СВИНСКИ ЕЗИК В БУРКАН - КОНСЕРВА

 

    Не знам дали с тази публикация ще привлека вниманието на някого, но просто същата е много полезна и е само за любители на вкусното мезе, което иска известно време за подготовка и сетне дълго време да му се наслаждаваш...

    Свинският език в последно време неимоверно поскъпна, та чак стана почти недостъпен - гони 14,00 лв за кило по нашите месарници. Един буркан от 800 грама се продава за безбожната цена от 12.00-13.00 лв. 

    Направо да ти се приреве. А свинският език е невероятен деликатес. Доскоро нямах грижа - купувах от един колбасарски магизин - език в черво като саздърма в дебело черво по 10 лв килото. Да, ама не ... Вече е 18 лв/кг. Видях се в потрес - харесвам го с масло, с шкембе и масло и ръснато кашкавалче на фурна... И се видях в пълно чудо.

    Любимият деликатес стана недостъпен не само за мене  държавния стипендиант, а и за много други люде. 

    След като попаднах в кварталната месарница (много са добри) на замразен език по 7,00 лв за кило изобщо не се замислих и направо изкупих наличното количество - около 5 кила.

Бухнах езиците в една голяма тенджУра със хладка вода да се размразяват и изкисват. Без бой си признавам, че сложих в нея и по една супена лъжица сол и сода, както и изцедих сока на един лимон.

След това ги сплакнах добре и на две пъти ги сварих в друга тенджУра - вода, идея сол, зърна черен пипер, бахар, карамфил, дафинов лист, едно звездовидно анасонче ...  Варят се до ... като боднеш с ножа да потъва като в масло. По време на варенето се отпенват, макар че се варят не на силен огинь, а да къкрят. Вадят се в купа с ледена вода - демек с бучки лед.

В същата вода се добавя втората партида език - още малко сол и процедурата се повтаря.

В ледената вода много лесно се белят.

Обелените езици се нарязват на късчета. Пълнят се в буркани с винтови капачки. Слагат се във всеки буркан по няколко зрънца черен пипер (за любителите на пикантното - в някои буркани - или чили на люспи, или цяло люто чушле). Бурканите се доливат до ръбчето с прецедения сос от варенето. Затварят се с капачките и се стерилизират за 2 часа от завирането на водата.

Обръщат се с капачките надолу до пълно изстиване и ВоалЯ ... мезето е готово.
От това количество напълних 7 буркана.

Малко остана и пръжнах с масълце.

Дадох 35 лв за езика - напълних 7 буркана - вярно има и сос и малко мазнинка. И направих пръжнато за поне трима ...

или ми излезе 5 лв за буркан вместо 13 лв...

Струваше си играчката.

Ако Ви попадне изгодно език, правете смело. 

Този вариант е много по-добър от замразяването му във Фризер ...

и НАЗДРАВЕ!

ПЛЕТЕНИЦА ОТ СВИНСКИ ВРАТ НА СКАРА ВЪРХУ ЖАР

 За пореден път показвам идея и начин на направия, а не някаква рецепта, по която да си пекнем на скарата дзверски вкусно месце.

 Необходим е свински врат (но може и месце от ребрата или осмянката). Количество - съобразно броя на народонаселението около масата.

    За овкусяването - зехтин, соев сос, горчица, черен и червен пипер и кока кола. 

    Най-важната съставка да не се забравя - клечки за зъби.

    В блога имам една подобна рецепта за плетеница от свинско филе, но там се приготвя плетеницата по друг начин и печенето не е на жар.

Най-трудоемката част е да се подготви месото.

С много остър нож (или нож за жилетиране) месото се нарязва надлъжно по влакната на ивици с дължина около 25 см и широчина около 1,5-2 см.

Всички съставки за маринатата се смесват в голяма купа и в нея се пущат ивиците нарязано месо. В идееалния вариант - за 24 часа да си отдъхнат в хладилник. Ако се бърза и липсва търпение, може и за 2-3 часа или поне докато огънят прегори и остане на слаба жар.

"Сглобяването" е простично - от единия край три ивички месо се набождат с клечка за зъби и се сплитат на плитка - като козунак и се завършва пак с клечка за зъби.

