събота, 18 април 2015 г.

Да опечем агнето (или агне на пещ)


Мина Великден, идва Гергьовден - по традиция - време е за печените агнета. Пак по нашенската традиция, пекат се в пещ (фурна) или чеверме. 
В детските ми спомени агнето винаги се печеше в кирпичената пещ на двора. Този път нямам намерение да разказвам дълги истории за спомените от детството, нито пък за Дядо... Само ще кажа, че когато преди 40 години вуйчо ми събори пещта в двора, защото го "загрозявала", имах чувството, че нещо хубаво си отива. За мен пещта в двора беше символ на семейството и на хубавата храна - в нея Баба печеше хляба, разни ястия, тиква, какво ли не ... и разбира се няколко пъти в годината - агнета; а по Коледа - и прасенце.
На стари години си построих пещ - по мой си модел и каквато си исках. Вече няколко години си пека агнетата (и куп други неща) в нея.
До сега съм пекъл основно цели агнета - пълнени. Но тази година животинчето се оказа цели 20 кг, т.е. доста по-голямо от тавата (а тя е значително по-голяма и специално поръчвана с оглед размерите на пещта).


Агнето бе заколено, одрано и  т.н. в събота рано сутринта. Задължително е да престои поне 24 часа, увисено на ченгел, за да се отече кръвта от него.
За целта биде окачено на ченгел под навеса, от долу поставена копаня и деликатно наметнато с марля.

Пещта бе опалена от 7,30 часа сутринта и към 10 часа напълно готова да поеме тавата.

Момента, в който установих, че няма как да се побере в тавата, реших, че ще го пека на големи парчета.












Животинчето на бърза ръка бе разфасовано на бутчета, плешки, ребра и най-ценното - опашката.
От снимката по-горе се вижда, че това не е опашка, а  си е направо койрук (агнето бе от специална месна порода).
На дъното на тавата наредих значително количество лапад.




За овкусяването на месото отидоха 160 грама сол, едно пакетче - 10 гр. черен пипер; 2 с.л. червен пипер и 1 с.л. млян кориандър и 1 с.л. сушен риган.







На горната снимка се вижда разликата между стандартната тава и моята.



Пещта е готова и ние - почти изцяло.





Върху овкусеното месо добавих и нарязано на късчета 1 пакетче - 250 грама масло.










Между месото напъхах поне две връзки пресен джоджен от двора, а отгоре - почти покрих с листа лапад.
В тавата се налива и една бутилка минерална вода - 1,5 л.
Старателно се овива с алуминиево фолио.





От пещта се изгребва определено количество от жарта (около 1 кофа) и тавата се напъхва вътре, вратичката затваря и за агнето се забравя поне за два часа.
Цялата процедура дотук е отнела не повече от 30-40 минути.



Следващите три-четири часа от печенето на агнето в пещта са ми любимите.
Изгрибаната жар е прехвърлена в походното барбекю и докато тлее се приготвят шишчетата - за тази цел си имам специални - дървени, от опален дрян.


направо нямаме търпение

веднага след шишчетата, е ред и на кюфтаците


шишчетата са вече на масата, следват ги кюфтета след малко - вече е време за охладеното питие

Сега можем да бъдем търпеливи


Дори и ръцете ни не треперят, а само фотоапарата леко трепва





След точно два часа, тавата се вади от фурната- леко се открива откъм едното крайче: спокойно - от тази аромат може да се припадне, но търпение: пак се завива и се напъхва вътре наобратно (онзи край дето е бил навътре, сега е към вратичката)





След няколко шишчета, кюфтета и питиета, е време да приготвим ориза - т.нар. дроб сърма. В тавата се слагат ситно пък и не дотам нарязаните вътрешности на агнето, предварително сварени. Добавя им се 1 кг ориз, почти едно пакетче черен пипер, 2 с.л. сол; две три връзки пресен лук, нарязан на ситно; една-две шепи пресен джоджен и ситно накълцан лапад. Доливат се малко повече от 3 л вода, хвърлят се и две три бучки масло. Всичко си е в суров вид (с изключение на дреболиите).
Тавата се завива плътно с фолио и заминава във фурната - върху тавата с агнето. Е тук се иска малко майсторлък - хем да я сложиш леко напречно, хем да бръкнеш в пещта и да не се изгориш.

Точно след един час и двете тави се вадят от пещта... И се оставят да си починат мъничко

Агнето....










Дроб сърмата!










месото се е отделило от кокълите










Дзверска вкуснотия








Направо си е приказка, но нямам думи да пресъздам аромата на опеченото и леко опушено агнешко ...
Пък и историята нататък е по-добре да се премълчи...