ШНИЦЕЛ - ЗЕЛЕ И КАЙМА

 

 Този път предлагам нещо простичко за изпълнение и при това невероятно вкусно. На практика си няма рецепта, а е просто една идея.

 За един шницел са необходими едно зелево листо, около 160-180 гр. овкусена кайма и от там нататък брашно за овалване на шницелите, разбити яйца за потапяне и олио за пържене. За каймата ползвам смляно месо и добре овкусено със сол, черен пипер, идея кимион и кориандър - всичко на вкус. И при омесването добавям бучки лед, за да стане както трябва и след престой в хладилника поне един ден, тогава я ползвам. Всеки може да ползва каквато си иска кайма и овкусена по собствен вкус. 

    Може и да стане с ползване на тънко нарязано и добре начукано и овкусено месо.

Започва се с цели листа зеле, които се попарват за няколко минути във вряла вода с добавка на малко сол и сетне в ледено студена вода.

Дебелата жилка се отстранява с остър нож и с тъпата му страна листото се начуква леко.

Няма страшно ако леко се разкъса - това е без значение. По никакъв начин няма да проличи сетне при изпълнението.

Листото зеле се слага върху дъската като в единия му край се слага каймата и с притискане се разстила на тънък слой и се затваря с другата половина от листа и то по начин да се получи нещо като плик за писмо.

След това този плик много добре се овалва в брашно и оставя за кратко да "дръпне" брашното.

Го леко се овлажнява и отново се овалва в брашното.

В купата с разбитите яйца се потапя шницела - хубаво да поеме от яйцата (поне 2-3 броя). 

Може да се направи и двойна панировка по желание - обратно в брашното и сетне в яйцата.

Като овалям в брашно шницелите ги оставям всичките върху дъската и в това време в тигана се загрява мазнината - ползвам патешка мас и олио или зехтин поравно с добавка на бучка масло.

След слагането на шницелите в тигана, силата на котлона на котлона се намалява с една трета.

Пържат се до леко зачервяване от двете страни.

Вадене върху домакинска хартия да поеме излишната мазнина.

Сега през лятото предпочитам да ги сервирам с нарязани и овкусени с босилек домати.

Инак всеки може да си ги сервира както иска.

Ето и един шницел в разрез - снимката не е много добра - телефонът от толкова близко нещо се излага.

Няма да обяснявам, че се правят много лесно и бързо и се дзверски вкусни.

Носят и на собствени вариации ... все пак говорим за идея, а не за строга рецепта.

Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

ЕГИПЕТСКИ "КЕБАПЧЕТА" С ОРИЗ И ...

 

    Прекарах в една болница доста време - приеха ме с идеята за бърза операция след два дни подготовка, а престоят ми се проточи - първо в неврохирургия, сетне в неврологията и т.н. 

    Няма да разказвам за балничния си престой, а за това какъв късмет изкарах откъм "колеги" по съдба, с които деляхме болничната стая. В едното отделение - с професионален готвач, собственик на заведение за бързо хранене, а в другото отделение - с египтянин, женен за българка от преди 30 години и също готвач. Няма да споменавам за болести и др.п., а за това, че доста успешно "убивахме" болничното време с разни лакардии за разни вкуснотии. Като резултат - десетки изписани листчета с разни рецепти и идеи. 

    Сега претворявам някои от тях на живо и ще ги споделям от време на време. Някои от тях за за обикновени неща, но с малък собствен изпитан секрет, други - напълно нови за мене.

    Та египтянина го "мъчех" да ми разказва семейни рецепти - това, което са готвили майка му и баба му, а не общо известни от арабската кухня (не че не записах и такива).

    Та започвам с една за пържени наденички, които за да ми ги обясни, ги наричаше - абе като кебапчета и затова оставих и това в заглавието.

Казваше ми, че това е било празник в детството му и когато ги правели, всички деца се събирали и като гладни гарджета чакали да им по парче...