Плетеницата е готова за скарата.

Забравих да кажа, че при тях през това време се овкусяват няколко вратни пържоли.

В това време се нарязват и резени бекон. Пържолите от пилешко бутче също са овкусени и си чакат реда за скарата.

В конкретния случай липсваха кебапчетата и кюфтетата, за да е пълне разкоша.

Тънкостта на печенето на жар е да не се пече на силен огън, а на вече попреминала жар. Отделя се част от жарта, за да може сетне да се върне.

Над нея се слага пиростия и тогава скарата - важно е печенето да става малко бавно - тогава месото не прегаря, а се опича добре.

СКарата трябва добре да се намазни - натрива се с парче сланина. От време на време месото се полива с малко от маринатата.

Когато месото само се отделя от скарата, значи е готово за обръщане. 

Точно време не мога да дам - зависи от много неща, но моята мярка е една цигара от единия край и от другия край - малко по-малко от цигара. Значи около 7-8 минути и след обръщането - около 5 мин.

В идеалния вариант опеченото месо се слага в тенджера с капак.

Може леко да се напръска с лимонов сок, а в тенджерката да се мъдрят и няколко счукани скилидки чесън.

Докато всичко това се прави, могат да се сварят поне кило картофи за една вкусна картофена салата.

Важно е да не се забравя ваденето на клечките за зъби.

За съжаление, не съм си снимал моята чинийка с нарязаната плетеница, но горе вдясно се вижда - с картофената салата.

Излишно е да обяснявам колко крехко и колко дзверски вкусно печено се получи. А ароматът на пушек от живия огън нищо не може да го замени.

Впрочем и на елекрическата скара или на грил тигана също става чудесно (с добавка на идея течен дим или пушен червен пипер в маринатата).

Правете смело, не само е вкусно, но е и ефектно и НАЗДРАВЕ!

ЖЕЛИРАН ЕЗИК ПИКАНТЕН

     Един от любимите ми домашни деликатеси е езикът - телешки или свински,  приготвен по най-различни начини. А фаворит от тях ми е желираният език.

    Приготвял съм най-различни варианти:

Желиран деликатес

ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС - невероятно мезе

домашен деликатес от желиран език

ПИКАНТЕН МАРИНОВАН ТЕЛЕШКИ ЕЗИК

Аспик или желиран деликатес

Осолен деликатесен свински език

Чорба (варено) от свински език

Маринован свински език

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език

Саздърма от свински език

Домашен пастет от патешко месо и свински език

Свински език в масло с малък пиниз

"Родопски" сач от телешка глава, език и други вкуснотии

    Лелей, чак се изненадах колко вариации съм публикувал до сега и вероятно имам и доста, които не са намерили място в блога.

    Преди да продължа, веднага предупреждавам - това не е конкретна рецепта, а просто начин на направия. Затова няма и някакви конкретни количества (всеки може да ги комбинира по свой вкус), а аз докато пиша ще посочвам моите количества.

Започнах с три свински езика (около 700 гр.), които старателна надупчих с ножа на по няколко места и сложих в студена вода, която сменях три пъти.

След това в купата на мултикукъра с малко сол, 5-6 зърна бахар, 10 зърна черен пипер, по едно карамфилче и звездовидно анасонче и 2 дафинови листа. След 20-а минути добавих нарязан на няколко парчета свиннски бут (около 400 грама). 

Варенето продължава докато вилицата прониква в езика лесно.

След това вадене на месото и езика. Езикът - веднага в купа с вода и лед, след което се бели много лесно.

Бульонът се прецежда през цедка с домакинска хартия. 

В част от него се сварява за кратко нарязан на кубчета морков - да се свари, но и да остане хрупкав.

В микровълновата задушавам една червена чушка.

 Езикът, месото, чушката се нарязват на кубчета като част от месото се накъсва на ситно. Разбъркват се с морковите като се добавя 1 кисела краставичка нарязана на ситно и 1 ч.л. каперси (толкова имах).  Допълнително опиперих с 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. сумак. Добавих и 1 с.л. от моя домашен табаско сос - за пикантност.

Прецених, че за заливката ще са необходими около 300 мл бульон. Пробва се на сол и при необходимост се добавя по вкус.

