"Пиян" мармалад (пестил) асорти

 Ако някой очаква рецепта как се прави домашен мармалад или пестил, това не е точно неговата рецепта.
 По-скоро е един експеримент, който се оказа адски успешен. Съмнявам се, че някой ще изпробва точно този вариант за направа, но все пак не мога да не го споделя.
 Вече съм писал как да се подобри вкуса на домашната ракия със слагане в нея на сушени плодове.
  Този път "подобрявах" две дамаджанки - в едната бях сложил сушени кайсии и ябълки, а в другата - стафиди, сини сливи и фурми. След като ракията бе прецедена и налята в бутилки, се оказа, че останах с голямо количество "пияни" плодове: ароматни и бухнали от ракията. Честно казано, направо ми дожаля да ги изхвърлям (както досега). Оставих ги да си "отдъхват" докато измисля каква да им е съдбата...
 Като резултат на това се появи идеята за този пиян мармалад. Все пак са си плодове и то в невероятно състояние. Затова бидоха измити и бухнати в една голяма тенджера с вода колкото да ги покрие малко повече и на бавен огън бяха варени до пълното им омекване. 

 След това на фурмите бяха почистени костилките и цялото това количество пасирано на части до каша и прекарано през сито. 
 Получи се прецедена маса от плодовете асорти цели 2 кг. На вкус сладка и приятна, а на аромат - е, в първия момент, ми миреше на джибри. Който е варил ракия, знае за какво иде реч.
 Сетне отново в тенджерата и на части слагах захар. Разбъркване, опитване - докато получа приятен сладък вкус. "Глътнаха" точно 1 кг захар. Когато се сгъсти достатъчно и започна да се стича по лъжицата, прецених, че като за мармалад е идеално и сложих 1 ч.л. лимонтузу. Добавих и 2 ванилии и 2-3 стръка индрише (които сетне бидоха изхвърлени).
  

 Тенджерата с мармалада бе махната от огъня и веднага напълних 5 бурканчета горе долу с половината от съдържанието. Естествено обърнати с капачките надолу до изстиването им.
 Останалата част бе върната отново на котлона и варена на бавен огън до пълното сгъстяване. 

 Който е правил пестил, знае - по дъното на тенджерата като се "драсне" с лъжицата, то бавно бавно да се покрива или пък едвам да пада от лъжицата.
 В подходяща съдина (квадратна, правоъгълна) се слага стреч фолио или хартия печене и пестила се излива в нея. 

 Не прецених големината на съда и моят стана тънък като калъп - около 2,5 см дебелина, но след изстиването много добре запази формата си.
 Веднага обяснявам, готовият продукт няма никакъв аромат на алкохол, ракия или нещо подобно. На вкус е невероятно, може би защото е смес от кайсии, ябълки, стафиди, фурми, сини сливи, но наистина е невероятно.
 Биде пробвано с несведущ човек, който не знаеше от какво е и заяви, че мармалад като онзи от преди години, но с лек привкус на коняк. Е точно този привкус не го усетих, но определено ми се понрави и ми допадна адски много.
 Навярно, някой ще си помисли, че има алкохол в крайния продукт - споко, няма такъв. Всичкият алкохол при термичната обработка се е изпарил, а е оставил един такъв особен и малко странен, но за сметка на това приятен привкус.

 П.П. Предполагам, че ако един или пет човека, ще повторят този ми експеримент, ще бъда доволен, защото резултатът е невероятен.
Това за моето изпълнение.
Но като идея мога да направя една подсказка:
Много хора правят при домашни условия ликьори и др.п. напитки. 
За овкусяване във водката (или ракията) слагат различни пресни плодове - боровинки, ягоди, вишни, череши и др.п.
Вместо да изхвърлят пресните плодове, които са изкисвани в алкохола, могат да подходят именно по този начин и да си направят "пияно" сладко или мармалад - въпрос на желание.
Гарантирам им невероятен вкусен резултат, който дори може да бъде даван и на деца без притеснение.

"Облечени" вратни пържоли

 Това не е рецепта, а просто един невероятно вкусен начин да се опекат пържоли - в случая вратни, но стават и всякакви. Без значение е дали ще се пекат на барбекюто, скарата, грил тигана или във фурната.

 Правя ги често, както и съм правил кюфтета по този начин.

 В публикацията си за домашния салам с пилешко бях писал, че кожите на бутчетата се одират и отделят, както и че ще влезнат в употреба.

 Пържолите се мариноват по любимия начин - в случая в домашния ми барбекю сос.

 Отделените кожи от бутчето леко се осоляват, опиперяват с червен и черен пипер.

 

 Пържолката се напъхва в кожата и добре "облича" в нея. Така се подготвят пържолите. Желателно е просто да престоят малко в хладилника.

 Пекат се до готовност - в случая на електрическата скара. Вътре стават от сочни по сочни, а за вкуса няма да коментирам.

 Не е страшно, че кожичката изглежда леко прегоряла. И тя е крехка и сочна. 

 Който си ги хапва, ще разбере каква вкуснотия са. 

 Който има предубеждения към пилешките кожички, просто може да ги отдели за кучето. (Грехота!)

 Пържолите могат да се поднесат с барбекю соса, с гарнитура по желание и т.н. 

 Дзверски вкусни са.

