За глинените купички...

 

 Това е публикация от графата "полезно".  Макар и рядко си купуваме глинени гювечета . Понякога се гледжосани изцяло, понякога само от вътрешната страна.

    Тези си купих от Одрин, от една касапджийница - продават техен суджук (телешки или агнешки, около 600 трама петалата). Никога няма да ти кажат как го правят - дюкянчетата са наредени едно до друго, отвън висят низите със суджуци и с етикетчета. Там очевидно нормите на нашето РЗИ не важат - вкяко дюкянче си прави свой собствен суджук и го продава свободно (правят си го там и ей го на .. на пазарЯ). Месото е ясно, но рецептата за подправките е семейна и трудно можеш да се добереш до това какво има вътре ...

Имам личен опит, който съм споделял в блога си.

Та този път подапам на позната касапджийница в Одрин, от която съм купувал страхотна агнешка дроб сарма в алуминиеви тавички. Имам цели две такива и този път с надеждата за още за две, влизам ...

Нямат агнешка дроб сарма - проблем с булото. Иначе страхотно агнешко, телешко - цени по около 25-30 лв за кило. 

Телешкият суджук - 29,00 лв за кило. Ама аз съм се заинатил - искам дроб сарма.

"Шефът" около 85-годишен ми се ухилва и вика "Йок", а ако искаш да си направиш - ей на - тука са купите.

Гледам купички от керамика, гледжосани отвътри и отвън най-простички, по 20 турески лири, демек по по около 1,10 лв за бройка.

Та си купих цели 6 бройчета, а "шефът" ми обяснява, че ако няма було, най-добре в тях ставали "боюк кюфта с юмурта" - демек голямо кюфте с яйце...

Купих си 6 купички и кой като мене ... Шефът, споменах, че бе дъртичът събори цяла купчина откъм 1 м височина и само една се разби - всичко останало оцеля.

На цената за една кутия цигари си купих тези 6 броя, турнаха ми в торбичка, почерпиха ни резенчета от техния суджук - агнешки, силно пикантен...

Прибирам се и ... и наистина - само гледжосани отвътре. Направо за еднократна упортреба - то за левче що да сакаш ...

Та се сетих що рече старикана- шарлан, шарлан ...

Прибрахме се, загрях в тенджерка олио - почти до завиране и с четката обилно намазване по негледжосаната част - цели четири пъти, всеки път след пълно поемане на мазнината.

По този начин глинените купички стават направо вечни, а не за еднократна употреба, както са направени...

Направени са за поднасяне на агнешка дроб сарма, а сега стават за многократна употреба.

Без значение е, че тук таме са били "чукнати" и се е откъртило парченце ...

Просто не можете да си представите какъв крем карамел може да се направи в тях...

Ила както каза Старикана - Кюфта с юмурта и не само. Твърде много в индивидуални порции от по около 200-250 грама.

Та ако Ви попаднат подобни - има ги и тука в БГ, но доста по-скъпи, не ги подминавайте ...

Можете да сготвите чудеса в тях - скариди, месо, яйца, мешано, и какво ли не ...

Та не Ви трябват скъпи съдини... 

Ползвайте най-лесното и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде

     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.

    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.

    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.

    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.

    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.

    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.

    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.

    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.

    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.

    

    

    Така изглеждаше след прецеждането.

    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.

    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.

На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.

Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.

    

    

ВЪЛЧА САЛАТА по дзверски

 

    За салати почти нищо няма в блога, защото какво толкова има да се обяснява за една салата. Само че тази ми е любима и се прави винаги, когато от предния е поизостанала някоя пържола, печено или дори просто кюфтета.

    В действителност, това си е най-обикновена салата, домати и сирене, в която се добавят кубчета нарязан кашкавал (гауда и т.н. каквото има), нарязана пържола (кюфте) и обилно се подправя с черен пипер, сол на вкус и дресинг - овкусен зехтин и лимонов сок, в който съм добавил и малко много ситно нарязан магданоз.   

