ЕГИПЕТСКИ "КЕБАПЧЕТА" С ОРИЗ И ...

 

    Прекарах в една болница доста време - приеха ме с идеята за бърза операция след два дни подготовка, а престоят ми се проточи - първо в неврохирургия, сетне в неврологията и т.н. 

    Няма да разказвам за балничния си престой, а за това какъв късмет изкарах откъм "колеги" по съдба, с които деляхме болничната стая. В едното отделение - с професионален готвач, собственик на заведение за бързо хранене, а в другото отделение - с египтянин, женен за българка от преди 30 години и също готвач. Няма да споменавам за болести и др.п., а за това, че доста успешно "убивахме" болничното време с разни лакардии за разни вкуснотии. Като резултат - десетки изписани листчета с разни рецепти и идеи. 

    Сега претворявам някои от тях на живо и ще ги споделям от време на време. Някои от тях за за обикновени неща, но с малък собствен изпитан секрет, други - напълно нови за мене.

    Та египтянина го "мъчех" да ми разказва семейни рецепти - това, което са готвили майка му и баба му, а не общо известни от арабската кухня (не че не записах и такива).

    Та започвам с една за пържени наденички, които за да ми ги обясни, ги наричаше - абе като кебапчета и затова оставих и това в заглавието.

Казваше ми, че това е било празник в детството му и когато ги правели, всички деца се събирали и като гладни гарджета чакали да им по парче...

Правели се от агнешка или телешка тлъста кайма, с доста ориз и страшно много, ама много зелении - магданоз, копър, зелен лук. Подправките - сол и черен пипер. 

Тъй като ме обясни, че оризът се слагал суров, го накарах няколко пъти да ми обясни точно какво се прави.

Въпреки неговите обяснения, малко се отклоних от тях ... и сетне посъжалих, но ще обясня.

Започваме с ориза (тяхният нямал нищо с нашенския), който се измивал добре и почти 24 часа се накисвал във вода, която се сменяла няколко пъти. (накиснах го за няколко часа и това грешка). Сетне като се отцедял от водата се омесвал с каймата - съотношение месо-ориз 3:1.  

Всички зелении - поне по две връзки, се нарязвали на много ситно и отново се омесвали с каймата заедно със солта и черния пипер. Оставяла се да престои няколко часа, което не направих.

След това се оформяли на ръка наденички, като нашите кебапчета, но по-дълги и се пържели в силно загрята мазнина.

Просто омесих каймата и веднага след това оформих с мазни ръце нещо като кебапчета.

Пържих по няколко броя в касерола с мазнина, която им стегаше малко над половината.

Пърженето - ами до хубаво зачервяване.

След това върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Признавам си, очеквах, че оризът ще "хрупа". Усещаше се в тях, но беше почти идеално омекнал - ако бях го накисвал по-дълго време и оставил каймата да отлежи, изобщо нямаше да се усеща. Сетне каймата ми беше свинска, но не достатъчно тлъста.

В името на експеримента, това го направих с около 450 кайма, 130 грама ориз и по една връзка магданоз и копър (само зелената част без дръжките).  Сол и черен пипер - на вкус.

По обясненията му - около кило агнешка или телешка мазна кайма; 300 грама ориз и поне по две, че и три връзки магданоз, копър и зелен лук. Спомена и за канела, но нея я пропуснах покрай ушите си.

В интерес на истината, хапнахме по 2-3 "кебапчета", а останалите на другия ден сготвих като кюфтета по чирпански. При варенето оризът съвсем спря да се усеща и ястието стана направо уникално.

Като заключение: експериментът се оказа напълно успешен и може да се прави смело, но за нашия вкус - може би оризът трябва да е полусварен...

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Кюфтета с ориз и тиквички на фурна

 

    Това е възможно най-лесното за готвене ястие. Вероятно доста хора, които се занимават с готвене ще ме упрекнат за начина на приготвяне.  Баба така го приготвяше и поради тази причина и аз. 

