дори леко подсъхват. Като ги видя, че са "дръпнали" брашното, повтарям процедурата.

Готовите котлети се пържат в силно загрято олио, което да им идва поне до половината - до хубаво зачервяване и се нареждат върху решетка, покрита с кухненска хартия.

Филетата се пекат върху силно загрята скара до леко зачервяване.

Вървят си с картофена салата, пюре или просто домати, краставици и т.н.

Важното е питието да е добре изстудено.

Наздраве и весел празник!