Но се презастраховах с две пакетчета желатин. Слагат се в чаша с около 50-60 мл вода и след няколко минути за 30 сек в микровълновата. Така най-лесно желатинът се разтваря.

Смесва се с бульона и с него се заливат продуктите, които вече са сложени в подходяща съдина.

Следва едно дълго чакане докато всичко стегне в хладилника.

След търпеливото изчакване идва време да си турнем добре изстудената водка с много лед и да нападнем желирания деликатес.

Много добре е стегнал, реже се почти тънкофайски и много добре държи форма.

Стана страхотна вкуснотия и невероятно мезе. При това и леко пикантно от табаското.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите.

И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

За кОли или деликатес от свинска шия

 

 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".

    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.

    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.

 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.

  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.

Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.

Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.

Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.

Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.

Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.

Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.

Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...

Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...

След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода да ги притиска и варене на су вид на 75С за 4 часа.

След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа

После в хладилника за още 24 часа.

Не знам откъде набрах това търпение.

И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.

Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.

Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

ФИЛЕВСКИ БАБЕК

 

    Докарах ред след голяма почивка и размисъл за промени в блога да напиша за един любим домашен деликатес - филевския бабек. По нашия край Филево (сега с.Върбица) е прочуто най-вече с пуските си, но и филевският бабек не е за подминаване. За пуските им съм писал вече и това беше една от първите ми публикации, които ги популяризира и много народ започна да си ги прави.

    

За направата на този прословут бабек са необходими единствено свинско месо (около 70 %) от плешката или бута на прасето (за предпочитане) и 30-на % гръбна сланина (или шарено месо от ребрата или осмянката).

Много са важни подправките, които давам на кило месо.

Само ще кажа, че всяко семейство си има собствена "рецепта", която пази в тайна ... и се предава от поколение на паколение.

Мисля си, че с моята "блага дума" успях да изкопча една оригинална семейна рецепта и то преди доста години.

-Черен пипер, прясно смлян и кимион - по 5 грама;

-Сол - 22-25 грама - въпрос на вкус, но при мене 1/2 от нея е нитритна.

-Праз - около 20 см от бялата му част ситно нарязана (в някои семейства слагат зелената - наситнена, ама на микроскопически парченца);

-градинска чубрица суха - 3-5 грама

-червен пипер - сладък около 10-15 грама. Има варианти - поравно сладък и лютив.

Слагането на червен пипер различава филевския бабек от ябълковсковия, където го няма.

Месото се нарязва на кубчета - 2х2 или 2х3 см, като аз лично го начуквам с дървеното чукче, за да омекне. Осолявам го и го оставям на студено за 24 часа. След това смесвам с подправките и отново на хладно за нови 24 часа. Важното е температурата да не надвишава 10-а С.

Пълни се с фунийка или шприц в телешки чозове като гледам теглото на парчето да е около 750-800 грама. Ако има въздух тук таме, се дупчи с игла.

Парчетата заминават на терасата да сухнат както са. Не се пресова. 

Тези парчета бяха заложени в средата на декември и съхнаха до средата на февруари.

За готовността обикновено се ориентирам по загубата на тегло - около 45 % от първоначалното.

За по-добро съхранение и разпределяне на влагата в бабека задължително вакуумирам.

Тъй като готовите парчета за по около 400 грама, са много удобни за консумация.

На мен най-много ми харесва варианта със слагането на лютив пипер. Става леко пикантен и си върви идеално с питието.

Полезно: сладкият червен пипер може да се замени с пушен пипер. Тогава филевският бабек придобива още по-дзверски вкус.

Правете смело, лесно е и НАЗДРАВЕ!

ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС - невероятно мезе

 

    Без бой си признавам, че съм голям почитател на свинските субпродукти във всичките им варианти. 

    Харесват ми най вече т.нар. пета част на прасето - крачета, уши, език, бузи, дроб ...  Има страни, в които направо ги изхвърлят и ... по-голяма грехота от тази не мога да си представя.

    В блога ми има много начини на направия на подобни - вероятно са повече от 50 и затова няма да давам препратки към тях.