Нарочно не давам количества, всеки може да си ги комбинира по собствено желание и да си подправи салатата по собствен вкус. Освен посочените продукти по-горе, могат да се добавят и всякакви други по собствен вкус.

Понякога слагам и чеснови крутони.

Впрочем това направо не е салата, а цяло ястие, защото наблягам мръФките в него да се повечко.

В салатата не слагам стар лук, а само перата на зелен лук.

Старият лук го нарязвам на полумесеци, овкусявам със сол и черен пипер, намачквам с ръце леко и заливам с ябълков оцет и за час в хладилника.

Сервирам го отделно в купичка като добавка на дзверската салата. И така щях да я нарека, но "вълча" е някак по-разпознаваемо и има вече такива, но с бекон или шунка.

Пробвайте и задължително едно голямо НАЗДРАВЕ!

ЖЕЛИРАНО СИРЕНЕ В ДОМАТ

     Не бих казал, че съм от най-големите почитатели на желираното, но в интерес на истината много от деликатесите и различните вкуснотии са желирани - желирано месо, желирано патешко бутче и какво ли не още ...

    Както в последно време възприех, ще дам само няколко линка за желирани вкуснотии:

 ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС С РИБА ТОН И ДРУГИ НЕЩА

ЖЕЛИРАН ЕЗИК ПИКАНТЕН

Желиран деликатес от телешки крачета

Домашен МЕЗЕЛЪК тип свинска пача

"Желиран" боб с крачета и пушени кокали

САЛТИСОН (желирано пилешко)

Желирана руска салата - различни идеи

ЯГОДОВО ЖЕЛИРАНО КРЕМЧЕ

лесни десерти от кайсии

    Страхотен десерт става от желирано кисело мляко с канела и мед.

    В случая ще говорим за една невероятна и любима на всички българи доматена салата със сирене, поднесена по невероятно различен начин:

    Доматите се рязват отгоре като им се маха капачето и с лъжичка се издълбават. Извадената вътрешност може да се ползва за готвене или за каквото и да е друго. 

    Сиренето се нарязва на кубчета и се пълни в домата.

    За желатина как се прави съм писал доста - в стъклена купичка едно пакетче (или според количеството, което се прави) с 50-60 мл вода и след 10 мин. като набухне в микровълновата за 30 сек. на 800В. 

    В това време 1/2 кубче зеленчуков бульон се разтваря в около 200 мл вода и се разбърква с желатина.

    Тази смес се излива във всеки домат и доматите - на почивка на хладно.

    На следващия ден - рИвеш и замезваш с хубаво питие - ракийка (домашна) или водка с много лед. А и да не забравя - НАЗДРАВЕ!

П.П. бонус за тези търпеливите, дето са стигнали до края:

Сиренето се нарязва на кубчета.

Доматите - обелени и почистени от семена - също.

Малко пера от зелен лук - на ситно.

Всичко това овкусено - сол, пипер и любима подправка подредено в подходяща купичка и залято с приготвен по вече обяснения начин желатин.

На другия ден режеш и воаля- още едно  страхотно мезе за любимото питие.

Пробвайте който и да е вариант и никак, ама никак няма да съжалите и още един път НАЗДРАВЕ!

Печени свински гърди в плик с кока кола

 

     

    Сега ще споделя моята тайна рецепта за дзверски вкусни печени свински гърди.

    По-скоро то си няма и рецепта, а има начин на направия и то на дзвердска вкуснотия.

    Без значение е колко е голямо парчето свински гърди - в случая е 700 глама ( като за две персони колкото сме), но може да бъде и 10. 

    Парчето свински гърди се слага в плик за печене, орвкусява се със сол черен пипер; горчица, лъжичка мед, толкова наршараб и се оставя да си "почине" поне няколко часа. В плика се сипват 1-2 ч.л. царевично нишесте и около 300 мл кока кола.