Правели се от агнешка или телешка тлъста кайма, с доста ориз и страшно много, ама много зелении - магданоз, копър, зелен лук. Подправките - сол и черен пипер. 

Тъй като ме обясни, че оризът се слагал суров, го накарах няколко пъти да ми обясни точно какво се прави.

Въпреки неговите обяснения, малко се отклоних от тях ... и сетне посъжалих, но ще обясня.

Започваме с ориза (тяхният нямал нищо с нашенския), който се измивал добре и почти 24 часа се накисвал във вода, която се сменяла няколко пъти. (накиснах го за няколко часа и това грешка). Сетне като се отцедял от водата се омесвал с каймата - съотношение месо-ориз 3:1.  

Всички зелении - поне по две връзки, се нарязвали на много ситно и отново се омесвали с каймата заедно със солта и черния пипер. Оставяла се да престои няколко часа, което не направих.

След това се оформяли на ръка наденички, като нашите кебапчета, но по-дълги и се пържели в силно загрята мазнина.

Просто омесих каймата и веднага след това оформих с мазни ръце нещо като кебапчета.

Пържих по няколко броя в касерола с мазнина, която им стегаше малко над половината.

Пърженето - ами до хубаво зачервяване.

След това върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Признавам си, очеквах, че оризът ще "хрупа". Усещаше се в тях, но беше почти идеално омекнал - ако бях го накисвал по-дълго време и оставил каймата да отлежи, изобщо нямаше да се усеща. Сетне каймата ми беше свинска, но не достатъчно тлъста.

В името на експеримента, това го направих с около 450 кайма, 130 грама ориз и по една връзка магданоз и копър (само зелената част без дръжките).  Сол и черен пипер - на вкус.

По обясненията му - около кило агнешка или телешка мазна кайма; 300 грама ориз и поне по две, че и три връзки магданоз, копър и зелен лук. Спомена и за канела, но нея я пропуснах покрай ушите си.

В интерес на истината, хапнахме по 2-3 "кебапчета", а останалите на другия ден сготвих като кюфтета по чирпански. При варенето оризът съвсем спря да се усеща и ястието стана направо уникално.

Като заключение: експериментът се оказа напълно успешен и може да се прави смело, но за нашия вкус - може би оризът трябва да е полусварен...

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

"МУСАКА" от макарони с телешка кайма

 

    Който поне веднъж е влизал в блога ми, знае, че рецепти за спагети, пасти, макарони и др.п. в него няма. Не ги обичам и не ги ям. Единствените макарони, които правя са със сирене и яйца.

    Дори не знам как стигнах до тази направия, но може би се дължи на факта, че стигнах до някъде установих, че наличните яйца са само две и наличното сирене е козе, което ми дожаля ..., а макорините едни такива като охлювчета вече бяха сварени анденте.

    Та така - за варените макарони: 200 гр макарони се пущат във вряща подсолена вода за максимум 8-10 минути. След това се вадят  в цедка и бързо охлаждат със студена вода.

    Докато макароните се варят в силно загрят тиган се пуща една глава ситно нарязан лук и когато лукът леко омекне се добавят около 450 грама телешка кайма; следват сол и черен пипер на вкус; както и 5-6 с.л. от водата на макароните. Когато каймата побелее се сипва едно бурканче консервирани домати с босилек.

В професионалния тиган подходящ и за фурна се е запържила каймата с доматите, добавят се полусварените макарони, доливат се около 300 мл от водата. Отгоре им се прави заливка от една кофичка кисело мляко с двете яйца (по-добре е да са четири), 1 ч.л. сода и 1 с.л. с връх брашно.

Пече се във фурната на 200С за около 40 мин. - до хубаво зачервяване.

Трябва да се остави да поизстине малко и е готово за сервиране.

Невероятна вкуснотия, дори и за такива като мене, които не обичат паста в какъвто и да е вариант.