    Този деликатес е резултат на една открадната идейка в "Берьозка" - видях желиран език по деревенски на цена от около 30 лв за кило. Изчетох му етикета, ужасих се от многото Е-та и разни добавки на фибри и др.п. и бях дотам.

    Онзи ден на прибиране към нас от морето пътувахме по стария път през Айтос (там имам друга история - ще я споделя отделно), Карнобат, Сливен и ... Та след отбивката за Стара Загора гледам табела "Месо" с перифарното зрене и докато се усетя, я подминахме. Наложи се да връщам поне километър, но не съжалих ... 

Бях като дете в сладкарница - свински крачета за 3,00 лв, свински уши - 4,50 лв, език - 7,00 лв; страхотни мръфки, наденички - дори и с гъби; да не описвам, че ще се окапя... Естествено, че след прибирането от море паричките са кът, та се накупих със свински крачета, ушички, езичета и задължително наденичката за печене с гъби.

След прибирането бухнах в мултикукъра две крачета, три ушинца, едно езиче и около 250 грама свинско за готвене, глава лук, главичка чесън, 10-а зрънца черен пипер, 5-6 бяхърчета, 1 дафиново листче, и по едно карамамфилче и звездовидно анасонче и мънинко солчица. Варене в кукъра на три пъти - приграма "задушаване", т.е. цели 3 часа.

За варене в тенджера под налягане предполагам само - около 1,5 часа.

Варенето е до момента, в който кокълчета започват сами да си падат...

Следва голямото обезкостяване на крачетата, почистването на ушичките от по-грубите хрущяли; обелване на езика и накъсването му и на месото на ситно.

Тука само ще кажа, че е желателно цялата течност от вареното да се изхвърли - в нея остават всички мазнини и други неприятни нещица.

Отделените кокълчета и хрущялчета се връщат в кукъра с около 1,5 л вода и се варят отново с дабавка само на малко сол. Получава се истински бульон, който се прецежда и може да се ползва смело.

Обезкостените месца са около 1,5 кг и се слагат в голяма купа и овкусяват както следва (на кг):

16 грама сол (1/2 нитритна- за трайност)- впрочем се оказа, че носи още и на сол; 5 гр. черен пипер; 5 грама пушен червен пипер; 5 грама чили; 5 грама сушен лук  и изненадата - 6-7 скилидки пресован чесън (не сушен)-оказа се, че може и повече-въпрос на вкус; Всичко се обърква много добре ...

Пълних в колагеново черво Ф=45 мм - по около 180-200 грама и връзвах на парчета.

Оставих за около 12 часа на топло и след това прибрах в хладилника.

Стегна яко ...

Няма да описвам каква вкуснотия се получи и какво мезе към питието е ...

Като бележка: тъй като няма консервант не е трайно и трябва да се съхранява във фризера. За предпочитане вакуумирано.

НАЗДРАВЕ!

РУЛО ОТ СВИНСКИ ДЖОЛАН с плънка

 

    Свинският джолан за мене е най-голяма почит, защото е адски благодатен за приготвяне по различни начини. Най-добрият му вариант е този с кожа, но по-рядко се намира. ОТ месото на джолана стават най-невероятните и сочни кюфтета или кебапчета. Харесвам го най-вече печен на фурна, но този път ще предложа един по-различен начин за приготвяне.

Джоланът се обезкостява без голямо престараване. Кокалите с малкото месо по тях заедно с лук,чесън, морков и доста подправки се варят и се получава страхотен бульон.

Обезкостеното месо се разстила като лист, цепва се тук таме с ножа. Начуква се с дървено чукче под найлон. Поизрязва се за правилна форма, а изрезките отиват при кокалите. Овкусявам като ползвам моята универсална сол с добавка на малко пушен червен пипер. Отгоре се разстила овкусена кайма, късчета кашкавал (гауда или подобно). Поради липса на кисели краставички, ползвах варени и нарязани по дължина моркови.

Тук таме в месото и в плънката се инсталират скилидки чесънче - къде без него !?

Парчето месо внимателно се навива на стегнато руло и овързва като бебче с кухненски конец.