    Всичко това заминава във фурната на 130С и се забравя поне за 6-7 часа.

След това пликът се цепва, силата на фурната се увеличава на 180С с вентилатор и се пече около 10-а минути - докато хване хубава червено-кафява коричка.

Става невероятно крехко и дзверски вкусно.

Има и невероятен сос, с който са поливат ребърцата при поднасяне.

За улеснение - в торбичката можеш да сложиш ( кило нарязани на кубове картофи, овкусени със самардала и малко мазнинка.

Домашните наденички в овчи черва са опция ...

П.П. Впрочем по този начин могат да се пекат всякакви меса и стават все крехки и вкусни.

Правете смело - лесно е, дзверски вкусно е и НАЗДРАВЕ!

БЪРЗА И ЛЕСНА ЗЕЛЕНЧУКОВА МУСАКА или малко за мусаката

 

    Тази мусака е направо за графата "бързи и лесни" рецепти. 

    Замисляли сте какво е мусаката? Приемаме я за традиционно българско ястие от картофи с кайма и заливка от кисело мляко, яйце и брашно. Но това не е съвсем така:

    Арабите наричат мусака готвена салата, направена главно от домати и патладжани, подобна на италианската капоната, която обикновено се сервира студена за мезе, а самата дума "мусака" означава изстуден. Западнобалканските и румънският видове мусака също са с картофи вместо патладжани. 

    Мусаката е най-популярна като гръцко ястие, което е трипластово - запържени в зехтин резени патладжан, отгоре - овнешка кайма запържена с пюрирани домати и залята със сос бешамел. Често я подправят с канела.

    Продуктите за една примерна нашенска рецепта са: 600-700 грама кайма (смес свинско и телешко), нарязани на кубчета около 1 кило обелени картофи, наситно няколко моркова и 1-2 глави стар лук на ситни кубчета, 1-2 скилидки чесън, черен и червен пипер, чубрица. Всичко това се запържва в олио - лука, чесъна, каймата и картофите. Заливат се с вода. Прехвърлят се в тавичка и се пакат почти до готовност. Прави се заливка от кофичка кисели мляко, малко вода, сол, 3-4 с.л. брашно, и задългжително сода. Прието е да се сервира нарязана на квадрати заедно с 1-2 с.л. кисело мляко, поръсена с нарязан магданоз.

    Вариациите на мусаката са твърде много като има и чисто вегетариански - без месо.

    В блога имам доста рецепти, част от които намирам за доста интересни:    

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)

Мусака с месо

Сочна редена мусака

Мусака по Дзверски

Зеленчукова мусака по Дзверски

Мусака с месо в гювечета

МУСАКА с тиквички, патладжан и още нещо

Постна "МУСАКА" ОТ ТИКВИЧКИ

Зеленчукова мусака с кайма

Патладжанена мусака

Лесна "МУСАКА" ОТ ПАТЛАДЖАНИ

Мусака с прясно зеле

След това предисловие мога да продължа с наистина най-лесната и най-бързата направия на зеленчукова мусака:

Измиваме много добре един много голям патладжан или два средни; 3 средни тиквички; 4-5 моркова; 3-4 картофа; 3-4 домата; 1-2 глави лук и поне 5-6 скилидки чесън;

Слагаме в купа около 100 грама ориз да се изкисва като не забравяме поне един да му сменим вода.

Вземаме си тавата, в която ще се пече мусаката, още една купа и остър нож. Може и дъска за рязане, но на мен не ми необходима.

Засядаме с всички тези "съоръжения" пред ТВ-то и задължително с чашка питие. С острия нож белим всеки зеленчук и нарязваме на кубчета направо в тавата.