   

Ориентировъчно са необходими: около 400-500 грама мляно месо; поне две тиквички; една голяма глава лук, 3-4 скилидки чесън; една чушка; 3/4 ч.ч. ориз; сол и черен пипер на вкус; джоджен и 2-3 с.л. олио.

За пикантност едно малко люто червено чушле - без семките. 

Зеленчуците се измиват и обелват.

Нарязват се (без 1/2 тиквичка) и се слагат направо в тавата за печене като на дъното е сипната мазнината.

В друга купа каймата се омесва заедно с настърганата 1/2 тиквичка (която се изцежда леко), сол, черен пипер, малко от моите сушени зеленчуци.

Оформят се кюфтенца с желана големина.

Кюфтенцата се слагат в тавата за печене при нарязаните зеленчуци.

Докато се занимаваме с това, измитият ориз се оставя в купа със студена вода.

Прецежда се и се слага в тавата. Следват солта и пипера и се наливат около 2 1/2 чаши бульон или леко затоплена вода.

Пече се на 180С във фурната около 40-45 мин - до готовност.

Остава да се насладим на ястието. 

Става сочно и вкусно.

Най-важното никакво пържене, никакво мотане - 10-а минути подготовка и толкова.

Прави се бързо и лесно - пробвайте.

ЛЕСНО ПЕЧЕНО АГНЕШКО С ОРИЗ

 

    При това без да се цапа каквото и да е. Прави се толкова просто, че няма накъде да се обяснява. Примерно 1 кг агнешко се нарязва на големи парчета - по около 200-250 грама. Слагат се в плик за печене. Солят и се опиперяват вътре в плика. Добавя им се и малко пушен червен пипер - 1 ч.л. Налива се 1 к.ч. вода и 2-3 с.л. зехтин. Пликът се слага в тава и се пече на 180С за около час. Сетне се вади, отваря и в него се сипва предварително накиснат ориз - примерно 1 ч.ч., доливат се 3 ч.ч. топла вода, още малко сол и сух джоджен. Обратно във фурната. След 30-а мин. пликът се обръща на другата страна като леко се разтръсква. Пече се още 15-а минути. След това цялото съдържание се изсипва в тавата и се пече макс. 10-а мин. на вентилатор - колкото ястието да получи лек загар отгоре.

П.П.Оризът изглежда леко разварен, но това е от снимката - нощно време и от теле-то. Всички знаете, че нямам фотоапарат ...

НАЗДРАВЕ

"Зелена" дроб сарма (с лапад)

 

 По никакво лятно време ни се прияде агнешка дроб сарма. Знам, че във фризера има дълбоко укрит агнешки комплект за тази цел. И се започна ровичкане и дирене кой пакет е това,че понякога като бързам не им слагам етикети ... е нека да ми е трудно. За изненада първо попаднах на един пакет около 250 грама с надпис "пасиран лапад". Идеално и заедно с агнешкото комплектче и той отиде да се размразява.

 Няма да обяснявам как се прави агнешка дроб сарма, предполагам, че е ясно, но тука ще дам само моя начин на направия и ще споделя някои тънкости, които може да се окажат полезни за някого.

А иначе как се прави дроб сарма имам няколко варианта като най-интересният е тука и който иска, може да го види.

 

Започвам с подготовката на ориза. Особено важно е. Необходимото количество ориз за една порция е 70-80 грама. За стандартна тава са достатъчни около 350 грама ориз.

Оризът се слага в цедка, сетне в дълбока купа и се залива с хладка вода. Разбърква и се оставя така поне за 30-а минути. От снимката се вижда как водата побелява от отделеното нишесте. Тази процедура се прави поне три пъти. Дори при едната смяна на водата може да се добави и ч.л. сол. Всичко това има и допълнителен ефект - често за голяма трайност оризът се третира с разни химикали и по този начин се почиства от тях. 

Крайният ефект е, че така подготвен оризът не се слепва, а си остава на зърна и вкусът му е различен.