 Добър апетит и наздраве!

Лесен домашен салам с пилешко

  Това е поредният ми различен домашен салам. Този път е с пилешко.
  Заради експеримента и заради това, че телешки черва или изкуствени трудно се намират, реших да пробвам със стреч фолио и алуминиево фолио. 
  Получи се много сполучливо, макар че в червата става малко по-плътно, но разликата не е толкова съществена.
 Необходими са:
пилешки бутчета и свински гърди, подправки.
Количествата ги давам за един килограм:
650 грама пилешко месо от бутчета
350 грама свински гърди
подправки в ч.л. (като приемам, че една ч.л. е приблизително 5 грама)
4 ч.л. мляна морска сол; 2 ч.л. захар; 2 ч.л. черен пипер; по 1 ч.л. сладък и опушен червен пипер; по 1/2 ч.л. чесън на прах и чили на люспи (който обича по-лютивно, може и цяла).
студен пилешки бульон около 2/3 ч.ч. (поне 150 мл) и 50 мл водка или уиски.
 Изпълнението е като при другите домашни салами като не бива да се забравя, че месото трябва да е добре охладено и да не надвишава 12 С.
 За целта се ползват цели пилешки бутчета с кожата и част от гърба на пилето.
 С остър нож първо се отделя (одира) кожата на бутчето като се гледа да се запази цяла. Така отделената кожа може да се ползва като "опаковка" за друго нещо -този път за "облечени вратни пържоли", но за тях - друг път (при малко повече време).
 След това бутчетата се обезкостяват без голямо престаряване, тъй като от костите и частта от гърба се прави разкошен бульон: костите, глава лук, чесън, морков, целина, черен пипер и бахар на зърна, дафинов лист. Част от този бульон добре изстудена, ще отиде в колбаса.

 1/3 от месото от бутчетата (без ципи и др.п.) се нарязва на късчета с произволна големина, но не повече от 1х2 см. Останалото пилешко отива в хладилника и сетне ще се смели с блендера.
 По същия начин се процедира и със свинските гърди. Нарочно избирам такива с ребрата, защото като се отделят стават страхотни за скарата. Пак 1/3 от месото (с по-малко мазнини) се нарязва на ситно.
 Нарязаното месо се слага в подходяща голяма купа и отива в хладилника.

 Отделеното месо от бутчетата и от гърдите се смила в блендера на части до кашеобразно състояние като във всяка порция месо в блендера се налива по малко от изстудения бульон.

 Всяка порция смляно месо се добавя в купата и си стои в хладилника. Когато всичко е готово със шпатула или голяма лъжица се разбърква добре.

 Слагат се и подправките и алкохола и се бърка поне 10-а минути - до хубаво хомогенизиране. След това купата се покрива със стреч фолио и нека си постои в хладилника поне два часа, че и повече (в случая цели пет часа).

 След това идва забавната част. Отрязват се големи парчета от стреч фолиото, които се сгъват на две. С ръце се оформя с горе долу 1/3 от каймата като колбас и се слага на единия край на фолиото и се навива на стегнато руло.
 Който се притеснява от стреч фолиото, може да го замени с разрязан плик за печене ....

 Единият му край се връзва яко, сетне и другия като се притиска силно да стане стегнато. Вижда се на снимката.

 Желателно е да се върже и на няколко места - така ще си запази по-добре формата.

 Всяко така оформено саламче, се увива в алуминиево фолио максимално стегнато и добре овързва. Ясно се вижда на снимката. Така подготвени, нека си "отдъхнат" за около на кухненския  плот.

 След като "психически са се настроили", се нареждат в купата на слоукукъра, захлупват се с една чиния, налива се вода да ги покрие поне с един-два пръста и кукърът се включва на първа степен за 4 часа.

Оказа се, че моят слоукукър на тази степен поддържа равномерна температура от 85С и не е необходимо да го следя с термометър и да си играя със смяна на степените на котлона.

Това не значи, че не могат да се сварят и в обикновена тенджера, но наистина трябва термометър - да не вдига повече от 85С, а ако няма - да не се допуща  завиране на водата, а само да излизат мехурчета от дъното. Времето за варене е около два часа от достигане на оптималната температура.

 Следващите стъпки са също много важни. Веднага след изваждането нашите саламчета заминават на студена баня - за охлаждане, около 30-а мин. И сетне за една нощ в хладилника.

 Следва разповиването и нарязването. На снимката ясно се вижда как част от течността се е желирала около саламчето, а ароматът му е неустоим.

Режем, пробваме.

Страхотно държи форма, реже се лесно.

Вкусът - ами Дзверски вкусно. 

П.П. Чел съм из разни сайтове (предимно руски - те правят подобен пилешки колбас даже в чаши за чай), че слагат сухо мляко, сметана, яйца, па даже и желатин. За цвят добавят сок от червено цвекло.

Опитът ми показва, че тези добавки са напълно излишни. 

Цветът се вижда от снимките - леко червенее - очевидно от червения пипер, но определено не сивее ...

А формата - ами зависи как ще се оформят саламчетата - може и по-тънки, и по-дебели. Въпрос на предпочитание.

Важното е, че е много вкусно и здравословно.

Твърде много писах и изглежда сложно, но просто заради подробните обяснения. Иначе се прави много лесно и не отнема кой знае колко време...