Баница от готови банички

 Ха сега де - каква е тази баница от готови банички.

 Преди да разкажа историята на тази фантастична баница, пущам един майтап:

 Та така: преди няколко дни младежите гостуваха и както редовно питам каква ще е закуската дет душите им сакат? У нас така се действа - те дават заявка и се приготвя каквото искат. Мълчат загадъчно и обясняват още по-загадЪчно, че те щели да се оправят...

 При такава заявка на дядо какво му остава освен съботно да се успи докато може ...

 Излюпвам се около 10,30 часа и то от някакъв невероятен аромат из къщата на хубаво кафе и на ... прясно изпечени банички. Та нашичките натрупали на масата едни банички - цели 5 броя и то не банички, а цели лепезета (Не успях да ги снимам, ама наистина бяха огромни). Щастливи, усмихнати - нашенските били много по-вкусни от "софийските".

 Е похапнахме от тях ... Признавам си честно, баничка не съм си купувал сигурно от Балканската война. Докато бяха топли и ароматни, се хапваше ... Е нямаха сирене, па и изварата не беше кой знае колко, но все пак ... Що хапнахме, хапнахме ... ама повечето артисаха.

 Няма значение кой, но някой от младежите реши следобяд да си хапне за късна закуска и изпищя - ама това е цяла слонска подметка. 

 Истина си беше.

Хляб не се изхвърля, а банички още по-малко - така знам от Баба.

Реших неделната изненада да е баница от баничките подметки.

Тавичката леко се намаслява, а баничките колкото и да е трудно се нарязват на късчета - примерно 2х2 или 2х3 см и се нареждат произволно в тавичката за печене. Бяха две и половина бройки, ама не мога да определя като точно количество.

Около 250 грама сирене се натрошават и омесват с баничките. Една кофичка кисело мляко се разбива с четири яйца и тази смес се излива в тавичката. Да не забравим и няколко бучки масла тук таме.

Оставяме така хубаво течността да поеме в пресъхналите вчерашни банички - е не много: колкото фурната да загрее на 180С.

Пече се на 180С около 30-35 макс. 40 минути.

Първоначално започва да се надува - ха ха да тръгне да те търси из бокса.

Когато хубаво се зачерви отгоре, е готова.

от тука нататък няма какво да обяснявам.

Всичко е ясно.

Малко време да поизстине, вади се направо цялата от тавичката и се нарязва.

Признавам си честно, толкова вкусна и ароматна баница не съм ял - дори и с най-добрите кори.

Стана направо уникална.

Не очаквах ...

Те това творение баница от стари банички надмина всичките ми очаквания.

Най-важното е, че това, което не ставаше за кусване даже, се превърна в нещо просто уникално като баница.

Ако разполагах с малко коприва или спанак, сигурно щеше да стане трепач.

Знам, че почти никой няма да се "хване" на  моята въдица, но все пак е възможно на някого да се случи и вместо да се мъчи може да вдъхне нов живот в изсъхналите банички.

 Ей те тази невероятно вкусна баница я слагам в графата - полезно- нещо от сорта на страта - баница от стар хляб.

 И също в графа - от нищо - нещо.

 П.П. тъкмо я публикувах и видях, че това е 1 100-та публикация в блога ми. Направо съм доволен от себе си, че е точно такова нещо.

"Зелена" дроб сарма (с лапад)

 

 По никакво лятно време ни се прияде агнешка дроб сарма. Знам, че във фризера има дълбоко укрит агнешки комплект за тази цел. И се започна ровичкане и дирене кой пакет е това,че понякога като бързам не им слагам етикети ... е нека да ми е трудно. За изненада първо попаднах на един пакет около 250 грама с надпис "пасиран лапад". Идеално и заедно с агнешкото комплектче и той отиде да се размразява.

 Няма да обяснявам как се прави агнешка дроб сарма, предполагам, че е ясно, но тука ще дам само моя начин на направия и ще споделя някои тънкости, които може да се окажат полезни за някого.

А иначе как се прави дроб сарма имам няколко варианта като най-интересният е тука и който иска, може да го види.

 

Започвам с подготовката на ориза. Особено важно е. Необходимото количество ориз за една порция е 70-80 грама. За стандартна тава са достатъчни около 350 грама ориз.

Оризът се слага в цедка, сетне в дълбока купа и се залива с хладка вода. Разбърква и се оставя така поне за 30-а минути. От снимката се вижда как водата побелява от отделеното нишесте. Тази процедура се прави поне три пъти. Дори при едната смяна на водата може да се добави и ч.л. сол. Всичко това има и допълнителен ефект - често за голяма трайност оризът се третира с разни химикали и по този начин се почиства от тях. 

Крайният ефект е, че така подготвен оризът не се слепва, а си остава на зърна и вкусът му е различен.

На второ място, от агнешкия комплект отделям черния дроб (в дроб сармата се стричва- става за пекване или леко пръжване).  Сърцето, белия дроб, бъбречетата, далачето се сваряват в леко подсолена вода с глава лук, скилидка чесън, едно дафинова листче, щепка индийско орехче, зрънца бахар и черен пипер. След изстиването им, се вадят и нарязват, а бульонът се оставя с подправките в тенджерата. В топлото време, може да постои малко в хладилника. 

Отгоре остава втвърдената лой, която се премахва, а бульонът се прецежда през два слоя домакинска хартия и остава бистър и овкусен, а подправките и "парцалите" от белтъчините се изхвърлят.

В подходяща съдина се загряват 30-а мл хубав зехтин (аз слагам и 1 ч.л. масло), запържават се 1 голяма лук, нарязана на ситно и 1-2 скилидки чесън (по желание), добавя се ориза и като "остъкленее", се добавя бульонът - поне 3:1 спрямо ориза.

Като поври 10-а минутки, се добавят нарязаните дреболии и пасирания лапад, разбърква се добре и прехвърля в тавата.

Следва запичане във фурната на 180С за около 20-а минути, а в това време се прави заливката. 

Харесва ни "дебела" и "пухкава" като Гретхен.

3/4 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, капки оцет (лимонов сос), 1 ч.л. сух джоджен, 2-3 с.л. брашно, 3 яйца, 50-на грама настърган кашкавал се омесват добре и разпределят върху дроб сармата. Понеже ни харесва по- ..., леко я разбърквам и връщам във фурната.

Допича се до хубаво зачервяване.

На снимката се вижда, че почти половината от заливкатае "омешана" с дроб сармата.

След опичането е желателно да се изчака малко да поистине, сервира се на парчета с желана големина и с млечно-чеснов сос.

Нашата зелена дроб сарма е готова.

Дзверска вкуснотия - върви си с вкякакво питие.

Не е задължително да се направи с пасиран лапад - носи и коприва, спанак - абе вякаква зелентия си върви. Ако имах и зелен лук, но по това време на годината го няма, щях да бухна и от него - пак пасиран.

Пробвайте и няма да съжалите.

Правете смело по Ваш вкус, т.е. гответе с мерак и сърцето си, а не по рецептата и ще се получи.

НАЗДРАВЕ на всички!