На второ място, от агнешкия комплект отделям черния дроб (в дроб сармата се стричва- става за пекване или леко пръжване).  Сърцето, белия дроб, бъбречетата, далачето се сваряват в леко подсолена вода с глава лук, скилидка чесън, едно дафинова листче, щепка индийско орехче, зрънца бахар и черен пипер. След изстиването им, се вадят и нарязват, а бульонът се оставя с подправките в тенджерата. В топлото време, може да постои малко в хладилника. 

Отгоре остава втвърдената лой, която се премахва, а бульонът се прецежда през два слоя домакинска хартия и остава бистър и овкусен, а подправките и "парцалите" от белтъчините се изхвърлят.

В подходяща съдина се загряват 30-а мл хубав зехтин (аз слагам и 1 ч.л. масло), запържават се 1 голяма лук, нарязана на ситно и 1-2 скилидки чесън (по желание), добавя се ориза и като "остъкленее", се добавя бульонът - поне 3:1 спрямо ориза.

Като поври 10-а минутки, се добавят нарязаните дреболии и пасирания лапад, разбърква се добре и прехвърля в тавата.

Следва запичане във фурната на 180С за около 20-а минути, а в това време се прави заливката. 

Харесва ни "дебела" и "пухкава" като Гретхен.

3/4 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, капки оцет (лимонов сос), 1 ч.л. сух джоджен, 2-3 с.л. брашно, 3 яйца, 50-на грама настърган кашкавал се омесват добре и разпределят върху дроб сармата. Понеже ни харесва по- ..., леко я разбърквам и връщам във фурната.

Допича се до хубаво зачервяване.

На снимката се вижда, че почти половината от заливкатае "омешана" с дроб сармата.

След опичането е желателно да се изчака малко да поистине, сервира се на парчета с желана големина и с млечно-чеснов сос.

Нашата зелена дроб сарма е готова.

Дзверска вкуснотия - върви си с вкякакво питие.

Не е задължително да се направи с пасиран лапад - носи и коприва, спанак - абе вякаква зелентия си върви. Ако имах и зелен лук, но по това време на годината го няма, щях да бухна и от него - пак пасиран.

Пробвайте и няма да съжалите.

Правете смело по Ваш вкус, т.е. гответе с мерак и сърцето си, а не по рецептата и ще се получи.

НАЗДРАВЕ на всички!

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)

 

  Предложението ми този път е за една невероятна "мусака". Иначе трябва да го нарека запеканка, но това със запечената заливка отгоре за мен си е мусака. И няма да влизам в спорове какво е мусака и какво не е.

 Така стана, че преди една седмица точно се обзаведох с цяла торба млада коприва и толкова лапад - да не повярваш, че на 1-ви декември можеш да си ги набереш от поляната. Беше точно преди да падне първият сняг.

 Хапваше ми се нещо по-различно и затова заложих на "мусака".

Необходимите продукти са коприва - колкото повече, толкова повече - по Мечо Пух; 1 ч.ч. ориз; 1 глава лук; 3-4 скилидки чесън; 1 морков и 1 домат; поне 300 грама тлъсто свинско месо.

За подправянето - сол, черен пипер, джоджен.

За заливката: 1 кофичка кисело мляко, 2 яйца, 3-4 с.л. брашно без връх, 1 ч.л. сода, сол и черен пипер. Както и малко твърдо сирене за настъргване.

Изпълнението е простичко: Тлъстичкото свинско се нарязва на кубчета и запържва в идея мазнина (1-2 с.л.). Вади се от съдината и в същата мазнина последователно се запържват ситно нарязаният чесън, лук и морков. След това се добавя оризът и като остъкленее се слагат 3 ч.ч. бульон (замразен във фризера винаги), но при липса - топла вода. Само че преди него - нарязаният домат и сетне подправките. Добавя се месото и се оставя да къкри поне 20-а минути - до набухване на ориза.

В това време, докато оризът се вари с месото, в купа се разбиват киселото мляко, содата и брашното, добавят се щипка сол  и черен пипер и се настъргва твърдото сирене.

Вау, отнесох се и забравих за копривата.

Докато правим предишните манипулации, я слагаме в голяма купа и я измиваме много добре.