Слага се в подходяща тавичка, налива се малко водичка (бульон от варенето, бира или бяло вино), могат да се сложат и картофки на едро овкусени с моята сол с розмарин и салвия. Тавичката се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 180С за около 2 часа - по принцип за 1  1/2 ч. , но колкото повече толкова по добре. 

След това се маха фолиото, месото се намазва отгоре със смес от масло, мед и пушен червен пипер. Пече се за 10-а минути на вентилатор и сетне мръфката се обръща от другата страна. Поне аз така правя, защото го предпочитам добре запечено от всякъде.

След опичането оставяме рулото да поизстине малко, нарязваме на резени и поднасяме в чиния с картофките и със соса от печенето.

За да стане сосът от печенето по-вкусен го редуцираме в тиганче с малко масло и пресовано чесънче. Поднасяме соса отделно или върху месото.

Да не забравим и препечените филийки хляб ...

А и освен рулото от джолан, сме успели да си направим и страхотно варено от кокалите и месцето по тях ...

Правете смело, става лесно ...

И да не забравя няколко пъти НАЗДРАВЕ!

"ХАМОН" от пуешко бутче

 

   В последно време по-рядко пущам рецепти или идеи в блога си, но това се дължи вече на голямото количество разнообразни публикации за различни нещица, както и на желанието ми да пущам нещо малко по-особено, а не съвсем тривиално и да не се повтарям с множеството други публикации в нета.

    Отделно от това не спирам да експериментирам с приготвянето на любимите ми мезета към питието. За множеството суджуци, салами, луканки и др.п. освен множество рецепти из нета, има и утвърдени стари БДС и които ако се спазват, резултатът винаги е много добър.

    От личен опит съм се убедил през последните години, че пуешкото месо е едно от най-благодатните, па и най-полезните. Не бих го заменил за свинското, но за някои неща е дори доста по-полезно.

    Какво ли не съм правил с пуешко(включително и шпеков салам, за който предстои да пусна рецепта), но преди време ме нападна една хрумка - да направя сушено пуешко бутче - почти хамон.

При нас доста често се намират по магазините охладени пуешки бутчета и то на съвсем приемлива цена - до около 5,50 лв за кило. Шъъът да не ме чуят и да не им вдигнат цената, че вече са по-евтини от пилешките ... 😉😀😀

Отделно от това доста често има и такива с големина и тегло като на крак на птеродактил- демек между 0,8 и 0,9 кила едното.

Заради несигурността от експеримента и крайния резултат започнах с една бройка около 0,85 кила тегло.

Доста си поиграх с бутчето да му премахна кожата цяла. От нея става идеална "торбичка" сетне за приготвяне на друг вид колбас или ястие - може да се напълни с кайма, да се изсуши и т.н., но това е друга тема и за друга публикация. Е, те така - обезкоженото бутче се срязва откъм ставата до костта да се "освободи" и го претегляме на електронната везна. Това излезе в чист вид точно 0,820 кила.

Сметката за овкусяването я давам за кило, както винаги, но в случая редуцирана за 0,8 кг - нитритна сол - 26 грама, 5 грама захар, 2 гр.- черен пипер, 0,5 грама витамин С.

В купичка с 50 мл бърбън,50 мл преварена вода разтворих солта, захарта, витамина и добавих църното пиперче. И като турнах бутчето в една торбичка от тия с "цип" с шприца инжектирах цялата тази чорбичка в бутчето като целта беше да стигне до костта му.

Отгоре го посипах с малко смлян кориандър, щипка пипери и като топнах пакета във вода, го обезвъздуших, вързах и пратих в хладилника. Това действие биде извършено на 22.03. и до 02.04. пакетчето си отдъхваше от мене в хладилника като от време на време го"тормозех" с обръщане и нежно гъчене.

В интерес на истината мислех да го държа 4-5 дни, но го оставих за цели 11 дни - до 2.04.2023 год., когато го извадих от торбата и леко забърсах от подправките и поизсуших с домакинска хартия.

Претеглено и подсушено бутчето тежеше точно 926 грама. 

Който се е "борил" с пуешко бутче, знае, че след обелването на кожата остава по него една ей такава бяла и доста твърда ципа. Доста се зачудих както да я правя, дялнах едно парче от нея и реших да си оставя останалата част, тъй като си бЕх наумил да не го обвивам в колагеново фолио или каквото и да е, а да си го суша ей така - напълно натурално.