Както всичко си е нарязано в тавата се осолява и опиперява. Слагат се и 2 с.л. от моята зеленчува сушена подправка, налива се олио - около 1 кафена чашка, добавя се и изплаквания ориз. Налива се вода колкото да покрие зеленчуците. Не забравяме за солта и черни пипер, които са на собствен вкус.

Много се зачудих дали 500-те грама кайма да ги сложа сурови, но ми се стори прекалено и затова  я запържих за няколко минути в малко мазнина и около 1 ч.ч. вода с разтворено в нея кубче зеленчуков бульон. По този начин каймата се "разбива" на ситни парченца.

Тавата се бухва в предварително загрята на 180С фурна.

Пече се около 40-45 минути. Готовността се проверява като боцне моркова. Ако е омеснал, значи е готова.

Прави си заливка от около 300 мл прясно мляко, 3 яйца, 3 с.л. брашно и 1 ч.л. сода. Разбиват се с бъркалката, залива се тази смес в тавата и се разбърква добре - заливката да се размеси със съдържанието на тавата.

Пече се до зачервяване и стягане на заливката..

Когато не се прави с кисело мляко, а с прясно, тя става по пухкава и мека.

По принцип, тряблва да се сервира с кисело мляко, но заради снимката, то поизостана.

В интерес на истаната - при цялото приготвяне на мусаката биде изцяпана единствено купата, в която влизаха обелките на зеленчуците, която дори не трябва да се мие, а може само да сплакне. Това касае и купичката, в която се киснеше ориза. Единственият съд за миене беше тиганът, в който се задушаваше каймата.

Цялото това белене, рязане на продукти и т.н. отне не повече от 15-20 минути.

Резултатът- уникално всусна зеленчукова мусака, която и малко дете може да забърка.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Печена "облечена" вратна пържола

 

    Това е поредната нерецепта, а начин на направия, с който можем да разнообразим приготвянето на традиционната пържола.

   

Започвам публикацията с това, че купувам доста често пуешки бутчета и много старателно им свалям кожата като целта ми е да я запазя цяла. Подходяща е за много неща - например като обвивка на колбас и не само. Събирам си ги  и ги съхранявам във фризера. 

В тях съм приготвял пуешка шунка; пълнил съм ги с месо, кайма и др.п. и сетне или на скарата или във фурната;

С малко старание игла и конец от тях може да се направи идеална торбичка не само за колбаси, но и за някои пикантерии.

Вратните пържоли се мариноват по любим начин - в случая марината от малко барбекю сос, горчица, мед, черен и червен пипер, идея сол, лимонов сок и малко зехтин.

Нека си се мариноват няколка часа.

Пуешките кожи са обкусяват с малко сол и черен пипер.

Във всяка кожа се пъхва по една пържола и се захлупва със стърчащия край на кожата. Леко се омазняват.

Така подготвените пържоли заминават върху добре загрята и намаслена скара.

Пекат се от двете страни - първо от страната, където кожата е сгъната - за 6-7 минути; сетне от другата страна - за 4-5 минути.

Вадят се в тенджера под капак. Така се задушават и омекват.

Преди сервирането ги резнах на половинки и залях с домашния ми барбекю сос.

Гарнитура - що душа ти сака: пържени или варени картофи; картофено пюре; домати и краставици и т.н. и т.н.

    П.П. Вместо на скарата могат да се опекат и във фурната.

Ако се престрашите да пробвате, няма да съжалите. Заради обвивката пържолата се запазва значително по-крехка и отделно дори поема малко от мазнинката на кожичката.

И за финал да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Как да направим идеалното цедено мляко

 

    Няма нищо работа ще кажете - сгъваш една марля или тензух на 3-4, слагаш в цедка и сипваш кофичката кисело мляко вътре и чакаш да се отцеди.

    Да ама не. При този вариант заедно със суроватката се оттича и голяма част от киселото мляко - поне по-течната му част и рандеманът на цеденото мляко и доста малък.