В бързоварната кана загряваме около литър вода и попарваме копривата. След като поизстине малко, се нарязва на ситно и добавя при ориза - леко да се пръжне и тогава - нарязаните домати. 

Всичко се прехвърля в тавичка и заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 30-а мин.

Тавичката се вади, съдържанието се разбърква и след това се полива със заливката.

Пече се до хубаво зачервяване отгоре.

Невероятна вкуснотия.

Копривата може да се замени с лапад или със спанак.

Прави се много лесно и става невероятно вкусно.

Лесно и вкусно ястие.

Правете и НАЗДРАВЕ!!

Родопски клин

  Родопската кухня е своеобразно богатство и с вкусовете си, и с разнообразието и  оригиналността на ястията. Споко, няма да изнасям лекции.

 Преди известно време се случи така, че пътувах из Източните Родопи и попаднах за обяд в заведение, в което предлагаха родопски клин. Само да вметна - клинът не е нищо друго освен родопска баница. Похапнах го с удоволствие и се върнах назад в годините в спомените си.

 Баба правеше и клин, и млин, основно през есента и зимата. Иначе казано, когато се палеше печката в собата. Беше ми мното интересно защо с почти едно и също име нарича две различни ястия, които хем си приличаха малко, хем се различаваха доста. За клина разточваше една огромна дебела кора, която като сложеше в тавичката, навън оставаше голяма част от нея и след слагането на плънката я загръщаше отгоре. Слагаше бучки домашно масло и печеше отгоре на печката като тавичката покриваше с друга тава. Сетне обръщаше и допичаше. След първите няколко минути се разнасяше един такъв аромат на масло и вкуснотии, че беше невъзможно да отделят от печката.

  Тестото - само брашно, сол, вода и чат пат 1-2 с.л. оцет или ракия. Все ми е повтаряла, че тестото с ракия става още по-вкусно и лесно за работа. И за срамотиите, досега не съм пробвал да слагам ракия в тестото, но скоро ще се подправя. Чистенето на ориза се поверяваше на мене - бил съм по-окат.

 Та направо да си дойда на направията, че пак се отнесох и ще има да разказвам лакардии до утре.

 За съжаление, не съм от най-умелите в точенето - не че не мога, но не е най-любимите неща. Клинът може да се направи с готови точени кори, но от тези по-дебелите - печени на сач (в момента са популярни като "одрински"). За себе си като най-удачен вариант съм открил използването на лаваш. Продават го в опаковка по 5 кори, 800 грама, печен на сач и е достатъчно дебел и големината на една кора е достатъчна за една порция. 

 Ако са от тънките, трябва да са поне по 3 броя слепени една за друга.

 Така, за корите се изясних. Другите необходими съставки са: ориз между 250-300 грама; поне 300-350 грама натрошено сирене (в последно време ползвам едно натрошено сирене в кутии, което е хем хубаво, хем е изгодно и като цена); 4-5 яйца и поне едно пакетче масло от 125 гр. И тука важи принципът на Мечо Пух - колкото повече, толкова по-добре. Макар че това е за тава с незалепващо покритие 28-30 см.

 Това е за основната рецепта. Има и много други варианти - с овче кисело мляко, със спанак, с други зелентии и т.н. Но поне, доколкото знам, ориз, сирене и яйца е класическият клин.

 Изпълнението е толкова простичко, както и при повечето родопски  ястия.

 Оризът почти се сварява в леко подсолена вода в съотношение 1:3,5. Нека да остане по-сочен и да не дръпне водата като при варен ориз. Леко се овкусява с пресен или сушен джоджен (гьозум). Оставя да се изстине добре и с него се разбъркват без голямо старание яйцата и натрошеното сирене.

 Тавичката се омазнява с маслото. Слага се кората, насипва се плънката и се затваря с останалата част от кората. Отново обилно се намаслява. 

 Тука правя един номер, който е леко труден- така оформеният клин го обръщам с  помощта на чиния и поставям обратно - с шевовете към дъното на тавичката. Така ще се запекат първи и няма опасност да ми зейне при печенето.

