ШНИЦЕЛ - ЗЕЛЕ И КАЙМА

 

 Този път предлагам нещо простичко за изпълнение и при това невероятно вкусно. На практика си няма рецепта, а е просто една идея.

 За един шницел са необходими едно зелево листо, около 160-180 гр. овкусена кайма и от там нататък брашно за овалване на шницелите, разбити яйца за потапяне и олио за пържене. За каймата ползвам смляно месо и добре овкусено със сол, черен пипер, идея кимион и кориандър - всичко на вкус. И при омесването добавям бучки лед, за да стане както трябва и след престой в хладилника поне един ден, тогава я ползвам. Всеки може да ползва каквато си иска кайма и овкусена по собствен вкус. 

    Може и да стане с ползване на тънко нарязано и добре начукано и овкусено месо.

Започва се с цели листа зеле, които се попарват за няколко минути във вряла вода с добавка на малко сол и сетне в ледено студена вода.

Дебелата жилка се отстранява с остър нож и с тъпата му страна листото се начуква леко.

Няма страшно ако леко се разкъса - това е без значение. По никакъв начин няма да проличи сетне при изпълнението.

Листото зеле се слага върху дъската като в единия му край се слага каймата и с притискане се разстила на тънък слой и се затваря с другата половина от листа и то по начин да се получи нещо като плик за писмо.

След това този плик много добре се овалва в брашно и оставя за кратко да "дръпне" брашното.

Го леко се овлажнява и отново се овалва в брашното.

В купата с разбитите яйца се потапя шницела - хубаво да поеме от яйцата (поне 2-3 броя). 

Може да се направи и двойна панировка по желание - обратно в брашното и сетне в яйцата.

Като овалям в брашно шницелите ги оставям всичките върху дъската и в това време в тигана се загрява мазнината - ползвам патешка мас и олио или зехтин поравно с добавка на бучка масло.

След слагането на шницелите в тигана, силата на котлона на котлона се намалява с една трета.

Пържат се до леко зачервяване от двете страни.

Вадене върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.

Сега през лятото предпочитам да ги сервирам с нарязани и овкусени с босилек домати.

Инак всеки може да си ги сервира както иска.

Ето и един шницел в разрез - снимката не е много добра - телефонът от толкова близко нещо се излага.

Няма да обяснявам, че се правят много лесно и бързо и се дзверски вкусни.

Носят и на собствени вариации ... все пак говорим за идея, а не за строга рецепта.

Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

КОРНИШОНИ В КОФА като от бидон

 

  Всички по-възрастни помним онези корнишончета, които се продаваха от бидони цяла зима в "Плод и зеленчук". Ходехме с кофичка или голям буркан и освен корнишончетата ни сипваха и от саламурата. Бяха върховни на вкус и особено хрупкави. И нищо общо с тези маринованите от буркан. 

    Правя ги от доста години и се чудя защо и ред не съм споделил за тях - може би, защото всичко е много просто. Количества не давам - просто няма такива.

Подбират се желаното количество корнишони. Измиват се добре и се накисват в студена вода за час два. Изрязват се откъм дръжката.

Кофа или голям буркан се слага да легне на едната си страна и започват да се нареждат корнишоните плътно едно до друго.

В съдината се налива филтрирана вода поне два пръста над зеленчука.

След това водата се излива в тенджера и се измерва количеството й. Тука е единствената мярка - на литър вода се слагат 40 грама едра морска сол. Разбърква се добре да се разтвори солта и с тази саламура се заливат  корнишоните.

Отгоре им се слага някаква чиния да не би случайно да изплуват.

Съдината се затваря с капак и оставя на сенчесто място (в моя случай на остъклената тераса).

Препоръчително е поне през ден саламурата да се излива в друга съдина, да се прецежда и връща обратно при корнишоните.

Протича естествен процес на ферментация. Саламурата помътнява след няколко дни, а корнишоните променят цвета си от ярко зелен към кафеникаво зелен (вижда се на снимката). За около 10-а дни или малко повече са напълно готови. 

Стават не много солени и наистина хрупкави.

Когато се правят сега през лятото, има проблем със съхраняването им до зимата. Единият начин е да се прекъсне ферментацията с добавка на 1 гр. натриев бензоат на кило продукт, но не го предпочитам. Другият начин, който ползвам е корнишоните да се подредят старателно в буркани. Сламурата да се прецеди през домакинска хартия, да се сложи да заври и сетне топла да се налее в бурканите.

След затварянето им се оставят върху капачките до изстиване. Така се съхраняват доста продължително време.

Тука е въпрос на предпочитание - който иска може да добави в буркана връхче копър, семена синап, дажи и дафинов лист или листа от хрян, вишна и т.н. (може и зърна черен пипер).

С една дума, кой както иска да си подобрява. Предпочитанието ми е - само корнишони и саламура. Така са най-близки на вкус до онези лелеяните от бидона.

П.П. Тази година направих "гаф" - напълних кофичката с корнишони по указания начин, турнах им чиния отгоре, затворих, оставих в мивката на бокса и ... заминахме при Чедото за две седмици.

Като се върнахме направо се стреснах - отгоре имаше не много дебел слой от нещо като бяла плесен и си реших, че ще ги изхвърлям.

Да ама не:

Прецедих през хартия, измих корнишончетата.

Пробвах - бяха направо невероятно хрупкави и вкусни. 

Сетне в бурканите по указания начин.

Може би, защото повече няма да пиша за краставички или корнишони, освен ако не измисля нещо много различно, тука давам и няколко линка в блога ми за направата на краставички и корнишони за зимата:

Кисели краставички без варене

ХРУПКАВИ КРАСТАВИЧКИ

Хрупкави краставички - друг вид

Кисели краставички по фински

Краставички (корнишони) в бидонче

П.П. Свършвам с темата за корнишоните - приемам нови идеи....

Кисели краставички по фински

 За 3-литров буркан - ползвам едни такива от турски маслини с винтова капачка
Необходими продукти:
    3 кг дребни корнишони - ако са по-едри, се нарязват
    3 с.л. с връх сол - едра морска
    200 грама захар
    180 мл оцет (желателно ябълков домашен)
    3 ч.л. синап
    3 дафинови листа
Изпълнението:
    Краставичките след измиването се накисват за 1-2 часа в студена вода с добавка на 1 с.л.
    В тенджера се загряват до завиране водата, солта, захарта, синапа и дафиновите листа. Когато заври, котлонът се изключва, добавя се оцета и в тази марината се пущат корнишоните.
    В момента, в който започнат да променят цвета си, се пълнят в буркана, налива се маринатата, затварят се с капачките и се оставят върху тях до пълното им изстиване.

Пробвайте - правил съм ги и няма съжалите. Стават много вкусни и НАЗДРАВЕ с изстудена ракийка.

П.П. пак е без снимки, защото е от старите тефтери ....