Простнах го на простора - 0т 2-ри до 16-април беше достатъчно хладно - температури - до 14С  влажност "свят да ти се завие".

Теглих го на 10-я ден - 720 грама, а на 16-ти април - 617 грама.

И биде нападнато.

Уникално дзверски вкусно мезе. Реже се тънкофайски ...

Бележки: следващия път ще го увия в колагеново фолио и ще видя резултата.

Като го обрах от кокъла, на парчета го вакуумирах за по добри времена.

Правете смело - дзверско мезе е.

И наздраве!

ДОМАШНА ГОРЧИЦА (доматена)

 

Направо си се чудя защо досега не съм написал и ред за домашната горчица.

Впрочем, за предпочитане е пред всякаква купешка, в която има какво ли не - захар, олио, сгъстители - ксантанова гума, консерванти - калиев сорбат, натриев бензоат, а лимонената киселина е най-малкият грях. 

Не на последно място е и неоправдано високата цена - едно кило от дижонската горчица (която за мене е най-приемлива от готовите) вече гони 20,00 лв.

Отделно от това, голямото й предимство е, че се прави лесно и не отнема много време и вложените в нея продукти са от възможно най-високо качество.

Като за начало ще дам моята базова рецепта, въз основа на която сетне си правя най-различни варианти:

синап на зърна (бял или черен или смес от тях) - 60 грама;

домашен ябълков оцет-около 80 мл

зехтин екстра върджин (или натурален зехтин) - около 80-100 мл

качествен домашен мед (вземам на Нико мед) - 2-3 с.л. препълнени

щипка сол - около 1 ч.л., демек 5-6 грама

Най-добре е да се ползва електрическа кафемелачка и компотен буркан с винтова капачка;

Започваме със смилането на синаповите зърна. Може да се ползва само бял, само черен или смес от двата вида. От това какъв синап ще се ползва зависи крайният цвят на горчицата. Обикновено ги смесвам двата вида - бял/черен 3:2, т.е. 30 гр. бял и 20 гр. черен.

Меля го в една древна руска електрическа кафемелачка, на която твърдите синапови зърна не могат да се опрат. След смилането го пресявам през цедка и по едрите зрънца отиват за едрозърнеста горчица като ги отделям в бурканче докато се събере необходимото количество.

50 гр. синап са точно едно зареждане на мелничката, но аз го правя на два пъти. И тука се поправям - от необходимите и написани 60 грама синап, може би около 8-10 остават по едри през цедката и се отделят.

Затова , ако не ги прекарвате пред цедка, Ви трябват само 50 грама синапози зърна.

На снимката са двата вида - с фино смляните и по едрите зърна.

Вторият етап е след като слежим смляните синапови зърна в буркана да се налее домашният ябълков оцет, леко да се разбърка и ... да се остави в хладилника до следващия ден.

Продължаваме с добавяне на солта, зехтина и меда в буркана. Вместо да бъркам с лъжица, за доброто им смесване ползвам пасатора, който много добре влиза в буркана. 

Готовата смес горчица я оставям в затворения буркан да си "зрее" в хладилника поне седмица. Отначало стои някак рядка, но сетне се сгъстява.

След това следва пробата за готовия продукт - ако е много остра и лютива, се добавя още малко мед докато се омекоти. Тука всичко се прави на вкус. Може да се наложи и добавката на малко сол или на още малко мазнина.

Това до тук е нещо като базова рецепта.

Да ама не, няма да съм Я, ако не правя нещо различно в разни варианти:

1.За по-пикантна горчица заедно със синапа смилам и 1 с.л. кориандър на зърна и 1 ч.л. черен пипер.

2.добавям в сместа 1 ч.л. къри и толкова смлян джинджифил (джинджифилова горчица, ако е повечко)

3.добавка на 1 с.л. настърган хрян - уф, става доста люта и иска повечко мед за омекотяване

4.като ме прихванат "карастанчовите" в горчицата отиват 1-2 скилидки чесън, или 1 ч.л. розмарин, или вместо ябълков оцет - балсамико

Абе, нямам думи колко комбинации си измислям всеки път - не може да е ве едно също.