 Пече се във фурната, предварително загрята на 180С за около 30-а минути или малко повече (зависи от фурната). Ориентирам се по цвета - леко да се зачерви и значи е готов.

 Най съм доволен от печенето на котлона - на 5-та степен от 9-те му, покрит с капак. Сетне майсторско обръщане с помощта на голяма чиния. И да не се забравя мазането с масло. Само че в този вариант трябва да му баеш, а иначе във фурната - бух там и след 30-40 минути, го вадиш и се наслаждаваш на вкуснотията, наречена родопски клин.

 П.П. Най съм очарован от варианта си с поръсването на клина с шарена сол, ама това не е по класическия вариант. Впрочем и което означава, че всеки може да си го приготви по собствен вкус.

 Още едно П.П.: историята за млина па и за рецептата му остана  неразказана, но това друг път.

Патешки дробчета яхния с ориз

 Когато писах за пържените патешки дробчета, обясних, че поради естеството си дробчетата има и една по-малка част, която отделям. Не че не става и тя за пържене, но тези малки парчета са много удобни за готвене - по различни начини и сега ще представя един от тях - като яхния с ориз.

 Приготвянето е лесно и сравнително бързо - изисква време, колкото да се свари един ориз.

За 4-ри порции са необходими:

1 голяма глава лук, 3-4 ск. чесън, 2 средни моркова, 5-6 бр печурки; 1 ч.ч. ориз; поне 350-400 гр. дробчета; сол и черен пипер на вкус и щипка джоджен.

Изпълнението е от лесно по-лесно:
Оризът се измива и се слага в купа с щипка сол и залива с топла вода. Дробът също се измива и слага в купа с 2-3 с.л. соев сос. Докато си стоят така, всички зеленчуци се почистват и нарязват на дребно.
 В подходяща съдина се загрява малко масло (20-а гр.) заедно с 1-2 с.л. олио и в него се задушават последователно чесъна, лука, морковите, гъбите и прецедения ориз.

В тенджерата се наливат 3 ч.ч. топла вода или бульон, слагат се подправките и в момента, в който заври се пущат дробчетата и силата на котлона се намаля поне с 1/3 и се оставя да се свари ориза до готовност - около 10-12 мин. и е готов.
В това време може да се провери дали е достатъчно солта и подправките.
По желание, вместо да се вари в тенджерката, може да се прехвърли в тавичка и да се запече и да му се направи заливка и ще стане направо дроб сарма, но в този случай го предпочетох леко сочно...
Става страхотна вкуснотия, а се прави бързо и лесно.

"Баница" от кисело зеле

 Тази "баница" е един просто страшно лесен начин да се сготви едно невероятно вкусно ястие.

 Технологията на приготвянето е изцяло като на редена баница и затова няма да обяснявам много.

 Необходими са за 6-8 порции:

една кисела зелка, на която се отделят листата един по един и с остро ножче се изрязва дебелата жила от всяко листо

3-4 с.л. мас (че и повече)

1 ч.ч. ориз

1-2 глави😩чки лук, обелен и нарязан на ситно

4-5, че и повече скилидки чесън - също на ситно

1-2 моркова, нарязани на кубчета

400-500 грама печено свинско (изостанало от вчера - то и ме подтикна към направията на тази "баница" - нали свинско с кисело зеле си е класика)

ако няма такова - просто толкова от ребрата, плешката, нарязано на много ситно

(нищо не пречи и да се направи с кайма)

поне 1 ч.л. червен пипер (понеже ми харесва пикантно лютив)

черен пипер - 8-10 зрънца, прясно счукан

поне 1 ч.л. джоджен и толкова риган

1 ч.л. микс от сушени зеленчуци (винаги имам такива под ръка - овкусяват всяко ястие много подходящо)

резенчета сланина

 Изпълнението е лесно и сравнително бързо:

Започва се от печеното месо, което се нарязва на ситно.

Ако се прави с прясно месо, също се нарязва на много ситно. При наличие на сатърче може и да се понакълца малко.