Важното е, че се прави лесно и бързо.

Чудех какво име да му дам на това ястие, но реших, че "мусака" е много подходящо. Никой не е казал, че мусаката е само с картофи Я.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Икономични шницели

 

    Май се задават едни времена, които ще ни принудят да пестим или поне да измисляме икономични рецепти, а и храната ни да е все така вкусна.

    Тези шницели са пълно олицетворение на икономичността - необходими са ни 400 грама смляно месо (или готова кайма), 2 големи картофа, едно яйце, сол, кимион и черен пипер на вкус.

Изпълнението е направо елементарно. Мляното месо се разбърква добре с яйцето.

Картофите се обелват, измиват и настъргват на ситното ренде и добяват в купата.

Слагат се подправките и всичко се размесва добре.

При мен се получи малко редичко, защото не поизцедих картофите и се наложи да добавя 1 с.л. брашно за сгъстяване.

Дадох минималния набор от подправки, защото запазват основно месния вкус.

Това не значи, че не могат да се добавят и други - сух лук, чесън на прах или риган.

Любителите на лютичкото могат да добавят и малко чили или лютив червен пипер, а и защо не - пушен?

В тигана се загрява малко мазнина (ползвам основно гъша мас и 1 сл олио).

С голяма лъжица се гребва от сместа и се разстила в тигана на тънък слой като шницел.

Пържат се до зачервяване от двете страни.

От това количество се получиха 11 броя шницелчета, които бяха напълно достатъчни за 4-ма възрастни.

Като пресметнем разходите - 3 лв за мляното месо, 0,40 лв за картофите (350 грама), 0,30 лв за яйцето и останалото не го броим - за почти 4 лв съвсем прилична вечеря за четирима.

Гарнитурата - зелена или доматена салата.

Лесно, икономично и много вкусно. 

В интерес на истината, много прилича на беларуските дранники, които се правят само от настъргани картофи с подравки, но при тези трудно може да се познае, че месото е толкова малко.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Руло "МОЗАЙКА"

 Няма спор- едно от най-популярните рула със зеленчуци и варени яйца е руло "Стефани". Много е лесно за изпълнение и въпреки това за много хора е доста трудно и не винаги им се получава както трябва: често се напуква, често се пресушава и т.н. ...

    Затова сега ще предложа едно друго руло, което става не по-малко вкусно, достатъчно красиво за поднасяне и най-важното много е лесно за изпълнение. Може да се направи и от най неизкушения в готвенето. 

    Още по-важното е, че си няма точен набор продукти и точни количества. Може да се направи и с наличните неща в хладилника - тип "обери хладилника".

Започвам с примерните продукти: 

1 кг мляно месо или хубава кайма. Слага се в подходяща голяма купа и се овкусява със сол и черен пипер на вкус.

4 твърдо сварени яйца се нарязват на кубчета.

Следват:

четири пет  кисели краставички; 2-3 сварени и обелени средни моркова;

100-а грама бекон (още по-добре варено пушен);

100-а грама сланина;

1 обелен и почистен домат - само твърдата част;

1 или 2 печени чушки (примерно една червена и една зелена);

100-а грама кашкавал

Всички продкти се нарязват на ситни кубчета и омесват с каймата без голямо престаравяне.

Носи добавянето и на други налични продукти - въпрос на наличности и желание.  Може да се подправи с идея пушен червен пипер, риган или дрги любими подправки.

Голямо парче хартия за печене се намачква или леко навлажнява. Върху него се прехвърля каймата и с ръце се оформя на продълговато руло, а сетне се навива хартията и пристяга от двата края като бонбон.

Така се получава хубаво стегнато руло с желаната големина според тавата за печене.

Вместо хартия може да се ползва стреч фолио, парче найлон и т.н.

Тавата се намазнява добре и в нея се прехвърля така оформеното руло. Отгоре с добре намазнени ръце леко се заглажда.