Всъщност една от най-любимите ми комбинации е т.н. от мен "доматена" горчица". 

Вече базовата си рецепта я дадох, а за тази сега ще разкажа:

Правя си я горчицата. В тенджерката слагам едно бурканче 330 мл домати без семките, 1 с.л. кокосово масло, 1/2 глава ситно нарязан лук,2 ск. чесън на ситно, 1 ч.л. кимион, 1 ч.л. чили сос, 1 ч.л. смлян джинджифил. Всичко това се възварява, в тенджерката се слага и горчицата и се вари буквално 3 м. Сетне в буркана и остава да се наслаждаваме на нещо наистина дзверски вкусно.

Ето това съдържа една готова магазинска горчица.

Затова правете смело домашна, за да знаете, че освен вкусна е и полезна.

ДЕЛИКАТЕСНИ СВИНСКИ ГЪРДИ по най-лесния начин

 

    Без бой си признавам, попаднах в едни руски сайт на 2-3 снимки, подобни на моята и беше написано - "гърди без варене и сушене за мързеливци", както и че рецептата е немска, тъй като немците били факири на свинските гърди.  Почти нямаше описание как се правят - беше написано, че се попарват с вряла саламура, която се сменя с нова след 24 часа и след седмица - направо режеш и се наслеждаваш с хубаво питие...

    Като го прочетох и не намерих как се прави, направо ми заприлича на онази неприлична рецепта за телешка пастърма във водка, която се оказа дзверска вкуснотия и при това невероятно лесна.

    

Като не знам какво да правя, започвам да действам- демек, чешейки се по темето, се засилих до кварталната месарница и купих 1,5 кила свински ребра. Задължително с кост, които отделям щедро с малко месце и сетне отиват за печене - най-често в кока кола и много подправки. Отделеното месо нарязох на подходящи късове - по около 300 грама и бухнах в тенджерката и залях с вода. Така се определя колко марината ще ни трябва - беше около 1 л. Отлях водата в друга тенджерка, сложих по 50 гр нитритна и обикновена сол, 1 даф. лист, 2 ск. пресован чесън, 4-5 грама черен пипер, едно баарче, едно карамфилче, 1 ч.л. пушен червен пипер и няколко капки течен дим. Възварих до закипяване и през цедка залях залях с врящата марината мръфките. Турнах им една чинийка да ги притиска и забравих за 24 часа.

Последва изхвърляне на маринатата, измиване на месото и връщане пак в съдинката с добавка на 2-3 цели скилидки чесън. 

В другата тенджерка отново сложих 1 литър вода заедно със 120 грама сол (пак поравно нитритна и обикновена) и 40 грама захар и възварих до закипяване. След това залях месото с тази марината, отново чинийка, капак и го "забравих" в хладилника точно за седмица.

Вади се подсушава се добре и се резва парчеце за опит и вкус. Ако е много солено, препоръчително е да се сложи в тенджерка с газирана вода или бяло вино и да престои в нея около час два. Това зависи колко солено искаме да бъде.

Отново се подсушава и заминава поне за 24 часа в хладилника.

Само че преди това си решаваме дали искаме да му придадем допълнителен вкус...

Едното парче овалях в смес от червен сладък и пушен и череп пипер, другото - в чубрица с идея сминдух, третото си го оставих натюр.

Просто си нямате представа каква дзверска вкуснотия се получи.

Тъй като не си повярвах на резултата, след няколко дни повторих цялата процедура.

За мен солта при тези пропорции се оказа нормална, но домочадието заяви, че е доста солено - та изкисвах някои парчета. 

В крайна сметка се оказва, че на сол и цвет товарища нет.

Готовите парчета се вакуумират и могат да се съхраняват по-дълго време в хладилника. Пробвах и във фризера - просто като се извади, се слага в хладилника и нека там си се размразява. Избщо не се отразява на вкуса.

Пробвайте смело по ваш вкус и знайте, че става наистина дзверска вкуснотия.

И да не забравяме - прави се лесно и отнема буквално 20-а минути и иска голямо търпение.

и да не забравя НАЗДРАВЕ!