В тенджера или голям тиган се загрява маста и последователно се запържват лука и чесъна, морковите, ориза, червения пипер и веднага се добавят 3 ч.ч. топла вода.

Последно се слага месото и след него подправките.

Ако месото е сурово - първо се запържва добре то, а след него лук и останалите неща, както е посочено.

Тавата за баница (32 см) се намазва добре с мас.

Нарежда се един ред зелеви листа, които леко да излизат по стените на тавата. Тук таме може да се сложат и парченца листа.

Върху зелевите листа се разстила от плънката.

Отново ред зелеви листа, ред плънка, ред зелеви листа - докато свършат продуктите.

Получиха се четири реда листа и три реда плънка.

"Баницата" е готова, нарязва се на квадрати и тавата се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната на 170С за около 1,45 - 2 часа. За толкова време зелето омеква перфектно.

Тавата се вади, поръсва се с една идея червен пипер, върху всяко парче се слага по резенче сланина и се връща във фурната.

Пече се вече на 180С с вентилатор за 10-15 минути, колкото да се зачерви отгоре и да хване лек загар.

После нека да си постои малко - леко да изстине и е готова.

Сервира се на парчета с малко кисело мляко.

За питиетата не споменавам, те са задължителни.

Лесно и изключително вкусно.

Шницели от прясно зеле и ориз

 Не бях ги правил от години и не знам как се сетих за тях - просто си режех зелката с идеята за прясно зеле със свинско като ми хрумна, че могат да бъдат страхотно хапване към питието докато си гледаме поредния мач. При това съм ги правил със зеле и кайма, а този път реших да са различни, т.е. безмесни ... :)

 За 12-14 броя шницели са необходими около 1/3 зелка от кг, 1-2 сварени моркова, 1 к.ч. ориз, 1 глава лук, 1-2 скилидки чесън, сол и черен пипер, щипка кимион, 2 яйца, 1-2 с.л. брашно по необходимост, олио за пържене.

 Изпълнението е просто елементарно:

 Лукът е чесън се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина, като променят цвета си, се добавя ориза и като стане "стъклен" се доливат две-три чашки вода и се вари почти до готовност на ориза.

 

В същото време зелката се нарязва на ситно (ако настърже е още по-добре, но тогава пък шницелите няма да станат "рошави"), осолява се с 1 ч.л. сол и добре са намачква - да омекне добре зелето. Сетне се изцежда добре - да се отдели течността от него.

При изцеденото зеле се добавят счупените яйца и настърганите моркови. 

Слага се и сварения изстинал ориз, подправките и хубаво се омесва.

Трябва да се получи достатъчно плътна смес, която да държи форма.

Ако е леко течна, се добавя брашно да я сгъсти- лъжичка, две.

(Готовите шницели могат допълнително да се овалят в брашно и яйце, но го намирам, че не е необходимо).

В тигана се загрява олиото за пържене, намаля се силата на котлона с 1/3 и с омазнени ръце се оформят сравнително големи шницели, които се пържат до златисто от двете страни.

 Обръщат се внимателно с широка лопатка.

 Тука съм хванал добре сварените и леко запечени телешки опашки, за които всъщност тези шницели бяха предназначени да служат като гарнитура.

 Така е - това си е за мене, а останалите могат да минат и само на шницели.

Шницелите са готови, могат да се вадят и върху домакинска хартия, но странното е, че не поеха мазнина при пърженето.

 Невероятно вкусни - е поне за немесоядните.

 Могат да се сервират със зелена или доматена салата.

 Признавам и те си издържат на питието.

Пилешка дроб сърма с кладница

Дроб сарма - какво толкова?! Надали някой не е правил, но пък тази е доста по-различна и затова й отделям внимание.
За 6 порции (че и малко повече) са необходими: 300 грама пилешки дробчета, 200-300 гр. сварено пилешко; поне 350-400 гр. кладница; 1 голяма глава кромид лук; 3-4 скилидки чесън; около 1 ч.ч. ориз; праз - зелената част около 20 см (може и зелен лук); 50-100 грама бекон (пушен още по-добре); сол, черен пипер, риган;
За заливката: около 1 кофичка кисело мляко, поне 2 яйца и 2-3 с.л. брашно, както 1/2 - 1 ч.л. сода;

Изпълнението е простичко: 

 Бекона, празът и лук се нарязват на ситно. В силно загрят тиган се слага съвсем малко мазнина и се пуща първо бекона - да се запържи и пусне мазнинката. След това се добавят празът, лука и чесъна и се оставя на по-бавен огън.
В това време бързоварната кана кипва с вода.