Фурната се включва да загрява на 180С и в това време се обелват 4-5 картофа и нарязват на парчета с желана големина. В случая добавих и един патат.

Препоръка: нарязаните картофи е желателно да се изкиснат за известно време в хладка вода и да се измият няколко пъти добре, за да им падне нишестето. Така няма да залепнат при печенето.

Добре измитите картофи се осоляват и опиперяват, леко намазняват и прехвърлят в тавата при рулото. 

Налива се малко течност, покрива се с алуминиево фолио и се пече около 50 минути. След първите 30 мин. фолиото се маха. Пече се до готовност - времето на печене зависи и от фурната. Може да се пече и на 170С с вентилатор.

След изпичането, рулото и картофите се прехвърлят в подходяща съдина, а сосът от печенето може леко да се сгъсти с малко масло и нишесте и да се ползва са заливане на резените руло при поднасянето им.

Препоръка: при правенето на каймата не е препоръчително да се слагат изцеден хляб, галета или настъргани картофи. Така при печенето рулото няма да се напука.

В края на печенето рулото може да се наръси с настърган кашкавал или моцарела.

От посоченото по-горе количество продукти се получава руло, което може да се раздели на поне 15 порции.

Затова, когато го правите, преценете количеството продукти.

Вместо с печени картофи може да се поднесе с картофено или грахово пюре. Гарнитурата е въпрос на предпочитание.

Правете смело - става лесно и наистина дзверски вкусно.

С това руло може да се отстрамите и пред гости дори.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Нещо запечено с кайма и елда

  Всичко се започна от една закуска. Гледам поне веднъж на две седмици да направя закуска с елда - демек каша от елда. Елдата при нас е малко позната, а е много полезна. В Русия с тяхната гречка каша, и в Англия много спорят коя каша от елда е по-вкусна. По принцип се оказва, че за нас елдата освен че е непозната, я приготвяме и по доста неправилен начин и затова остава един такъв особен и непривичен аромат, че няма как да ни хареса.

 Е, сега ще споделя възможно най-правилният начин за приготвяне на елдата (гречка), за който руснаците гарантират:

 Елдата се почиства от примеси (тази, която продават на нас няма нужда - тя е от най-скъпите и е добре почистена), измива се с течаща вода няколко пъти и се оставя да се отцеди добре и леко се подсушава с кухненска хартия.

 Сетне се прехвърля в тиган и направо се пече в него на силен котлон (без мазнина и без каквито и да са добавки). По този начин зрънцата на елдата се разпукват и си пущат естенствената мазнина и аромати и стават по-лесни сетне за варенето.

 В тенджера се загрява вода до завиране - на 1 ч.ч. елда поне от 2,5 до 3,5 ч.ч. вода и елдата се пуща във врялата вода и се вари поне 10-а минути като след 5-6 минути се оставя да къкри. В края на варенето се слага масло (колкото повече, толкова по-добре) и сол. След изключването на котлона се оставя поне за още 10-15 минути под капак.

 Става уникално здравословна закуска.

 Та и аз я направих по този начин, само че добавих и ситно нарязани моркови - цели два, но залитнах в количеството и ми артиса повече от 1 ч.ч. Горе долу почти две чаши.

 И се зачудих какво да направя с остатъка - няма да се хвърля я, а за другия ден няма да е вкусна.

Както си беше в тенджерата, й добавих един нарязан домат, две яйца, избутах я в единия край и сложих две филийки хляб да поеме излишната течност. След омекването на хляба поотделих от коричките и мекичкото го намачках при елдата.

След това при елдата добавих 500 грама свинска кайма и добре разбърках.

Отделно 250 грама гъби печурки, 1 голяма глава лук и 2 моркова нарязох на ситно, задуших в масло и след изстиването добавих при каймата. В хладилника имах и малко изостанала от преди отпуската поизсъхнала моцарела около 150 грама, която нарязох на ситни кубчета и добавих вътре. 