Моят вариант е много проститък. Кофичките кисело мляко ги слагам във фризера и оставям поне за два три дни.
След това цедката се слага над подходяща купа  и в нея се слага замразеното кисело мляко и се забравя докато се разтопи и изцеди. Защото млякото е замразено не е необходимо да се слага в хладилник дори и в жегите.

От снимката се вижда, че се отцедила само суроватката и то в най-чистия й вид.

В цедката е естанало много, ама наистина много гъсто цедено мляко.

То може да се подсоли леко, да му се добави малко омекнало масло и да се разбие и да стане почти истнинска "филаделфия" за почти без пари.

Рандеманът се вижда от снимката - нарочно съм снимал еднолитрова кофичка кисело мляко - чистият продукт е около 420 грама.

Полученото цедено мляко е идеално за направа на какво ли не - например с добавка на още разни сирена на лабне, с добавка на нарязана и изцедена краставица и ситно нарязан копър - на дадзики; 

Нещо се увлякох - типично за мене да съм многословен, уж щях да пиша за идеалното цедено, а то се получи идеи за поне още 5-6 вкуснотии...,,

П.П. Отделената суроватка в никакъв случай не се изхвърля - идеална е за палачинки, за бухти и замества млякото при направата им. Ако е в повечко, може да се напълни в 0,5 л бутилчета и да се замрази.

Пробвайте моя вариант и вероятно няма да съжалите!

МЕДЕНО МАСЛО или да ти върви по мед и масло

 

    Заглавието казва всичко - иде реч за смес от мед и масло. Не знам някой да не обича препечена филийка, намазана с масълце и сетне залята с мед.

    Имам по-рационален начин за направията на това лакомство при което няма какъвто и да е риск да се оцапондриш с мед - просто медът и маслото се смесват предварително.

    Взема се подходяща съдина (кутийка за масло) - в никакъв сучай буркан, защото като стегне ваденето на маслото ще да е бая зорна работа. Сипват се около 300 грама мед и започват да се разбиват с пасатора. В това време се оставя едно пакетче масло да омеква на стайна температура.

   

При разбиването с пасатора медът постепенно променя консистенцията си, започва да се сгъстява и запричва на крем.

(Следващия път ще пробвам в името на експеримента да видя дали ще стане).

На части се добавят около 200 грама масло и пасирането продължава докато се получи еднородна маса.

В случая добавих и малко канела за аромат. Може да се добави ванилия или пък да не му се слага каквото и да е.

Кутийката заминава в хладилника и след няколко часа имаме разкошно медено масло, което става за филийки, палачинки и т.н. и т.н.

Лесно се прави, а се получава невероятна вкуснотия.

П.П. нашият Дребосък отказва да яде палачинки с мед, но палачинки намазани с "маслото на Деди" набива яко.

Така че правете смело!

ВКУСНОТИИ НА РАКЛЕТ ГРИЛ

 Притежавам едно такова уредче наречено раклет грил и доста често го ползвам. Оно е на "два етажа" - на първия се нареждат едни такива "купички", в които може да се пече всичко - основно отгоре. Трябва добре да се намаслят и да се сложи каквото душа ти сака - яйце, сирене и яйце отгоре, резени бекон и т.н.

    "Вторият етаж" е плоча, на която на практика може да се пече всичко.

    За пръв път ще правя публикация от този род - просто ще покажа снимки и то доста - на когото не му е интересно нека да да подминава и да не коментира.

    Подготвям си пържолки - добре овкусине и престояли в хладилника поне 24 часа; правя си кюфтенца; подготвям си наденички; забърквам си тесто за пърленки и т.н.

    Естествено и много лед и хубавото питие - уиски или бърбън, зависи от настроението.  Бирата и виното са липсващи, защото ми вредят на стомаха ...

    Засядаме на дивана и фьотьойлите пред ТВ-то, на масичката инсталирам раклет грила, на удобни места си нареждам продуктите, сипвам питиетата и давай смело напред.