 Кладницата се измива, залива с вряла вода за няколко минути и се накъсва на парченца.

Дробчетата се почистват, слагат в цедка и в купа се заливат с вряла вода на три четири пъти.
 След това се нарязват на кубчета.

 Свареното пилешко месо също се накъсва на произволни парчета.

При позапържените заленчуци, се пущат нарязаните дробчета и се изсипва ориза. Разбърква се няколко пъти и се пържи докато оризът леко промени цвета си.
В тигана се наливат поне 3 - 3 и половина чаши топла вода (или бульон).


 

Слагат се и гъбите.
Опиперява се и осолява. Слага се и ригана.

Всичко се оставя да покъкри максимум 10 мин. на половината сила на котлона.

Сместа се прехвърля в тавата за печене и заминава на 180 С във фурната - поне за 30-а минути или малко повече.
В това време се подготвя заливката като се разбиват яйцата, киселото мляко (в което се "загася" 1 ч.л. сода), брашното - като им добавя идея сол и черен пипер.

Ястието се допича до хубаво зачервяване на заливката.

По желание в заливката може да се добави настърган кашкавал (ама поради липса на такъв - няма).

Ястието е готово и може да се сервира.
Върви си с кисело мляко  или млечно-чесново сосче, или някаква салата.
Въпрос на вкус ....

Моята порцийка бе гарнирана обилно с черен пипер и лютивичко, както и с любимия бърбън.

Наздраве!

G

M

T

Detect languageAfrikaansAlbanianArabicArmenianAzerbaijaniBasqueBelarusianBengaliBosnianBulgarianCatalanCebuanoChichewaChinese (Simplified)Chinese (Traditional)CroatianCzechDanishDutchEnglishEsperantoEstonianFilipinoFinnishFrenchGalicianGeorgianGermanGreekGujaratiHaitian CreoleHausaHebrewHindiHmongHungarianIcelandicIgboIndonesianIrishItalianJapaneseJavaneseKannadaKazakhKhmerKoreanLaoLatinLatvianLithuanianMacedonianMalagasyMalayMalayalamMalteseMaoriMarathiMongolianMyanmar (Burmese)NepaliNorwegianPersianPolishPortuguesePunjabiRomanianRussianSerbianSesothoSinhalaSlovakSlovenianSomaliSpanishSundaneseSwahiliSwedishTajikTamilTeluguThaiTurkishUkrainianUrduUzbekVietnameseWelshYiddishYorubaZulu

AfrikaansAlbanianArabicArmenianAzerbaijaniBasqueBelarusianBengaliBosnianBulgarianCatalanCebuanoChichewaChinese (Simplified)Chinese (Traditional)CroatianCzechDanishDutchEnglishEsperantoEstonianFilipinoFinnishFrenchGalicianGeorgianGermanGreekGujaratiHaitian CreoleHausaHebrewHindiHmongHungarianIcelandicIgboIndonesianIrishItalianJapaneseJavaneseKannadaKazakhKhmerKoreanLaoLatinLatvianLithuanianMacedonianMalagasyMalayMalayalamMalteseMaoriMarathiMongolianMyanmar (Burmese)NepaliNorwegianPersianPolishPortuguesePunjabiRomanianRussianSerbianSesothoSinhalaSlovakSlovenianSomaliSpanishSundaneseSwahiliSwedishTajikTamilTeluguThaiTurkishUkrainianUrduUzbekVietnameseWelshYiddishYorubaZulu

Text-to-speech function is limited to 100 characters

Options : History : Help : FeedbackClose