Последва подправяне на вкус - сол и черен пипер, малко кимион, риган и щипка балканска чубрица.

Подготвих си две порцеланови тавички, които затстлах с хартия за печене.

Малък трик - хартия се откъсва на достатъчно голямо парче, добре се намокря и смачква на топка и сетне се застилат тавичките. Така добре заемат формата им и са лесни за застилане.

Едната само я омазних, а в другата сложих достатъчно голямо парче бутер тесто.

Получената смес разпределих в две тавички и добре увих с хартията за печене.

И веднага във фурната на 180С за около час.

Изчаква се да изстинат малко и опеченото се вади от формичките - хартията се отделя лесно и сетне се сервира в чинии.

Реже се лесно на филийки...

Точно от този вариант не останах много доволен - бутер тестото леко се беше степало.

А това стана уникално. Не мога да опиша за какво става реч ... аромат и вкус невероятен.

Не мога да опиша колко уникално вкусна запиканка стана. 

За съжаление не успях на тази моя измислица - да й измисля :) каквото и да е име.

Проста невероятно, без малко дзверски вкусно (само още малко месце и ще стане дзверско), направо си е като колбас. Освен като ястие, като изстине може да реже тънкофайско и да се сложи върху филийка на сандвич ... абе какво да разправям - измишльотина, ама вкусна и засища.
И все пак - престрашете се, направете го, опитайте и НАЗДРАВЕ!

Месни "пликчета" на скара

 И днес не ми е ден за рецепти, а по-скоро за идеи как да си разнообразим ежедневните ястия. Особено важи за тривиалната скара. Какво толкова - хвъргаш каймата на скарата и имаш кюфтаци.

 Е, кюфтаци - ами такива бол и това означава, че нямаш желание да ги разнообразиш по един незабравим начин.

 Та хайде за мляното месо за скара - писал съм много, но в никакъв случай готова кайма, а смляно месо: подправки, 10 % лед и яко месене. 24 часа престой в хладилника и сме готови за печене.

В хладилника се мъдреше от няколко дни една италианска мортадела - 8 резена - 100 грама. И си я преслаждаме. Да, ама като си я преслаждаш и си се къта, започва да остарява и да ти се струва, че "лепне".

Ужас! - За 100 грама си дал пари кат за 500 грама кайма и да си мислиш, че ще трябва да я изпържиш с яйца, започва да ти вижда цяло кощунство.

И почват да ти се появат дяволски идеи.

Парчето го разстилаш внимателно, бухваш му по средата поне 70 грама овкусена кайма, резенче люта чушка и резнато като за куче парче пушена гауда.

До тука с паласпурщината, загъването на пликчето трябва да се извърши старателно - като плик за писмо: каймата около гаудата, да не я "изтърве" и мортаделата точно като плик за писмо (леле какво ли беше това?).

Предвиждат се по две такива за ядяща душа ... Не броя ония гладните...

Върху скарата се слага т.нар. BBQ подложка и докато загрява се нарязват няколко черита на половинки, чушлетата се измиват и започва големия кеф - потенето пред скарата в тез ми ти нечовешки жеги.

Пликчета се слагат с шева отдолу първоначално, за да стегнат и сетне се иска само да ги завърташ да си получат хубавото оребряване. Па ако ги пръхвърлиш върху мястото, където се пекат лютивините, бъдъте сигурни, че ще станат и леко пикантни ...

В никакъв случай не трябва да се пропуща момента, че при това печене могат върху скарата да се турнат и резенчета тиквички, червен лук - искат малко сол и зейтинец... ама това са подробности.

Върху подложката може да се пекне и резен сирене или кашкавалец ... Абе дУша е, каквото ти дойде на ум... Важното е чинията да напълни с уханни зеленчуци и мръФчоци...

Тука е първото "пликче" - дето от срамотия не му турих каквото и да е.

И за наказание ми го дадоха Я да си Ям...