    Странното е, че при печеното на уредчето няма излишни пушилки и миризми, както на скарата и все едно, че го няма ... 

    Само се протягаш, нареждаш отгоре и с щипката обръщаш и бухаш в чиниите... И назраве!

    Така, че основно снимки:

Уредчето загрява, пържолите са готови.

Купичките са намаслени и гови да заминат на слънчасване.

Пържолки, кюфтенца се пекат пред погледа ти и на наронаселението около тебе.

Пият си питието с лед и точат лиги.

Дори тропат с вилици по празните чинии - както излизахме на т.нар. "тиганени" бунтове, ако ги помните ...

Пообрнал съм ги.

Странното е, че няма пушилка, дим и аромат на селски панаир.

"Купичките" отдолу започват да цвърчат.

Трябва да се назориш и да включиш на ароматотерапия, за да усетиш що се случва пред погледа ти и поредната чаша, която странно бързо се празни ...

Колкото и да е странно - намаслено, отгоре сирене и свиннски гърди и запечено, става невероятно вкусно.

Кюфтетата и пържолката придобиха хубав загар и невероятен вкус.

по-ситно нарязаните мръфчици (секретно изкиснати в кока кола, сетне гурме сол, черен пипер, овалване в разбито яйце) и запечени в масълце ... разкош.

Подхващаме наденичките, филийките лебец се запичат в пуснатата мазнинка и поемат аромата.

Тайната съставка е поръсване на наденичките с кимион както са се намърдали върху плочата ...

Отдолу в масълце се препичат сиренца.

Само да не забравяме да ги обръщаме ...

Вкуснотията продължава да си жари и да я прехвърляме в чинията - само дето не се вижда острият нож, че тези мезета си иска и остро оръжие ...

Снимка без коментар - всичко е хванато, ама нещо уискито е избягало :)

Кюфтета са станали направо перфектни - не си личи, но при оформянето на едно им бяхнах малко масълце по средата, а на други - много ситна бучка лед.

При това си бяха доста охладени - приготвени от вчера за днес и извадени направо за плочата.

Забърсваш плочата с кухненска хартия - идеално чиста е и идва ред на свинските флейки мариновани с сос от нар и много църно пиперче ...

Вадиш в купата - режеш и нападаш. И не забравяш за питието...

Докарахме ред и за бекончето - ама е с кожичка и втрита едра сол...

Не може само на мръфки..

Трябва и малко да си поиграем - бушим чушките, печем, плик ... плачем и чистим от люспата като се омазваме целите до ушите и сетне пак върху плочата с бучка някакав измислен кашкавал и сирене.

Този пък скарата нещо "запуши", ама не беше ужасно ...

Може ли да прескочим тиквичките на плоча- в никакъв случай. Нарязани на резени, осолени, овкусени с църно пиперче и пак върху плочата.

Тука и патладжанчето взе да се сърди, че остана недокуметирано.

В това време мръФчиците, напръскани само идейно с балсамико и леко разредено табаско, отдъхват и чакат разните му там несериозни зелентии да се опекат ... 

Като се подхванеш да правиш вакханалия на раклет грила за една вечер и за куп народ, няма и начин да не завършиш с вратните пържоли, които до този момент ги нямаше, защото начукани отлежаваха в хладилника и бяха направо изстинали от страдание по горещата скара.

Последно мръФки на плочата - вероятно и на нея й омръзна от тях, но нас не.

Почти финално го докарахме до пърленките с чесън и доста масълце ...

За финал - един полуизсушен свински врат - тип Трапезица, само църнат за секунди ...

За съжаление след него, историята не иска да помни каквото и да е ---

защото .... ами необходимостта от шкембе чорба на другия ден и зелев разсол, когато определят битието ти, просто ти се иска да не помниш ...

Насладете се на вкуснотиите приготвени на това уредче, ако го имате и НАЗДРАВЕ!