Дручко си е с пушаната гауда и лютивинката ...

Така... 

Ето една проста идея да се направи нещо Дзврески вкусно.

О, не ме критикувайте- знам, че ако имах резени бекон, можех да ги кръстосам - да турна каймата и да ги завия на бохчички и върху скарата.

Ама пушеният бекон в това време не е за пенсионери ... дет били Земали едни пари, без да работят ...

Правете смело, да Ви е сладко и като знаете, че това мезе си иска хубавото питие ми остава да кажа само едно - правете смело (няма рецепта - всичко е по свой вкус) и НАЗДРАВЕ!

"Спасително" руло от кайма и още нещо

 Това е нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно. При това не изисква някакви специални продукти - основният е каймата, а останалите добавки са от типа "почисти хладилника". Въпреки това става дзверска вкуснотия. 

 Впрочем има още едно предимство - приготвя се много бързо и може да бъде "спасително" ястие в определени моменти, когато трябва да се сготви нещо изненадващо на вид, на вкус и приятно за поднасяне на неочаквани гости. Може да се приготви и от човек с минимален кулинарен опит стига да спазва основните стъпки по-долу.

 Нарочно няма да давам конкретни количества, както и конкретни продукти, а от обясненията всичко ще стане ясно.

За 6-8 порции са необходими поне 700 грама кайма, която се овкусява със сол, черен пипер и кимион - на вкус. Това не изключва и други подправки, но тези са напълно достатъчни предвид наличието на много други продукти.

Най-важното е каймата добре да се омеси с ръце - поне 10-а минути. Идеален вариант е да се "начука". Оформя се топка и се джаска със сила върху плота или в яка купа. Така поне 10-15 пъти. Целта е каймата да стане хомогенна и да не се разпадне при печенето. Така се правят и кюфтета и кебапчета за печене на скара или на шиш.

Така подготвената кайма може да преседи в хладилника докато се подготвят останалите продукти за плънката.

След това с мокри ръце се разстила като правоъгълник върху найлон, фолио и т.н., с помощта на което ще се навие на руло.

Както е разстелена каймата, върху нея започват да се нареждат наличните продукти - резенчета кашкавал, варено пушено месо, кисели краставички ...

Готови нарязани гъбки от консерва или задушени предварително такива.

Плънката носи всичко що дУша сака и каквото има в хладилника по малко.

С помощта на фолиото (найлона) се навива на стегнато руло.

Тавата се застила с хартия за печене, която леко се навлажнява и върху нея се слага рулото, което леко се намазнява със зехтин и обилно поръсва с галета.

Е не с галета, че е скъпа, а със смлян в блендера изостанал сух хляб. Даже не е необходимо да се престараваме с меленето.

Докато се занимаваме с оформянето му, фурната се загрява на 180С и тавата с рулото занимава вътре на солариум. Нужни са му около 40-50 минути - зависи от фурната и зотава трябва да се наглежда.

Като се позачерви - някъде около 40-та минута, се вади и отгоре му се нареждат резенчета кашкавал. Или гауда, или ементал (!?), абе каквото има и се дозапича за 10-а минути докато кашкавалът се разтопи и позачерви. 

Тука се иска яко търпение, за да се устои на ароматите от фурничката.

За да млъкнат гладниците, докато рулото се пече, на бърза ръка се прави салата от варени картофи с домашна майонеза, още по-бързо се прави и една зелена салата и питието с чиниите се слага на масата.

И докато ония ящници чакат, могат да си пийнат по едно, а леко изстиналото руло да се нареже тънкофайски и да им се поднесе...

Нека тука да свърши историята, че ...

Па и ако някой е очаквал от мене конкретна рецепта, жестоко се е излъгал ...

Мога да кажа само едно - правете смело с каквото имате и НАЗДРАВЕ!

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета

 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...

 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...

 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.

 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.

 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.

Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.

Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.

Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.

След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.

Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.

Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.

Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!